Решение по дело №4697/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 890
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20213110204697
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110204697 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Т. В. Н., ЕГН **********, против НП №
582640-F 608810/11.06.2021г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ ТД-
НАП- Варна, с което на въз.Н., на основание чл.80 ал.2 от ЗДДФЛ е наложена
глоба в размер на 100лв.
Въпреки отбелязването в НП, че съгласно чл.58 от ЗАНН същото
следва да се счита за връчено на 05.10.2021г., съдът прецени въз основа на
събраните доказателства, че не е спазена категорично процедурата по
връчване на наказателното постановление. Не са били налице
предпоставките, за да се приеме, че наказателното постановление е връчено
при условията на чл. 58 от ЗАНН. Безспорно са ангажирани доказателства, че
в периода, в който е следвало да бъде връчено наказателното постановление,
жалбоподателят е живял именно на адреса, с който е разполагал
административно наказващият орган. Безспорно административно
наказващият орган е имал възможност за комуникация с лицето, разполагал е
с имейл, твърди се, че е разполагал и с телефон за връзка. За съдебно
заседание лицето е открито и е призовано именно на същия адрес, който е бил
известен на административно наказващият орган. Лицето, което е посещавало
1
адреса не можа да посочи конкретни обстоятелства за съответните
посещения. Административно наказващият орган също не е ангажирал
никакви доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е
променил адреса си.Освен върнатите известия, доказателства за други
действия по издирване на адрес на лицето, които да налагат извод, че
промененият адрес е неизвестен , също не са ангажирани. Съгласно
становището на Административния съд отбелязванията от пощенски
оператор, че лицето е преместено или че съответно не е установено на адреса,
без данни от кого е получена информация, за да се прецени доколко тя е
достоверна, не позволява да се направи извод, че нарушителят не се намира
трайно на адреса, а както се установи нарушителят пребивава именно на този
адрес, който е бил известен на административно наказващият орган,
Предвид гореизложеното съдът прецени, че жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима бе приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон.Оспорва се процедурата по връчване на
НП, оспорва се извършването на приетото за установено нарушение, като се
твърди, че липсват факти и правни основания за издаване на НП и налагане на
административно наказание поради липса на доказателства.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично, поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП.
Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на
делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 06.04.2021 г. в ТД на НАП гр. Варна въз. Т. В. Н. с ЕГН **********
подал коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г. във
връзка с връчено му съобщение по чл.103 от ДОПК
0306621011261270/31.03.2021 г.
Във връзка с подадената коригираща декларация св.П.И. установила, че
2
в предходен момент, на 18.03.2020г. по електронен път (с ПИК) е била
подадена годишна данъчна декларация за 2019 г. вх. №
0300И00748500/18.03.2020 г., в която въз.Н. е декларирал в Приложение №4
„Доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество" получен доход в размер на 19630,00 лв.,При проверката на
декларацията от 18.03.2020г. св.И. приела, че жалбоподателят неоснователно
е приспаднал задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от 330,
внесени авансово през годината в размер на 537,60 лв. и окончателни
осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от 330, включително за минали години в
размер на 1414.16 лв., като е формирал годишна данъчна основа в размер на
15715,24 лв. В част II на приложението бил деклариран авансово удържан
данък в размер на 678.18 лв. Като резултат в подадената декларация е
деклариран дължим данък за довнасяне в размер на 246,96 лв., отстъпка в
размер на 12.35 лв. и дължим данък за довнасяне намален с отстъпката в
размер на 234,00 лв.
В подадената коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. №
0300И0897169/06.04.2021 г. задълженото лице не приспадало задължителни
осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от 330, внесени авансово през годината в
размер на 537,60 лв. и окончателни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от
330, включително за минали години в размер на 1414,16 лв.
При извършената съпоставка на данните декларирани с подадените ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2019 г. било прието за установено, че Т. В. Н.
невярно е декларирал данни в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.
0300И00748500/18.03.2020 г., което е довело до определяне на дължимия
данък за довнасяне в по-малък размер, а именно 234,00 лв. В резултат на
подадената коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за отчетна 2019 г. с
вх. 0300И0897169/06.04.2021 г. дължимият данък за довнасяне от 234,00 лв. е
бил променен на 442,00 лв.
Предвид горното св.И. приела, че е осъществен състава на чл.80, ал.2 от
ЗДДФЛ , поради което на 12.04.2021г. съставила АУАН, срещу
жалбоподателя.АУАН бил връчен надлежно на нарушителя, който го
подписал без възражения. Писмени възражения постъпили и в
законоустановения срок, но АНО ги приел за неоснователни и на 11.06.2021г.
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
3
Със същото е наложена глоба на въз.Н. в размер на 100 лева на
основание чл.80 ал.2 от ЗДДФЛ.
От показанията на св.И. в с.. се установи, че самоосигуряващите се
лица нямат право при формирането на данъчната основа да приспадат
задължителни и окончателни осигурителн5и вноски за здравно осигуряване.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.И., дадени в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите
събрани и приобщени по делото доказателства.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени
към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.И., АУАН, ГДД и
от останалите, приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в
АНП.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият състав на ВРС,
достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа
на него НП, са издадени от оправомощени лица, при спазване на
регламентираните от ЗАНН срокове.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН, НП
следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, следва да са посочени обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като
задължително следва да бъде посочена и нарушената норма.
В конкретния случай съдът намира, че както в АУАН, така и в НП
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, като не са посочени и
обстоятелствата, при които същото е извършено.
Видно от обстоятелствената част на НП, а и на АУАН , в същите
декларативно се сочи, че е жалбоподателят неоснователно е приспаднал
задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от 330, внесени авансово
4
през годината в размер на 537,60 лв. и окончателни осигурителни вноски по
чл. 40, ал. 5 от 330, включително за минали години в размер на 1414.16 лв.,
което е довело до определяне на дължимия данък за довнасяне в по-малък
размер, но факти в какво качество е подадена декларацията и защо тези
осигурителни вноски не е следвало да се приспадат в АУАН и НП липсват,
фигурира само правен извод, че е извършено нарушение.Липсата на факти не
се компенсира и от посочената норма на чл.50 от ЗДДФЛ, която съдържа
множество алинеи, точки и букви, но никоя от тях не е
конкретизирана.Санкционната норма, визираща налагане на административно
наказание за невярно посочване на данни и обстоятелства, водещи до
определяне на данък в по-малък размер също не компенсира липсата на
яснота, защо се приема, че именно в декларацията от 18.03.2020г. има
неоснователно приспадане на осигурителни вноски.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението от
една страна и непосочването на нарушената норма пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя, а от друга страна ограничават
възможността съдът да прецени точно какво нарушение е извършено и дали е
следвало дружеството да се санкционира на основанието, визирано от
АНО.Установяването на факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението едва в с.з. е недопустимо, тъй като съдът не следва да подменя
волята на АНО, която от своя страна следва да е ясна и категорична.
Предвид наличието на основания за отмяна на НП съдът намира, че
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО
е неоснователно.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на
основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН
РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП№ 582640-F 608810/11.06.2021г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ ТД-НАП- Варна, с което на Т. В. Н., ЕГН
5
**********, на основание чл.80 ал.2 от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на
100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Варна в
14-дневен срок от уведомлението.

След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност
на наказващият орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6