№ 1567
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. ШакИ.
мл.с. Симона Р. Д.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501894 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от А.. ХР.
А.., чрез адв.Е.С. /ВАК/ против Решение № 262021 от 22.06.2021 година,
постановено по гр.дело № 8639/2020 година, по описа на ВРС, с което е била
отхвърлена исковата претенцията на въззивницата против Н. Ж. В., да бъде
прието за установено в отношенията между страните по делото, че
ответницата - Н. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на
РЕАЛНА ЧАСТ от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван
имот № 100.1641 по ПНИ на СО „Т.“ гр. А., одобрен със Заповед № РД - 13 -
7706 - 376 от 07.10.2013г. на Областен управител на област Варна, ЕКАТТЕ
00182, целият с площ от 3000 кв. м, при съседи на новообразувания имот по
скица: на запад НИ № 100.1640 - двор и НИ № 100.1639 - двор; на север НИ
№ 100.1583 - двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ № 100.1642 - двор и
НИ № 100.1643 - двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад с
ПИ № 100.1639; на север с НИ № 100.1583; на изток със земеделски земи; на
юг с НИ № 100.1641, която реална част е повдигната в червен цвят на копие
на скица № 627-119/28.09. 2020 г. на новообразуван имот № 100.164, като
1
неоснователен и недоказан, на основание чл.124, ал.1 ГПК, както и с което е
била осъдена въззивницата да заплати на Н. Ж. В., ЕГН **********, сумата
от общо 1000 лв. (хиляда лева), сторените от ответницата пред настоящата
инстанция съдебно – деловодни разноски , на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат множество и различни аргументи, най
– вече по посока на необоснованост и неправилност на атакувания съдебен
акт.Въззивницата намира, че Решенията на ПК, посредством които
ответницата се легитимира като собственик на спорната част от имота са
незаконосъобразни и са издадени при липса на доказателства, а и на
компетентност за това.Твърди се, че са били издадени не едно, а три Решения,
при отсъствие на материална компетентност на органа, които ги е издал; че не
се касае за стабилен индивидуален административен акт; че е бил нарушен
закона и че не са налице каквито и да било доказателства, че този имот е бил
някога собственост на наследодателката на ответницата.Отделно от това в
жалбата се сочи, че решението е необосновано, т.к.не почива реално на
събраните пред първата инстанция доказателства.В заключение се настоява
съдът да отмени същото и да уважи исковата претенция
Против жалбата е постъпил отговор от страна на Н. Ж. В., чрез адв.К., с
които се излага, че решението не страда от твърдените в жалбата пороци;
искането е същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по делото въззивницата е редовно прИ.на,
представлява се от адв.С., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да
я уважи.
Въззиваемата страна, редовно прИ.на, се представлява от адв.К., която
оспорва жалбата.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред решаващия съд, съдебното производство е било образувано въз
основа на искова молба от ищцата А.. ХР. А.. против ответницата Н. Ж. В.,
ЕГН ********** за приемане на установено в отношенията между страните,
че ответницата - Н. Ж. В., ЕГН ********** не е собственик на РЕАЛНА
ЧАСТ от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот
№ 100.1641 по ПНИ на СО „Т.“ гр. А., одобрен със Заповед № РД - 13 - 7706 -
2
376 от 07.10.2013г. на Областен управител на област Варна, ЕКАТТЕ 00182,
целият с площ от 3000 кв. м, при съседи на новообразувания имот по скица:
на запад НИ № 100.1640 - двор и НИ № 100.1639 - двор; на север НИ №
100.1583 - двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ № 100.1642 - двор и НИ
№ 100.1643 - двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад с
ПИ № 100.1639; на север с НИ № 100.1583; на изток със земеделски земи; на
юг с НИ № 100.1641, която реална част е повдигната в червен цвят на
копие на скица № 627-119/28.09.2020 г. на новообразуван имот № 100.164,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Според изложеното в исковата молба ищцата твърди, че е собственик на
недвижим имот ,представляващ ЛОЗЕ от 850 кв.м.,м-ст „К.“, землище гр. А.,
община А., обл. Варна, при граници: от север път и Е. Н. М., на изток – дере,
на юг и на запад – С. Д. Г.. Придобивното основание на което сочи ищцата, че
е носител на вещното право на собственост е покупко – продажба,
обективирана в н.а. № 183, т. I, рег.–№ 1642, нот.д.№ 146 от 29.7.2005 г. на
нотариус с район на действие РС Варна /акт вписан в АВСВ с посочения в
исковата молба номер/, като нейни праводатели са били Д. П. Я., М. В. Я.а, И.
П. Я. и А. И. Е..От своя страна последните са придобили процесния имот по
замяна с ДЗС,обективирана в н.а. № 17, т. XV, н.д.№ 5917 от 20.12.1966 г.на
нотариус при ВНС, съгласно съдържанието на който придобитият от ДЗС
имот представлявал и тогава ЛОЗЕ, находящо се в с.А., м-ст „К.“, с площ от
един декар, при съседи: Г. Я., блок на ТКЗС, дере- гора. Ищцата сочи, че от
момента на придобИ.ето му е във владение на имота и се легитимира като
единствен собственик на този имот съгласно сделката обективирана в
цитирания по-горе нот.акт. Наведено е твърдението, че имотът придобит чрез
възмездната правна сделка през 2005 г. от ищцата е имал земеделски
характер, но никога не бил подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не бил отнеман
от праводателите на ищцата, не подлежал на възстановяване, не бил
предоставян за ползване на трети лица, респ. не попадал под разпоредбите на
§ 4 – 4 л ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищцата навежда и второ основание на база на което
се легитимира като собственик – тя твърди, че праводателите й упражнявали
фактическа власт върху имота повече от 30 г. от момента на придобИ.ето му
през 1966 г. и до продажбата му през 2005 година - с присъединяване на
владението на своите праводатели, в случай, че възникне такава нужда.Във
връзка с изложеното по-горе, ищцата твърди още, че тя лично, а преди
закупуването на имота нейните праводатели, са осъществявали
необезпокоявано, явно и непрекъснато фактическа власт върху имота,
считано от 1966г. до този момент, като демонстрирали намерението си да
владеят за себе си и винаги били със съзнанието, че са собственици на този
имот.Ищцата сочи, че от придобИ.ето му през 2005 година, тя го е
поддържала, обработвала, грижила се е за него, плодоползвала е, считала го за
свой собствен и е упражнявали фактическата власт върху него със
съзнанието, че е нейн.
От фактическа страна е прието, че ищцата се легитимира на базата на
н.а. № 183, том I, peг. № 1642, нот.дело № 146 от 29.07.2005г. на нотариус с
3
район на действие ВРС,А. МИ.,нот.с рег.№ 127, съгласно които Д.Я., М.Я.,
Ив.Я.и А..Е., всички чрез пълномощника си В. Р. И. са продали на А.А.
/ищцата по делото / следния свой съсобствен недвижим имот ЛОЗЕ от 850
кв.м. в местността „К.“ , землище на гр.А., община А.,обл.Варна, при граници
и съседи: от север път и Е. Н.М. , изток – дере ,юг и запад – С. Д. Г., като в
нотариалния акт е посочено, че за местността няма одобрен ПНИ и имотът
попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица 56 от КВС
на землището за сумата от 1156, която сума се сочи в нот.акт че е платена на
продавачите от купувача напълно и в брой преди подписване на нотариалния
акт.
По делото е представен още и н.а. № 17, том XV, н. д. № 5917 от
20.12.1966 година на нотариус при Варненски народен съд, съгласно които на
20.12.1966 година, С. С.ов нотариус при Варненски народен съд, на
основание приложените към молбата на И. П. Я. и Д. П. Я. от гр. Варна
писмени доказателства, от които нотариусът се уверил, че са придобили по
замяна с ДЗС съгласно ПМС от 26.08.1964 г. за земеустрояване на ДЗС
ЕДНО ЛОЗЕ в землището на с.А., местността „К.“ , с пространство от ЕДИН
декар, при съседи: Г. Я.,блок на ТКЗС,дере-гора, дадено им в замяна от ДЗС
срещу отстъпения от тях имот - ЛОЗЕ в землището на с. А., местността „ До
село„ с пространство от ЕДИН декар, съставил нотариалния акт, като
признал И. Я. и Д. Я. от гр.Варна за собственици на посочения по-горе имот,
при стойност на дадения и получения в замяна имот тогава 60 лева.
От своя страна въззиваемата се легитимира по следния начин:
На Базата на съставен от 19.06.2018 г. в гр.Варна Договор за доброволна
делба № 143/19.06.2018г., том 2, peг. № 5127, вписан в Служба по
вписванията Варна акт № 138/19.06.2018г., том V, вх. peг. № 15393, дело №
1826, съгласно който лицата: 1.М. Й.. Р. ЕГН **********, 2.Д. Д. Н.,ЕГН
**********, КАТО пълномощник на М. Д. И. ,ЕГН **********, 3.Н. Ж. В.,
ЕГН **********, 4.Й. Р. Т., ЕГН **********,5.З. М. М.,ЕГН **********, 6.Н.
Д. М.а, ЕГН **********, 7.Е. Д. Й.., ЕГН ********** , като наследници на
общия наследодател М. Й.. П., родена на *** т., починала на *** г., б.ж. на
гр.А., в качеството им на съсобственици на недвижими имоти, образувани от
недвижим имот, находящ се в землището на гр.А. ЕКАТТЕ 00182, община А.,
местност Т. (СО) представляващ новообразуван имот № 100.1623 , по ПНИ
на местност Т. (СО),община А., одобрен със Заповед № РД – 13 – 7706 – 376 /
07.10.2013 г. на Областен управител на обл.Варна , целият с площ от 12373,00
кв. м. при съседи :земеделски земи,имоти № №
100.250,100.530,100.531,100.1583,100.524, 100.1241 са поделили доброволно
помежду си така новообразуваните имоти с идентификатори 1.
00182.100.1638,2.00182.100.1639,3.00182.100.1640,4.00182.100.1641,5.00182.100.1642,
6.00182.100.1643, 7.00182.100.1644 , 8. 00182.100.1645 , 9.00182.100.1647 .
Съобразно този договор за делба В. е станала собственик на
новообразуван поземлен имот № 00182.100.1641 по плана на
новообразуваните имоти на селищно образувание „Т.„ с площ от ТРИ хиляди
4
кв. метра, с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра , при съседи : имоти с
номера 00182.100.164, 00182.100.1646 и 00182.100.1642.
На л.17 по делото е налична и Записка за вписване на нотариален акт за
продажба от 17 март 1944 г отразява вписването на акт № 4 т.II извършено на
17 март 1944 от Варненски нотариус с който Й.ф Ц. П. продава на М. Й.. Ц.а
имотите описани в нотариалния акт, находящи се в с.А.: 1. къща с 2 декара
пространство при съседи: път , от две страни А. К. и Г. Н., 2. НИВА „ Х.Т.
9,4 дка , при съседи Д. Ц. и други.
Видно е още, че в полза на В. е било издадено и Решение №
8341/05.06.1998 година на ПК с. А. за възстановяване правото на собственост
на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село А.; н.а. констатиране право на собственост върху
недвижими имоти № 132, том 2, рег.№ 4994, дело № 305/2018 г.; обяснителна
записка за обект: „Проект за промяна Помощен план касаеща ПИ
00182.100.255 и ПНИ на м-ст „Т.”, гр. А., общ. А., касаеща имоти
00182.100.1583, 00182.100.1641 е 00182.100.531; Заповед № 156/31.05.2017 г.
на Кмета на Община А.; декларация с нотариална заверка на подписите рег.№
3433/04.06.2014 г. на нотариус О. С., рег. № 196 на НК; приходна квитанция
№ **********/18.02.2020 г.; съобщение № **********/13.02.2018 г.; договор
за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти № 143, том 2, рег. №
5127/2018 г.; удостоверение за наследници изх.№ 0213/08.06.2018 г.;
протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 28.11.2017 г.;
скица № 606-1152/25.07.2017 г. на новообразуван имот № 100.1623 по плана
на новообразуваните имоти на м-ст „Т.”, гр. А..
Била е приложена и цялата реституционна преписка, образувана по
Заявление вх.№ 446А от 26.02.1992 г. от М. Д. И. за възстановяване на
собствеността на наследниците на М. Й.. Ц.а, по което е издадено Решение №
8341/05.06.1998 г. на ПК – А. – 71 листи.Налични са още и опис-декларация
на полските имот на Д. И.ов П., член на ТКЗС в с. А., партида № 132/321/227;
заявление от 23.03.1956 г. на Д. И.ов П. за приемане като член на ТКЗС;
удостоверение за наследници изх.№ 210/19.04.2013 г.; акт за женитба на Д.
И.ов и М. Й...
По делото е била изслушана и Съдебно техническа експертиза, в която
експерта П. изяснява, че в н.а. № 17, том XV, н. д. № 5917 от 20.12.1966г. на
нотариус при Варненски народен съд, вещото лице( така както и съда) се
описва следния имот: ЛОЗЕ с площ от 1 декар, в землището на село А., в
местността „К.“, при съседи: Г. Я., блок на ТКЗС, дере, гора, собственост на
И. П. Я. и Д. П. Я..В н.а. № 116, том LXI, дело № 14578, вх. peг.
19261/02.08.2005г. на Службата по вписванията - Варна, Д. П. Я., М. В. Я.А,И.
П. Я. и А. И. Е., всички чрез пълномощника си В. Р. И., констатира и вещото
5
лице, са продали на ищцовата страна А.. ХР. А.. следния свой собствен
недвижим имот: ЛОЗЕ от 850/осемстотин и петдесет/ кв.м. в местността „К.“,
землището на град А., община А.,област Варна при граници и съседи:север-
път и Е. Н. М., изток-дере, юг и запад - С. Д. Г. ,като за местността няма
одобрен план за новообразуваните имоти и имотът попада в територия по
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кадастрална единица № 56 от КВС на
землището.Според експерта към 1966 година и към 2005 година няма
изработен кадастрален план, както и план на новообразуваните имоти, като
единственият наличен картен материал,заключава в.л. П., че е КВС на
землище гр. А., съобразно която, и съгласно описанието в НА № 116/2005г.,
имотът според в.л.П. попада в околовръстния полигон на кадастрална
единица № 56 в територия по параграф 4, до тогава т.н. „бяло петно“ в
картата. В.л. сочи още, че претендираният имот с площ по заснемане 850
кв.м. е част от имот 00182.100.1641 при граници: на север - имот 100.1583, на
юг - останалата част от имот № 100.1641, на изток-дере и на запад -
останалата част от имот № 100.1641 и че претендираната от ищцата реалната
част от 850 кв. м., е разположена в североизточния ъгъл на имот №
100.1641, собственост на Н. Ж. В., при граници: на север - имот 100.1583, на
юг - останалата част от имот № 100.1641, на изток - дере и на запад -
останалата част от имот № 100.1641. Претендираната от ищцата реалната
част от 850 кв. м заключава вещото лице попада с пълната си площ в ПИ
100.1641.Експерта сочи още, че имот №: 00182.100.1641 по ПНИ на с.о.“Т.“е
част от ПИ 100.1623.
Били са разпитани и свидетели - И. Д. Н. и Р. И.ов Д. – за ищцата и М.
Д. М. и З. М. М. – за ответницата.
При тези данни ВРС е заключил, че претенцията се явява недоказана и е
отхвърлил иска.
Становището на съда е следното:
Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут,
площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при
предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на
съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в
обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към
момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били
кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г.
подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И
6
двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1
от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици,
установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост
и установяват новите им реални граници
Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл.
27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се
индивидуализира обекта на собственост. В рамките на исково производство
по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху
административните актове, с които се възстановява право на собственост.
Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на
съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени
изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща
спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и
идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на
собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал.
2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б
ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и
т.н.Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на
Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в
зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на
съответното решение. Когато имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
собствеността се възстановява след настъпване на множество
законоустановени предпоставки, уредени в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл.
ППЗСПЗЗ.
Решенията на органа на земеделска реституция, с които се
възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г., в които имотът е
индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са
достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните
имоти, съобразно Решение № 260 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
118/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М..
От изложеното до тук следва, че Решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими
правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с
това юридически факт с гражданскоправно действие, като с тези решения
възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и
затова те имат конститутивно действие, което се отнася и за двата вида
решения на ПК /ОСЗ/ за определяне на реалните граници на земеделските
земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на
решението на ПК /ОСЗ/ е еднакво независимо от различието в способа за
7
определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални
граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Анализът на законодателните изменения на разпоредбите на чл. 18 ж,
ал. 1 и чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция, изм. с
ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява, че Общинската служба по
земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което
се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от
общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните
територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение,
придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр.
34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява, че с това
решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници, в които се описва размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници съседи, както и
ограниченията на собствеността, не съдържа изискването да е придружено със
скица. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ. бр. 48/1995 година,
законодателят е предвидил, че за осъществяване на процедурата по
възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, към решението на ПК се прилага скица
на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените
места- от техническата служба на общината. Тази редакция с незначително
изменение, е запазена и при изменената редакция на текста с ДВ. бр. 122/1997
година. С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр. 18/1999 година в
разпоредбата на ал. 1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал. 6 на
чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за
земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в стари
реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава
номер, единствен за територията на страната. Моментът на проявление на
конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ОбСЗ
по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по
възстановяване на собствеността на земеделските имот. Легитимиран
собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза
е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ, със заверена от
посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от
задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително.
Поради липсата на такава скица не може да се приеме, че правото на
собственост върху реално определен имот, е възникнало /Решение №
248/21.07.2010 година на ВКС, ГК по гр. дело № 58 /2009 година, постановено
по чл. 290-293 ГПК по въпроса за момента, от който се поражда
конститутивният ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за момента, в който
следва да се приеме за приключила процедурата по възстановяване на
8
земеделски земи с решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал. 1 от
ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната процедура, която
следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ/.
В конкретния случай, ответницата е навела като твърдение за
придобивно основание наследяване и земеделска реституция с Решение
№ 8341 от 05.06.1998 година на Поземлена комисия – общ. А., с което в
качеството им на наследници на М. Й.. Ц.а и е възстановено правото на
собственост върху земеделски имот, притежаван приживе от техния
наследодател – нива с площ от 3, 000 дка в местност "К.“ в землището
на с. А., а в последствие и на базата на делбено производство.Решенията
на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в
терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14,
ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие. В тези
решения възстановеният имот обикновено се индивидуализира чрез
посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план или по
друг начин. В сравнително малък брой случаи, възстановеният имот не
е индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието на тези
решения. Трайно установената съдебна практика приема, че само когато
по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот,
решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по
същество представлява решение, с което само се признава правото на
възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по
възстановяването на собствеността следва да приключи със заповед по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по
установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения
имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът e
длъжен да зачете конститутивното действие на постановеното решение
на органа по поземлената собственост – в този смисъл е Решение №
809/14.01.2011 г. по гр. дело № 1889/2009 г. на ВКС на РБ, Първо г. о.,
ГК.
В случая в Решението на ПК–А. няма други индивидуализиращи
белези, освен че се възстановява нива от 3, 000 дка в местност "К." в
землището на с. А., находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; има
посочени граници, но съобразно изложеното от в.л.П. липсва план. Но в
9
настоящото исково производство на базата на Съдебно техническата
експертиза бе установено, че това е имот с пл. № 1641 по ПНИ,
изработен и приет през 2013 година, което е достатъчно да бъде прието,
че решението на ПК за възстановяване на собствеността има
конститутивно действие, макар имотът да е индивидуализиран по–
късно с ПНИ. Установено е също, че процесният имот – новообразуван
поземлен имот с пл. № 1667 по ПНИ – попада с цялата си площ в имот с
пл. № 1641 по ПНИ.По тези съображения съставът приема, че
Решението № 8341 от 05.06.1998 година на Поземлена комисия – общ.
А. се ползва с конститутивен ефект и легитимира ответниците като
собственици на процесния имот – новообразуван поземлен имот с пл. №
1641 по ПНИ, част от които е и процесния имот № 1667.
Наведените от ответниците възражения относно липсата на
предпоставките по чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на праводателя на
ответниците, а именно, че не е бил собственик на имота към момента на
образуване на ТКЗС, не могат да бъдат разглеждани в настоящото
производство. Това е така, т.к.според Тълкувателно решение № 9/2012
г. на ОСГК на ВКС на РБ, ответникът по иск за собственост, основан на
земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а
или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие
(ОСЗ, ОСЗГ, ПК), от което черпи права ищецът, но само във връзка със
своите противопоставими права – че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР
на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да
възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост,
респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента
на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията.
Предпоставките за придобИ.ето на имота от страна на ищцата не
са налице.Първото от основанията, които тя навежда е наличието на
правна сделка, обективирана в н.а. № 18382005 година, чрез които е
придобила процесния имот от Я.и.последните от своя страна се
позовават на настъпила в тяхна полза „Замяна“, обективирана в
10
н.а.17/1966 година.В съответствие с константната практика на ВКС –
конкретно Решение № 576 от 05.05.2015 година, по гр.дело № 6431/2014
година , докладчик съдия М. „Текстът на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има
предвид разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени
преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата установява две
изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди
кооперирането, а именно: когато притежаваният от наследодателя
имот е бил обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната
имот е застроен или с него са извършени разпореждания, тогава
замяната, извършена от Комисията за ТПС, остава в сила. Тъй като
тези условия - разпореждането или застрояването съставляват пречки за
реституция, те несъмнено следва да са налице към момента на преценка
правото на реституция.От материалите по делото става ясно, че
процесния имот не е бил застроен, още повече той не е бил обект на
разпоредителна сделка до влизане в сила на ЗСПЗЗ.Следователно
праводателите на ищцата не са станали негови собственици,
респективно не са могли да прехвърлят повече права от колкото са
притежавали по отношение на ищцовата страна.
Поради изложеното съдът приема, че легитимиращият ефект на
Решението № 8341 от 05.06.1998 година на Поземлена комисия – общ.
А. не е оборен и ответниците се легитимират като собственици на имот
с пл. № 1641 по ПНИ, в който с цялата си площ попада и процесния
имот – новообразуван поземлен имот с пл. № 1667 по ПНИ, въз основа
на земеделска реституция, извършена с цитираното решение на
административния орган по поземлената собственост.
Горното налага да се изследват възраженията на ищцовата страна
за придобИ.ето на спорния имот по давност. Възражението е
неоснователно. За да се придобие право на собственост по давностно
владение, позоваващият се на него (в случая ответниците) следва да
установят чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи
на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Според чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
ДВ, бр. 107/18.11.1997 г., изтеклата придобивна давност върху имоти,
собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСОНИ, не се зачита от влизане в сила на тази разпоредба
11
(разпоредбата е в сила от 22.11.1997 г., три дни след обнародването й в
Държавен вестник), започва да тече нова давност. Без значение за
приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски характер
към настоящия момент. Достатъчно е имотът да подлежи на земеделска
реституция, т. е., да е бил земеделска земя към момента на
кооперирането му или отнемането му по друг начин. Спорен между
страните е въпросът относно момента, от който в полза на ищцовата
страна е започнала да тече придобивна давност, както и дали е
приложима общата 10-годишна давност или кратката по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97 г./
гласи, че поземлената комисия се произнася с решение за
възстановяване правото на собственост на граждани върху земеделски
земи при условията на §4 – 4л, в срок до 31.01.1998 г. Този срок отпада
в редакцията на текста, въведена с ДВ бр.88/98 г. Същественото
изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ бр.68/99 г. Според
него ОСЗ (ПК, ОСЗГ) постановява решение за признаване правото на
собственост при условията на §4 – 4л; в решението се описват размерът
и местността, в която са се намирали земите. От своя страна в
действащата към този момент редакция на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ е
предвидено, че възстановяването на земите в терени по §4, съответно –
придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти,
се извършва със заповед на кмета на общината, към която се прилага
скица на имота.От тази законодателна уредба следва, че решенията на
поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват земи в терени
по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени
преди изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99 г./.
Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници,
които следва да бъдат определени в решението.Решението, с което
ответницата се легитимира като собственик на процесния имот, е
поставено преди изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, т. е., по време,
когато производството по възстановяване на земеделски земи в стари
реални граници е еднофазно, поради което и решението на
административния орган по поземлената собственост е приключващият
реституцията акт, без да е необходимо издаването на заповед по §4к ал.7
ЗСПЗЗ. Съгласно установената съдебна практика, постановеното преди
12
30.07.1999 г. решение ще има конститутивен ефект, само ако в него
възстановеният имот е надлежно индивидуализиран по стар или
действащ план. В същото време следва да се държи сметка и за това от
кой момент настъпва конститутивния ефект – към датата на влизането
му в сила или в по-късен момент, когато възстановеният имот е
индивидуализиран като конкретна вещ, обект на правото на собственост
в плана по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба, действаща към дата
на издаване на процесното решение на ПК предвижда, че границите на
имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на
чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ се определят едва с плана на новообразуваните имоти (ПНИ).
Именно с този план се определя точното местоположение и форма на
тези имоти, отразявайки придобитите от ползвателите, респ. от бившите
собственици права при съобразяване ограниченията и възможностите по
§4з ЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на ПНИ и индивидуализация на
имота на ответницата е възможно в полза на ищцата да започне да тече
придобивна давност, с оглед принципа, че давност не тече срещу този,
който не може да защити правата си по исков ред – в този смисъл е и
съдебната практика в редица решения на ВКС на РБ – Решение №
204/15.07.2011 г. по гр. дело № 99/2011 г. на Второ г. о. на ВКС;
Решение № 112/05.03.2010 г. по гр. дело № 981/2009 г. на Второ г. о. на
ВКС; Решение № 469/21.05.2009 г. по гр. дело № 905/2009 г. на Първо г.
о. на ВКС; Решение № 61/14.02.2012 г. по гр. дело № 562/2011 година
на Второ г. о. на ВКС и др.
В конкретния случай от влизане в сила на ПНИ от 2013 година
(Заповед № РД-13-7706-376/70.19.2013 г. на Областен управител на
област с административен център гр. Варна, и с изтичането на
четиринадесетдневния срок, установен в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ,
същата е влязла в сила в частта й относно процесния имот) до
предявяване на иска на 24.07.2020 година, не е изтекъл предвидения в
закона десетгодишен давностен срок. Ето защо се явява неоснователно
и второто придобивно основание, наведено в исковата молба, което
съдът при наличието на конкурентни права е бил задължен да изследва.
При тези данни, макар и с други мотиви, настоящия съд приема,
13
че решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262021 от 22.06.2021 година,
постановено по гр.дело № 8639/2020 година, по описа на ВРС,
четиридесет и втори състав.
ОСЪЖДА А.. ХР. А.., ЕГН ********** да заплати в полза на Н. Ж. В.,
ЕГН ********** сумата от общо 1 000.00 лв. /хиляда/, сторените от
въззиваемата пред настоящата инстанция съдебно –деловодни разноски –
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14