Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Добрич, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА
сложи за разглеждане адм. дело № 181 по описа на съда за 2022 г.,
докладвано от председателя и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на К.Н.Д.
*** и З.Д.З. ***, чрез адв. А.К.Д. и адв. О.К.Д., срещу индивидуален
административен акт (както е изписано в жалбата), представляващ писмен отказ за
издаване на удостоверение за наследници на ****с рег. № 94 – 00 – 87#1/
09.03.2022 г., издаден от Кмета на Община град Добрич.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт. В уточнителна
молба вх. № 1523 от 13.04.22 г. (л. 45 – 51) са изложени подробни доводи
относно пороците на оспорения акт и са представени доказателства. Иска се
отмяна на отказа за издаване на удостоверение за наследници и връщане на
преписката със задължителни указания към административния орган (АО) за
издаване на исканото удостоверение. Претендират се съдебно - деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата, Кмет
на Община град Добрич, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт
Янка ***, оспорва жалбата като неоснователна и настоява да бъде оставен в сила
отказът.
Административен съд -
Добрич, Първи състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена в
законоустановения 14 - дневен срок, от лице, пряко засегнато от направения
отказ за издаване на удостоверение за наследници, имащо правен интерес от
оспорването му.
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна. Съображенията за това следните:
На 25.02.2022 г. К.Д. и З.З. са подали
молба с вх. № 94-00-87 до Община град Добрич, Дирекция ЕСГРАОН, с която са
заявили, че са наследници на д-р ****от 6-а (шеста) степен по закон. Представят
към молбата си документи за твърдението си, изредени в деветнадесет точки, с
оглед на които документи считат, че се установяват близките родствени връзки на
семейството на д-р ****и желаят да им бъде издадено Удостоверение за наследници
на същия, роден на *** г., починал на 04.01.1936 г. в гр. Варна, като прилагат
и попълнена бланка, Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от
24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението (Наредбата), в която декларират известните им наследници (л. 5 – 8),
с посочена известна дата на раждане, смърт, родствена връзка, обяснения.
В отговора по подадената молба –
заявление, подписан от Кмета на Община град Добрич, в който е обективиран отказ
рег. № 94 – 00 – 87#1/ 09.03.2022 г., е посочено, че е постъпила отново молба
от К.Д. и З.З. за издаване Удостоверение за наследници на ********, починал на
03.01.1936 г. в гр. Варна, акт за смърт 10 от 04.01.1936 г., неженен, както и
че към новата молба са приложени документи по гражданско състояние, отнасящи се
до ****и родителите му – ****и ****. Добавено е в отговора, че най – старият
семеен регистър, съхраняван в Община град Добрич, е от 1942 г., поради което с
оглед смъртта на ****през 1936 г., той не е вписан в този регистър и е
невъзможно идентифицирането на наследници оттам. Посочено е, че с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството ЗН) е необходимо да
бъдат предоставени удостоверения за родствени връзки на двамата родители на ****,
за да бъде установено кои са най – близките живи роднини към датата на смъртта
му. Според писмото, независимо от новопостъпилите документи, приложени към
молбата (не е посочено кои документи), не може да се направи пълна
идентификация на най – близките му роднини към датата на смъртта му. Ответникът
се позовава на писмо от Община Варна от 07.12.2018 г., съгласно което не са
открити данни за ***и ****. В заключение е извършено напомняне, че ВАС вече се
е произнесъл с влязло в сила решение по предходно заявление от същите лица, с
което е потвърден предходен отказ на Кмета на Община град Добрич (л. 37).
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, писмото – отказ е получено от адв. А.Д. на 15.03.22 г. (л. 38)
Жалбата е регистрирана в Община град
Добрич с вх. № 94-00-143/ 22.03.2022 г. (л. 4)
По делото е приложено от ответника Решение
№ 12516 от 09.10.2020 г. по адм. дело № 2019/ 20 г. на Трето отделение на ВАС (л.
39 – 41), с което е отхвърлено оспорването по жалбата на двете лица срещу
предходен отказ на Кмета на Община град Добрич да издаде Удостоверение за
наследници на ********, като е прието от състава на ВАС, че длъжностното лице
по гражданското състояние има единствено задължение да извърши проверка по
регистрите на населението, като, ако в тях липсват необходимите данни, както е
счетено, че е в случая, те следва да бъдат установени от общия съд по реда на
ГПК.
Като доказателства по делото са приети,
приложени към уточнителната молба, писмо от Община Варна, район Одесос, изх. №
АУ023645ОД_002ОД/ 14.03.22 г. (л.
55) и приложено към него Удостоверение за наследници (л. 56) на ****,
починал на 04.09.1914 г. в гр. Варна, акт за смърт № 794/ 04.09.1914 г., в
което като наследници са записани:
1****, родена на 04.12.1848 г., съпруга,
починала на 18.03.1934 г.
2.********, роден на *** г., син, починал
на 03.01.1936 г.
Видно от Удостоверение за наследници на ********а,
изх. № ИАО22000189ОД/ 31.01.22 г., издадено от Община Варна, единствен
наследник на същата е синът ѝ ****(л. 61).
На 01.12.2021
г. с изх. № 9400-24775 от Община Сливен е издадено Удостоверение
за наследници на ****, брат на ********а, вуйчо на ****(л. 64 – 68), в
което под т. 3.2.2.2. фигурира като наследник К.Н.Д., а под т. 3.2.3.2. е отразен като наследник З.Д.З.,
като същевременно са изредени всички преки и непреки наследници на ****.
На 27.07.2021
г. от Столична община, район Средец, е издадено Удостоверение за
наследници изх. № РСЦ21-УГ01-3552 на ******, родена 1847 г., починала на
28.02.2019 г., акт за смърт № 580/ 28.02.2019 г. (л. 69 – 71), съпруга на ***и
вуйна на ********, в което под т. 3.2.2.2. като наследник фигурира К.Н.Д., а
под т. 3.2.3.2. е З.Д.З., съответно са описани и останалите наследници.
Като доказателство е приложено от
жалбоподателите и Удостоверение за наследници № РСЦ18-УГ01-1435/ 20.03.2018 г.
(л. 72 – 73) на ***, дъщеря на ****, родена на *** г. и починала на 04.05.1974
г., в което са отразени нейните наследници, вкл. жалбоподателите.
В писмо на Община Варна рег. № АУ023645ОД_001ОД_0010Д/
18.03.22 г. е записано, че в регистрите за населението от 1934 г., том 21, стр.
340 като глава е записан д-р ********, неженен, починал акт № 10/ 04.01.1936
г., братовчедка ******* (дъщеря на ****), родена на *** г. в гр. Котел,
неомъжена. Същевременно е отразено, че в том 25, стр. 196 от 1946 г. е вписана *******,
с дата на раждане *** г. в гр. Котел, неомъжена, починала акт № 138/ 1958 г.
Допълнено е и основанието, на което е издаден актът за смърт на ****(л. 77)
Като доказателство е
приложен Акт за смърт на *******, записана в том 25, стр. 196 в регистъра на
населението на гр. Варна (л. 79), в който е отразено, че е дъщеря на ***и е
живяла в гр. Варна, на ул. „Опълченска“ № 10.
Приложени са по делото
нотариално заверени декларации за идентичност на имена относно лицата ******, *******
и Стоянка *** ****а (л. 80 – 82).
Издаден е и приет като доказателство
Акт № 269 от 1934 г. за смъртта на Стоянка *** ****а, в който е отразено, че е
дъщеря на ****(****) ****, починал, и на Няга Бойчева ****а, починала, както и
че Стоянка *** е била омъжена за ****, починал (л. 82 на гърба).
Всички тези доказателства не
са обсъдени от административния орган. Извършено е позоваване единствено на
Решението на ВАС, с което е отменено Решение № 546/ 20.12.2019 г. по адм. дело
№ 539/ 2019 г. на АдмС – Добрич, както и на това, че запазените регистри в
Община град Добрич са от 1942 г., а наследодателят на жалбоподателите е починал
през 1936 г., поради което не са налични данни в запазените регистри. С оглед
на тези данни е постановен настоящият отказ за издаване на Удостоверение за
наследници на ********. Посочено е от административния орган, както и при
предходния отказ, че с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за
наследството, за да се пристъпи към определяне на наследниците, е необходимо да
му бъдат предоставени удостоверения за родствени връзки и на двамата родители
на ********, за да може да се установи към датата на смъртта му кои са били
най-близките му живи роднини.
Както беше отразено по – горе, като
доказателство е прието към настоящото производство и адм. дело № 539/ 19 г. на
АдмС – Добрич със съдържащите се в него писмени доказателства, с които са
удостоверени следните факти:
****е починал на 03.01.1936 г. в гр. Варна,
за което е съставен Акт за смърт № 10 от 04.01.1936 г., в който е отразено, че ********,
жител ***, роден в гр. Котел на 4.11.1880 г., по занятие лекар, син на ****,
починал, и на Стоянка Бончева ****а, починала, неженен (л. 8 от адм. дело №
539/ 2019 г. на АдмС – Добрич).
Представено е по адм. дело № 539/ 2019 г.
Удостоверение за наследници на ******* № 555 от 2006 г., от което е видно, че
същата е оставила наследници само по съреберена линия (л. 12 от адм. дело №
539/ 2019 г. на АдмС – Добрич).
Приети са като доказателства удостоверения
за наследници на *** (л. 21 – 22 от адм. дело № 539/ 2019 г. на АдмС – Добрич);
писмо на Община Варна от 08.07.2019 г., към което е приложено копие от стар
семеен регистър, том 21, стр. 348 от 1934 г., в който именно е отбелязан ********,
неженен, глава на семейство, живуща с него *******, братовчедка, неженена (л.
27 – 28 от адм. дело № 539/ 2019 г. на АдмС – Добрич); акт за смърт на ********а
Парашкевова, дъщеря на ***(л. 63 от адм. дело № 539/ 2019 г. на АдмС – Добрич);
документи, удостоверяващи собственост, както и документи от водени дела във
връзка с признаване право на собственост; документи, удостоверяващи продажба на
права.
По искане на жалбоподателите са изискани
от Районен съд – Балчик и Районен съд – Каварна заверени преписи от запазените
по гр. дело № 210/ 2007 г., по вгр. дело № 627/ 2008 г. на ДОС, гр. Дело № 924/
2009 г. на ВКС документи и запазените такива по гр. дело № 325/ 1994 г. на РС –
Каварна.
При така събраните доказателства се налагат
следните правни изводи:
Писмото, което се оспорва, макар и да не е
изготвено в съответната форма с обстоятелствена и разпоредителна част, по
същество представлява отказ за извършване на административна услуга, с който се
засягат правата на заявителите на услугата, поради което подлежи на обжалване.
Искането за издаване на
удостоверение за наследници представлява по същество искане за извършване на
административна услуга, попадаща в хипотезата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. На
основание § 8 от ПЗР на АПК, за административните услуги се прилагат нормите в
кодекса за издаване и обжалване на индивидуални административни актове.
Доколкото заявлението, искането за изпълнение на административна услуга, може
да бъде подавано всеки път, когато молителят счете, че му е нужно изпълнението
на конкретен вид административна услуга, в случая – издаване на удостоверение
за наследници, то обстоятелството, че е налице произнасяне по предходно искане,
не изключва правото за подаване на ново такова, още повече, както в случая са
събрани от молителите нови доказателства, неприложени при предходното искане.
Административният орган е длъжен да разгледа искането, приложените по него
доказателства и да се произнесе със съответен акт, съответно да събере, ако е
необходимо и други такива.
С оглед горното, следва да се има предвид, че издаването
на удостоверение за наследници е издаване на удостоверителен административен
акт на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно
значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени в
същите наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт
на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в тези регистри. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на
документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, с оглед на което удостоверението
за наследници представлява акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.
Законодателят е разписал с текста на чл. 24, ал. 2 от
Закона за гражданската регистрация, че удостоверенията се издават от общинската
администрация въз основа на регистрите на населението, а регистрите на
населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат
личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска
регистрация.
Легалното определение на чл. 1, ал. 2 от ЗГР сочи, че
гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и
вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва
съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в
обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като
име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. На
гражданска регистрация подлежат всички лица, които към момента на настъпване на
събитието са български граждани, и лицата, които не са български граждани, но
към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република
България.
Според разпоредбата на чл. 58 от
действалия към момента на смъртта на ****Закон за лицата началото на писменото
доказателство произтича от семейните документи, от домашните регистри и книжа
на бащата или на майката, от официални или частни актове, излезли от една от
страните, участващи в спора, или от оная, която би имала интерес, ако да беше
жива. Същевременно според чл. 11, ал. 2 от сега действащата Наредба № РД-02-29-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е указано, че
за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за
определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в
регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за
гражданско състояние.
С оглед горното, като се съобрази, че регистрите
за гражданско състояние се съставят, поддържат, приключват и съхраняват в
съответната община/населено място, като съответно преписи от актове за
гражданско състояние и удостоверения въз основа на регистрите се издават от
общинската администрация, в който смисъл са разпоредбите на ЗГР и действалите преди него,
уреждащи материята нормативни актове – Закон за лицата (отм.), Закон за лицата
и семейството (отм.), Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние
(отм.), то длъжностните лица от съответната администрация са длъжни при
поискване да предоставят, както преписи, така и удостоверения, съдържащи
исканите данни въз основа на съставените и заведени в тези регистри актове за
гражданско състояние.
Като се има предвид посоченото по - горе, че съгласно чл.
24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация удостоверенията се издават от
общинската администрация въз основа на регистрите на населението, те се явяват свидетелстващи
документи. Смъртта на ****е настъпила на 03.01.1936 г., към който момент не са
водени специални регистри на населението с данните, които се съдържат сега в
тези регистри ( чл. 3, ал. 2, чл. 5, т. 2, чл. 8 , чл. 22 - чл. 28 от ЗГР) и в
личните картони на гражданите по Закона за гражданската регистрация. Общинската
администрация освен това няма административно задължение да състави такива
регистри на населението за свои граждани, починали преди 1977 г. В случая правният
проблем е дали при липсата на такива регистри на населението, съответната
общинска администрация може и е длъжна да издаде удостоверение за наследници.
По разбирането на настоящия състав отговорът е положителен:
Регистрите
за населението до 1979 г. са водени в книги регистри за всяко населено място,
подредени по улици и номера на сгради, като са съставяни след всяко преброяване
на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г.,
1965 г., 1965 г. Известни са като „семейните регистри“ (както са записани и в
чл. 58 от ЗЛ), с образец, определен с Правилника за водене на регистрите на
населението в общините, обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г. и са съставяни по адреси
за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и
роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към
други домакинства. Актуализирани са в периодите между две преброявания. Към
датата на смъртта на наследодателя е действал Правилник за водене регистрите за
гражданско състояние (ДВ бр. 73 от 2.07.1929 г., отм. с ПВРГС, обн. ДВ бр. 35
от 1950 г.) По делото има данни за роднините на наследодателя по съребрена
линия предвид обстоятелството, че същият не е бил женен и няма деца. Освен това
с Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията (ПЗРЖУ/
24.03.1893 г., отм. с ДВ бр. 273/1907 г.) са въведени официални регистри по
гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са
съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за раждане са
вписвани и данните за родителите. До 1929 г. регистрационната система относно
гражданското състояние на лицата е двойна - в общината и в църквата.
Следователно, при така функциониращата регистрационна система относно
гражданското състояние на физическите лица и съществуването на регистри за
гражданско състояние в Община град Добрич (отговорът е, че липсват само „семейни
регистри“) за административния орган е налице задължение да събере служебно
доказателства по чл. 35 от АПК и чл. 12 от Наредбата за административното
обслужване, съгласно чиято разпоредба административните органи, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, осигуряват по служебен път документи, които са необходими на
потребителя на административна услуга от други администрации, включително като
вътрешни електронни административни услуги, които се предоставят по реда,
установен в Наредбата за общите изисквания към информационните системи,
регистрите и електронните административни услуги.
При необходимост заинтересованото лице, по чиято молба
е започнало административното производство, е длъжно да окаже съдействие за
събирането на доказателствата. В случая заинтересованите лица не само са
съдействали, а единствено благодарение на тях са събрани доказателствата за
наследниците на ********, а административният орган е следвало единствено да ги
съпостави и обобщи. Вярно е, че при при несъхраняване на семейните регистри за
периода до 1936 г. от страна на Община град Добрич, в които да са отразени
родствените връзки, общинската администрация няма да може да отрази в един
документ всички наследници на общия наследодател от 1936 г. досега, още повече,
че както е в случая, те са живели и починали на територията на различни общини,
но административният орган е следвало да издири по регистрите за гражданско
състояние информация за наследниците, като има представените пред него
доказателства от молителите.
От жалбоподателите е попълнено надлежно Искане (заявление)
по образец - Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, в което конкретно са отразени известните
им наследници по закон. Вярно е, че посочването им не обвързва администрацията,
но служи за извършване на следващата се справка в наличните регистри. Към
Искането са приложени в 19 точки доказателства, удостоверяващи наследниците на ********,
които поради обстоятелството, че към момента на смъртта му са били починали
родителите му, той е бил неженен, няма братя и сестри, са наследници по
съребрена линия, както и доказателства, установяващи правния интерес на
жалбоподателите, вкл. доказателства, в които при признаване и установяване
право на собственост, са приети за установени факти по родствени връзки между
наследниците. В хода на съдебното производство, към уточнителната молба, са
представени доказателства, неприложени към Искането, поради по – късното им
издаване, които съдът съобразява на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, както и
доказателства, получени от жалбоподателите след приключване на производството
по обжалване на предходния отказ, а именно: писмо от Община Варна, район
Одесос, изх. № АУ023645ОД_002ОД/ 14.03.22 г. с приложено Удостоверение за
наследници на ****; Удостоверение за наследници на ***от 01.12.2021 г. с изх. №
9400-24775, издадено от Община Сливен; издадено на 27.07.2021 г. от
Столична община, район Средец Удостоверение за наследници изх. №
РСЦ21-УГ01-3552 на ******. Включително по делото е приложен и акт за смърт на ****,
в който е вписано, че е починал на осемдесет и три години, роден в гр. Котел,
живущ в гр. Варна, син на ****и на ****, починали, съпруг на ****, живуща в гр.
Варна. Така събраните доказателства, обсъдени ведно с всички останали
доказателства и съобразени с приложимите сега норми и тези, действали към момента
на смъртта на ********, навеждат на извода, че посочените в Искането по
Приложение 2 от Наредбата наследници на ****са останалите след смъртта му
наследници, с оглед на което отказът на ответника е незаконосъобразен. Това е
така, защото:
В противоречие с императивното изискване
на чл. 35 от АПК отказът е постановен, без да се обсъдят всички факти и
доказателства. Напротив, от самия отказ става ясно, че не са анализирани въобще
представените такива към Искането. В хода на съдебното производство са
представени още доказателства, които потвърждават извода, че актът е издаден,
без да е изпълнено задължението на административния орган в цялост, да извърши
пълна проверка на регистри и актове за гражданско състояние. Ако беше сторил
това, то щеше да стигне до друг извод, а именно да издаде исканото
удостоверение за наследници.
В писмото си административният орган
обосновава отказа си с липсата на регистри за населението, като се позовава на
чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството ЗН). Няма спор, че по – близките по
степен изключват по – далечните наследници. Няма спор, че ако бяха налице
удостоверения за родствени връзки на родителите на ****, то издаването на
удостоверение за наследниците на същия би било безпроблемно. В случая обаче,
макар и да липсва конкретно попълнена бланка на удостоверение за родствени
връзки, то изводът за такива може да се направи от представените удостоверения
за наследници – подробни, с указание за връзката, дата на смъртта, съответно на
раждане, подредени според степента на свързаност, съпоставени със събраните
актове за гражданско състояние. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата
се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този
кодекс или в специален закон случаи. В случая обаче е издаден формален отказ,
без да бъдат събрани служебно доказателства, а същевременно и без да бъдат
обсъдени представените от молителите доказателства, които добросъвестно и с
оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от АПК са съдействали на административния
орган. Никъде в отказа не е обосновано защо от събраните доказателства не може
да се направи извод кои са наследниците на ********. Формалният отговор за
необходимост от удостоверение за родствени връзки на родителите му не е
съобразен, че изводът за родствени връзки може да бъде оформен на база
представените удостоверния за наследници и актове за гражданско състояние, в
които, предвид времето на съставянето им, са описани достатъчно данни,
необходими за този извод.
Видно от всички отговори по делото,
получени от жалбоподателите по подадени от тях различни молби за удостоверения,
за ответника, а и за останалите администрации в страната, няма спор, че
жалбоподателите са наследници на ********. При липса на спор,
администратвивният орган е следвало да анализира представените от
жалбоподателите доказателства, да прецени какви още му са нужни, да изиска
такива и да издаде исканото удостоверение. Вярно е, че молителите са
представили доказателства и за наследствените си права, но те са представени
единствено и само за установяване на родствени връзки, с оглед отразяванията в
тези документи. Важното е в случая, че молителите са наследници по съребрена
линия до шеста степен, т.е. наследници по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗН, поради
което на база събраните доказателства е следвало да се изпълни исканата от тях
услуга и да им се издаде удостоверение за наследници на ********, за което вкл.
и с доказателствата, събрани в съдебното производство, са налице необходимите
данни.
С оглед изложеното, оспореният отказ
следва да бъде отменен, като издаден в противоречие с доказателствата и
материалния закон, а преписката следва да бъде върната на ответника за издаване
на искания документ в 14 - дневен срок от влизане в сила на настоящото Решение.
При посочения изход на спора, на основание
чл. 143, ал.
1 от АПК, на жалбоподателите се дължат извършените разноски по производството, които според разпореждането за изправяне на
нередовности са изискани в размер на по 10 лв. за всеки един от тях. По делото
е приложена вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 30 лв., но
съдът не е изисквал такъв размер, поради което в частта на 10 лв. над
изисканите 20 лв. жалбоподателите могат да пуснат молба за връщане на сумата
като недължимо платена (л. 91 - 93).
От процесуалните
представители на оспорващите, адв. А.Д. и адв. О.Д., е направено искане да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно текста на чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист. В случая се касае за оказана помощ по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв., т.е. в случая следва да бъде осъдена Община град
Добрич, юридическото лице, към което е административният орган, издал оспорения
акт, да заплати на адв. А.К.Д. и О.К.Д. по 500.00 лв. (петстотин лева) за всеки
един от жалбоподателите или общо 1000 лв. (хиляда лева).
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл.
174 от АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Н.Д. *** и З.Д.З. ***, чрез адв. А.К.Д. и адв. О.К.Д., отказ
за издаване на удостоверение за наследници на ****с рег. № 94 – 00 – 87#1/
09.03.2022 г., издаден от Кмета на Община град Добрич.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община
град Добрич за ново произнасяне по молба вх. № 94-00-87/ 25.02.22 г. при
съобразяване събраните доказателства, като ЗАДЪЛЖАВА същия в 14 - дневен срок, считано
от датата на влизане в сила на настоящото решение, да издаде удостоверение за
наследници на ********, починал на 03.01.1936 г.
ОСЪЖДА Община град Добрич да
заплати на К.Н.Д., ЕГН **********,*** сумата в размер на 10 лв. (десет лева)
разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Община град Добрич да
заплати на З.Д.З., ЕГН **********,*** сумата в размер на 10 лв. (десет лева),
разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на
адв. А.К.Д. и О.К.Д. от Софийска адвокатска колегия, гр. София, ул. „****“ № 11,
ет. 1, ап. 5 адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. общо (хиляда
лева), на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: