РЕШЕНИЕ

                             

 

 № 186/14.10.2019г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ДЕВНЯ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №260/2015 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за делба във фаза на извършването.

С влязло в сила Решение №81 от 14.04.2016 г. на РС Девня, е допусната делба на процесния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20482.306.204.2.5, находящ се в гр. Д., обл. Варна, ***, със застроена площ 72.02 кв.м, разположен в поземлен имот с идентификатор 20482.306.204, при граници на жилището на същия етаж: 20482.306.204.2.6, 20482.306.204.2.4; под обекта: няма, над обекта 20482.306.204.2.14, ведно с прилежащо избено помещение №17 с площ 15.04. кв.м., както и 2.4835 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; при следните квоти за съделителите: при квоти: 1/6 идеална част за Д.С.Д., ЕГН **********, и 5/6 идеални части за Р.С.Д., ЕГН **********, на основание чл.34 ЗН.

В първото съдебно заседание от фазата по извършване на делбата са приети за резглеждане следните претенции по сметки:

От ищеца Д.С.Д. срещу ответницата Р.С.Д., за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на съсобственото жилище в размер 50.00 лв месечно с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 18.05.2015 г., до окончателното плащане. В с. з. от 22.01.2019 г., в частта за разликата над съответстващата на приспадащата се за квотата на ищеца част от пазарната наемна цена, е направен частичен отказ от иска и е постановено частично прекратяване.

От ответницата Р.С.Д. срещу ищеца Д.С.Д., за заплащане на приспадаща се част за квотата на ищеца 1/6 от сумата 2521.45 лв, представляваща обща стойност на платени сметки за съсобствения имот: вода за периода 2009 г. – 2012 г. за сумата 386.12 лв; ел. енергия за периода 2008 г. – 2015 г. за сумата 1390.95 лв, и данък недвижим имот за периода 2008 г. – 2018 г. за сумата 244.40 лв, на основание чл.346 ГПК.

Дължимостта на предявената от ответницата Р.Д. претенция е оспорена от ищцовата страна с възражение за погасеност поради изтекла давност.

Съгласно заключенията по назначените съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи вх.№4801 от 31.08.2018 г. и вх.№166 от 11.01.2019 г., кредитирани от съда като компететно и обективно изготвени, процесния недвижим имот е неподеляем съобразно присъдените делбени квоти и месечната наемната цена за имота е в размер 52.23 лв.

Видно от приобщените документи – 10 бр. разписки и 58 бр. касови бонове и 10 бр. приходни квитанции, за ползвания от ответната страна недвижим имот са извършени плащания: сметки за ел. енергия за периода от 21.03.2008 г. до 26.10.2015 г. на обща стойност 1390.95 лв; сметки за вода за периода от 18.05.2010 г. до 17.04.2012 г. на обща стойност 386.12 лв; местни данъци и такси за периода от 2008 г. до 2018 г. на обща стойност 244.40 лв.

При визираните констатации, съдът направи следните правни изводи:

Предвид факта, че процесният недвижим имот е неподеляем и за същия не е предявено искане и не са налице условията за възлагане по реда на чл.349, ал.1 ГПК, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан съобразно чл.348 ГПК.

Отправената претенция по чл.344, ал.2 ГПК за обезщетение за самостоятелното ползване на имота само от единия съсобственик намира материалноправното си основание в разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, но предвид привременния му характер неговият фактически състав е редуциран и се изчерпва с доказване на фактическото ползване на делбения имот самостоятелно от единия съделителите към момента на разглеждане на делото. Между страните няма спор, че съделителят Р.Д. самостоятелно ползва съсобствения имот в периода след предявяване на иска, при което претенцията се явява доказана по основание. Приспадащата се част за ищцовата квота 1/6 от определената с експертиза месечна наемна цена на целия имот (52.23 лв), възлиза на 8.71 лв и тази стойност следва да бъде определена като дължимо от отв. Р.Д. обезщетение по чл.344, ал.2 ГПК.     

Претенцията за заплащане от единия съделител на приспадаща се част от сторените от другия съделител разноски за платени текущи разходи за потребени ел. енергия и вода и платени данъци и такси за делбения имот намират материалноправното си основание в разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС. Но по своето естество, първият вид разходи е обусловен от ползването на имота и е в тежест само на реалните негови ползватели в съответния период, докато вторият – за текущите данъци и такси е в тежест на собствениците, без значение осъществява ли се ползването лично или не. В този смисъл, доколкото по делото е безспорно, че съделителят Д.Д. не е ползвал изобщо процесния имот през целия период, за който се отнасят платежните документи за извършени от съделителя Р.Д. плащания за ел. енергия и вода, претенцията за тяхно възстановяване от неползвалия имота съсобственик се явява неоснователна и в тази част следва да бъде отхвърлена. В частта относно приспадащата се за ответника част от платените от съделителя Р.Д. данъци и такси за процесния имот, искането е основателно до размера на сумите, за чието претендиране не е изтекъл установения в чл.110 ЗЗД погасителен давностен срок, предвид наличието на отправено от съделителя Д.Д. възражение. Съобразно представените документи, плащанията за фискални вземания за имота за периода от м. октомври 2011 г. до 2018 г. на обща стойност 134.73 лв са заплатени след 01.10.2013 г., до която дата, спрямо датата на предявяване на исковата молба законоустановеният петдогишен погасителен давностен срок не се счита за настъпил. Поради това, до размера на приспадащата се на съделителя Д.Д. квота 1/6 от платените данъци и такси след 01.10.2013 г., възлизаща на 22.46 лв, претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена. Доколкото плащанията на фискални вземания за имота от 2008 г. до м. октомври 2011 г. на обща стойност 109.67 лв са извършени до 15.01.2013 г., за същите погасителният давностен срок е изтекъл и при отправеното възражение, претенцията се явява неоснователна и в тази част подлежи на отхвърляне.       

Съразмерно на квотите за всеки съделител и стойността на изнесения на публична продан имот, страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по допускане и извършване на делбата в размер 4 % върху приспадащата се част за съответния дял.

На основание чл.355, изр.2 ГПК, вр. чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК, ответниците по претенциите по сметки следва да заплатят държавни такси в размер 4 % върху стойността на уважените срещу всеки от тях искове, но не по-малко от 50.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ИЗНЕСЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН при определена от съдебния изпълнител начална цена и с разпределяне на получената цена при квоти: 1/6 ид. част за Д.С.Д., ЕГН **********, и 5/6 идеални части за Р.С.Д., ЕГН **********; следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20482.306.204.2.5, находящ се в гр. Д., обл. Варна, ***, със застроена площ 72.02 кв.м, разположен в поземлен имот с идентификатор 20482.306.204, при граници на жилището на същия етаж: 20482.306.204.2.6, 20482.306.204.2.4; под обекта: няма, над обекта 20482.306.204.2.14, ведно с прилежащо избено помещение №17 с площ 15.04. кв.м., както и 2.4835 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл.348 ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Д.С.Д., ЕГН **********, сумата 8.71 лв (осем лева, 71 ст.) месечно, считано от 18.05.2015 г. до окончателното прекратяване на съсобствеността, с падеж първо число на всеки следващ началната дата месец, представляваща обезщетение за еднолично ползване на допуснатия до делба имот, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на предявяване – 18.05.2015 г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Д., ЕГН **********, сумата 22.46 лв (двадесет и два лева, 46 ст.), представляваща съразмерно на приспадащата се ид. част от собствеността обезщетение за сторени необходими разноски за съсобствената вещ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 01.10.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 22.46 лв до претендирания размер 420.24 лв (1/6 от 2521.45 лв).

 

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата 202.34 лв (двеста и два лева, 34 ст.), от която 152.34 лв такса по иска за допускане и извършване на делба и 50.00 лв такса за иска по чл.344, ал.2 ГПК, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата 811.70 лв (осемстотин и единадесет лева, 70 ст.), от която 761.70 лв такса по иска за допускане и извършване на делба и 50.00 лв такса за иска по чл.346, ал.2 ГПК, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :