Решение по дело №1057/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 307
Дата: 12 септември 2019 г. (в сила от 12 септември 2019 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320101057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 12.09.2019                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                               втори граждански състав

На дванадесети септември                                       две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1057  по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по молба от А.В.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** чрез адв. Е.К. за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против М.М.В., ЕГН: **********,***, тел. за призоваване и връчване на съобщения: **************

Молителят твърди, че на 11.05.1986г. с М.М.В., сключили граждански брак. От брака си имали родени две деца – В. А. В., ЕГН: ********** и М. А. В., ЕГН: **********, понастоящем пълнолетни.

Твърди, че от 7- 8 години отношенията със съпругата му се влошили значително. Въпреки, че винаги се стараел да се съобразява с нея и да не ѝ противоречи, тя се държала агресивно към него, унижавала го – първоначално насаме, а по-късно това започнало да се случва и пред хората. Ответницата викала и крещяла по улиците, наричала го с обидни епитети. Ежедневно бил наричан „идиот“, „простак“, „изрод“, „мързеливец“, въпреки, че същият този мързеливец никога не бил спирал да работи и да издържа семейството и децата им. Съжителството на молителя с ответницата се превърнало в ежедневен и системен психически тормоз над него.

Твърди, че от постоянното напрежение и притеснение започнал да не може да спи, здравето му започнало да се влошава, налагало му се да живее в непрекъснати крясъци и викове. Бил в безизходица и това го принудило да мисли да се изнесе от дома им, тъй като ответницата непрекъснато издевателствала над него и не спирала да го хока и унижава още щом го види. Поради тази причина помолил свой колега да му предостави една свободна стая в дома му, за да се пренесе да живее там. Така през 2014 г. за 4 месеца напуснал принудително дома си. Търсел спасение от нападките и психическия тормоз, който М. непрекъснато му налагала. През цялото време се чувствал унижен, градът бил малък и хората ги познавали, не искал семейството им да бъде обсъждано. Надявал се, че ако след период от време се върне вкъщи, съпругата му може да е преосмислила поведението си. След 4 месечно отсъствие се завърнал у дома, в жилището закупено от родителите му, където бил оставил да живеят съпругата си и нейната майка. Всичките му очаквания за промяна в поведението на съпругата му били напразни. Тя продължавала да се държи по същия начин към него, наричала го „алкохолик“, „мързеливец“, „изрод“, „простак“, „идиот“. С тези думи го наричала и пред хората, крещяла по улиците, унижавала го, викала непрекъснато. Молителят се срамувал от унижението, на което и публично бил подложен. Този психически тормоз в годините се засилил. Ответницата ставала все по-агресивна към него. Животът му се превърнал в тегоба и безизходица. Бил объркан, унизен и депресиран. Започнал по цели седмици да не може да спи, кръвното му налягане се повишило, страдал от непрекъснато главоболие, започнал да губи равновесие, залитал. Умолявал съпругата си да престане, да му обясни какво толкова ѝ бил сторил. Вместо отговори отново получавал ругатни.

От 2016 г. комуникацията между молителя и съпругата му била сведена само до нейните обиди, обвинения и крясъци. Спрял да говори и да се защитава, защото нямало и смисъл. Било му забранено да взема храна и от фризера и хладилника, въпреки че той купувал продуктите. Ответницата имала потребност да го унижава – ежедневно бил хокан и наричан с обидни и нецензурни думи. Продължавал да търпи това отношение в името на вече порасналите им деца, пред които тя също си позволява да му крещи и вика.

След като поведението на съпругата му станало нетърпимо, през 2017 г. молителят ѝ предложил да се разведат по взаимно съгласие, но тя не пожелала и отново изпаднала в ярост. По това време и от няколко години нейната майка – тъщата на молителя, живеела при тях. На него му се налагало да се чувства като чужд човек вкъщи. Грижел се за домакинството, но упреците, обидите и обвиненията продължавали да се сипят върху него. Животът му бил труден, тежък и нерадостен. Единственото спасение за молителя била работата.

През 2017 г. депозирал искова молба за развод пред PC К., като било образувано гр. д. № 1933/2017 г по описа на същия съд. След като получила исковата му молба, ответницата се направо полудяла. Заставила го да оттегли иска си, иначе щяло да стане лошо. Молителят направил каквото му било казано, защото бил заплашен от ответницата, че животът му щял да стане ад, а ако си оттеглел иска, щяла да си поправи държанието спрямо него. Производството по делото било прекратено, но тормозът продължил.

През месец юни-юли 2018 г. ответницата решила се изнесе от семейното жилище с майка си. На молителя не било известно къде живеят. Тя имала ключ от жилището му – идвала често, когато си пожелаела, отключвала, вземала си вещи, дрехи и други необходими за нея неща.

Заради нейните викове и крясъци и децата се дистанцирали от дома им.

Молителят твърди, че от известно време здравословното му състояние се влошило, а отношението на съпругата му към него оставало непроменено. Тя години наред му налагала системен тормоз и не зачитала достойнството му на човек.

През м. юни 2019г. депозирал пред PC К. втора искова молба за развод, като било образувано гр. дело № 881/2019 г., по описа на PC К.. След като исковата молба ѝ била връчена, настанал истински ад за молителя. В момента имал поставен ултиматум – до сряда (17.07.2019 г.) отново да  си оттегли исковата молба, иначе щяло „да стане страшно“. Съпругата му започнала да прави скандали на работата, да идва на работното му място, пресрещала го, заканвала му се, викала пред колегите му, унижавала го. Молителят работел като ******** на ЖП гара К., а тя като **********, също на гарата. Тя идвала непрекъснато на работното му място, занимавала началниците и колегите му с нейното мнение, разнасяла молбата му за развод по гарата, наричала го публично ‚некадърник“, „глупак“, карала се с него. От този тормоз започнал да вдига още по-високо кръвно, имал непрекъснато главоболие, не можел да спи, чувствал се унизен. От няколко дни ответницата започнала да го причаква всеки ден да слезе от влака и започвала отново със скандалите, упреците и униженията. Агресията на ответницата започнала да ескалира още повече – качвала се във влаковете, в които изпълнявал служебните си задължения като кондуктор и се заяждала с него пред пътниците. Преследвала го като жертва – или идвала в дома му, или идвала на гарата, или се качвала на влака с него, за да продължи да го тормози. Всеки път го наричала публично „некадърник“ и „глупак“.

На 16.06.2019г. молителят заедно с ответницата и по-големия им син отишли до къщата, за да може синът им да си вземе багаж, който си бил донесъл от И.. Още с влизането ответницата започнала пак да вика на висок глас по молителя и съседите чували тези разправии. Молителят казал, че е с високо кръвно и му прилошава, но тя продължила. Поискал да излезе, но съпругата му го хванала здраво ръцете и го държала здраво, за да не мърда и да не може да излезе. Синът им я умолявал да престане, но тяи него не чувала.

На 27.06.2019г. на работното му място трябвало на молителя да бъде проведен инструктаж преди да започне работа, а М. крещяла и пак викала по него. Чувствал се унизен и притеснен. Негови познати, които пътували с влака, също били ставали неволни свидетели на тази агресия и психически тормоз. Унижението за молителя било ежедневие. Съпругата му многократно му се заканвала, че щяла да го съсипе. Най- притеснителното за него било, че от този тормоз се влошило здравето му. Имал нужда от спокойствие, а ответницата се появявала ту в жилището им, ту на работното им място, пресрещала го по улиците и продължавала да крещи и вика, дърпала го, заставяла го да оттегли исковата си молба за развод и го унижавала, наричайки го с грозни и обидни думи.

На 29.06.2019 г. в 9.00 ч. в чакалнята на гара К., в присъствието на колеги и пътници, когато се отчитал на билетни каси, ответницата пак дошла. Била зад гърба му без да знае. Изчакала го и започнала да го дърпа грубо пред хората, да му вика на висок глас защо се развежда, ръкомахала, жестикулирала, казала, че щяла да продаде всичките им имоти на публична продан. Започнали да идват пътници, но ответницата така и не престанала да го унижава публично. Същият ден тя отново на висок глас крещяла по негов адрес пред хората на гарата: „лъжи, лъжи адвокатите“, „хайде обади се на адвокатката си“.  Неволен свидетел на тази унизителна сцена станала и позната на молителя, която случайно била дошла да види разписанието за влаковете.

На 02.07.2019 г. молителят депозирал жалба с вх. № 281000-7645/02.07.2019 г. пред РУ на МВР К. с молба М.В. да бъде предупредена да преустанови вербалната си и физическа саморазправа с него. Към настоящия момент дал обясненията си пред полицейски инспектор Т. С., но и след депозирането на жалбата ответницата не преустановила психическия тормоз над него.

На 08.07.2019г. около 8,30 ч. сутринта молителят чакал пред неврологичния кабинет в М. ц. „В.“ ЕООД в гр. К.. Там случайно се видял със свой колега, който също предстояло да посети неврологичния кабинет. Съпругата му се появила изневиделица и отново заявила, че иска да говорят. Пак говорела на висок тон. Казал ѝ да го остави на мира, за да мине прегледа, но тя го информирала, че ще го чака. След като излязъл от неврологичния кабинет, ответницата тръгнала след него. Отишъл до аптеката, за да си купи лекарства. Ответницата го хванала за ръката и започнала да го дърпа, за да спре и пак започнала да вика. Тя го дърпала толкова силно, че не можел да се отскубне от нея. Засрамил се от това унижение, което за молителя било почти ежедневие. Покрай тях минавали хора, гледали ги. За да се отърве от това неудобство, се наложи да кривне по глуха улица.

На 10.07.2019г. съпругата му пак дошла в семейното жилище, където живеел вече сам. Отново започнала да блъска входната врата, да вика, да крещи, искала от него да оттегли исковата молба за развод. Отговорил ѝ, че щом бил толкова некадърен и лош, по-добре било да се разделят. Ответницата отново се разгневила, започнала пак да вика. Поискал да се обади на тел. 112, но тя му изтръгнала телефона и се опитала да го счупи. Казала му, че е пуснала хора да го следят, че знаела всичко за него, че трябвало да си оттегли иска. Станало му зле и помолил съпругата си да спре. Тя му отговорила, че нищо му няма. Питала го къде ходел три дни през деня, като бил в болнични, наричала го „глупак“ и „некадърник“. След малко блъснала вратата, за да не излезе и го настъпила по крака. Изпитал болка и я помолил да го остави на мира, но тя отново не го послушала и продължила психическия си тормоз. Помолил я да се разведат по взаимно съгласие с готовност той да заплати всички разноски по делото, но тя отговорила категорично, че дори и да се разведат, пак щяла да продължи да го тормози.

Молителят твърди, че изпитвал страх и ужас от съпругата си, тъй като агресията ѝ към него нараствала. Притеснявал се непрекъснато, че е следен, че ще бъде обект на поредните унижения и публична саморазправа. Тревожел се и от внезапните ѝ посещения вкъщи, където идвайки, още от вратата започвала да блъска по вратите и да изсипва поредните си незаслужени обиди и упреци върху него. Понякога го тормозела и по мобилния телефон, когато не го откриела на работното му място или вкъщи. Нарушавала човешките му права – да спи, да работи и да живее спокойно.

Моли съда да издаде заповед за защита от домашно насилие, с която да бъдат взети подходящи мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно: да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на  домашно насилие спрямо молителя и да ѝ се забрани да приближава до него, жилището в гр. К., ул. „Т. Р..“ №***, ет.*** ап.***, местоработата му и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Претендира разноските по делото.

В първото по делото открито съдебно заседание ответницата не се явява, а молителят е поискал постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е била представлявана. Редовно ѝ е връчено съобщението за писмен отговор, но не е подала такъв, а са ѝ указани надлежно последиците от това. С оглед събраните писмени и гласни доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което молбата за защита по ЗЗДН да бъде уважена съобразно ангажираните доказателства, без съдебният акт да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК

При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива в молбата, като в случая за нейната защита се явяват подходящи следните мерки: да бъде забранено на ответницата да се въздържа от извършване на  домашно насилие спрямо молителя и да ѝ се забрани да се приближава до него, жилището, в което живее, находящо се в гр. К., ул. „Т. Р.“ ***, ет.***, ап.*** и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.

По отношение на поисканата мярка за забрана на ответницата да доближава работата на молителя, настоящият съдебен състав намира, че тази мярка не е подходяща и целесъобразна, доколкото в молбата по ЗЗДН се сочи, че страните имат една и съща месторабота – жп гара К.. Няма как съдът да забрани на ответницата да упражнява правото си на труд, препятствайки достъпа и до мястото, където го полага, под угрозата от наказателно преследване срещу нея.

Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на 500.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в нейна тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати на молителката направените по делото разноски – 500 лева за адвокатско възнаграждение.

На осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

Водим от горното  и на основание чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

 

ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на А.В.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА М.М.В., ЕГН: **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо А.В.В., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***.

ЗАБРАНЯВА на М.М.В., ЕГН: **********,***, да приближава до А.В.В., ЕГН: **********,*** и местата му за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.

ОСЪЖДА М.М.В., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) по сметка на РС К., в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА М.М.В., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА М.М.В., ЕГН: ********** да заплати на А.В.В., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ  решението и заповедта на страните и на РУ –  К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК. 

 

 

            Ц.Ч                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: