Р Е Ш
Е Н И Е
1685 / 20.9.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на пети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова
при секретаря
П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2970 по описа на
съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по
жалба от Р.Г. ***-0433-000174/15.05.2019 год. издадено от Началник РУ към ОД на МВР Варна РУ-01, с което за нарушение
на чл.137а,ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв.
В жалбата се
излагат доводи за допуснати процесуални
нарушения при издаване на атакувания акт и се формулира се искане за неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуален предствител поддържа жалбата и
искането до съда.
Представител на
административнонаказващия орган не се явява.
Правото на
обжалване е упражнено в законоустановения срок от легитимирано лице, поради
което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2019 год. свидетелят Н.Я.,***,
изпълнявайки задълженията си в рамките на специализирана полицейска операция
бил позициониран със свой колега на ул.”Отец Паисий“ в отсечката между
бул.“Вл.Варненчик“ и бул.“Сливница“ в гр.Варна.
Около 15:24 часа при добра видимост забелязали лек автомобил „ Сузуки
гранд витара“ с рег. № В5652 ВМ, чийто водач при управлението не бил поставил обезопасителен колан. След като
спрели автомобила за проверка
установили, че го управлява
жалбоподателя Р.Г.,
който не представил контролен талон към
СУМПС.
За констатираното,
на място срещу Р.Г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който като нарушени са
посочени разпоредбите на чл.137а ал.1 от ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който вписал, че има
възражение, но не депозирал писмено
такова.
Административно
наказващият орган като взел предвид фактическите констатации в АУАН издал срещу Р.Г.
процесното НП, в което изложил идентична фактология и квалификация относно непоставения обезопасителен колан, и
наложил санкция по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени
доказателствени средства събрани в хода на делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Н.Я. дадени пред съда като обективни и непротиворечиви с
останалия доказателствен материал. Свидетелят посочи, че още в движение
е видял, че водача на автомобила няма поставен обезопасителен колан.
При така
установената фактология съдът формулира
правно убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
Процесното
наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи в кръга
на предоставените им правомощия, съгл. Заповеди № 8121з-515/14.05.2018. на
Министъра на вътрешните работи и №
365з-4328/01.11.2017 г. на Директора на
ОД МВР-Варна.
АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от
акта е връчен на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. Нарушенията са описани с необходимата конкретика като са
посочени и законовите норми, които са нарушени. В АУАН жалбоподателят е вписал,
че има възражения, но не е депозирал писмени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,
което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Освен това липсват данни жалбоподателят да е посочил писмени или гласни
доказателства, които да бъдат събрани по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Като
неоснователно съдът прецени оплакването
в жалбата, че в АУАН и НП са описани две нарушения, а с НП е наложена санкция само за едно от тях. В
случая АНО явно е извършил преценка по реда на чл.53 ал.1 от ЗАНН и е преценил,
че по отношение на констатираното при проверката «непредставяне на КТ към
СУМПС» може да се приложи чл.28 от ЗАНН. За тези случаи законът не вменява
задължение на АНО да състави нарочен акт. Освен това описанието
на нарушението, за което е наложено
наказание, в акта и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и
конкретика.
Съдът не споделя и възражението, че непосочването в обстоятелствената част на АУАН и НП на
категорията на управляваното от жалбоподателя МПС внасяло неяснота досежно извършеното нарушение. И в АУАН и в
НП изрично е посочено, че ППС с което е било осъществено нарушението е лек
автомобил, поради което няма място за двусмислие относно това обстоятелство и не е налице
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Неоснователно
е и оплакването в жалбата относно
посоченото в НП отнемане на контролни точки. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
г на Министъра на ВР при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази
наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят
на оставащите контролни точки, което в настоящия случай е направено. В този
смисъл законодателят не е предвидил в Наказателното постановление да се посочва
разпоредбата, която е основание за отнемане на точки, тъй като фактическото
отнемане става въз основа на влязло в
сила наказателно постановление, каквото процесното все още не е.
В
заключение следва да се посочи, че в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
а правото на защита на жалбоподателя е реализирано в
цялост с депозиране на настоящата жалба.
По
приложението на материалния закон:
Относно
нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП
По делото безспорно се установи, че към момента на
проверката на пътя жалбоподателят Р.Г. е управлявал МПС от
категория М1 и докато същото е
било в движение не е използвал обезопасителен колан, с който то
е било оборудвано. Следователно жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 137а
ал.1 от ЗДвП, задължаваща водачите на моторни превозни средства от категориите
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За това
законосъобразно е ангажирана адм. наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, а наложеното
наказание - глоба от 50 лева е
съобразено с абсолютния размер на санкцията в
чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП. В този смисъл
наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0433-000174/15.05.2019
год. издадено от Началник РУ към ОД на
МВР Варна РУ-01, с което на Р.Г. *** за
нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: