№ 30845
гр. София, 03.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110110786 по описа за 2022 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на И. Г. А. срещу „ф-ма“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Страните са релевирали доказателствено искане да бъде изискано и приложено
заверено копие от изп. д. № 20121630410073 по описа на ДСИ К Р, което искане е допустимо
и основателно и следва да бъде уважено. На настоящия етап от производството липсват
основания за изискване представянето на оригинални документи по изпълнителното дело.
Искането на ищеца да бъде изискано ч.гр. дело № 80496/2012г. по описа на РС- М с
оглед становището на ответника не е необходимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.11.2023г. от 14:15 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ДСИ К Р с район на действие РС- М, в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението да представи по делото заверено от съдебния изпълнител копие от
изпълнително дело № 20121630410073.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск от И. Г. А. срещу „ф-ма“ ЕООД за
1
недължимост на сумата от 539,57 лева, главница, 56,84 лева- договорна лихва за периода от
06.10.2008г. до 17.03.2012г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда- 23.03.2012г. до изплащане на вземането, както и
25 лева, държавна такса и 120 лева- адвокатско възнаграждение, представляващи разноски
по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 29.03.2012г. по ч.гр. дело №
80496/2012г. по описа на РС- гр. М, V състав въз основа на който е образувано изп. дело №
20121630410073 по описа на ДСИ К Р, с район на действие РС- М.
Ищецът И. Г. А. твърди, че на 29.03.2012г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.
дело № 80496/2012г. по описа на РС- гр. М, въз основа на който било образувано изп. дело
№ 20121630410073 по описа на ДСИ К Р, с район на действие РС- М за следните суми-
539,57 лева, главница, 56,84 лева, договорна лихва за период от 06.10.2008г. до 17.03.2012г.,
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда- 23.03.2012г., до изплащане на вземането, както и 25 лева държавна
такса и 120 лева- адвокатско възнаграждение. Поддържа, че на 18.01.2016г. бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания между „ф-ма“ АД и „ф-ма“ ЕООД, по силата на който
вземането по изпълнителното дело било прехвърлено на ответника. Въз основа на молба с
изх. № 46691 от 12.07.2016г., на 08.08.2016г. дружеството било конституирано като
взискател по делото и бил частен правоприемник на „ф-ма“ АД и нов кредитор по
вземането. Счита, че процесното вземане е погасено по давност. Сочи, че изпълнителното
дело било образувано на 02.05.2012г., като на 26.09.2013г. било извършено последното
валидно изпълнително действие. На 20.06.2012г. била подадена молба, с която била
изискана справка от НАП, като следваща молба била постъпила на 04.09.2014г. След тази
дата взискателят не бил изисквал извършване на изпълнителни действия и такива не били
извършвани по изпълнителното дело съгласно издадено постановление от 05.02.2020г.
Поддържа, че поради липса на извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години изпълнителният процес се бил прекратил по силата на закона и без да има
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението. След подаване на
молба по изпълнителното дело, съдебният изпълнител бил издал на 05.02.2020г.
постановление за прекратяване на изпълнителното производство, както и бил разпоредил
възстановяване на сумите, подлежащи на възстановяване на длъжника. Поддържа, че
изпълнителното дело било прекратено на 04.09.2016г., като действията, извършени след
перемирането на делото били ирелевантни и не пораждали правни последици, респ. не
прекъсвали давността. Твърди, че погасителната давност е започнала да тече от датата на
последното валидно изпълнително действие- 04.09.2014г., и вземането било погасено по
давност на 04.09.2019г. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се признава изцяло исковата претенция. Искането към съда е да не присъжда разноски
в тежест на „ф-ма“ ЕООД поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото. Поради което са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издадения
изпълнителен лист.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу И.
Г. А. е издаден в полза на „ф-ма“ АД изпълнителен лист по ч.гр.д. № 80496/2012г. по описа
на РС- гр. М, въз основа на който е образувано изп. д. № 20121630410073 по описа на ДСИ
К Р, както и че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „ф-ма“ ЕООД с
договор за цесия от 18.01.2016г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
2
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3