№ 16
гр. Бургас, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20212100900403 по описа за 2021 година
Производството е образувано във връзка с предявена искова молба от "Сто"ЕООД,
ЕИК147106221, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5,
ет.7 против "Континентал 99"ЕООД, ЕИК102227834, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5, с която се иска осъждане на ответника да върне като
получени на отпаднало основание, дадените от ищеца движими вещи по договор за
изработка от 30.04.2008г. и договор за изработка от 14.09.2009г., както следва: 1
.Нагревателен панел 28 kW- 1 бр. 2. Нагревателен панел 6 kW- 1бр. 3. Шумозаглушител
800/400-1бр., 4.Шумозаглушител 600/400-1 бр, 5.Шумозаглушител 500/300-1бр.,6.
Вентилатор 500/300- 1 бр. 7. Въздуховоди- 81 кв.м., 8. Изолация на въздуховоди- 40кв.м., 9.
Спироканал ф 100 с колена- 3 м., 10.Фрион 407С- 12 кг., 11.Конструкция за укрепване- 1
бр.,12.ППр тръби и фитинги с изолация - 1 комплект, 13. Въздухоразпределител-26 брой,
14.Кран с холендър и ракор-1/2”-20- 38 броя, 15.Стаен термостат - 38 бр., 16.Разширителен
съд - 1 бр., 17.Тръба нафта- 1 бр., 18.Филтър нафта- 1бр., 19.Тръби захранване котел към
колектори плюс арматура, 20.Комин от неръждаема стомана- 1 бр., 21.Ппр тръби и фитинги
с изолация- 1 комплект, 22.Кран 1”- 5 бр., 23.Помпа рециркулация Wilo STARRSB 30/6-
1бр., 24.Филтър 1 1/4",25.Кран 1 1/4"- 4 бр., 26.Възвратен клапан 1 1/4"- 1 бр., 27.Тръби
захранване чилър-1бр., 28.Кран 2 1/2”-2 бр.,29.Датчик поток- 1 бр, 30.Филтър- 2 1/2”-1 бр.,
31.Възвратен клапан 2 1/2”- 1 бр., 32.Филтри- 4 бр. 33.Чадър 1000/900- 1 бр.
34.Въздуховоди- 17 кв.м. 35.Вентилатор- МВ302- 1 бр., 36. Ел.табло ресторант - 1 брой, 37.
Ел.табло кухня- 1 брой, 38. Ел.табло котелно- 1брой, 39.Кабели свързващи таблата и
съоръженията, 40.Панел колектори Select NEW LINE 2,15м2- 10 броя, 41.Стойки за панел
колектор- 10 бр., 42.Помпа Wilo ST 20/7- 1 бр., 43.Управление Intiel-16p., 44.Автоматичен
обезвъздушител /соларен/160о-1 бр., 45. Автоматичен обезвъздушител 110о- 2бр.,
46.Филтър-1бр., 47.Пълнеща арматура -1бр., 48. Разширителен съд 50л.-1бр., 49.Адаптор
нипел ф22х22- 18бр., 50.Възвратен клапан 1 соларен- 1 бр., 51.Кран сферичен 3/4- 4бр. 52.
Тройник 22x1/2x22- 6 бр., 53.Адаптор нипел ф 22х 3/4- 8 бр., 54.Компресационна тапа- 2
броя, 55.Резервно ел.захранване UPS/без акумулатор- 1 брой, 56.Тръбна разводка медни
тръби с изолация -30 м.
В условията на евентуалност в случай, че вложеното от ищеца имущество е станало
1
част от сградната инсталация и не може да се отдели от нея, без да се повреди вещта или не
може да се използва повторно по предназначение се иска на основание чл.57 ал.2 изр. 1 ЗЗД
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца компенсаторно обезщетение в размер на 25
001 лева, като частичен иск от общо 34 605 лева, представляващи паричната равностойност
на полученото по двата договора, включваща стойността на вложените материали и труд. В
условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме ответника за добросъвестен се
претендира обезщетение на основание чл.57 ал.2 изр. 2 ЗЗД равняващо се на стойността на
вложените материали, от които се е ползвало и продължава да ползва ответното дружество в
размер на 25 001лева, заявено като частичен иск от общата стойност на вложените
материали по двата договора, възлизаща на сумата от 27 195 лева. В случай на уважаване на
първия евентуален иск се търси и мораторна лихва за забавено плащане върху
претендираното обезщетение в размер на 7641.94 лева, считано от 25.06.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба- частично в размер на 1000 лева. Такава се претендира и върху
търсеното обезщетение по втората евентуална претенция отново заявена частично в размер
на 1000 лева.
С уточняваща молба от 21.10.2021г. е посочена цената на главния иск в размер на
27 195 лева, включваща стойността на вещите по разваления договор за изработка от
30.04.2008г., възлизаща на сумата от 20 145 лева и по разваления договор от 14.09.2009г. на
стойност 7050 лева. Пояснява се, че по реда на чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД се претендира
компенсаторно обезщетение в общ размер на 33 445 лева, от които 25 045 лева, включваща
стойността на вещите- 20 145 лева и стойността на труда- 4900 лева по разваления договор
от 30.04.2008г. и сумата от 8400 лева, включваща стойността на вещите -7050 и стойността
на труда 1350 лева по разваления договор за изработка от 14.09.2009г. Претенцията по чл.57
ал.2 изр.2 ЗЗД е заявена в общ размер на 27 195 лева, от които 20145 лева по първия
развален договор и 7050 лева по втория развален договор.
С молба от 16.02.2022г. се поддържа становището, че вещите предмет на
евентуалните претенции са изразходвани, тъй като са присъединени към главната вещ по
начин, който не позволява отделянето им без съществено повреждане на последната. Ако
съдът приеме, че не е налице погиване, отчуждаване или изразходване на вещите се
претендира заплащане на обезщетение формирано от общата стойност на вложеното и
стойността на труда, с която стойност ответникът се е обогатил, а ищецът обеднял.
С протоколно определение от 14.12.2022г. е допуснато изменение на евентуално
заявените от ищеца претенции като първата по чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД се счита предявена за
сумата от 34583.80 лева, от които 26 193.80 лева, представляваща стойността на вещите-
21 293.80 лева и стойността на труда-4900 лева по разваления договор за изработка от
30.04.2008г. и 8400 лева, включваща стойността на вещите-7050 лева и стойността на труда
1350 лева по разваления договор от 14.09.2009г. Искът по чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД е за
заплащане на сумата от 28 343.80 лева, от които 21293.80 лева по разваления договор за
изработка от 30.04.2008г. и 7050 лева по разваления договор за изработка от 14.09.2009г.
Твърди се в исковата молба, че през 2008г. между страните са сключени два договора
за изработка. Тази облигационна обвързаност била счетена за прекратена от Районен съд
гр.Бургас, който с решение по гражданско дело №1775/2018г. осъдил „Сто“ ЕООД да
заплати на „Континентал 99“ЕООД полученото възнаграждение по двата развалени
2
договора. Тъй като по силата на чл.88 ал.1 ЗЗД всяка от страните следва да върне на другата
полученото по договора се претендира връщането на престираното от ищеца. Ищецът
нямало как да демонтира само част от доставените съоръжения, за което бил поканен от
ответника, като независимо от направените усилия в тази посока до доброволно уреждане
на спора не се стигнало. Според първия демонтирането на изградените слънчева и
климатична инсталации ще засегне целостта на определени части от хотелската сграда, като
не той трябвало да си вземе даденото по договора, а ответникът следвало да направи това.
По тази причина претендира връщане на всичко вложено по двата договора за изработка,
като получено на отпаднало основание, описвайки подробно всяка от търсените вещи. В
условията на евентуалност се иска заплащане на обезщетение, формирано като паричната
равностойност на полученото по двата договора и включващо стойността на вложените
материали и труд, а ако съдът приеме ответника за добросъвестен и вещите са погинали,
отчуждени или изразходвани преди поканата се иска стойността на вложените материали по
двата договора.
В подадения отговор на исковата молба се заявява на първо място, че исковите
претенции са недопустими и преклудирани, тъй като и ищецът следвало да предяви същите
искове в производството по разваляне на договорите за изработка. Сочи се също така, че
претенциите са родово подсъдни на районен съд, тъй като се твърдяло неоснователно
обогатяване по два развалени договора, всеки от които на стойност под 25 000 лева. След
като ищецът не се явил в отговор на изпратената му покана, за да демонтира процесните
вещи, то той от своя страна дължал обезщетение за ползване на заеманите от панелите
площи в собствения му имот. Тъй като ответникът имал други изискуеми вземания и
заявявал насрещни претенции към ищеца е направено възражение за право на задържане на
изградената част от климатичната инсталация. Уточнява се също така, че ищецът отказвал
да върне авансово заплатени суми по договорите за изработка, както и да издаде фактури за
тяхното получаване. Хотел „Континентал“ в Бургас не бил пуснат в експлоатация, поради
забавянето на ищеца да вземе своите движими вещи по развалените договори. Ответникът
не бил отказвал достъп и преговори с представители на ищеца. Ищецът така и не заплатил
дължимите към ответника суми по разваления договор, а последният от своя страна не
възразявал, в случай, че това бъде направено, да заплати 50% от офертната стойност на
вещите, които не могат да се демонтират. Сочи се, че не са монтирани всички, описани от
ищеца вещи, а в исковата молба се прибавяла сума за монтажа им, което било неправилно.
Дадената отстъпка от 10% за договорите за климатизация и вентилация също следвало да се
отчете и приспадне от съда. При изпълнение на договорите ищецът използвал некачествени
материали, а и работата била некачествено и частично изпълнена. Цялата документация за
привеждане в експлоатация на изградената климатична инсталация била взета от служител
на ищеца, което препятствало пускането на последната. Посочени са вещите и дейностите,
изпълнени от ответника, които според него трябва да се приспаднат от претендираните
суми.
В депозираната допълнителна искова молба се уточнява, че исковете са предявени
3
преди изтичането на петгодишния срок от разваляне на договорите. Очевидно било, че
вложеното за изпълнение на договорите е на много по-голяма стойност от платеното
възнаграждение от ответника по тях. Ответникът от своя страна не изявявал никакво
желание да върне полученото, а представената нотариална покана представлявала опит да
вмени в задължение на ищеца действия, които самият той трябвало да извърши и по
отношение, на които се намирал в забава. Излагат се съображения, че е налице правен
интерес от предявяване на исковете и упражняване правото на иск не е преклудирано, тъй
като се следва връщане на престираното на отпаднало основание. СПН на предходното
решение обхващала дължимостта на сумите, претендирани от ответника, а не заявената в
настоящия процес претенция за неоснователно обогатяване.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се излагат подробни
съображения, свързани с неизпълнението на договора от страна на ищеца. Твърди се, че е
налице пълно неизпълнение, тъй като ищецът така и не успял да пусне и задвижи
климатичната система. При демонтажа на вещите, повреденото от ищеца трябвало да се
заплати. Ако последният се откажел от демонтиране на елементите на климатичната
инсталация ответникът бил съгласен да заплати 50% от стойността на вложените елементи
към момента на поставянето им. Поддържа се и позицията, че редица елементи и части по
климатичната система не са поставени, че слънчевите панели са неправилно захванати, че е
договорено намаление на цената от 10%, както и че на ищеца е заплатена сумата от 9500
лева, за което той отказвал да издаде фактура. Държи се също така на заявеното в отговора
оплакване, че ищецът незаконно прибрал документацията за въвеждане в експлоатация на
климатичната инсталация.
В предявената насрещна искова претенция ищецът сочи, че след влизане в сила на
решението по гр.дело №1775/2018г. по описа на БРС ответникът е поканен да демонтира и
прибере слънчевите панели и свързващата ги инсталация. Тъй като последният след
получаване на поканата не се явил, за да демонтира посочените по-горе вещи следвало да
заплати обезщетение в размер на пазарния наем за заеманите от панелите и свързващата ги
инсталация, площи. Горното възлизало на сумата от 11 300 лева, претендирана за времето от
05.06.2019г. до 11.10.2021г. или по 400 лева месечно. Търсят се и мораторна лихва за забава
от 05.07.2019г. до датата на предявяване на иска в размер на 1500 лева, както и законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение от 14.12.2022г. е допуснато изменение на насрещния иск
чрез намаляване на неговия размер до сумата от 4000 лева главница и 950 лева мораторна
лихва.
В постъпилия отговор на исковата молба по насрещния иск се застъпва позиция за
неоснователност на претенциите. Излагат се съображения, че панел-колекторите и
останалите части от системата били поставени в имота на "Континентал 99"ЕООД в
изпълнение на договора за изработка и изпращането на поканата от страна на последното
дружество не прехвърляло отговорността на „Сто“ЕООД. От своя страна ответникът
изпратил отговор на нотариалната покана, в който била изразена позиция за уреждане на
4
отношенията между страните, но до споразумение така и не се стигнало. Ищецът по
насрещния иск задържал вещи, които имал задължение да върне, а ответникът не бил
нарушил или ограничил правата му по никакъв начин, който да предполага търсене на
обезщетение. Сочи се също така, че използването на частта от имота, заета от слънчевите
панели не би могло да носи доходи, тъй като се касае за покрив на сграда, който съобразно
предназначението си трудно би могъл да бъде отдаван за ползване.
Депозирана е и допълнителна искова молба по насрещния иск. В нея се твърди, че
ответникът нарушавал и ограничавал правата на ищеца, като включително не изпълнявал
задълженията си, произтичащи от водени предходни процеси между страните. Поддържа се
становището, изложено вече в отговора на исковата молба по първоначалния иск за дадена
сума от 9500 лева, която не е фактурирана от ответника, както и позицията, че хотелът не е
въведен в експлоатация, поради забавянето на „Сто“ЕООД да си прибере вещите. Казаното
се отнасяло най-вече за покрива на сградата, за който имало утвърден проект, а последния
нямало как да се изпълни, предвид бездействието на ответника.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се сочи, че написаното в
допълнителната искова молба по насрещния иск се явява неотносимо за спора. Заявява се, че
представеният проект за преработка на офис сграда в хотел не бил достояние на
„Сто“ЕООД, като ответникът нямало как да има информация за това, че сградата не е
изпълнена в съответствие с преработения проект в продължение на 20 години. Наведени са и
доводи, че заявявайки право на задържане по договора ищецът по насрещния иск признавал
качеството си на длъжник. Недопустимо било обаче да черпи права от собственото си
неправомерно поведение като от една страна твърди, че упражнява право на задържане по
отношение на слънчевата система, а от друга търси обезщетение за заеманите от панелите
площи и свързващата ги инсталация.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между страните е съществувала облигационна обвързаност,
възникнала по силата на сключени договор за изработка от 30.04.2008г. за монтаж на
климатична инсталация и договор за изработка от 14.09.2009г. за изпълнение на
целогодишна слънчева система. Не са налице различни позиции относно факта на
прекратяване на договорната връзка, след направеното от ответника едностранно изявление
за нейното разваляне, обективирано в изпратената от него и връчена на неизправната страна
на 18.10.2017г. нотариална покана. Не се заявяват и противоречиви становища относно
произтичащото като последица от развалянето на договора задължение за връщане на
всичко получено, предвид отпадане на основанието за неговото даване. Възразява се обаче
от ответната страна, че не бил неин ангажимента за предаване на вещите, а това трябвало да
направи ищеца, който следвало да демонтира същите. Твърди се освен това, че последният
отказвал да изпълни задължението си за заплащане на сумите, дадени от „Континентал
99“ЕООД по разваления договор за изработка и присъдени с решението на БРС, като имал и
други изискуеми задължения към ответника за получени от него и нефактурирани суми,
както и произтичащи от дадено обещание за предоставяне на отстъпка в размер на 10%.
Формулирано е и възражение за право на задържане на изградената част от климатичната
инсталация. Въведени са и съображения, че работата била частично свършена, а част от нея
изпълнена от ответника.
5
За установяване на релевантните за случая факти са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначени са експертизи. Приобщени са по делото договор за изработка от
30.04.2008г., техническо предложение от 14.09.2009г., количествена сметка за материалите,
които следва да бъдат доставени и монтирани в процесния хотел, нотариална покана и
отговор на същата, разходни касови ордери, свидетелстващи за заплащане на аванс по
договор, разменена кореспонденция между ответника и трети лица и подписани документи
между тях, одобрен проект за преработка на офис сграда в хотел, удостоверение от община
Бургас.
В показанията си свидетелят Ч.Г. сочи, че е участвал в монтажа и изграждането на
климатичната инсталация на хотел „Континентал“ през 2008г. Дейностите приключили през
2010г., като освен първата инсталация била изпълнена и слънчева такава, монтирана на
покрива, която работила. И.Т. разказва, че е извършвал ремонт няколко пъти на слънчевата
инсталация, като основната причина за неговата намеса се дължала на факта, че тази
инсталация била пълна с вода, неизточена през зимата, което пък довело до пробиване на
тръби. В.Б. твърди, че е работила като хигиенист в хотела от 2010г. През 2017г. видяла
работници, които ремонтирали слънчеви панели. Лично тя не знаела дали инсталациите
работили. М.С. споделя, че се срещнал с Георги Драгнев пред хотела през месец април
2017г., като по същото време се появили работници, носещи инструменти за заварка.
Заявява, че влязъл в котелното помещение на сградата, но не обърнал внимание дали същото
е завършено.
Съдът кредитира изцяло казаното от свидетелите, съпоставяйки го с останалите,
събрани по делото данни, като при съобразяване нормата на чл.172 ГПК намира, че същите
са изложили добросъвестно и без пристрастия всичко, което им е известно по случая.
В основното, представено по делото заключение вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза е посочило изпълнените на обекта, от ищеца, дейности по
изграждане на климатичната и слънчевата инсталации, остойностявайки вложените
материали и труд. Заявена е категорична позиция, че доставените и монтирани детайли и
елементи не могат да бъдат демонтирани без да се наруши тяхната цялост, както и да се
засегнат части на самата сграда. Посочени са в тази връзка конкретно изпълнените
мероприятия и вложени вещи, които при изваждането и демонтирането им биха довели до
нарушаване целостта на сградата. Повторното използване на вещите е поставено под
сериозно съмнение, като в тази връзка е мотивирано становище, че горното при всички
случаи не е препоръчително, тъй като крие рискове за нормалното им функциониране. При
определяне средния размер на пазарен наем на площта, заемана от слънчевите панели и
свързващата ги инсталация е използван метод на капитализиране на бъдещите приходи от
отдаване под наем. В допълнително заключение са посочени стойността на вложените
материали и труд от ищеца, касаещи изпълнението на двата договора, по отделни позиции.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че огледа на инсталациите е извършила в
присъствието на представители на двете страни, като е съобразила направените от тях
забележки и уточнения. Във второ допълнително заключение е определена средната
стойност на 1кг. фреон, като е посочен месечният размер на пазарния наем на частта,
заемана от слънчевите панели в случай, че се касае за жилищна площ на етажа. Настоящият
състав се солидаризира изцяло с изводите на вещото лице, като намира приетите по делото
заключения за обективни, обосновани и пълни.
6
За да бъде уважен иска по чл.55 ал.1 предложение 3 ЗЗД трябва освен да се
установи даването на определена престация и отпадането на основанието за имущественото
разместване с обратна сила, така също и обстоятелството, че връщането на вещите е
възможно, тъй като се намират във фактическата власт на ответника и не са погинали,
отчуждени или изразходвани. Когато обаче натуралната реституция на вещ е невъзможна
задължението за връщане следва да се трансформира в такова за заплащане на
действителната и стойност. Точно такъв е настоящия случай, тъй като изваждането и
демонтирането на даденото по процесните договори би довело до нарушаване целостта на
сградата и компрометирало нормалното функциониране на вложените при направата на
двете инсталации детайли, след отделянето им от главната вещ. Ясно е, че използваните
материали от ищеца са вложени при монтажните дейности в двете инсталации и отделянето
им е невъзможно или би довело до разходи, надвишаващи стойността им. Процесните вещи,
макар и да не са субстанциално унищожени, са присъединени към главната вещ, което не
позволява отделянето им без съществено повреждане на последната. При съобразяване на
казаното и предвид констатацията, че тези вещи са изразходвани, претенцията за тяхното
връщане в натура следва да се отхвърли.
При отчитане неоснователността на главния иск, настоящия състав трябва да се
занимае с евентуално заявените такива по чл.57 ал.2 ЗЗД. В тази законова норма са уредени
изключения от принципа за натурална реституция на вещите, когато последното задължение
се трансформира в такава за заплащане на паричната им равностойност. Различният обем на
отговорността на обогатилия се е в зависимост от добросъвестността му. Недобросъвестният
получател дължи действителната равностойност на вещта, а добросъвестният само онова, от
което се е възползвал. В конкретния случай при така развилите се отношения между
страните добросъвестността на ответника не може да бъде поставена под съмнение до
развалянето на облигационна връзка между търговците. Следователно към момента на
изразходване на вещите, посредством присъединяването им към главната вещ обогатилият
се ги е държал на годно правно основание. Претенцията по чл.57 ал.2 изр. 1 ЗЗД изисква
обратното- знание на обогатилия се, че държи вещта без основание, като такова успешно
доказване по делото не е проведено. По тази причина и първият евентуално заявен иск е
останал недоказан и подлежи на отхвърляне.
Ответникът търговец в настоящия казус дължи само онова, от което се е възползвал.
Реституционната норма на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД и компенсаторната норма на чл.57 ал.2
ЗЗД следва да се разглеждат във взаимовръзка. Както вече се посочи вложеният в закона
смисъл е при невъзможност за връщане на вещта в натура, задълженото лице да плати
обезщетение, което за конкретния случай да постига справедлив баланс и
пропорционалност на засегнатия имуществен интерес. При така установеното по делото
следва да се приеме, че това от което добросъвестния към момента на изразходване на
вещите ответник се е възползвал е пазарната цена на материалите, вложени за направата на
климатичната инсталация и изграждането на слънчевата система, възлизаща на сума в общ
размер на 21 664.45 лева, от които 14 176.35 лева по първия договор и 7 488.10 лева по
7
втория договор, съгласно заключението на вещото лице, като за разликата до предявения
общ размер 28 343.80 лева, от които 21 293.80 лева по разваления договор за изработка от
30.04.2008г. и 7050 лева по разваления договор от 14.09.2009г. претенцията по чл.57 ал.2
изр.2 ЗЗД следва да се отхвърли.
Недоказани са направените от ответника възражения за редуциране на цената по
договорите с 10%, както и за наличие на вземане към ищеца за сумата от 9500 лева.
Обективни данни, че такива уговорки между страните в действителност са съществували и
такова задължение към ответника е поето от ищеца, по делото не са налични, още по малко
са приобщени писмени материали, свидетелстващи за формирана воля и реални
ангажименти в тази връзка между страните. Същото се отнася и за твърденията, че не
всички, включени в заключението на вещото лице, материали са вложени при изграждането
на инсталациите в хотела. Такова успешно насрещно доказване в хода на процеса не е
проведено.
Възражението за упражняване право на задържане на вещите би следвало да се
обсъди в случай, че вещите не бяха вложени в изградените инсталации и по този начин
присъединени към главната вещ. След като обаче реституция в натура е невъзможна това
обезсмисля целта и търсените последици на правото на задържане- отлагане на
изпълнението до едновременното насрещно изпълнение от двете страни по сделката. Освен
това за неговата основателност е необходимо ответникът да има изискуемо вземане във
връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за
вреди, причинени от нея, а в случая не са налице предвидените в закона предпоставки.
С насрещната искова претенция се претендира обезщетение за лишаване от ползване
на тази част от недвижимия имот, собствен на ищеца върху която са разположени
слънчевите панели за времето от 05.06.2019г. до 11.10.2021г., като се твърди, че в
процесния период ответникът независимо от получената покана за вдигане на вещите не е
направил това. Искането на ищеца за заплащане на обезщетение, равняващо се на пазарния
наем за заеманите от панелите площи и свързващата ги инсталация обхваща пропуснатите
ползи, доколкото се твърди, че вредата произтича от нереализираната възможност на ищеца
да ползва имота си като изгради нова слънчева инсталация или изпълни, предвидения
наклонен покрив на сградата, съответно да пусне в експлоатация хотела. Поначало, когато
собственик на имот е лишен от неговото ползване обедняването му се изразява в
пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем
на имота. В тежест на последния е да установи, че търпи вреди, като последица от
невъзможността да изпълни сградата по проект или, че би могъл да отдаде под наем
процесните имоти и да реализира печалба от наема, т.е. вредата води до пропускане на
възможността за реално увеличаване на имуществото му. Пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, тя винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Поради това и при липса на изрично установена
в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
8
бъде доказана в процеса като се установи факта на създадени между ищеца и трети лица
правоотношения във връзка с този обект, които са били осуетени именно в резултат на
поведението на ответника. Ищецът следователно, освен ползването без основание и своето
обедняване и обогатяването на ответника, следва да докаже обстоятелствата, създаващи
възможността за придобиване на ползите, които ги правят сигурни. Горното се следва като
се изхожда от принципната постановка, свързана с характера на вредата и начина на
установяването и, приложими във всички случаи на имуществено увреждане./ В тази връзка
решение №347/17г. от 06.03.2018г. по гражданско дело №34/2017г. на ВКС/ . В настоящия
случай сигурни пропуснати ползи не бяха доказани от ищеца по делото, поради което и
претенцията за заплащане на обезщетение в търсения размер и за посочения период трябва
да се отхвърли. Безпредметно е предвид казаното да се обсъжда въпроса терасовидния етаж
жилищна площ ли представлява или се касае за покрив на сграда, доколкото той има
значение само за размера на търсенето обезщетение.
С оглед изхода на делото на ищеца „Сто“ЕООД следва да бъде присъдена сумата от
2777.43 лева, включваща направени съдебно-деловодни разноски, а именно: адвокатски
хонорар, депозит за вещо лице и заплатена държавна такса, съразмерно на уважената част от
иска по чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 600.91 лева, за направени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по
чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД.
Във връзка с предявения насрещен иск в тежест на „Континентал 99“ЕООД следва да
се възложи сумата от 914 лева, представляващи направени от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
Не са налице основания за намаляване на платените адвокатски хонорари от
страните, тъй като делото несъмнено представлява правна и фактическа сложност-
предявени са три обективно съединени претенции и насрещен иск, допусната е експертиза,
като са изготвени основно и две допълнителни заключения, разпитани са свидетели,
проведени са множество съдебни заседания.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Сто"ЕООД, ЕИК147106221, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 против "Континентал 99"ЕООД,
ЕИК102227834, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5
иск по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за осъждане на ответника да върне като получени на
отпаднало основание, дадените от ищеца движими вещи по договор за изработка от
30.04.2008г. и договор за изработка от 14.09.2009г., както следва: 1 .Нагревателен панел 28
kW- 1 бр. 2. Нагревателен панел 6 kW- 1бр. 3. Шумозаглушител 800/400- 1бр.,
4.Шумозаглушител 600/400-1 бр, 5.Шумозаглушител 500/300-1бр.,6. Вентилатор 500/300- 1
9
бр. 7. Въздуховоди- 81 кв.м., 8. Изолация на въздуховоди- 40кв.м., 9. Спироканал ф 100 с
колена- 3 м., 10.Фрион 407С- 12 кг., 11.Конструкция за укрепване- 1 бр.,12.ППр тръби и
фитинги с изолация - 1 комплект, 13. Въздухоразпределител-26 брой, 14.Кран с холендър и
ракор-1/2”-20- 38 броя, 15.Стаен термостат - 38 бр., 16.Разширителен съд - 1 бр., 17.Тръба
нафта- 1 бр., 18.Филтър нафта- 1бр., 19.Тръби захранване котел към колектори плюс
арматура, 20.Комин от неръждаема стомана- 1 бр., 21.Ппр тръби и фитинги с изолация- 1
комплект, 22.Кран 1”- 5 бр., 23.Помпа рециркулация Wilo STARRSB 30/6- 1бр., 24.Филтър 1
1/4",25.Кран 1 1/4"- 4 бр., 26.Възвратен клапан 1 1/4"- 1 бр., 27.Тръби захранване чилър-1бр.,
28.Кран 2 1/2”-2 бр.,29.Датчик поток- 1 бр, 30.Филтър- 2 1/2”-1 бр., 31.Възвратен клапан 2
1/2”- 1 бр., 32.Филтри- 4 бр. 33.Чадър 1000/900- 1 бр. 34.Въздуховоди- 17 кв.м.
35.Вентилатор- МВ302- 1 бр., 36. Ел.табло ресторант - 1 брой, 37. Ел.табло кухня- 1 брой,
38. Ел.табло котелно- 1брой, 39.Кабели свързващи таблата и съоръженията, 40.Панел
колектори Select NEW LINE 2,15м2- 10 броя, 41.Стойки за панел колектор- 10 бр., 42.Помпа
Wilo ST 20/7- 1 бр., 43.Управление Intiel-16p., 44.Автоматичен обезвъздушител
/соларен/160о-1 бр., 45. Автоматичен обезвъздушител 110о- 2бр., 46.Филтър-1бр.,
47.Пълнеща арматура -1бр., 48. Разширителен съд 50л.-1бр., 49.Адаптор нипел ф22х22-
18бр., 50.Възвратен клапан 1 соларен- 1 бр., 51.Кран сферичен 3/4- 4бр. 52. Тройник
22x1/2x22- 6 бр., 53.Адаптор нипел ф 22х 3/4- 8 бр., 54.Компресационна тапа- 2 броя,
55.Резервно ел.захранване UPS/без акумулатор- 1 брой, 56.Тръбна разводка медни тръби с
изолация -30 м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Сто"ЕООД, ЕИК147106221, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 против "Континентал 99"ЕООД,
ЕИК102227834, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5
иск с правно основание чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
34 583.80/тридесет и четири хиляди петстотин осемдесет и три лева и осемдесет стотинки/
лева, от които 26 193.80 /двадесет и шест хиляди сто деветдесет и три лева и осемдесет
стотинки/ лева, представляваща стойността на вещите- 21 293.80/двадесет и една хиляди
двеста деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева и стойността на труда- 4900
/четири хиляди и деветстотин/ лева по разваления договор за изработка от 30.04.2008г. и
8400/осем хиляди и четиристотин/ лева, включваща стойността на вещите-7050/седем
хиляди и петдесет/ лева и стойността на труда 1350/хиляда триста и петдесет/ лева по
разваления договор от 14.09.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "Континентал 99"ЕООД, ЕИК102227834, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5 да заплати на основание чл.57 ал.2 изр.2
ЗЗД на "Сто"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с
„Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 сумата от 21 664.45/двадесет и една хиляди шестстотин
шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, от които: 14 176.35
/четиринадесет хиляди сто седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ лева по
разваления договор за изработка от 30.04.2008г. и 7 488.10/седем хиляди четиристотин
осемдесет и осем лева и десет стотинки/ лева по разваления договор за изработка от
14.09.2009г., представляващи стойността на вложените материали по двата договора, от
които ответника се е възползвал, ведно със законната лихва от датата на подаване на
10
исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
предявения размер от 28 343.80/двадесет и осем хиляди триста четиридесет и три лева и
осемдесет стотинки/ лева, от които 21 293.80/двадесет и една хиляди двеста деветдесет и
три лева и осемдесет стотинки/ лева по разваления договор за изработка от 30.04.2008г. и
7050/седем хиляди и петдесет/ лева по разваления договор от 14.09.2009г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Континентал 99"ЕООД, ЕИК102227834, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5 срещу "Сто" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7
иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на пазарния наем за
заеманите от слънчевите панели площи и свързващата ги инсталация в собствения на ищеца
имот в гр.Бургас, ул.“Средна Гора“ №6 за времето от 05.06.2019г. до 11.10.2021г. в размер
на 4000/четири хиляди/ лева, както и мораторна лихва за забава от 05.07.2019г. до
предявяване на иска в размер на 950/деветстотин и петдесет/ лева, ведно със законната лихва
от предявяване на претенцията до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "Континентал 99"ЕООД, ЕИК102227834, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5 да заплати на "Сто"ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7
сумата от 2777.43/две хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената
част от иска по чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА"Сто"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 да заплати на "Континентал 99"ЕООД,
ЕИК102227834, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5
сумата от 600.91/шестстотин лева и деветдесет и една стотинки/ лева, за направени разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА "Континентал 99"ЕООД, ЕИК102227834, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5 да заплати на "Сто"ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7
сумата от 914/деветстотин и четиринадесет/ лева, представляващи направени разноски по
насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11