№ 18603
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско
дело № 20211110158727 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Р. П. И., редовно призован, се явява лично. Представлява се от
адв.Я. и адв.М.. ОТВЕТНИКЪТ В.С.И.-П., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв.С..
ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Н. Х..
СВИДЕТЕЛЯТ М.С. редовно призована, се явява лично.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като съобрази, че не са налице процесуални пречки и страните
са редовно призовани,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца, с която се иска да бъде
издадено СУ.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване заключението на СТЕ
Снема самоличността на вещото лице:
Н. Н. Х. на 43 г., неосъждан, без дела и родство със страните, вещото
лице предупредено за наказателната отговорност по чл.291 НК. Обеща да
1
даде вярно заключение.
ВЛ - Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Не казва едно и също стихотворение В.И.. Рецитира стихотворение във
всеки един от записите. В един от записите казва „Нали знаете аз пиша
стихове“ и аз предполагам, че са нейни.
АДВ С.: Нямам повече въпроси. Според мен експертизата следва да бъде
допълнена със снемане на съдържанието.
АДВ Я.: И ние считаме също, че следва да бъде допълнена експертизата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА заключението на вещото лице.
УКАЗВА на ВЛ да представи коригиран вариант, в който да се опише
текстово звуковото съдържание на видеоклиповете, находящи се на
магнитния носител.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ВОДЕНИТЕ И
ПРИЗОВАНИЯ ОТ СТРАНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СВИДЕТЕЛИТЕ СЕ ПОКАНИХА В ЗАЛАТА.
СЪДЪТ СНЕ ТЯХНАТА САМОЛИЧНОСТ
Г.У.Г. на 51 г., българин, български гражданин, осъждан не за
лъжесвидетелстване, без дела и родство със страните.
В.В.П. на 70 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и
родство със страните.
В.С.Д. на 53 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и
родство със страните.
Л.Ц.Д. на 74 г., българка, българска гражданка, неосъждана, братовчед
на ищеца и възходящ родственик на В..
Л.П.И. на 64 г., българка, българска гражданка, неосъждана, сестра на
ищеца и майка на ответницата.
2
М. И. С. на 67 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без дела и
родство със страните.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Обещаха да говорят истината.
СЪДЪТ изведе от залата всички свидетели от залата, освен свид. Г.Г..
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г.: Познавам ищеца от 20 г., колеги сме.
Познавам майка му и баща му, когато правихме ремонт в тях през 2013-2014
г. Виждал съм родителите му тогава. Помня, че майка му беше получила
инсулт. Трудно подвижна беше. Диабет също помня, че имаше. Ищецът ми е
казвал, че майка му има диабет и е споделял, че е получила инсулт. Мисля, че
един или два инсулта бяха. Питала ме е „ти кой беше“, при положение, че
предходния ден ме е виждала. Обяснявал съм й, че съм приятел на Р. и тя
казваше „а, добре“. Може би от възрастта и инсултите забравяше. Движеше
се като възрастен човек след инсулт. Ходеше с бастун. Това беше преди 5-6 г.
и някои неща ми убягват. Р. по принцип се грижеше, ходеше по болници,
пазаруваше. Тръгвал си е по-рано от работа, за да може да запали печка. Те
живееха в една къща на различни етажи.
Свидетеля на въпроси на адв. С.: Ремонт правихме вътре в къщата – боя,
шпакловка. Мисля, че беше на втория етаж. Вътрешен довършителен ремонт
правихме. Мисля, че и две-три плочки, които бяха паднали и сложихме.
Ходил съм един два пъти, като помощник. Вечерно време сме пили по чаша
вино на Р. на етажа. С родителите на Р. сме контактували на „здравей,
здрасти“. Било е зимно време, щом сме пили червено вино. Това е било не по-
малко 6-7 г. назад, през 2015-2016 г. Поне 2-3 пъти съм виждал майката на
ищеца.
СЪДЪТ освободи свид. от залата.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В.П.: С В.И. бяхме колеги в болницата в
„***“ от 1977г. Тя работеше докато се пенсионира през 1992 г. След това
продължихме да поддържаме контакти с нея. Виждахме се, чувахме се по
телефона. Първоначално един път месечно, впоследствие по-рядко. Аз
работих в клиничната лаборатория и от 1986 г. тя е с диабет, като си е
3
изследвала в лабораторията нивата на кръвната захар. След 2010 г. тя получи
два инсулта. Аз получавах информация от телефона, като се чувах с нея и от
сина й. По телефона като се чувахме говореше някак си различно. Първо
говореше едно, после друго, забравяше. Ходила съм и в тях. Виждала съм и
по болница във връзка с работата ми. След 2016 г., октомври месец я видях в
П.Г.Б., където аз работя и в момента. Тя е дошла там защото я е докарал сина.
Тя беше дошла за преглед пред ТЕЛК и тя не ме позна. Изглеждаше различно.
Беше неориентирана, гледаше в празното пространство и не можеше да ме
види. Очаквах това заради диабета, но се изненадах, като я видях. Тя в
последния момент ме позна, когато й казах коя съм. Помогнах й попълних й
документите. Беше друг човек.
Свидетеля на въпроси на адв. С.: Тя работеше като диетична сестра.
Това изисква специално образование, предполагам, би трябвало. През 1977 г.
беше грамотна жена, весела, свежа, прекрасен човек. Не знам да е писала
стихове. През 2014 г. се пенсионирах от З.К. и тогава отидох в П.Г.Б.. Помня
точно, че е била срещата ни през 2016 г., защото тъкмо бях почнала работа
там. Помня, че трябваше нещо да й помогна с документи.
СЪДЪТ освободи свид. от залата.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В.Д.: От 1992 г. - 1993 г. познавам Р.. Работя
като касиер в хранителен магазин в квартала. Познавам майката на Р.. Преди
2013 г. идваше и пазаруваше и като си ходехме на гости съм я виждала. След
това се промени. Направи ми впечатление, че видимо беше променена. Не
знаеше какво искаше да купи. Взимаше едно нещо, после го връщаше.
Пазаруваше за 30 лв., а пък носеше 10 лв. Но аз съм й ги давала продуктите и
после Р. идваше и оправяше сметката. Не знаеше стойността на парите и не
можеше да прецени банкнотите. Не можеше да прецени и покупките. Взимала
е едно и е връщала, и се е налагало да й помагам. Преди 2013 г. се закачаше с
децата, общувала съм с нея. След това се промени. Някъде към края на 2015 г.
и начало на 2016 г. се виждаше видимо промяната. Тя идваше в магазина
сама. След това се видя, че не може и Р. й помагаше. От него знам, тъй като
са приятели с мъжа ми, че Р. я води на лекар, че й пазарува. Р. беше забранил
по тази причина, че тя не си плащаше сумите, забранено и беше да пазарува.
Не я обслужваха касиерките в другите магазини. Това го знам от колегите от
4
другите магазини и от Р..
Свидетеля на въпроси на адв. С.: Когато сме ходили при Р. само те са
били. Ние непрекъснато общуваме. Не познавам други близки на В., които да
са живели в къщата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Л.Д.: Познавам Р., който ми е братовчед. Л.
също ми е братовчедка. А тяхната майка ми е леля. Познавам В., която на
десет години ми е станала леля. Тя, ми беше като втора майка, тъй като моите
родители починаха рано. непрекъснато контактувахме. Много често съм се
допитвала до нея, особено когато получих диабет, тя ме насочваше какво и
къде трябва да отида. Това беше преди повече от 15 г. Тя имаше диабет. И тя,
и аз бяхме на инсулин. Тя си го поставяше, аз съм я виждала. В спринцовката
има отделение и тя знаеше колко единици трябва да си сложи. Тя и
апаратчето си използваше и знаеше, че като светне червена лампичка й е
паднал инсулина и следва да си постави дозата. Последните 3-4 г. преди да
почине В., не съм я виждала и посещавала много, тъй като живеех в
провинцията, но докато живеех тук, се движеше. Тя сама си пазаруваше
лекарствата и тя идваше много често до О.Б., където в близост аз живея и
тогава се и виждахме и пътуваше с градския транспорт. И по телефона сме се
чували и сме си ходили на гости една на друга. Тя знаеше на всички свои
племеници рождените дати и ги е поздравявала по телефона. Нямам спомен
да си е губила разсъдъка. Аз откогато отидох да живея в провинцията не сме
се чували много, тъй като тя нямаше джиесем. Тя се грижеше за къщата. В
последствие дойдоха и двете й внучки, но тя се грижеше за дворчето, за
домакинството. Не си спомням кога точно дойдоха внучките й да живеят при
нея. Виждала съм го Р., той е добро момче.
Свидетеля на въпроси на адв.Я.: Р. живееше на втория етаж, в същата
къща. Имаше един момент, в които правеше заварки за лозето, помагал е.
Знам, че леля си ходеше сама и е ходила до О.Б.. Това е било преди 7-8 г., тъй
като живея в близост и съм я водела да спирка на градския транспорт, тъй
като е ходила до болницата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
5
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ М. С.: Аз съм от 15 г. в кметството в с.Г.,
като специалист *** първите 8 г. и оттогава съм кмет. Първите 8 г. са идвали
почти всички и В., и децата й за да получават някакви удостоверения. През
2014 г. започнах да събирам бабите на селото един път в месеца, всяка втора
събота по идея на баба Д., нещо като пенсионерски клуб. Покрай баба Д. се
оказа, че има още петнайсетина баби на които им стана интересно и една от
тях е В.. След това 1-2 г. разбрах, че всеки петък В. ги организира по
телефона и ги води в клуба. Тогава разбрах, че В. пише и стихове. На всяка
сбирка тя пляскаше с ръцете и казваше, че ще рецитира стихотворения и
започваше, нейни. Много след това ги направихме и на стихосбирка. Аз съм
дала на В. видеозаписи, които сме правили в пенсионерския клуб. Това са
записи от началото - от 2014 г. до 2019 г. Баба В. я имаше в почти всеки клип,
и не помня от кои години са. На всички срещи В. е била много активна, много
подтикваща и другите да се включат. Аз много ги питах за историята на
селото, за живота и те разказваха. В. ми е разказвала как се е женила. Те са
толкова много. На моменти по улицата ме е срещала и аз я питам: „защо не ме
поздрави“. Тя ми казваше, че не ме е видяла. В същото време е чела стиховете
си, книги. Влизаше два пъти в годината в болница за регулярни процедури и
ми е казвала, че ги планира така, че да не съвпадат със сбирката в клуба в
събота. Когато тя падна от дървото последния месец, всички ни стресира и аз
отидох на гости. Било е сигурно една седмица преди сбирката през 2018 г.,
малко преди да почине. Отидох, защото исках да имам преки впечатления.
Казах й окуражителни думи- че трябва да стане и че трябва да организира
сбирката. Тя тогава беше написала едно стихотворение, което на по близки
хора го казваше, нещо от рода, „че много те уважавам“ и ми го каза наизуст
цялото стихотворение, както лежеше в леглото. Нямам впечатление да е
имала нарушен говор. През 2014 г. започвам работа с бабите, през 2015 г.
печеля изборите и вече няма *** специалист. Тогава дойде В. и ми каза, че
може да работи при мен, като специалист ***. Не знаех, че е внучка на В., но
видях млад човек, които може да работи и я предложих за работа и оттогава
започна работа. След като събрах бабите разбрах, че това е внучката на В.И.тя
през това време е живяла при баба си.
Свидетеля на въпроси на адв. Я.: Тя започна 2015 г., през 2017 г. имаше
проблеми. имаше прекъсване. След година и половина пак дойде да работи
при нас. Към настоящия момент не работи, тъй като е по майчинство.
6
Свидетеля на въпроси на адв. М.: Извън сбирките се виждаме, ако се
срещнем на улицата или дойдат в кметството. Във връзка със здравословното
й състояние ми е казвала, че два пъти годишно ходи в болница. Не знам да е
получавала инсулт. Идвала е при мен и ми е споделяла, че П. – съпругът й,
иска да се грижи за него като за малко дете. Знам, че синът й живее в същата
къща, но не знам кой за какво се грижи, не знам. Тя ми е споделяше, че е
оправила всичко в домакинство и е идвала в кметството тогава. Имаше нужда
от освежаване в кметството и Р. дойде и предложи да го направи. Това от
негова страна беше голям жест, много добро нещо. Помещенията бяха празни
и той с негов приятел дойдоха и го направиха. Той каза, че го прави от добро
сърце и не взеха пари. Много добри отношения сме имали с него, донесе ми и
едни рамки, но след като майка му почина нещата се влошиха. Аз съм
правила само записите. От всяко събиране има записи. Това са само избрани
моменти. Избрахме тези записи, защото тя се вижда много добре. Изгледахме
заедно видеоклиповете. Внучката си хареса избрани моменти и ги записа на
флашка.
Свидетеля на въпроси на адв. С.: Разбрах, че Р. е обрал дървото и че са
останали два, три плода и тя е решила, че трябва и тях да обере и се е качила
на стълбата и е паднала.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Определя възнаграждение в размер на 30 лв. на свидетеля, за което се
издаде 1бр. РКО.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Л. И.: Желая да свидетелствам. От 18
годишни дъщерите ми живеят с баба си в с. Г.. М.С. съм. Майка ми беше
болна от диабет, старчески, тип 2, в последствие премина на инсулин, в
последните години и си правеше редовно вливания за профилактика на
диабетната полиневропатия. Два пъти в година, пролет и есен влизаше в
болница за такива вливания и физиотерапия. Може би 2015 г. и 2016 г. се
беше почувствала много по-добре и една година мисля, че ходи само един
7
път. А другата не мисля, че не е ходила изобщо. Не е ползвала очила, по
принцип се справяше сама. Не е казвала, че има проблем със зрението. Сама
се обслужваше, за домакинство, за пазаруване, до здравната служба.
Получаваше си пенсията сама и се грижеше за баща ми и брат ми. До преди
да почине, тя сама се обслужваше и си пазаруваше самичка. Не знам да е
получавала мозъчен инсулт или инфаркт, тъй като това е сериозно заболяване
и би трябвало да знам. Не знам тя да е била на лекари и да е била
диагностицирана с мозъчен инсулт или инфаркт. Никога не съм я виждала с
пареза или промяна в говора. Тя по принцип пишеше стихове и рецитираше.
Пишеше за внучките си и ги рецитираше сама. Тя имаше цяла тетрадка със
стихотворения, които й харесваха и когато имаше сбирка със семейството или
с приятелки и ги рецитираше. Тя шиеше, когато имаше нещо за закърпване.
Вкъщи съм я виждала да шие и не ми е казвала да има проблем с това. В. й
беше любимата внучка. Р. разбра около една година след дарението, когато
беше намерил плик в пощенската кутия, че ¼ от къщата е дарена на дъщеря
ми и тогава ми се обади по телефона и ме заплаши и оттогава започна тормоза
на мен и семейството ми. До последния момент от живота й, до преди да
падне тя сама се грижеше за нея и семейството си. Тя разчиташе на мен
изцяло за здравословното си състояние, защото съм М.С.. Аз си взимах
отпуска за да я заведа в болницата за тези вливания и след това да я прибера.
Докато тя отсъстваше се грижех за къщата и баща ми. В къщата живея след
смъртта на майка ми. Преди това живее в Б. със съпруга ми. Идвала съм по 3-
4 месеца в годината когато се е налагало да им помагам. Работя като
медицинска сестра в детска градина и поради това имам повече отпуск.
Ползвала съм и болнични когато нямам повече отпуск за да се грижа за
родителите си. За гледане на член от семейството ми издаваха болнични. Тя
беше много общителен човек, посещаваше пенсионерския клуб, беше много
активна и активно общуваше с хората около нея.
Свидетеля на въпроси на адв. М.: Около 3-4 месеца в годината съм
идвала. Разпокъсано, по няколко пъти в година, когато тя ми се е обаждала, че
имат нужда. Знам, че последните години се опитваше да си извади ТЕЛК и
каза, че е много трудно, но не знам какъв е резултата, тъй като тя сама се
занимаваше сама с това. Тя ползваше най-вече градския транспорт, с баща ми
имаха пенсионерски карти и си ги ползваха тях. Не знам да я е удряло
превозно средство. Не знам за прекаран инсулт. В последните години се
8
появяваше някакъв тремор, за който тя ми беше казала. Но аз като съм я
виждала, не съм го забелязва да има някакви отклонения в двете ръце и това
да й пречи да извършва дейностите си. Тя имаше домашен телефон в къщата.
Обикновено аз се обаждах.
СЪДЪТ освободи свидетекя от залата.
АДВ С.: Поддържам молбата и становището от 13.10.2022 г. и моля да
наредите цветните снимки да се зашият и моля страната за заяви дали
правилно е отбелязана В.И. на тях. Представям и моля да приемете
доказателства за заплатен хонорар. Във връзка с издаденото ми СУ, все още
няма отговор, поради което моля да ми дадете възможност да го представя.
АДВ Я.: Не оспорваме, че на представените снимки е лицето В.И.. По
отношение на молбата от 13.10.2022 г. във връзка с оспорването заявявам, че
ще се ползваме от всички медицински документи представени по делото.
Според мен това са документи издадени съгласно изискванията на Закона и
да бъдат взети при изготвяне на СМЕ. Във връзка със становище на колега, че
след датата на разпореждането са неотносими доказателствата, аз считам, че
са относими.
АДВ С.: Ние не оспорваме подписите, където ги има. Оспорваме
годността на същите документи да докажат твърдените факти и
обстоятелства.
С оглед направеното уточнение от страната СЪДЪТ счита, че не са
налице предпоставките за откриване на производство по чл.193 ГПК.
Мотивиран от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените писмени доказателства, като по тяхната
относимост и доказателствена стойност СЪДЪТ ще се произнесе с крайния
съдебен акт.
Да се уведоми ВЛ за датата на следващото съдебно заседание.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО ЗА 31.01.2023 г. от 14.30 ч., за която
дата страните и вещо лице Х. уведомени.
9
Да се уведоми ВЛ С. за датата на следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ УКАЗВА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ извън изрични изричните
указания в предходното съдебно заседание за справки в НЗОК и при личния
лекар, да вземе предвид и констатацията на ТЕЛК.
Протоколът е изготвен в с.з., което приключи в 11,55 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10