Р Е Ш Е Н И Е
№ 963 25.04.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: М.
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6699/2018 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД против И.П.П. и
е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
С
определение № 9370/19.12.2018 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на ответника, а след определяне на конкретен адвокат от БАК, с
определение от 21.01.2019 г. е назначил адв. С.С. за особен представител на
ответника.
Ищцовото
дружество твърди, че на основание чл.150 и пар.1, т.2а от ЗЕ между него и ответника са възникнали и
съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище,
находящо се в гр. Бургас, ***.
Посочва, че отчитането и
дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършва
от фирма за топлинно счетоводство – „СМК-МОНТАЖИ” АД, което е избрано по
решение на общото събрание на етажните собственици.
По
силата на това решение дружеството „СМК-МОНТАЖИ” АД е носител на правото да
извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в жилището на
ответника за процесния период.
Ищцовото
дружество е начислявало и осчетоводявало претендираните суми за топлинна
енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия от топлинния
счетоводител „СМК-МОНТАЖИ” АД по цени на топлинна енергия, одобрени за ищцовото
дружество от КЕВР на основание чл.30, ал.1, т.4 и чл.36 от ЗЕ.
В
приложена „справка за дължими суми на абонат” са посочени дължимите за топлинна
енергия суми по компоненти, а именно: суми за битово-горещо водоснабдяване;
суми за дялово разпределение. Набляга
се, че сроковете за плащане са определени в чл.32 от ОУ от 2008 г. и 2010 г.
В
законоустановения срок особеният представител
депозира писмен отговор, в който оспорва исковете
като неоснователни.
С определение
по чл.140 от ГПК от 19.02.2019 г. съдът конституира
като трето лице помагач на страната на ищеца „СМК-МОНТАЖИ“ АД.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете, като моли съда да ги уважи и
да присъди направените от страната разноски по делото.
В
съдебно заседание представител на третото лице помагач не се явява.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
За
процесния период (месец март 2016 г. – месец октомври 2017 г.) ответникът е
собственик на апартамент, находящ се в гр. Бургас, *** (от ноември 2017 г.
собственик е друго лице – С. С.). Жилището се намира в сграда-етажна собственост. За посочения
период е доставяна топлинна енергия в това жилище, която е с цена по
компоненти, както следва: суми за битово-горещо водоснабдяване (БГВ) – 465,62
лева (в имота има два топли водомера); суми за дялово разпределение – 30,60
лева. Суми за отопление не са начислявани, защото за процесния период
абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, е работила само на
битово-горещо водоснабдяване. Доставянето на услугата се отчита ежемесечно,
като няма служебно начислена топла вода.
На 30.11.2000
г. е сключен Договор № *** между „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД (доставчик) и „СМК-МОНТАЖИ“
АД (топлоснабдителен агент), по силата на който доставчикът приема да достави
топлинна енергия в абонатна станция на сградата етажна собственост, намираща се
на адрес гр. Бургас, ж.к. Изгрев, ***, а агентът приема да извърши разпределение на
доставената топлинна енергия между отделните потребители в сградата етажна
собственост и заплати месечните дължими суми по доставката и съгласно условията
на договора на доставчика.
Отчитането
и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се
извършва от фирма за топлинно счетоводство „СМК-МОНТАЖИ“ АД, което е
регистрирано в публичен регистър по чл.139а от ЗЕ. То разполага с технически
средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността.
Видно от
приложения по делото нотариално заверен протокол от 19.02.2001 г. топлинният
счетоводител е избран по решение на общото събрание на етажните собственици,
като ответникът също е подписал протокола.
На
19.02.2001 г. е сключен договор за включване в системата за индивидуално
топлоотчитане и заплащане на ползваната топлоенергия между „СМК-МОНТАЖИ“ АД и
собственици в етажна собственост с адрес гр. Бургас, ж.к. *** (ако обозначението на входовете е с цифри – това са вход
9 и 10, т.е. касае се за едни и същи входове).
На 19.02.2001
г. е подписан Анекс № 50 към договор ТАК № ***, по силата на който предметът на договора важи и за
сградата етажна собственост, намираща се на адрес гр. Бургас, ***, в която се намира имотът на ответника.
На 01.08.2005
г. сключен договор между „СМК-МОНТАЖИ“ АД и собственици в етажна собственост с
адрес гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.55, вх.9 и вх. 10 с предмет условия е ред
за отчитане и дялово разпределение на консумираните количества топлинна енергия
за отопление и гореща вода, както и взаимоотношенията между страните.
Ищцовото
дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 496,22 лева, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на
адрес гр. Бургас, ***, за периода март 2016 г. – октомври 2017 г.; 63,24 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 03.05.2016 г. до 28.06.2018 г.; законната
лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
по което е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. По него е
издадена заповед за изпълнение № ***/02.07.2018 г., с която ответникът е
осъден да заплати тези суми. Тъй като той е
уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
ищцовото дружество подава исковата молба по настоящото дело.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според Тълкувателно
решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост (каквито са
процесните), се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.
62 във връзка с §
1 от ДР на ЗЗП.
Качеството
на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца следва от
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:
От
влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител
(аргумент от чл.1 от ОУ). Договорът за общи условия е регламентиран в чл. 16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в общите условия (чл.1 – чл.3 от
същите), които не предвиждат сключването на индивидуални договори между всеки
потребител и топлофикационното дружество.
Само при прекратяване
на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ (писмено
съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3,
което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е налице, се
прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите
клиенти по чл.
153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Установи
се, че през процесния период П.
е собственик на имот,
присъединен към абонатна станция, която е въведена в експлоатация, т.е.
ответникът е страна в правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД. Той дължи
суми за дялово разпределение на основание чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването (за краткост Наредбата), според който дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно
чл.32, ал.1 от Общите условия на дружеството купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От тази разпоредба се налагат няколко извода, а
именно: отчетният период е месечен; дължимостта на сумите не е обвързвана с
предварително получаване на съобщение до длъжника. В случая приложение намира
правилото, че „срокът кани вместо кредитора”, като след изтичането му длъжникът
изпада в забава.
Ответникът
не е предявил рекламации за отчет на показанията на
уредите и разпределението на енергията за предходен период, каквато възможност се предвижда в разпоредбата на
чл.70, ал.6 от Наредбата. Общата дължима сума за реално
доставена топлинна енергия за процесния период е 496,22
лева, като същата не е изплатена, поради
което главният иск следва да бъде уважен. Обезщетението за
забава за периода от 03.05.2016 г. до 28.06.2018 г. е 63,24 лева, поради което и акцесорният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото право на разноски има само ищцовото дружество, които в
заповедното производство са в размер на 75 лева (25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение), а в исковото производство – 475 лева (250
лева депозит за възнаграждение за особения представител на ответника, 75 лева доплащане
на държавна такса и 150 лева депозит за възнаграждение на вещото лице).
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.П.П., ЕГН – **********,***
ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 496,22
лева (четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет и две стотинки),
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се на адрес гр. Бургас, ***, за периода март 2016 г. – октомври 2017 г.;
63,24 лева (шестдесет и три лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 03.05.2016 г. до 28.06.2018 г.; законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 29.06.2018 г. до
окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.
дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН – **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС”
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 75 (седемдесет
и пет) лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа
на БРС, и сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, разноски в
настоящото исково производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „СМК-МОНТАЖИ”
АД, ЕИК – *********, на
страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС”
ЕАД и подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ