Решение по дело №905/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 7
Дата: 6 януари 2022 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20217170700905
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р E Ш Е Н И Е

№ 7

гр.Плевен, 06.01.2022 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:                                             Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 905 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 359 от 19.07.2021 г., постановено по анд № 20214430200987/2021 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0030073/26.03.2021 г. на ОД на МВР – Плевен за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който на „Спийд 2009“ ООД гр.Айтос с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул. „Петър Станев“ № 2, представлявано и управлявано от Р. П. Д., на основание чл.638 ал.4, във връзка с чл.638 ал.1 т.2, във връзка с чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, за това, че на 26.03.2021 г. в 10,58 часа в населено място с.Ясен, ул. „Ген.Иван Винаров“ до номер 8, с посока на движение към гр.Долни Дъбник, е установено нарушение  на КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система 11743cd относно лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№ ******, собственост на „Спийд 2009“ ООД.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Г.А., която счита, че решението е неправилно и противоречи на материалния закон. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че от съдържанието на електронния фиш липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил. Твърди, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен, изготвен е по образец на министерство на вътрешните работи и съдържа всички реквизити; бланката е утвърдена и приложима на територията на цялата страна, предвид което всички издадени електронни фишове за извършени аналогични нарушения по КЗ изглеждат по този начин. Навежда доводи, че нарушението по КЗ е констатирано след установено нарушение на скоростния режим, заснето с автоматизирано техническо средство, като информационната система автоматично е направила проверка и е установила, че автомобилът няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда да съобрази, че е невъзможно да е засечено нарушение на скоростния режим от 25 км/ч над допустимата скорост за населено място, ако автомобилът е бил в покой. Сочи, че за извършеното нарушение на скоростния режим е издаден ЕФ, който е влязъл в сила и с заплатен. С оглед на това счита за безспорно доказано управлението на процесното МПС на посочените ден и час по пътната мрежа в страната, както и че това управление е заснето с техническо средство. Моли съда да приеме, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина, в резултат на което е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди издадения ЕФ, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че решението на Районен съд – Плевен бъде оставено в сила и в хода на съдебното следствие ответната страна претендира разноски, моли присъденият размер да бъде съобразен с минималния, предвиден в Нардеба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

В съдебно заседание касаторът  не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът „Спийд 2009“ ООД, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваният ЕФ Серия Г № 0030073 от 26.03.2021г. е издаден срещу „“Спийд 2009“ ООД гр. Айтос за това, че на 26.03.2021г. в 10:58 часа в с.Ясен, ул „Ген.Иван Винаров“ до номер 8 с посока на движение към гр.Долни Дъбник се движило – лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ******, като дружеството - жалбоподател е санкционирано като собственик на автомобила. Прието било нарушение на разпоредбата на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1 с №11743cd на ОД на МВР-Плевен и отчетен толеранс от минус 3 км/час. С издадения ЕФ на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приел за установено, че при издаването на ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до отмяна на атакувания санкционен акт. Съдът изложил съображения, че  разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ . Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска  отговорност“, на собственика на МПС се налага санкцията по алинея първа. Разпоредбата пък на чл.647, ал.3 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл. 638, ал. 1 КЗ съдът направил извод, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: санкционираният субект да е собственик на процесното МПС; за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност; да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач и на четвърто място управлението да е установено с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП, респ. по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по пътищата. Въззивният съд, при анализ на текста на обжалвания ЕФ установил, че в обстоятелствената му част изобщо липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил. В същото време от изричния текст на нормата на чл.638, ал.4 КЗ направил извод, че отговорността на собственика на МПС за несключена застраховка гражданска отговорност може да се реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е констатирано управление на МПС по пътната мрежа, като в противен случай следва да се издаде наказателно постановление. Предвид липсата на изложени твърдения в ЕФ процесният автомобил да е бил управляван по пътната мрежа, забраната отговорността на дееца да се реализира въз основа на обстоятелства, установени на етап на съдебно следствие, които не са надлежно предявени на дееца с електронния фиш и възможността електронен фиш да се издава за нарушения на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ , само ако е заснето управление на процесното МПС, съдът приел, че обжалваният акт следва да се отмени, доколкото не са налице предпоставките за реализиране отговорността на дееца по този облекчен процесуален ред. На това основание съдът отменил ЕФ.

Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно.

С издадения електронен фиш на ответника по касационната жалба е вменено административно нарушение по 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с  чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

В разпоредбата на чл. 461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

При неизпълнение на посоченото задължение административно-наказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ предвижда административно наказание- глоба в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В конкретният случай отговорността на дружеството, в качеството му на собственик на процесния автомобил, видно то справка на л.25 от въззивното дело, е ангажирана за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за съставомерността му е без правно значение дали автомобила се управлява или не. Осъществява се с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Дружеството жалбоподател в случая е санкционирано на основание  чл. 638, ал. 4 от КЗКодекс за застраховането , според който текст "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1".

Събраните доказателства по делото и по-конкретно приложеният към касационната жалба ЕФ за превишение на установената скорост в същия ден и час от същото МПС, безспорно установяват управление на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към процесната дата именно дружеството - жалбоподател е собственик на автомобила.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, приложима по силата на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи/МВР/, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на чието име е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Формулировката, обективирана в процесния електронен фиш: е "... установено нарушение на Кодекса за застраховането... ", очевидно не може да бъде приета като описание на деянието, което според административно наказващия орган съставлява административно нарушение. В този контекст едно допълващо описание в смисъл: "не е изпълнило задължението да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" би било достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от АНО. Такова, или подобно нему описание, обаче не се съдържа в процесния ЕФ, а за да предизвика целените с издаването му правни последици електронният фиш, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа изначално определен в закона минимален обем информация, от която да става ясно и да може да се разбере какво нарушение е извършил наказаният. Нещо повече-не е описан в ЕФ и друг елемент от деянието-че липсата на сключен договор за ЗГО е установена при управление на МПС, и то не защото не се дължи сключване на такава и в случаите, когато МПС не се управлява, а защото според формулировката на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо липсата на такава застраховка, когато е установена посредством АТСС, да е установена именно при управление на МПС. В този смисъл е достатъчно в съдържанието на ЕФ да се добави и  глаголът „управлява“ съответното МПС, за да се счете, че е налице пълнота на описание на нарушението и на всички негови съществени елементи, имащи отношение към съставомерността на деянието. Липсата на словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. В конкретния случай словесното описание на нарушението в ЕФ се отнася по- скоро до нарушение на скорост, а не до нарушение по Кодекса за застраховането. Единствено цифровото изписване на нарушените норми от КЗ биха могли да насочат към факта, че се касае за друг вид нарушение, но в този случай това нарушение се извежда по тълкувателен път, а освен това посочването на нарушените правни норми е съвсем отделен реквизит от  реквизита – словесно описание на нарушението.

Данните, обстоятелствата и фактите, които безусловно следва да съдържа ЕФ, са посочени в чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, приложима по силата на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането, и съществена  и незаменима част от същите са  описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и т.н., и тези реквизити съставляват мотивите- фактическите и правните основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез издаване на НП или ЕФ е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Електронният фиш представлява юрисдикционен акт като както за наказания, така и за съда, следва да бъде ясно за какво нарушение е наложено наказание. Недопустимо е едва в съдебната фаза по обжалване на вече издаден ЕФ, в който не са описани всички съществени реквизити, чрез събиране на доказателства, да се „дописват“ реквизити на ЕФ, т.е. да се установява, че макар и неописани, тези елементи от състава на вмененото нарушение, са били налице. Формалността на административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на ЕФ, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган е наложил наказание. Производството по налагане на административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуални правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на наказаното дружество. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството и са неотстраними в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на издадения ЕФ, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивния съд. Ето защо оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 359 от 19.07.2021 г., постановено по анд № 20214430200987/2021 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                           ЧЛЕНОВЕ:  1./п/

 

                                                                                

                                                                                         2./п/