№ 237 / 10.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
10.07.2020 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание Н. двадесет и. четвърти юни през две хиляди и. двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2825 по описа З. 2019 година и. З. да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „. З. С. Н. В.” ЕАД –. град София, чрез пълномощник юрисконсулт К.С.Б. против А.Н.Ц. xxx. Предявеният иск е установителен и. е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 16.10.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и. А.Н.Ц. е сключен договор З. паричен заем № 3057922, по силата, Н. който заемодателят се е задължил да предостави Н. заемателя парична сума в размер Н. 350.00 лева, представляваща главница и. чиста стойност Н. кредита. Заемателят се е задължил да изплаща погасителните вноски, представляващи изплащане Н. главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските Н. заемодателя по подготовка и. обслужване Н. заема и. определена добавка, съставляваща печалба З. заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран З. срока Н. сключения договор, при което общата стойност Н. плащанията по кредита е договорена в размер Н. 397.44 лева.
Ищецът твърди, че по този начин договорната лихва е уговорена от страните в размер Н. 47.44 лева. Поддържа се, че заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 13.06.2018г., Н. 8 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер Н. 49.68 лева, при падеж Н. първа погасителна вноска 15.11.2017г., а падежът Н. последната погасителна вноска е Н. 13.06.2018г.
Н. основание сключения договор страните са договорили, в случай, че заемателят забави с повече от 30 дни заплащането Н. падеж Н. погасителната вноска, дължи Н. заемодателя заплащането Н. такса З. разходи З. С. Н. просрочени задължения в размер Н. 9.00 лева, като сумата не може да надхвърля 45.00 лева, колкото е и. начислената такса Н. заемателя.
Ищецът заявява, че съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването Н. договора, да предостави Н. заемодателя обезпечение и. тъй като не е представил нито едно от договорените обезпечения, Н. заемателя е начислена неустойка З. неизпълнение в размер Н. 230 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена Н. 8 равни вноски всяка в размер Н. 28.75 лева, платими Н. падежните дати Н. погасителните вноски. Общо претендираната неустойка от ищеца е в размер Н. 199.68 лева.
Ищецът заявява, че Н. ответника е начислена и. лихва З. забава в размер Н. 49.39 лева.
Срокът Н. договора е изтекъл с падежа Н. последната погасителна вноска, а именно Н. 13.06.2018г. и. не е обявяван З. предсрочно изискуем.
Ищецът поддържа, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а сумата погасена до момента е в размер Н. 80.00 лева, с която са погасени: неустойка в размер Н. 30.32 лева, договорна лихва в размер Н. 10.20 лева и. главница в размер Н. 39.48 лева.
Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 01.07.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 16.11.2010г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД и. „. З. С. Н. В.” ЕАД, по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. паричен заем от 16.10.2017г., сключен с А.Н.Ц. е прехвърлено в полза Н. „. З. С. Н. В.” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и. други разноски.
По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес, като Н. 10.07.2018г. уведомлението е получено лично от длъжника.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника А.Н.Ц., че същия има вземане към „. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК: ********* З. следните суми: 310.52 лева, представляваща неизплатена главница по Договор З. паричен заем № 3057922 от 16.10.2017г.; 37.24 лева, представляваща договорна лихва начислена З. периода от 15.12.2017г. до 13.06.2018г.; сумата от 199.68 лева неустойка З. неизпълнение, З. периода от 15.12.2017г. до 13.06.2018г., 49.39 лева обезщетение З. забава З. периода от 16.12.2017г. до датата Н. подаване заявлението, сума в размер Н. 45.00 лева такса разходи, както и. законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК № 1460/01.10.2019г. по ч.гр.дело № 2459/2019г. Н. РС Монтана.
Моли да му бъдат присъдени и. разноските, извършени по заповедното производство и. разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и. писмени доказателства. Направено е и. искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№ 2459/2019 година Н. МРС и. З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.Н.Ц. xxx, не представя писмен отговор Н. исковата молба и. не взема становище по предявените искове.
В съдебно заседание се явява и. не оспорва предявените искове по основание и. размер, но твърди, че е в обективна невъзможност да погасява, тъй като е със здравословни проблеми, живее сама, няма деца и. няма никаква помощ. Моли З. отхвърляне Н. исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и. прието заключение Н. вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите Н. страните по свое убеждение и. при условията Н. чл.235 ГПК, приема З. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление З. издаване Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу А.Н.Ц. xxx, срещу която заповед в законоустановения двуседмичен срок длъжникът е възразил, с твърдение, че не дължи сумите, в резултат Н. което З. ищеца е налице правен интерес от предявяване Н. настоящия иск.
Обстоятелството, въз основа Н. което е издадена заповедта З. изпълнение е подписан Н. 16.10.2017 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и. А.Н.Ц. /Заемател/ Договор З. паричен заем № 3057922. С подписването Н. договора заемодателя се е задължил да предостави Н. заемателя парична сума в размер Н. 350,00 лева, представляваща главница и. чиста стойност Н. кредита, която сума ответникът се е задължил да ползва и. върне, ведно с договорна лихва, Н. 8 равни месечни погасителни вноски с размер Н. месечна вноска от 49.68 лева всяка.
Основанието, Н. което Заявлението и. настоящата искова молба са подадени е подписано Приложение 1 от 01.07.2018г. към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. В. /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт" АД и. „. З. С. Н. В." ООД, по силата Н. което вземането Н. ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор З. паричен заем № 3057922/16.10.2017г., е прехвърлено в собственост Н. „. З. С. Н. В.” ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности.
От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че до момента Н. проверката, извършена от вещото лице, от страна Н. ответника А.Н.Ц. е заплатена сумата от 80.00 лева Н. 04.12.2017г., с която сума се погасява 30.30 лева неустойка, 10.22 лева договорна лихва и. 39.48 лева главница. Други плащания от страна Н. ответника не са извършени, както към цедента, така и. към цесионера, ищец по делото.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и. от заключението Н. вещото лице по допуснатата и. изпълнена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и. компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че Н. 16.10.2017 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД –. град София и. А.Н.Ц. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 350.00 лева е получена от ответника с подписването Н. договора З. паричен заем, като в чл.3, ал.2 от договора е отразено, че с подписването Н. договора заемателят удостоверява, че е получил сумата, а договорът има силата Н. разписка З. получаването й.
Установено е също, че по силата Н. договор З. цесия ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД –. град София е прехвърлило Н. „. З. контрол Н. просрочени задължения“ ООД вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че ответникът е внесъл по сключения договор З. паричен заем сумата от 80.00 лева и. други плащания по заема не са направени.
По делото няма доказателства, от които да е видно, че ответникът е изплатил задължението си. В тежест Н. ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да върне получената сума в уговорения в договора З. заем срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане Н. главницата по паричния заем, която видно от заключението Н. вещото лице е в размер Н. 310.52 лева.
По отношение Н. останалите претенции Н. ищеца, съдът намира същите З. неоснователни.
Видно от сключения между страните договор в същия е посочено, че договорената между страните дата Н. първа погасителна вноска е 15.11.2017 година, а последна погасителна вноска е Н. 13.06.2018г. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема –. 35,00 % и. годишен процент Н. разходите –. 41,84 %.
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно З. наличието Н. неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата Н. чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тежестта З. установяване Н. това обстоятелството, е върху кредитора. В процесния случай ответникът като потребител не е имал възможност да влияе върху формирането Н. годишния лихвен процент по заема и. върху годишния процент Н. разходите. Същите са многократно завишени. В тази част договорените годишния лихвен процент и. годишния процент Н. разходите са нищожни като противоречащи Н. добрите нрави по смисъла Н. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Според задължителната съдебна практика Н. ВКС, действително е съглашението З. заплащане Н. възнаградителна лихва само ако тя не надвишава с по-вече от три пъти размера Н. законната лихва З. процесния период. В настоящия случай размерът Н. годишната възнаградителна лихва от 35.00 % надхвърля многократно размера Н. законната лихва. Тази клауза нарушава принципа З. справедливост, тъй като се създават условия З. неоснователно обогатяване Н. ищеца. Същото важи и. З. уговорения ГПР от 41.84 %. Данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето Н. ГЛП и. ГПР по процесния договор в такъв висок размер. Това води до нееквивалентност Н. насрещните престации при конкретната стойност Н. потребителския кредит.
С клаузата Н. чл.4 от договора заемателят се е задължил в три дневен срок от сключване Н. договора да предостави обезпечение Н. задължението, а именно –. две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря Н. изрично посочени изисквания или да предостави банкова гаранция със срок Н. валидност 30 дни след крайния срок З. плащане Н. задължението по договора. В чл.4 ал.2 от договора е предвидено, че при не представяне Н. това обезпечение Н. заемателя се начислява неустойка в размер Н. 230.00 лева, която се заплаща Н. равни месечни вноски, всяка в размер Н. 28,75 лева, дължими Н. падежната дата Н. погасителните вноски по договора.
Така уговорената клауза З. неустойка е неравноправна, като противоречаща Н. изискването З. добросъвестност и. води до значително не равновесие между правата и. задълженията Н. доставчика и. потребителя. Неустойката обезпечава изпълнението и. служи като обезщетение З. вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер.Със задължителната практика в ТРОСТК № 1/09г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и. предпоставките З. нищожност Н. клаузата З. неустойка произтичат от нейните функции, както и. от принципа З. справедливост в гражданските и. търговските правоотношения.Преценката З. нищожност Н. неустойката, поради накърняване Н. добрите нрави следва да се прави З. всеки отделен случай към момента Н. сключване Н. договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии –. естеството им Н. парични или не парични и. размерът Н. задълженията, Н. които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид Н. уговорената неустойка и. очакваните от неизпълнението вреди.
Доколкото в случая размерът Н. неустойката от 230.00 лева е две трети от размера Н. заетата сума, която е 350 лева, тя се явява прекомерна и. противоречи Н. обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение Н. договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и. по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и. обезщетителната си функция и. води до скрито оскъпяване Н. кредита. Посоченият в размер Н. разходите по кредита З. потребителя като ГПР от 41,84 % нараства допълнително с размера Н. неустойката по договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва Н. търговеца –. заемодател и. го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена Н. услугата по предоставения заем и. в този смисъл би представлявала и. печалбата Н. заемодателя. От една страна неустойката е включена като падежно вземане –. обезщетение Н. кредитора, а от друга –. същата е предвидена в размер –. повече от половината, в случая две трети от предоставената по кредита сума. По този начин се заобикаля ограничението в чл.19 ал.4 ЗПК при определяне Н. ГПР, както и. императивното правило Н. чл.33 ал.1 и. 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава Н. потребителя кредиторът има право само Н. лихва върху неплатената в срок сума З. времето Н. забавата. Според ал.2 Н. чл.33 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението З. забава не може да надвишава законната лихва.
Ето защо съдът намира претенцията З. неустойка в претендирания размер Н. 199,68 лева З. недължима като нищожна.
С оглед изложеното съдът приема разпоредбите и. Н. чл.4 ал.1 и. ал.2 от договора З. нищожни и. като такива същите не пораждат права и. задължения З. страните по договора, респективно З. цесионера, а съгласно чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност по кредита, която към момента е в размер Н. 310.52 лева, но не дължи лихва и. други разходи по кредита.
Претенцията З. лихвата З. забава върху непогасената част от главницата се явява основателна, в претендирания размер от 49.39 лева, считано от 16.12.2017г. до датата Н. подаване Н. заявлението по чл.410 ГПК в РС Монтана.
При горния анализ Н. доказателствата съдът намира, че исковата претенция по отношение Н. главницата следва да бъде уважена в размер Н. 310.52 лева, а също и. иска З. лихва З. забава с правно основание чл.86 ЗЗД в размер Н. сумата от 49.39 лева.
Останалите установителни искове, като неоснователни и. недоказани, следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход Н. делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати Н. ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 98.13 лева –. разноски в заповедното производство и. 322.43 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО съществуването Н. вземане от „. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и. адрес Н. управление: гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис –. сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори към А.Н.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо Н. сумата от 310.52 лева –. главница по договор З. паричен заем № 3057922 от 16.10.2017 година, сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД –. град София и. А.Н.Ц. xxx, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване Н. заявлението З. издаване Н. Заповед З. изпълнение –. 30.09.2019 година до окончателното изплащане Н. вземането, сумата от 49.39 лева –. обезщетение З. забава от 16.12.2017 година до 29.09.2019 година, З. което е издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение № 1460 от 01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 2459/2019 година по описа Н. Районен съд –. Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда Н. чл.422 от ГПК от „. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и. адрес Н. управление: гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис –. сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори срещу А.Н.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искове З. установяване Н. В. в размер Н. 37.24 лева, представляваща договорна лихва З. период от 15.12.2017 г. до 13.06.2018 г.; сумата от 45.00 лева такса разходи, сумата от 199.68 лева неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение З. периода от 15.12.2017г. до 13.06.2018г. по договор З. паричен заем № 3057922 от 16.10.2017 година, сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД –. град София и. А.Н.Ц. xxx, предмет Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2019 година, издадена по ч.гр.д.№ 2459/2019 година по описа Н. Районен съд –. Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Н.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ Н. „. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и. адрес Н. управление: гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис –. сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори сумата от 98.13 лева –. разноски в заповедното производство и. сумата от 322.43 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: