Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../05.05.2017 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12967
по описа за 2016 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на Г.М.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.Ж.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***«***» ***, срещу М.Г.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***«***» ***, и Х.Ф.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл. 128 СК за определяне режим на лични контакти с малолетната им внучка – М.М.Ж.,
ЕГН **********, както следва: да виждат и вземат детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09 00 часа в събота
до 17.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
Твърди се в исковата молба, че
молителите са баба и дядо по бащина линия на детето М.М.Ж., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, чиито родители са синът им - М.Г.Ж., ЕГН **********,
и Х. Ф.Х., ЕГН **********. Излага се, че въпросът за упражняване на
родителските права и личните контакти с детето е налице спор между родителите,
предмет на гр.д. № 5559/2016 г. по описа на ВРС, XXI състав, по което с
Определение № 7782/15.07.2016 г. на основание чл. 323 ГПК до приключване на
спора с влязло в сила решение упражняването им е предоставено на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти. Междувременно, на 16.09.2016 г.
около 16,00 ч. бащата пробол майката в коремната и гръдната област пред двора
на ***, и понастоящем е задържан и пребивава в психиатрично заведение, а
майката – приета по спешност в МБАЛ «Света Анна» на лечение, поради което със
Заповед № 0301-ЗДЗД-3286/26.09.2016 г. на Директора на Дирекция социално
подпомагане – Варна, детето било временно настанено в семейството на леля си
/сестра на майка й/ - Е.Ф.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ
адрес:***. Твърди се, че понастоящем детето се отглежда в среда на етнически
турци, като същевременно молителите са висшисти, обезпечени с недвижима
собственост, между тях и детето са налице отношения на привързаност и обич, в
тяхно присъствие то се чувство спокойно и сигурно, поради което е в негов
интерес да контактува с тях. С оглед изложеното, се моли искането за определяне
на режим на лични отношения да бъде уважено.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответника Х.Х., чрез адв. Д., с който предявената
молба се оспорва като преждевременно предявена и недопустима по отношение на
ответника М. Ж., предвид факта, че между родителите на детето е налице висящ
спор относно упражняване на родителските права, предмет на гр.д. № 5559/16 г. по описа на ВРС, XXI
състав, решението по който е преюдициално за настоящия спор, евентуално същата
се оспорва като неоснователна. Признава се, че на 16.09.2016 г. е настъпил
посоченият в исковата молба инцидент, вследствие на който майката е била
настанена по спешност в болница, а детето – при леля си Е.Ф.Н.. Сочи се, че
след подобряване на състоянието на майката е издадена нова заповед №
0301-ЗДЗД-5745 от 16.11.2016 г. на Агенция социално подпомагане, с която
временното настаняване на детето е преустановено и правата се осъществяват от
майката, с подкрепата на разширения кръг на семейството си. Твърди се, че целта
на производството е разширяване режима на втория ответник – баща на детето,
постановен с определението за привременни мерки, който неколкократно е лежал в
психиатрично заведение за лечение, като същевременно молителите са разведени,
конфликтни и агресивни един към друг, не живеят заедно и няма как да упражняват
искания режим на лични контакти. От друга страна, се сочи, че те не могат да
осъществяват адекватна грижа за детето, налице е фамилна обремененост в
семейството им, вменяват му несигурност, омраза спрямо майката и нейното
семейство, поради което исканият режим на контакти не е в интерес на детето. С
оглед изложеното, се моли искането да бъде отхвърлено, а в условията на
евентуалност – да се определи режим един път месечно в присъствието на социален
работник или друго трето лице, с оглед осигуряване на защитена социална среда
на детето.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника М. Ж.. С писмено становище, депозирано след срока
по чл. 131 ГПК и в открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв. В., изразява
съгласие с молбата за определяне на режим на лични отношения на молителите с
детето.
Контролиращата страна „Дирекция
социално подпомагане” – Варна, не изразява становище.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за раждане от ***
г. се установява, че родители на М.М.Ж., родена на *** г., са Х.Ф.Х. и М.Г.Ж..
От Удостоверение за раждане от *** г.
се установява, че родители на М.Г.Ж. са С.Ж.Б. и Г.М.Ж..
Видно от Удостоверение за раждане от *** г., че С.Ж.Б. и Г.М.Ж.
са родители и на Ж.Г.Ж..
С диплома № 070712/16.11.1973 г., на Г.Ж. е призната квалификация „юрист”,
след завършен пълен курс по специалността „право” на ЮФ на Софийски университет
„Климент Охридски”.
С диплома № 008125/1981 г. на С.Ж.Б. е призната квалификация „певица”
след завършен пълен курс на Българската държавна консерватория по специалност
„класическо пеене”.
От представения по делото в заверен
превод сертификат от 12.01.2004 г., издаден от Вестфалски Вилхелмски университет
Мюнстер, Икономически факултет, се установява, че на Г.Ж. е призната
академична степен „магистър на науките в бизнес мениджмънта”, съпоставима с
академичната степен „дипломиран икономист”.
Безспорно е между страните, че на
16.09.2016 г. М.Ж.,*** Х. пред двора на ***, вследствие на което е настанен в
психиатрично заведение, а майката е приета за лечение в МБАЛ „Света Анна”.
Със Заповед № 0301-ЗДЗД-3286/26.09.2016 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Варна детето М.М.Ж. е настанено временно в семейството на леля
си по майчина линия - Е.Ф.Н..
С доклада по делото, обявен за окончателен, е отделено за безспорно, че
с решение от 09.12.2016 г. по гр.д. № 5559/16 г. по описа на ВРС, XXI
състав, е отхвърлена молбата на М.Г.Ж., ЕГН **********, с правно основание чл.
127 СК, и упражняването на родителските права по отношение на детето М.М.Ж.,
ЕГН **********, е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, както следва: дава
възможност на М.Г.Ж., ЕГН **********, да вижда детето М.М.Ж., ЕГН **********,
всяка първа събота от месеца от 10,00 часа до 12,00 часа, които срещи с детето
да бъдат осъществявани в защитена среда посочена от Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Варна в присъствие по време на срещите на поне един служител
на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна, и е осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на сумата 115,00 лв.
С направление за ползване на социални
услуги изх.№ 0301-ЗДЗД-4778/21.10.2016 г. детето М.е е насочено към консултации
с психолог извън училищната среда с цел избягване на евентуални посттравматични
състояния.
С постановление от 12.10.2016 г. на
Окръжна прокуратура - Варна е прекратено наказателното производство срещу М.Г.Ж.
за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК,
отменена е определената мярка за неотклонение „задържане под стража” и е
постановено същият незабавно да бъде конвоиран от Сектор „Арести” – Варна до
Първа психиатрична клиника, Отделение за съдебна психиатрия при УМБАЛ „Св.
Марина” – ***, за провеждане на изследвания и наблюдение, до произнасяне на
компетентния районен съд по реда на чл. 89 б „в” НК.
От депозирания социален доклад от ДСП –
Варна, с изх.№ ПР/Д-В/68-001/16.02.2017 г. се установява, че детето М.живее с
майка си в жилище на адрес: ***, представляващо апартамент под наем, състоящ се
от кухня, спалния и санитарни помещения, обзаведено с необходимите вещи и
мебели за едно съвременно домакинство, добри хигиенно-битови условия. При
разговор с молителите, те са заявили, че са разведени от
В Протокол от 14.09.2016 г. от
проведена в офис ОЗД в кв. „***” среща между С.Б. – баба по бащина линия, и
детето М.Жекова в присъствието на социалните работници Й.М. и Т. Д., е
отразено, че „детето М.заявява желание да се вижда повече с баща си и с баба си
по бащина линия и да живее при тях и да се вижда с мама”.
В Протокол от проведена екипна среща в
Център за обществена подкрепа Община Варна от 03.02.2017 г. се посочва, че при
опит за обследване на взаимоотношенията дете – баща и разширен семеен кръг по
бащина линия, М.проявява невротична симптоматика и категорично заявява желание
за прекратяване на изследването, поради което е взето решение работата да
продължи в посока психологическа подкрепа на детето за преодоляване на
последиците от преживяното насилие.
В производството по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ж.Г.Ж. – по искане на
молителите, и свидетелите М. Ц. С. – Н. и П.В.Т. – по искане на ответницата.
Разпитан пред съда, свидетелят Ж.Ж.,
син на молителите и брат на ответника М.Ж., заявява, че живее в Швейцария, но
има жилище и бизнес във Варна, поради което пътува често. Излага, че е
наблюдавал отношенията на родителите му с детето М., които до инцидента били на
привързаност, а след това никой от тях не я е виждал. Посочва, че майка му
живее в неговия апартамент в гр. Варна, а баща му - в гр. Б.. Заявява, че
семейството му винаги е приемало връзката между Х. и М., независимо от турския
й произход. Излага, че след инцидента отношението на родителите му към Х. не е
толкова положително, тъй като те искали да намерят решение, а тя не била
съгласна на споразумение, но не е чувал и не е присъствал на обвинения от тяхна
страна за състоянието на брат му.
Свидетелката М. Ц. С.– Н. заявява, че
познава Х. от
Свидетелката П. В. Т. излага, че е
виждала бабата веднъж в АГ Болница в началото на
В производството по делото са
използвани специални знания чрез провеждане на съдебно-психологична и психиатрична
експертиза от вещите лица Т.А. и Р.Г.. От заключението на вещите лица се
установява, че навън детето М.демонстрира добро самочувствие и самооценка, но
във вътрешен план изпитва душевен дискомфорт и неудовлетвореност, дефицит от
мъжка фигура, от баща. Причините за стреса са поддържаното хронично
безпокойство, необработеният конфликт между нейната майка и прародителите й -
баба и дядо от бащина страна, несигурността, в която живее и страховете, които
изпитва. Според експертите, от една страна детето е ставало свидетел на
заканите и заплахите, които молителите са отправяли към майката, а от друга
страна материалите от съдебни заседания, с които майката е запознала детето,
допълнително са допринесли за оформяне на тази нагласа. Отбелязва се, че
въпреки това детето иска да остане лоялно към тях и се безпокои дали те ще
прочетат това, което говори и мисли. Сочат, че са налице данни за влияние върху
психиката на детето, изразяващи се във вменяване на омраза към майката. Посочва
се, че по отношение на молителя Г.Ж. са налице данни за фамилна обремененост с психично
заболяване параноидна шизофрения сред родственици, но няма данни за психично
заболяване или личностно разстройство в смисъла на „явно изразена психопатия”
на молителите. Заключението е, че детето все още не е готово да осъществява
пълноценна връзка с молителите, тъй като трябва да се постигне съгласие и от
двете страни за поддържане на връзката, т.е. детето да бъде подкрепяно от
страна на майката, когато отива да се среща с молителите и да се връща при нея
спокойно, без да му се вменява вина за това и обратното, което е дълъг процес
на работа, но категорично следва да вижда своите прародители.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК бабата и
дядото могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им
определи мерки за лични отношения с него – в този случай те упражняват правото
си на лични контакти с детето в рамките на определения им в качеството на
негови баба и дядо режим.
Съгласно задължителните указания, дадени с ПП на ВС
№ 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974 г. и Решение № 525 от 29.06.2010г. на
ВКС по гр.д. № 1325/2009г., III ГО, ГК, при определяне мерките на лични
отношения между внуци и баба и дядо съдът следва да се ръководи в най-пълна
степен от интереса на детето като осигури най-добрия интерес на същото.
По делото няма спор, а и от събраните писмени и
гласни доказателства, се установява, че на 16.09.2016 г. бащата М.Ж. е пробол с
нож в коремната област майка Х.Х. ***, вследствие на което понастоящем е
настанен в психиатрично заведение, а детето живее при майката, която полага
грижи за неговото физическо и умствено развитие при добри битови условия.
Установи се, че
по гр.д. № 5559/16 г. по описа на ВРС, XXI състав, на бащата е определен режим
на лични контакти с детето всяка първа събота от месеца от 10,00 часа до 12,00
часа, които срещи с детето да бъдат осъществявани в защитена среда, посочена от
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна в присъствие по време на срещите на
поне един служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна.
Не се спори, а и
от събраните по делото доказателства се установява, че молителите са баба и
дядо на детето М.по бащина линия, които са разведени от
От показанията на свидетеля Ж.Г.Ж., кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, съдът
приема за установено, че преди инцидента молителите са поддържали близки
контакти са детето, а след това срещите с внучката им са ограничени, предвид
пребиваването на бащата в болнично заведение и противопоставянето на майката на
детето на срещите им с него.
От показанията на свидетелите П.В.Т.и М.Ц.С.–
Н. и заключението на вещите лица по приетата съдебно-психологична и
психиатрична експертиза, както и поведението на страните в проведените съдебни
заседания, съдът прави извод, че отношенията между майката от една страна, и
бабата и дядото на детето по бащина линия, от друга, са силно конфликтни. Бабата
и дядото проявяват силно емоционално отношение по въпроса за режима на лични
контакти с детето и готовност за предприемане на мерки чрез други съдебни производства,
а майката от своя страна се противопоставя те да упражняват лични отношения с
детето.
С оглед изложеното, съдът кредитира
извода на вещите лица, че детето М.е в състояние на несигурност, безпокойство и
се чувства като закрилник на майка си, вследствие на което понастоящем не е
готово да осъществява пълноценен контакт с молителите.
Съдът цени и показанията на свидетелите
П. Т.и М.Н. относно проявеното от молителите спрямо майката негативно отношение
в тяхно присъствие, но намира, че от събраните доказателства по делото не може
да се направи извод, че то е намерило израз във вменяване на омраза у детето
спрямо майката. От данните по делото се установява, че след инцидента
молителите не са имали контакти с детето, като данни в тази насока не могат да
се изведат и от проведеното от вещите лица интервю с детето. С оглед
изложеното, съдът намира, че заключението по съдебно-психологичната и
психиатрична експертиза не следва да бъде кредитирано в частта относно отговора
на т. 3 от експертизата.
Останалите
възражения на молителите срещу заключението на вещите лица по проведената
съдебно-психологична и психиатрична експертиза относно произхода на диагнозата
„болест на Блойлер”, зададените на детето въпроси и неговите отговори и т.н., съдът
намира за неоснователни, доколкото касаят констативно-съобразителната част на
заключението, а не изводите на вещите лица, според които молителите не страдат
от психично заболяване, както и че е в интерес на детето да осъществява контакт
с тях, но същият все още не може да бъде пълноценно реализиран предвид
емоционалното състояние на детето и конфликта между възрастните.
С оглед изложеното, отразеното в изготвения по делото социален доклад, че домът на
бабата разполага с добри социално-битови условия, съчетано с образователния
ценз на молителите и констатираните желание и готовност да участват в
отглеждането на детето, дават основание на съда да приеме, че в интерес на
детето е да изгради връзка с тях като членове на семейството му.
При
определяне на режима на лични отношения обаче следва да бъдат съобразени
преживените от детето травма и чувство на загуба, вследствие на което е развило
защитни механизми спрямо баща си и разширения кръг на неговото семейство, в
това число молителите. Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че
детето е запознато с влошените отношения между майката, от една страна, и
бабата и дядото, от друга, което поражда у него конфликт на лоялност. Следва да
бъде съобразно и обстоятелството, че по гр.д. № 5559/16 г. по описа на ВРС, XXI
състав, на бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка първа
събота от месеца от 10,00 часа до 12,00 часа, както и че детето следва да
разполага със свободно време в почивните дни от седмицата, което да прекарва с
майка си, както и за извънкласни занимания, контакти с други връсници и игра.
С
оглед изложеното, съдът намира, че в интерес на детето е да се определи режим
на лични отношения с бабата и дядото така, че да им осигури нормални контакти
помежду им, за да не се прекъсва връзката между тях, като същевременно не
създава затруднения детето да води обичайния си начин на живот и не води до
психически травми у него, предвид установения синдром на отчуждение спрямо същите.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоначално контактът следва да бъде
определен един път месечно за период от три часа, а след това - за два пъти по-продължително
време. Предвид влошените контакти между възрастните, с оглед избягване конфликти
при вземането и връщането на детето, и предвид факта, че в първата събота от
месеца детето ще осъществява контакт с баща си, съдът намира, че след изтичане
на адаптивния период, контактът с бабата и дядото следва да бъде осъществяван отново
веднъж в месеца, но за шест часа.
По
искането на майката за осъществяване на контактите на бабата и дядото в
присъствието на трето лице, с оглед предотвратяване възможни срещи с бащата, съдът
съобрази следното:
Недобросъвестното
осъществяване на контактите от бабата и дядото, в нарушение на определения на
бащата режим на лични отношения с детето, не може да се предполага. От друга
страна, за времето на провеждане на лични отношения с детето същите носят
отговорност за здравето и живота му, поради което присъствието на трето лице не
е необходимо.
При определяне
режима на лични отношения по чл. 128 СК,
съдът не е обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно
значение е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна
закрила правата и интересите на детето / в този см. Решение № 525 от 29.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/. С оглед изложеното, съдът намира, че на бабата и дядото
по бащина линия следва да бъдат определени мерки на лични отношения, както следва: за
период от една година от влизане в сила на решението: всяка трета събота от
месеца за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч., а след това: за времето от 10:00 ч.
до 16:00 ч. Така регламентирания контакт, съдът намира, че ще осигури
необходимите отношения между бабата и дядото с тяхната внучка, като е съобразен
с емоционалното състояние на детето и режимът на лични отношения на родителите.
По
възражението на молителите, направено и в писмената защита, във връзка със
споделеното родителство, съдът намира за необходимо да отбележи, че настоящото
производство има за предмет определяне на мерките на лични отношения на бабата
и дядото по бащина линия с детето, към които въпросът за съвместното упражняване
на родителските права на родителите е неотносим.
Искане
за присъждане на разноски за производството е направено от Х.Х., съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК. Правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение при делата по чл. 127, ал. 2 и чл.
128 СК, предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права и режима на
лични контакти, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното дете, ползва и двете страни и
затова в производството всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е и определение № 385
от 25.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. по описа на ВКС- І ГО.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
отношения между Г.М.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, и С.Ж.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна, и малолетната им внучка М.М.Ж., ЕГН **********, от друга страна, както следва:
-
за период от една
година от влизане в сила на решението - да вземат детето при себе си всяка трета събота от месеца за времето от
10:00 ч. до 13:00 ч.
-
след изтичане на една
година от влизане в сила на решението - да вземат детето при себе си всяка трета събота от месеца за времето от
10:00 ч. до 16:00 ч., на основание чл.128, ал.1
от СК.
ОТХВЪРЛЯ искането на Х.Ф.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, за присъждане на разноски за производството, на осн. чл. 78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: