ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20166
гр. С., 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110104913 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от (ФИРМА) АД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. (АДРЕС), с ЕИК *********, представлявано от адвокат Р.И. Д.
против Д. СЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес – град П., ул.“(АДРЕС).
С исковата молба е предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск за
установяване съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.5.2021 година по ч.гр.дело №
22833/2021 година по описа на Софийски районен съд.
По делото е започнала размяна на съдебни книжа, като в същия срок ищецът е
депозирал молба с вх.№ 128117/21.6.2022 година, с която ищецът заявява оттегляне на иска
прави искане за прекратяване на производството по делото..
Съдът следва да уважи искането, с оглед заявеното оттегляне на иска и прекрати
производството по делото на това основание.
По аргумент от разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК и по смисъла на т.13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело №
4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС – исковият съд следва да обезсили издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
Следва да се посочи, че доколкото заповедното производство, а след него и исковото
такова - започва по инициатива на кредитора, като целта на същото е да се установи, дали
претендираното вземане е безспорно. Ако се постигне целта на заповедното производство, е
излишно да се води исков процес, в който да се установява, че претендираното вземане
съществува и е изискуемо. Така и в хипотеза когато длъжникът подаде възражение, целта на
заповедното производство не може да бъде постигната и ако кредиторът желае да запази
неговите последици, той трябва да предяви в едномесечен срок иск за съществуване на
вземането по чл. 422 ГПК. Въпреки предявяването на иска, ако в хода на процеса
кредиторът го оттегли или се откаже от него – тези му действия се приравняват на
непредявяване на иск в срока по чл.415, ал.1 т.2 от ГПК и съответно по аргумент от чл.415,
ал.5 от ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. Същите са
последици при връщане на исковата молба по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, доколкото съдът
не е бил редовно сезиран с иск въпреки дадените указания на заявителя пред заповедния
съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.232 от ГПК, и на основание чл.415, ал.5 от
1
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4913/2022 година по описа на
Софийски районен съд, образувано по искова молба от (ФИРМА) АД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. (АДРЕС), с ЕИК *********, представлявано от адвокат Р.И.
Д. против Д. СЛ. М., ЕГН **********, с постоянен адрес – град П., ул.“(АДРЕС), с която е
предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск за установяване съществуването на
вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена на 11.5.2021 година по ч.гр.дело № 22833/2021 година по описа на
Софийски районен съд с петитум:“ Да бъде признато за установено по отношение на
ответника Д.С.М., ЕГН **********, че дължи на (ФИРМА) АД, следните суми: сумата от
700.00 лв. /седемстотин лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит,,Екстра”№95955/09.01.2020 г.; сумата от 189.00 лв. /сто осемдесет и
девет лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 09.02.2020 г. - 09.10.2020 г.; сумата
от 93.24 лв. /деветдесет и три дева и двадесет и четири стотинки/ законна лихва за забава за
периода 10.02.2020 г. - 23.02.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.“, - поради оттегляне на иска.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена на 11.5.2021 година по ч.гр.дело № 22833/2021 година по описа на Софийски
районен съд, с която е разпоредено Д. СЛ. М., ЕГН **********, с адрес ГР. П., УЛ(АДРЕС),
да заплати на кредитора (ФИРМА) АД, ЕИК *********, представляван от М.Г.А., с адрес
ГР.С., (АДРЕС) сумата от 700 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит „ЕКСТРА“ № 95955/9.1.2020 година, ведно със законна лихва от 21.4.2021 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 189 лв. за периода от 9.2.2020 г. до
9.10.2020 г., законна лихва за забава в размер на 93.24 лв. за периода от 10.2.2020 г. до
24.2.2021 г. и 329.41 лв. разноски по делото, а именно: 29.41 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение на адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд – в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето от страните.
След влизане в сила на настоящето – препис да се приложи по заповедното
производство - по ч.гр.дело № 22833/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2