№ 214
гр. Ловеч, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200017 по описа за 2023 година
С наказателно постановление № 22-0906-001034/27.10.2022 година на Деян П.
Давидов - Началник Група в сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з –
1632/02.12.2021 г., са наложени на М. Л. М., с ЕГН **********, с. Л., ул. Р., № **, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, като е посочено, че НП се издава на основание чл.36 ал.2 от
ЗАНН, за това, че като родител на малолетния си син Ю.М.М. с ЕГН **********,
съзнателно допуска същия да управлява мотопед марка *** с номер на рама
ZJKCB12A58Y071134, на 07.08.2022г, около 20.20 часа, по ул. Р. с посока на движение към
ул. Ал. Стамболийски, в с. Л., без МПС да е регистрирано по надлежния ред. с
постановление № 3996/2022г. ловешка районна прокуратура, ТО-Луковит, отказва да
образува досъдебно производство и го изпраща за налагане на административно наказание, с
което е извършил:
1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е
нарушила чл.140 ал. 1 от ЗДвП;
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката М., която го
обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и
издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага, че не е извършила
посоченото в наказателното постановление
нарушение. Сочи, че за да е налице административно нарушение, то следва безспорно да е
доказана неговата субективна страна, те. деянието да е извършено виновно. Излага, че в
наказателното постановление е посочено, че „съзнателно е допуснала" нейният малолетен
син да управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред. Излага, че това
обстоятелство не кореспондира с действителното положение. Излага, че в посочените ден и
час тя не е знаела, че синът и е взел въпросното МПС, нито че го е карал по улиците на село
Л.. Сочи, че той не е взимал разрешението и нито и е казал, че взима мотопеда. Считам, че
наказателното постановление е недоказано и необосновано, като сочи, че неясно за нея
оставало как полицейските служители са стигнали до извода, че тя съзнателно е разрешила
1
на синът си да управлява МПС. Излага, че нито в АУАН, нито в наказателното
постановление са посочени доказателства в тази насока. Сочи, че за да бъде ангажирана
административнонаказателна отговорност виновното поведение на дееца не трябва да се
предполага, а да бъде безспорно и категорично установено. Счита, че наказателното
постановление е издадено в противоречие както с материалния, така и с процесуалния закон.
Сочи, че съгласно Постановление №10 на пленума на ВС от 28.09.1973 г. при решаване на
въпроса за отговорността на родителите за извършени от малолетни и непълнолетни лица
деяния, разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН следва да се тълкува в посока, че с понятието
съзнателно допускане на извършване на административно нарушение се има предвид
умишлена форма на вина, но не и непредпазливост. Излага, че за наличието на умисъл
следва да са налице данни от обективната действителност, установени с доказателства, от
които да се направи извод, че е знаела за действията на нейният син. Излага, че нито в
АУАН, нито в наказателното постановление се сочат доказателства в тази насока. Излага, че
при съставянето на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като не съдържа всички реквизити посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Сочи, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 не е посочена дата на акта, въз основа на който се
издава, което сочи, че е съществено процесуално нарушение, тъй като волята на
административнонаказаващия орган не следва да се предполага, нито да въвежда в
заблуждение, а да е ясна и категорична. Сочи, че в АУАН и в наказателното постановление
липсват твърдения за това чия собственост е процесното МПС. Излага, че процесният
мотопед не е нейна собственост, което обстоятелство счита, че е от значение за правилното
приложение на материалния закон.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е
освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че
делото е било изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил
постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано
отначало от настоящия съдебен състав.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
АНО – Началник Група в сектор ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от приобщените по реда на чл.281,
ал.1, т.3 от НПК показания на свидетелите И. А. С. и Д. П. П., съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Преписка №3996/2022 г. по описа на РП Ловеч, ТО Луковит била образувана по
повод изпратени материали от АНО по съставен АУАН на М. Л. М. от с. Л. с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След преценка на материалите
по преписката наблюдаващия прокурор приел, че на 08.08.2025 г. И. А. С. – мл.
автокотрольор при ОД на МВР Ловеч съставил на М. Л. М. от с. Л. АУАН за това, че на
07.08.2022 г. в с. Л., по ул. Р., във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН, като родител допуска
управлението от неправоспособния си малолетен син Ю.М.М., роден на 28.08.2009 г. на
мотопед марка *** с № на рама ZJKCB12A58Y071134 , който не е бил регистриран по
надлежния ред. Наблюдаващия прокурор е приел, че в конкретния случай ДП срещу М. Л.
М. не може да се образува, доколкото наказателната отговорност е лична. Приел е че по
отношение на това, че са налице данни за управление на МПС, което не е регистрирано,
същото е извършено от малолетно лице, което съгласно чл.32 от НК е наказателно
неотговорно. С оглед на описаното е прието, че не са налице основания за образуване на ДП
за извършено престъпление от общ характер, като следвало да М. да бъде наложено
административно наказание от началника на РУ Ловеч. С оглед на гореизложеното и на
основание чл.199, чл.213, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е постановен отказ да се
2
образува ДП с Постановление от 30.09.2022 г. на прокурор от РП Ловеч, ТО Луковит, като
материалите са били изпратени на АНО.
Административно наказващия орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства по
делото - Постановление от 30.09.2022 г. на прокурор от РП Ловеч, ТО Луковит по преписка
№3996/2022 г., преписка №3996/2022 г. по описа на РП Ловеч, ТО Луковит и приобщените
по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК показания на свидетелите И. А. С. и Д. П. П..
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените
административни наказания, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
В обжалваното наказателно постановление, е посочено, че издател на последното е
Деян П. Давидов, който е Началник Група в сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, с оглед
приобщените по делото писмени доказателства, в частност МЗ 8121з – 1632/02.12.2021 г. на
министъра на МВР, съдът намира, че Деян П. Давидов е компетентно длъжностно лице, по
смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП надлежно упълномощен с цитираната по – горе заповед.
В случая НП е издадено при спазване условията на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
съгласно който текст „Без приложен акт административно наказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производство е прекратено от съда или прокурора и е
препратено на наказващия орган.”.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателката е наложено
административно наказание, като в обстоятелствената част на същото е посочено, че като
родител на малолетния си син съзнателно е допуснала същия да управлява мотопед, като
същевременно с това е посочено, че с действията си е извършила, „управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред“, нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Към момента на извършване на деянието –
07.08.2022 г. малолетния син на жалбоподателката, роден на 28.08.2009 г., е бил на 12
години и следователно не е административнонаказателно отговорно лице според правилата
на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН „За административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под
пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които
съзнателно са допуснали извършването им.“ По делото не е спорно, че жалбоподателката е
майка на малолетния Ю.М.М..
Допустителството се наказва само в изрично предвидените от закона случай, и като
форма на осъществяване на деянието на административно нарушение следва да е изрично,
ясно и конкретно обективирано от страна на административно наказващият орган при
описание на обстоятелствата по неговото осъществяване. На следващо място
допустителство винаги предполага бездействие, изразяващо се неизпълнено задължение за
противопоставяне на неправомерното поведение на трето лице и непредприемане на
действия за отстраняването на нарушението. Между поведението на допустителя и
извършването на нарушението винаги съществува причинна връзка, тъй като бездействието
улеснява реализирането на противоправното поведение. Бездействието, при наличието на
задължение за активно поведение, е неправомерно само ако съществува обективна
3
възможност субектът да осуети нарушението. В хипотезата на допустителство,
бездействието е противоправно само и единствено тогава, когато съществува обективна
възможност субектът да осуети извършването на нарушението. Това предполага конкретни
представи в съзнанието на дееца относно осъществяването на деянието, неговите свойства и
особености. При липсата на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде
формиран и волеви – отношение към съставомерните последици, това е така предвид
формираната трайна съдебна практика по приложението на разпоредбата по чл.26, ал.3 от
ЗАНН, обективирана в Постановление № ** от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, където в т. 5
е посочено, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно
нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно
запрещение в разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН има предвид умишлената форма на вина
у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и
евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Същевременно с правилото по чл.11 от
ЗАНН изрично се препраща към разпоредбите от общата част на НК по въпросите на
вината, а следователно и досежно формите на вината.
В чл.6 от ЗАНН е дефинирано административното нарушение като деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е посочено, че деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо,
като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН предвижда, че административнонаказателната
отговорност е лична.
Цитираната по – горе нормативна уредба води на извода, че специалният закон ЗАНН
изрично регламентира възможността за деяние, обявено за наказуемо с административно
наказание, извършено от един субект /малолетно и ненавършило 16 години непълнолетно
лице, както и поставено под пълно запрещение лице/ да отговаря друг субект, но при
условието последният съзнателно да е допуснал извършването на деянието.
В случая декларативно в наказателното постановление е посочено, че
жалбоподателката съзнателно е допуснала малолетното и дете да управлява процесния
мотопед, но не са въведени твърдения за съзнателно допускане, от страна на
административнонаказаното лице, извършването на деянието от извършителя. Следователно
АНО не е извършил описание на нарушението и не е посочил виновно нарушените законови
разпоредби. Липсва препратка към разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН. Не са
обективирани никакви факти в тази насока и такива не могат да бъдат проверени от съда.
Нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които
го потвърждават, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката за внененото и
с обжалваното НП нарушение. Както в хода на административно наказателното
производство така и в хода на съдебното следствие, доказателства за съзнателно допускане
от страна на жалбоподателката малолетният и син да управлява процесния мотопед не бяха
събрани, което води до недоказаност на субективната страна на описаното в наказателното
постановление административни нарушение и е основание за отмяна на същото.
При тези съображения съдът приема, че макар фактическата обстановка да е
правилно установена, то като е наложил административно наказание за това несъставомерно
деяние, административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0906-001034/27.10.2022 година на
Деян П. Давидов - Началник Група в сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с
8121з – 1632/02.12.2021 г., с което са наложени на М. Л. М., с ЕГН **********, с. Л., ул. Р.,
№ **, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5