РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав,
в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело
№ 929/2018 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 263857 от 09.11.2017
г., постановено по гр. д. № 35113/2017 г. по описа на СРС, ГО, 157-ми състав, е отменено като незаконосъобразно по иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от Р.Г.А., Решение от 10.05.2017 г. на Общото събрание на собствениците
на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. София, кв. Гео Милев, ул. „********бл.***, обектвирано в т.4 от протокол
от 10.05.2017 г., с което такса
управление е разпределена по равно между броя на самостоятелните обекти в
сградата. Със същото решение Етажната
собственост е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 80,00
лв., представляваща разноски за платена
държавна такса за производството пред СРС.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Етажната
собственост, чрез адв. Н.К. с
надлежно учредена представителна власт по делото, в която се излагат оплаквания
за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа, че искът не е предявен срещу етажната
собственост чрез представляващия я управител, а чрез „О.В.” ОДД, което дружество извършвало само конкретни дейности
по поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС.Изтъква, че
по делото не са представени доказателства, които да установяват активната
процесуална легитимация на ищеца, тъй като представения
по делото нотариален акт се съдържа само разпореждане с недвижим имот, находящ
се на друг адрес и липсват доказателства, сочещи собствеността на
самостоятелния обект в ЕС. Възразява се и срещу извода на СРС, че взетото
решение на събранието е неправилно и незаконосъобразно поради извода на съда,
че „от правомощията на общото събрание изрично е изключена възможността за
решаване на начина на разпределението на размера на паричните вноски”, а е
единствено нормативно регламентирана само възможността за определяне размера на
паричните вноски. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното
решение по нередовна искова молба и същата подлежала на връщане. Моли съда да обезсили
обжалваното решение и прекрати производството по делото, а при условията на
евентуалност да отмени същото решение и отхвърли предявения иск.
В
законоустановеният двуседмичен срок въззиваемият Р.Г.А., чрез пълномощника си – М.Т.А. с надлежно учредена
представителна власт, е подала писмен отговор, с който поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и
със събрания по делото доказателствен материал.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна по делото, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решението е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).
По
отношение оплакванията в жалбата, касаещи допустимостта на постановеното
решение следва да се отбележи, че същите са неоснователни. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС легитимиран да
иска отмяна на решението на общото събрание е всеки собственик на обособен
обект в сградата-етажна собственост ,
като от представената пред СРС уточнителна молба от 21.08.2017 г. /последен
абзац/ се установява, че искът е предявен именно от името на Р. А. като
собственик на ап. 14 в Етажната собственост, чрез неговата майка М.А., която по
силата на представеното към молбата пълномощно и в съответствие с разпоредбата
на чл. 32, т. 2 ГПК се явява надлежно упълномощена да представлява сина по
предявения иск. Що се отнася до пасивната процесуална легитимация, следва да се
отбележи, че в подадените пред СРС искова молба, съответно уточнителни молби от 20.06.2017 г. и
от 21.08.2017 г. се установява, че предмет на делото е отмяна на т. 4 от Решение от
10.05.2017 г. на Общото събрание на собствениците на индивидуални обекти в
жилищна сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, кв. Гео Милев,
ул. „********бл.***, респективно че ответник по делото е именно етажна
собственост с адрес: гр. София, кв. Гео Милев, ул. „********бл.***,
като от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от представения Договор за възлагане на
управление на етажната собственост от 23.03.2017 г., който не е оспорен от
страните, се установява, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
1 ЗУЕС, етажна собственост с адрес: гр.
София, кв. Гео Милев, ул. „********бл.*** надлежно е овластила „О.В.“ ООД да я
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу тях във връзка с общите части съобразно предвидената в
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 ЗУЕС възможност. Нещо повече, постъпилия отговор
на исковата молба е именно от името на ЕС, чрез „професионалния
домоуправител“ „О.В.“ ООД, като именно в
изпълнение на договорните си задължения, произтичащи от договора за управление,
„О.В.“ ООД е упълномощил адв. К. да извършва процесуалното представителство на
ответника – етажната собственост по настоящето производство. От Протокола на процесното ОС на ЕС,
проведено на 10.05.2017 г., се установява, че ищецът е взел участие в него,
поради което и депозираната от него искова молба е своевременно подадена в
преклузивен 30-дневен срок, уреден в чл. 40, ал. 3 ЗУЕС.
Ето защо доводите за недопустимост на обжалвания в цялост
съдебен акт са несъстоятелни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
От
представения по делото като писмено доказателство нотариален акт № 74 от 01.10.1997 г., н.дело № 28255/97г. на
нотариус И.Н. с район на действие СРС,
се установява, че Р.Г.А. е собственик
на имот, представляващ ап. 14, бл.***, находящ в гр. София, ул. „*******. От приетото
като писмено доказателство пред въззивната инстанция Удостоверение от
08.03.2018 г. на Столична община, район
„Слатина” безспорно се установява, че апартамент ап. 14, бл.***, находящ в гр. София, ул. „*******
описан в нотариален акт № 74 от 01.10.1997 г., н.дело № 28255/97г. на
нотариус И.Н. с район на действие СРС е
с административен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл.***, като с Решение на
СОС по Протокол № 6 от 25.02.1992 г. е направена административна промяна на
името на улицата от „Асен Велчев”
на „Коста Лулчев”.
По
отношение оплакванията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния
закон, следва да се отбележи, че обжалваното решение на ОС на ЕС, обектвирано в т.4
от протокол от 10.05.2017 г. противоречи на чл.51,ал.1 от ЗУЕС, която норма
установява нормативни правила за разпределение на дължимите от етажните
собственици средства, поради което е императивна. Това е така , тъй като се касае до средства, които ще
се събират от етажните собственици необходими за управление и поддръжка на
общите части на ЕС. Разпоредба на чл.51,ал.1 от ЗУЕС, визира
точно определен начин, по който средствата се разпределят между етажните
собственици, като по отношение на този ред от законодателя е изключена правната
възможност той да бъде променян по решение на ОС на ЕС. Законовото правило
установено от разпоредбата на чл.51,ал.1 от ЗУЕС,
касае начинът, по който се разпределят средствата за поддръжка и управление на
общите части на ЕС, като само размера е в правомощието на ОС. Липсва нормативно
установена правна възможност ОС да определя друг начин за разпределение на
средствата, поради което настоящия състав не споделя оплакването на въззивника,
че същата е е диспозитивна. В случаите, когато законодателят е преценил,
че отношенията между етажите собственици не се нуждаят от нормативни
/императивни/ правила, а регламентацията на тези отношения е в техните
правомощия /на ОС/, това изрично е посочено в закона например в хипотезите
по ал.3 на чл.51 от ЗУЕС.
По
изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че атакуваното решение
е взето в нарушение на императивната норма чл.51,ал.1 от ЗУЕС.
В
заключение следва де се посочи, че
крайните изводи, до които настоящата съдебна инстанция достига, съвпадат изцяло
с тези на първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение на СРС потвърдено.
Съгласно
чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решението
на СРС, 157-ми състав от 09.11.2017., постановено по гр. дело по гр. д. № 35113/2017
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: