Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
М.
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-М. в. гр.
дело № 11975 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 189167 от 01.09.2020г., постановено по гр.д. № 22119/2016г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127ми състав е отхвърлил предявения от ищеца Р.Р.С. срещу М.В.М., Л. М.Р., Е.Х.И., Р.К.С., В.С.М., В.С.Н. и Д.М.М. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на наследодателя на ищцата дядо й Н.С.Д.към годината на образуване на ТКЗС–Курило. – 1958 г. върху поземлен имот (бивша зеленчукова градина) с площ от 103 кв.м., представляваща бивш имот с планоснимачен номер 396 от стария кадастрален план от 1956 г. на кв. Курило, ЕКАТТЕ 14904, гр. Нови Искър – София, местността „Гръстелник“, при граници: река и стари поземлени имоти с пл.№ 343, 397, 395 от стария кадастрален план на кв. Курило, емисия 1956 г., която реална част е заключена между цифрите 1, 2, 3 и 4 на приложената към исковата молба комбинирана скица за пълна или частична идентичност по чл. 16, ал. 3ЗКИР, издадена през м. април 2016 г. от „Г.“ ООД, гр. София, и който имот попада в следните поземлени имоти по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-3 от 11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК: в поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1163, целият с площ от 83 кв.м., с площ на припокриване от 21 кв.м., при граници на припокриващата се площ от 21 кв.м., както следва: поземлени имоти с идентификатори 00357.5345.1164, 00357.5345.1369 (от две страни) и останалата част от поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1163; в поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1164, целият с площ от 161 кв.м., с площ на припокриване от 40 кв.м., при граници на припокриващата се площ, както следва: поземлени имоти с идентификатори 00357.5345.1163, 00357.5345.1371, 00357.5345.1165 и останалата част от поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1164; в поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1165, целият с площ от 158 кв.м., с площ на припокриване от 42 кв.м., при граници на припокриващата се площ, както следва: поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1164, 00357.5345.630 (от две страни) и останалата част от поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1165.
Срещу
решението в цялост е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ищеца в първоинстанционното производство Р.Р.С.. Жалбоподателят поддържа, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосноватност. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че наследодателят на ищцата – Н.С.Д.не
е бил собственик на процесния имот /бивша зеленчукова градина с площ от 103
кв.м./ към 1958г., година на образуването на ТКСЗ Курило. Оспорва и извода на
съда, че придобивната давност, на която се позовава ищцата, е осъществявана
срещу наследодателя на ответниците М.С.Д.. Твърди, че това не е било
необходимо, защото нито ответниците, нито техният наследодател са владяли
процесния имот до неговата колективизация. Изтъква доводи, че от приложените по
делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице безспорно се
установило, че не е налице идентичност между процесния имот и този на
ответниците, които се легитимират като собственици с Нотариален акт № 114, том
1, рег. № 791, дело № 1210 от 04.07.1941г. на 1 нотариус при Софийски районен
съд. И това било така защото са различни имотите, които притежават ответниците
и този, който е собствен на техния наследодател Н.Д.. Твърди, че от предявеното
с въззивната жалба новооткрито доказателство
- Удостоверение №
2174/18.10.1968г. , издадено от СГНС- ОНС „Александър Влайков“, кметство
„Курило“ гр. София е видно, че на името
на наследодателя на въззивника - Н.С.Д.е
деклариран в периода 1927-1968 следния недвижим имот – празно дворно място с
площ 110 кв.м. с предназначение зеленчукова градина и за целия период е заплащан
данък. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което исковата престация да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответниците по жалбата М.В.М., Л.
М.Р., Е.Х.И., Р.К.С., В.С.М., В.С.Н., Д.М.М. са депозирали отговор на
въззивната жалба, в който са изразили становище, че същата е неоснователна.
Твърдят, че процесния имот никога не е бил част от земеделските имоти, включени
в ТКЗС, защото се намира в строителните граници на кв. Курило, в урбанизираната
територия, а през 1962 г. е бил отчужден
за изграждане на ЖП линията
Курило-Кътина, обслужваща лигнитената
мина Кътина. По делото е представено удостоверение № 14.03/09.10.2009г.
на Столична Община, от което е видно, че части от процесния имот са отчуждени
отще през 1962г. за прокарване на ж.п.
линията, а останалата част била предвидена за озеленяване. Освен това изтъква
доводи, че от представените по делото писмени доказателства, а именно заявление
на наследодателя на ищцата от 1991г. до Поземлената комисия се установявало, че
процесния имот е бил заявяван за възстановяване. Освен това липсвали каквито и
да е документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя на ищцата.
По изложените съображения намират обжалваното решение за правилно и молят за
оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от записка за вписване № 1210/1941г.
и по силата на сключен договор за
делба от 23.05.1941 г., , четиримата братя Б., М., Г.и Н.С.Д.са разделили
помежду си недвижимите имоти, останали в наследство от покойния им баща С.Д.(л.
152). В т. 11 от имотите, описани като оставащи в дял на М. С.Д., наследодател
на ответниците, е посочен гръстелник от 300 кв.м. при съседи: братяН., братя М.и
Б.К.. Въз основа на този договор 04.07.1941 г. е бил съставен нотариален акт
въз основа на обстоятелствена проверка, с който М. С.Д. е бил признат за
собственик по наследство и давност на няколко недвижими имота, находящи се в
землището на с. Курило, сред които в т. 11 е описан гръстелник от 300 кв.м. при
съседи: братяН., братя М.и Б.К. (л. 156).
Във
въззивното производство е представено Удостоверение № 2174 от 18.10.1968г., издадено от СГНС –ОНС
„Александър Войков“, кметство с. Курило, гр. София от което е видно, че на името на наследодателя на ищцата – Н.С.Д., е деклариран в периода
1927г. до 1968г. имот, представляващ
празно дворно място с площ 110 кв.м. , с предназначение зеленчукова градина и
че за целия период от време е заплащан данък. Удостоверението е представено за
пръв път пред въззивна инстанция. Разпитвана е свидетелкатаД.Х. С., която
заяви, че е открила удостоверението през 2021г. и го е предоставила на
въззивника Р.С..
По делото е
представено копие на заявление от 05.09.1991 г., с коетоТ.Н.С.е подал заявление
до Общинска поземлена комисия – гр. Нови Искър за възстановяване на
собствеността върху притежаваните от баща му Н.С.Д.недвижими имоти по реда на
ЗСПЗЗ. От приложеното по делото удостоверение за наследници на Н.С.Д.се
установява, че ищцата Р.С. е негова внучка, дъщеря на Р.Н.С..
С нотариално заверена декларация от
22.04.2009 г. Р.С.иТ.С. са декларирали пред ОСЗГ „Нови Искър“, че земеделския
имот, находящ се в землишето на гр. Нови Искър, кв. „Курило“, местност
„Тръстелника“, с пл. № 396 по плана от 1964 г., е имот на М. С.Д. (л. 150).
На
09.10.2009 г. Столична община, район „Нови Искър“ е издала удостоверение по чл.
13, ал. 4 и ал. 4 ППЗСПЗЗ (л. 69) на Д.М., наследник на М. С.Д., съгласно което
бившите имоти с пл. № 396, 397 и 398 от кадастрално регулационн план 1962 са
заявени със заявление вх. № 18254/20.11.1991 г. с площ от 300 кв.м., местн.
„Гръстелнико“, попадащи под разпоредбите на чл. 10, ал. 6 и ал. 7 ППЗСПЗЗ,
бивша собственост на М. С.Д. съгласно издадено удостоверение от ОСЗГ – Нови
Искър, като имотът е с площ по графични данни 402 кв.м., бивш земеделски имот е
и попада в границите на урбанизирана територия, определени със застроителен и
регулационен план на гр. Нови Искър, кв. „Курило“, одобрен със заповед №
РД-50-09-234/12.06.1984 г., както следва: 158 кв.м. в УПИ IV „за спортна зала“
кв. 26, имот пл. № 630а; 161 кв.м. жп линия в УПИ IV „за спортна зала“ кв. 26 и
83 кв.м. в УПИ V „за озеленяване“ кв. 26, за които има АОС, ДВ, бр. 17 от 2009
г. В удостоверението е посочена свободна незастроена площ от 241 кв.м.,
попадаща в УПИ IV „за спортна зала“ кв. 26 и УПИ V „за озеленяване“ кв. 26,
както и че не се възстановява имотът, попадащ в трасето на жп линия Курило –
Кътина, който е отчужден с пр. № 120/1962 г.
Със
заповед № РД-09-597/09.10.2009 г. на кмета на район „Нови Искър“, Столична
община (л. 70), е било одобрено решение № 3 по протокол № 14/09.10.2009 г. на
Комисията за бивш имот № 396, 397 и 398 от кадастрален план от 1962 г. на кв.
Курило, с площ от 402 кв.м., като свободната незастроена площ е 241 кв.м.
С решение
от 25.01.2010 г. на АССГ по адм.д. № 7526/2009 г. горната заповед е отменена и
вместо това като незастроена част от имота е определена и площта от 161 кв.м.,
обозначена с букви ВГЖЗВ и оцветена с червен цвят. Решението е влязло в сила на
10.02.2010 г.
С решение
от 09.06.2010 г. Общинска служба по земеделие „Нови Искър“ е признала и
възстановила правото на собственост на наследниците на М. С.Д. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху имот
с площ от 402 кв.м., находящ се в строителните граници на Курило, в
местността „Гръстелник“ имот с № 396;7;8, к.л. Б-15-3-А от помощен план,
изработен през 2005 г. (л. 139).
Със
заповед № РД-09-30/28.01.2011 г. на кмета на район „Нови Искър“, Столична
община (л. 71) е било одобрено допълването на кадастралния план в регулационния
план на гр. Нови Искър, кв. „Курило“, с имот пл. № 1163 в УПИ V „за озеленяване“
и с имоти пл. №№ 1164 и 1165 в УПИ IV „за спортна зала“ кв. 26 и изменение на
границите на имот пл. № 630а кв. 26.
На
20.01.2011 г. е бил издаден акт за непълноти и грешки относно поземлени имоти с
пл. № 1163, 1164 и 1165 въз основа на решение № 4/25.01.2010 г. на АССГ, адм.д.
№ 7526/2009 г. и решение № КР108/09.06.2010 г. на ОСЗ „Нови Искър“ (л. 73), в
който е посочено, че новообразувните имоти с пл. № 1163, 1164 и 1165 са
идентични с имоти с пл. № 396, 397 и 398, к.л. Б-15-3-А от частично изработен
помощен план на бившите имоти от плана 1962 г., които са възстановени от съда и
ОСЦ „Нови Искър“, но са с различен статут и в тази връзка са обособени три
имота, както следва: имот с пл. № 1165 се допълва в плана без утежняващи
обстоятелства; имот с пл. № 1164 попада в територия, за която има отчуждаване,
но няма издаден АОС и имот с пл. № 1163 попада в територия, за която има
издаден АОС, като е подадена молба за деактуване.
На
02.04.2015 г. е бил съставен нотариален акт, с който ответниците К.Р.И., Е.Х.И.,
Р.К.С., М.В.М., В.С.Н., В.С.М. и Д.М.М. са били признати за собственици върху
недвижими имоти, придобити по наследство и възстановени по реда на ЗСПЗЗ в
стари реални граници: 00357.5345.1165 и 00357.5345.1164.
Със
заповед на кмета на Столична община от 19.12.2018 г. е отказано да бъде отписан
от актовите книги за общинска собственост на район „Нови Искър“ част от АОС №
1910/20.04.1999 г., касаещ поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1163, с
площ от 83 кв.м., находящ се в гр. Нови Искър, кв. Курило, тъй като имотът
попада изцяло в УПИ V за озеленяване, кв. 26 от действащия регулационен план на
гр. Нови Искър.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно. Вещото лице е
установило, че първият регулационен и кадастрален план на м. „Курило“ е бил
одобрен с указ № 361/15.08.1929 г. за улична регулация и заповед №
22352/09.09.1929 г. за дворищна регулация, като процесните имоти са били част
от един голям имот пл. № 192 и парцел VI-192, кв. 32, отразен по букви АБВГДА
със зелен контур на изготвената от вещото лице комбинирана скица. Следващият
кадастрален план е бил от 1956 г. с лилав контур на комбинираната скица, в
който процесният имот е с пл. № 396, к.л.3 с площ от 102 кв.м. по цифри
1-2-9-10-1, като в разписната книга е бил записан на Н.С.Д., задраскан и
записан Б.П.Н.– също задраскан, без записани документи за собственост. Със
заповед № 127/28.03.1962 г. е бил одобрен регулационен план на жп линия Курило
– Кътина, която минава през процесния имот. Със заповед № 292/24.02.1968 г. е
бил одобрен регулационен план на м. „Курило“ и разширение на А.В., обхващащо
квартали 56, 57, 57а, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 66а, 67, 68 и 69,
обозначено с жълт контур на комбинираната скица. Вещото лице е посочило още, че
архивният кадастрален план на кв. Курило е от 1977 г., като възстановените 402
кв.м. в м. „Гръстелник“ на наследниците на М. Д., представляващи стари имоти с
пл. № 396, 397 и 398, к.л. Б-15-3-А, са попълнени в кадастралния план с № 1163
с площ от 83 кв.м., № 1164 с площ от 161 кв.м. и № 1165 с площ от 158 кв.м.
действащият регулационен план на гр. Нови Искър е бил одобрен със заповед №
РД-50-09-234/12.06.1984 г., като възстановените имоти попадат в поземлен имот
1165 – част от УПИ IV – за спортна зала и поземлени имоти 1163 и 1164 – част от
УПИ V за озеленяване, кв. 26. Кадастралната карта и кадастралните регистри на
район „Нови Искър“ са били одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като процесният имот представлява западната
част от поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1165 с площ от 158 кв.м. и
поземлен имот с идентификатор 00357.5345.1164 с площ от 161 кв.м., записани на А.С.И.
по нотариален акт от 20.04.2015 г. Поземлен имот с идентификатор
00357.5345.1163 с площ от 83 кв.м. е записан на Столична община с АЧОС №
1910/20.04.1999 г. и на наследниците на М. С.Д. без данни за документи за
собственост. Заключението на вещото лице е, че процесният имот с планоснимачен
номер 396 по цифри 1-2-9-10-1 с площ от 102 кв.м. е идентичен със западната
част на поземлен имот по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1, възстановени с
решение на ОСЗ „Нови Искър“ от 09.06.2010 г. на наследниците на М. Д. и
попълнение в кадастралния план от 1977 г. (действал до одобряването на
кадастралната карта и регистри) с №№ 1163 1164 и 1165, к.л. Б-15-3-А.
В откритото
съдебно заседание на 11.02.2020 г. вещото лице допълнително е разяснило, че в
приложеното към заключението копие от разписен лист са описани всички
собственици на имоти, като имената на съседите по нотариалния акт от 1941 г. не
са идентични с описаните в разписния лист към кадастралния план от 1956 г.
Заявил е, че липпсва идентиност на процесния имот и този собствеост на
ответниците.
Съдът, като
взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от
страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК,
намери следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ за установяване към един минал момент принадлежността на
правото на собственост на земеделски имот.
Съдът намира предявения иск за допустим, До този извод се достига
съобразявайки указанията по приложението на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, дадени с т. 2
от ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които допустимост е налице при
висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ; само ако
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността, или то не може да започне поради изтичане на
сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е
процесуално недопустимо.
Ответниците основат правата си върху спорния
недвижим имот въз основа на успешно проведена земеделска реституция. Те твърдят
се, че единствено наследниците на М. Д. са представили писмени документи за
собственост върху процесния имот пред ОС „Земеделие и гори“ – Нови Искър.
Ответниците твърдят още, че на 09.10.2009 г. Столична община, район Искър е
издала удостоверение, от което се установява, че бившите имоти № 396, 397 и 398
от кадастрално-регулационния план от 1962 г., собственост на М. Д. са били
заявени за възстановяване със заявление от 20.11.1991 г. от неговите
наследници. Вместо 402 кв.м. на посочените наследници е била възстановена площ
от 302 кв.м., като останалата част попадала в трасето на жп линия Курило –
Кътина, отчуждена с преписка № 120/1962 г. Наследниците на М. Д. подали жалба
пред АССГ с претенция за възстановяване на останалата част от 102 кв.м., тъй
като жп линията вече не съществувала и мероприятие „озеленяване“ за 83 кв.м. не
било проведено. Жалбата им била уважена, като площта, включена в жп трасето им
била възстановена, а частта от 83 кв.м., останала в полза на общината. С
решение на ОСЗ „Нови Искър“ от 09.06.2010 г. е било признато правото на
собственост на наследниците на М. Д. в съществуващи стари реални граници на
имот с площ от 402 кв.м.
само на земеделска реституция – влязло в сила
решение № 9075 от 01.12.2006 г. на ОСЗГ-Овча купел. Доколкото ищцата претендира
да имат качеството на правоимащи за възстановяване на собствеността лица по
смисъла на чл. 10, ал. 1
ЗСПЗЗ, то гражданският съд има правото да осъществи косвен съдебен
контрол за материална законосъобразност на посоченото решение на органа по
поземлена собственост.
Законът
предвижда два способа за възстановяване на правата на собствениците – в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници, когато такива съществуват
върху терена съгласно чл. 18а ППЗСПЗЗ
или е възможно да бъдат установени чрез картни материали, снимки и др. съгласно
чл. 18б ППЗСПЗЗ,
а когато старите граници не могат да бъдат установени – в нови реални граници с
план за земеразделяне.
Съгласно
нормата на чл. 18б, ал. 1
ППЗСПЗЗ, земеделската земя се възстановява в стари реални граници,
когато е възможно тези граници да бъдат установени чрез кадастрален план,
комасационен план или частичен земеустройствен план, изготвен преди
образуването на ТКЗС, като границите могат да се установят с аерофотоснимки, дешифровъчни
фотокопия, ортофотопланове и др. При липса на такива материали, уточняването на
старите реални граници може да се извърши на място /чрез анкетиране/, по реда
на чл. 18д, ал. 4,
5 и 6 ППЗСПЗЗ,
при което имотите се разполагат в картата, като се запазват тяхната площ и
местоположение съгласно решенията на общинската служба по земеделие, без да се
спазва предишната им форма – арг. от § 4к, ал. 3 ПЗР от
ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 2
ППЗСПЗЗ – в този смисъл Решение № 21 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр.
дело № 2521/2019 г., ІІ г. о., ГК.
Когато
възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари
реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория,
граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Спор по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ възниква, когато различни лица заявяват за възстановяване едни
и същи земеделски земи /т. е. претендират, че са били собственици, респ. техния
наследодател, на имота към момента на обобществяването му/, както и когато се
претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални
граници, но се спори за точното им местоположение – виж Решение № 288 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1145/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от
26.01.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1687/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 80 от
2.04.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5309/2013 г., I г. о., ГК. Решение № 60100 от
14.11.2021 г. на ВКС по гр. дело № 110/2021 г., II г. о., ГК
За
доказване на претендираното право на собственост към момента на
обобществяването са допустими всякакви доказателства, включително и свидетелски
показания, установяващи давностно владение върху имота, както и изброените в чл. 12, ал. 2
ЗСПЗЗ писмени доказателства /виж например Решение № 146 от
30.03.2011 г. на ВКС по гр. дело № 722/2010 г., І г. о., ГК, Решение № 35 от
31.01.2012 г. на ВКС по гр. дело № 419/2011 г., II г. о., ГК/. Когато спорът за
материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване
различни имоти предмет на доказване са старите реални граници към момента на
обобществяването на притежаваните от всяка от страните имоти /релевантно е
установяването на точното местоположение на имотите, а не толкова
наименованието на местността, което варира във времето и според представите на
отделните лица/.
От
представените по делото писмени доказателства, се установява че ищцата е
законен наследник на Н.С.Д.. Видно от приложеното по делото копие на заявление от 05.09.1991 г.,Т.Н.С.е
подал заявление до Общинска поземлена комисия – гр. Нови Искър за
възстановяване на собствеността върху притежаваните от баща му Н.С.Д.недвижими
имоти по реда на ЗСПЗЗ. От приложеното по делото удостоверение за наследници на
Н.С.Д.се установява, че ищцата Р.С. е негова внучка, дъщеря на Р.Н.С..
Наследодателят на ищцата Н. С. Д. е бил собственик в периода 1927г. до
1968г. на поземлен имот, представляващ зеленчукова градина с площ 110 кв.м. , в
землището на с. Курило. Съгласно
представения договор за делба от 1941г. четиримата
братя Б., М., Г.и Н.С.Д.са разделили помежду си недвижимите имоти, останали в
наследство от покойния им баща С.Д.(л. 152). В т. 11 от имотите, описани като
оставащи в дял на М. С.Д., наследодател на ответниците, е посочен гръстелник от
300 кв.м. при съседи: братяН., братя М.и Б.К..
От представените
поделото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице се установява, че процесните имоти - тези, които са собственост нанаследодателя
на ищцата и на наследодателите на ответниците са били част от един голям имот
пл. № 192 и парцел VI-192, кв. 32, отразен по букви АБВГДА със зелен контур на
изготвената от вещото лице комбинирана скица. По делото е установено, че
наследодателят на ответниците М. С.Д. е
притежавал гърстелник с площ 300 кв.м. в същата местност, за който има издаден
констативен нотариален акт от 1941г. В този документ за собственост е видно, че
имотът чиято собственост претендира ищцата е съседен, а не идентичен с него.
Това се вижда и от представеното по делото Решение № КР108/09.0.2010г. на
Общинска служба по земеделие „Нови Искър“ гр. София, с което на името на наследодателя
на ответниците – М. С.Д. са възстановени
400 кв.м.- със 100 кв.м- повече от това,
което е притежавал.
Обстоятелството, че наследодателят на ищцата не е бил собственик на
процесния имот се установява от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза и показанията на вещото лице. В съдебно заседание
то е заявило, че не е налице идентичност между имотите, собственост на
наследодателите на ответниците и този, за който ищцата има претенции. При това
положение може да се направи обоснован извод, че спорът по делото е за точното
местоположение на процесния имот в старите му реални граници, в който случай
искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя
от страните е бил ситуиран на мястото, съответстващо на процесния имот.
Съгласно възприетото в решение № 18/19.02.2016 г. по гр. д. № 4592/2015 г. на
ВКС, ІІ г. о., в тази хипотеза предмет
на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента
на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти и в този случай
за установяване на собствеността е достатъчен всеки от документите, визирани в
чл. 12 ЗСПЗЗ. От представените по делото писмени доказателства не може да се
направи безспорен извод, че праводателят на ищеца е бил собственик на имота,
представляващ бивша зеленчукова градина
с площ от 103 кв.м., представляваща бивш имот с планоснимачен номер 396 от
стария кадастрален план от 1956 г. на кв. Курило, ЕКАТТЕ 14904, гр. Нови Искър
– София, местността „Гръстелник“, при граници: река и стари поземлени имоти с
пл.№ 343, 397, 395 от стария кадастрален план на кв. Курило. Представеното във
въззивинто производство удостоверение също не установява това обстоятелство. Предвид
изложеното предявеният иск на ищцата с правно основание по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По
изложените съображения поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивната жалба следва да бъде оставена буз
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на спора право на разноски пред имат въззиваемите, които не са поискали присъждане на такива във въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 189167 от 01.09.2020г., постановено по гр.д. № 22119/2016г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 - ми състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.