Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр.Русе, 30.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2810 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Е.Е.В. твърди, че с ответника били в трудово правоотношение, като той работил на длъжността „оператор петролни продукти”. Със заповед № ЧР36/08.04.2016г. бил прекратен трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване числеността на щата, на длъжността, която заемал. Заповедта му била връчена на 09.04.2016г. Твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като в действителност нямало съкращение на длъжността му. Последната в петролен терминал Русе се изпълнявала от 9 души, като непосредствено преди съкращанието му е бил назначен нов човек. След прекратяване на правоотношението му също бил назначен на неговото място нов работник. Твърди и че при извършеното съкращение, работодателят не е извършил подбор по смисъла на чл.329 от КТ. В. е с по-висока квалификация и работел по-добре от останалите на работа, както и от новоназначените. Ежегодните оценки, които е получавал са били много добри, а терминологията, която е ползвал работодателя в атестационната му карта е „надхвърля очакванията”. Поради незаконното уволнение е останал без работа, въпреки, че е регистриран в Бюрото по труда. Брутното трудово възнаграждение, което ищецът получил в месеца предхождащ уволнението е в размер на 1 118.58 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да бъде отменена заповед № ЧР36/2016г. на изпълнителния директор на ответника, като незаконосъобразна; да бъде възстановен на длъжността и местоработата преди уволнението му – „оператор „Петролни продукти”” в Петролен терминал Русе и да бъде осъден ответника да му заплати сумата 6 711.48 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 6 работни заплати за периода 09.04.2016г. до 09.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344, т.1, 2 и 3 от КТ.
Ответникът “Ромпетрол България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”С № , ет., представлявано от изпълнителния директор К П, оспорва изцяло предявените исковекато твърди, че уволнението на ищеца е правилно и законосъобразно, като са били спазени изцяло императивните изисквания на КТ. Ищецът е заемал длъжността „Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/, която е за един служител. На такава длъжност, но 2-ра степен /работещ в група/ са 4 служители и 2 служители на длъжността „Оператор Петролни продукти Ръководител група /смяна/. С протокол от 01.04.2016г. е взето решение за съкращаване на щата в „Ромпетрол България” ЕАД, като по щатно разписание се премахва 1 щатна бройка от длъжностт: Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/, код по НКПД: 3134-3003, код по КИД 4671, считано от 10.04.2016г. В тази връзка била издадена Заповед № ЧР34/01.04.2016г., с която е утвърдено новото щатно разписание. Със заповед № ЧР35/04.04.2016г. била назначена комисия, на която е било възложено да извърши подбор между работниците и служителите, заемащи длъжността Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/ и сходни с нея, като се направи преценка на квалификацията и начина на изпълнение на задачите от служителите, посредством обективни критерии. На 07.04.2016г. комисията извършила подбора, като съставила протокол от същата дата, с който констатирала, че в дружеството има само един служител заемащ тази длъжност. Въпруки това, подбор следвало да се извърши, тъй като била налице сходна длъжност със съкращаваната – Оператор Петролни продукти 2-ра степен. Съгласно резултатите от извършения подбор комисията предложила да бъде прекратен договора с ищеца, тъй като той събрал най-нисък резултат от 20 точки, а и е бил служителя заемащ съкращаваната длъжност. Длъжността на ищеца е премахната от щатното разписание и към момента в ответното дружество няма нито един служител Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/. Със заповед № ЧР39/05.05.2016г. на основание чл.326, ал.1 от КТ е прекратен трудовия договор на И Б С, който заемал длъжността „Оператор Петролни продукти Ръководител група /смяна/. На негово място, на същата длъжност от 09.05.2016г. е назначено лицето И Н К. Той обяче е бил назначен на длъжността на И С, а не на ищеца, съгласно длъжностната му характеристика.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № 485/31.03.2008г., като ищецът заемал длъжността „оператор петролни продукти” в ответното дружество с място на работа „Петролен терминал Русе”. Със заповед № ЧР36/08.04.2016г. бил прекратен трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване числеността на щата и тази заповед била връчена на Е.В., на 09.04.2016г. По делото липсва спор относно факта, че брутното трудово възнаграждение, което ищецът получил в месеца предхождащ уволнението е в размер на 1 118.58 лева.
На такава длъжност, каквато ищеца заемал, но 2-ра степен /работещ в група/ са 4 служители и 2 служители на длъжността „Оператор Петролни продукти Ръководител група /смяна/. От длъжностните характеристики за длъжностите е видно, че между тях не съществува различие в трудовите функции, напротив – налице е пълно съвпадение в същите. Единствената разлика е, че 1-ва степен освен в група може да работи и самостоятелно, а третата е на смени.
С протокол от 01.04.2016г. било взето решение за съкращаване на щата в „Ромпетрол България” ЕАД, като по щатно разписание се премахва 1 щатна бройка от длъжност: Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/, код по НКПД: 3134-3003, код по КИД 4671, считано от 10.04.2016г. В тази връзка била издадена Заповед № ЧР34/01.04.2016г., с която е утвърдено новото щатно разписание. Със заповед № ЧР35/04.04.2016г. била назначена комисия, на която е било възложено да извърши подбор между работниците и служителите, заемащи длъжността Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/ и сходни с нея, като се направи преценка на квалификацията и начина на изпълнение на задачите от служителите, посредством обективни критерии.
На 07.04.2016г. комисията извършила подбора, като съставила протокол от същата дата, с който констатирала, че в дружеството има само един служител заемащ тази длъжност. Въпреки това, подбор следвало да се извърши, тъй като била налице сходна длъжност със съкращаваната – Оператор Петролни продукти 2-ра степен. Тези длъжности се заемали от общо 5 служители, като обективните критерии по които следвало да бъдат оценени са: образование, наличие на нарушения на трудовата дисциплина за последната година, трудов стаж в дружеството, годишна атестационна оценка или оценка на прекия ръководител. В Приложение № 1 към този протокол е посочено, че точките за оценяване са както следва: По първия критерий „образование“ – 30 точки за висше, 15 точки за средно и 5 точки за основно; по втория критерий „наличие на нарушения на трудовата дисциплина за последната година“ – намалява се с 20 точки; по третия критерий „трудов стаж в дружеството“ – до 3 години 10 точки, между 3 и 5 години 15 точки и над 5 години 25 точки; а по четвъртия критерий „годишна атестационна оценка или оценка на прекия ръководител“ – до очакванията 0 точки, според очакванията 20 точки, над очакванията 40 точки и изключително 60 точки. От същото приложение е видно, че 5-те служители участващи в подбора са били оценени както следва: А Й Л – 80 точки; И Т И - 60 точки; Е С Б и Б А Ц – 45 точки и Е.Е.В. – 20 точки. На ищеца за образование са били поставени 15 точки, за нарушение на трудовата дисциплина са били поставени минус 20 точки, за трудов стаж 25 точки и за атестационна оценка 0 точки.
Представени са по делото и атестационни карти за извършени оценки на служителите от прекия ръководител. В същите е предвидено оценките да са 2, 3, 4 и 5 относно качеството на извършваната работа и степента й. В тях работника се самооценява и поставя оценката по посочените в картата критерии, като оценки се поставят и от прекия ръководител, а накрая се извършва средноаритметичен резултат. От атестационните карти е видно, че служителите участващи в подбора са били оценени със средноаритметичен резултат, както следва:А Й Л – 3.9; И Т И– 3.5; Б А Ц – 3.********* и Е.Е.В. – 2.7 /до очакванията или 0 точки при подбора/. Атестационните карти са разписани както от ръководителя, така и от работника, който е бил оценяван. Представени са и атестационните карти на тези работници за 2014г., като ищецът съгласно същите е бил оценен с оценка 3.633.
Представена е по делото покана за писмени обяснения, от която е видно, че изпълнителният директор на ответното дружество е изискал такива от ищеца на 04.04.2016г. за извършено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на 19.03.2016г. В същата Е.В. е дал обяснение, че не се е явил на работа, на тази дата, тъй като е бил във влошено здравословно състояние и не е бил в състояние да работи, за което е уведомил своя колега. На ищеца не е било наложено дисциплинарно наказание за това му неявяване на работа, който факт се признава от ответника в съдебно заседание.
Съгласно резултатите от извършения подбор комисията предложила да бъде прекратен договора с ищеца, тъй като той събрал най-нисък резултат от 20 точки, а и е бил служителя заемащ съкращаваната длъжност.
Длъжността на ищеца била премахната от щатното разписание, което е представено по делото и от същото е видно, че към момента в ответното дружество няма нито един служител Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/.
Представена е заповед № ЧР39/05.05.2016г. на ответника, съгласно която е било прекратено трудовото правоотношение с И Б С заемащ длъжността „Оператор петролни продукти“, считано от 10.05.2016г. на основание чл.326, ал.1 от КТ – с писмено предизвестие на работника. На негово място бил назначен И Н К с трудов договор № 1099/09.05.2016г.
Представена е регистрационна карта, от която е видно, че ищецът е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Русе и към дата 10.11.2016г. той не е започнал работа при друг работодател – видно и от преписа-извлечение от трудовата му книжка.
Ищецът в съдебно заседание е представил диплом за завършено висше образование, а оценката му при подбора е била поставена за средно образование.
В показанията си свидетеля Г Л З твърди, че е пряк ръководител на работниците участвали в подбора и той е изготвял атестационните им карти. Последните представлявали фирмени бланки, в които първо служителя си извършвал самооценка, а след това той извършвал оценка на същите, с което изказвал мнението си като пряк ръководител. Ищецът бил оценен от него „под очакванията“. Е.В. не е имал налагани дисциплинарни наказания, но – 20 точки му били поставени при подбора с оглед на цялостното му представяне, тъй като многократно е бил на работа без задължителни налични предпазни средства, въпреки, че пряко за последното не бил наказван. Един ден - събота, малко преди извършването на подбора, ищецът не се явил и на работа без да представи уважителни документи за това, като не уведомил за това и свидетеля в качеството му на пряк ръководител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Понятието „съкращаване на щата” като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ най-често се свързва с намаляване на отделни бройки, определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата на предприятието. Означава премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки /длъжности/ от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо съкращаването в щата да е: 1. реално, т.е. съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2. да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или пък уволнението да следва съкращаването на щата и 3. извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
По делото е безспорно установено, че трудовият договор на ищеца е прекратен, считано от 09.04.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – поради съкращаване в щата, основано на промяна в щатното разписание на дружеството, в сила от 10.04.2016г., надлежно утвърдено от изпълнителния директор на ответното дружество. Преди това с протокол от 01.04.2016г. било взето решение за съкращаване на щата в „Ромпетрол България” ЕАД, като по щатно разписание се премахва 1 щатна бройка от длъжност: Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/, код по НКПД: 3134-3003, код по КИД 4671, считано от 10.04.2016г. В тази връзка била издадена Заповед № ЧР34/01.04.2016г., с която е утвърдено новото щатно разписание. Т.е в случая съдът намира, че е налице реално съкращаване на щата за длъжността, която ищецът заемал, същото е било налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени. В тази връзка възражението на ищеца се явява неоснователно, че не е налице реално съкращаване на щата в ответното дружество за длъжността, която заемал.
На такава длъжност, каквато ищеца заемал, но 2-ра степен /работещ в група/ са 4 служители. От длъжностните характеристики за тези две длъжности е видно, че между тях не съществува различие в трудовите функции, напротив – налице е пълно съвпадение в същите. Единствената разлика е, че 1-ва степен освен в група може да работи и самостоятелно. Това са сходни длъжности и съдът намира, че подбора между служителите заемащи длъжността 1-ва и 2-ра степен е задължителен по правилата на чл.329, ал.1 от КТ, тъй като съкратената длъжност е изисквала дори по-високи изисквания към служителя, който я е заемал, в сравнение с тази 2-ра степен – той е работел самостоятелно, а останалите работят в група. Възражението на ответника, че не е било необходимо да се провежда подбор е неоснователно, по изложените по-горе съображения, още повече, че такъв е бил и проведен. Съдът счита, че работодателят правилно е провел подбор между служителите заемащи 1-ва и 2-ра степен.
Според ТР № 3/16.01.2012г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя при извършването на подбора по чл.329, ал.1 от КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл.329, ал.1 от КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законово установените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329, ал.1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. В тълкувателното решение е прието още, че при оспорване законността на уволнението, съответно законността на подбора, на доказване от страна на работодателя подлежат извършването на подбора, включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификации /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа, като при провеждане на това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства, свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение – поотделно и в тяхната съвкупност.
Както бе посочено по-горе, съдът намира, че работодателят е упражнил надлежно и правомощията си по чл.329 от КТ. Със заповед № ЧР35/04.04.2016г. била назначена комисия, на която е било възложено да извърши подбор между работниците и служителите, заемащи длъжността Оператор Петролни продукти 1-ва степен /работещ самостоятелно/ и сходни с нея, като се направи преценка на квалификацията и начина на изпълнение на задачите от служителите, посредством обективни критерии. На 07.04.2016г. комисията извършила подбора, като съставила протокол от същата дата, с който констатирала, че в дружеството има само един служител заемащ тази длъжност. Въпреки това, подбор следвало да се извърши, тъй като била налице сходна длъжност със съкращаваната – Оператор Петролни продукти 2-ра степен. Тези длъжности се заемали от общо 5 служители, като обективните критерии по които следвало да бъдат оценени са: образование, наличие на нарушения на трудовата дисциплина за последната година, трудов стаж в дружеството, годишна атестационна оценка или оценка на прекия ръководител. В Приложение № 1 към този протокол е посочено, че точките за оценяване са както следва: По първия критерий „образование“ – 30 точки за висше, 15 точки за средно и 5 точки за основно; по втория критерий „наличие на нарушения на трудовата дисциплина за последната година“ – намалява се с 20 точки; по третия критерий „трудов стаж в дружеството“ – до 3 години 10 точки, между 3 и 5 години 15 точки и над 5 години 25 точки; а по четвъртия критерий „годишна атестационна оценка или оценка на прекия ръководител“ – до очакванията 0 точки, според очакванията 20 точки, над очакванията 40 точки и изключително 60 точки. От същото приложение е видно, че 5-те служители участващи в подбора са били оценени както следва: А Й Л – 80 точки; ИТ И - 60 точки; ЕСБ и Б А Ц – 45 точки и Е.Е.В. – 20 точки. На ищеца за образование са били поставени 15 точки, за нарушение на трудовата дисциплина са били поставени минус 20 точки, за трудов стаж 25 точки и за атестационна оценка 0 точки.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по отношение на атестационната му годишна оценка поставена при подбора „0“. От атестационната картана ищеца за 2015г. е видно, че Е.Е.В. е бил оценен с оценка 2.7 /до очакванията или 0 точки при подбора/. Тази атестационна картае разписана както от ръководителя, така и от работника, който е бил оценяван, т.е. ищецът е разписал същата без възражения, поради което се е съгласил с поставената му атестационна оценка, след като не е оспорил същата. По този критерий той правилно е бил оценен при подбора с оценка „0“, съобразявайки се с атестационната му карта. По отношение обаче на критерия „образование“, той неправилно е бил оценен с оценка „15“ за средно такова. Ищецът в съдебно заседание е представил диплом, от който е видно, че той има завършено висше образование, а оценката му при подбора е била поставена за средно образование, което е било неправилно, без реално да е проверено образованието му. Т.е. по критериите заложени от работодателя и тези приети от комисията, Е.В. е следвало да бъде оценен с „30 точки“, а не с поставените му „15 такива“. Той се явява и единствения работник участвал в подбора, който има завършено висше образование за разлика от останалите 4-ма, които са със средно. По отношение на критерия „нарушения на трудовата дисциплина“, ищецът е оценен с „-20 точки“, т.е съобразено е че той бил извършил такива през последната година. За наличие на нарушения на трудовата дисциплина от страна на Е.В., твърдив показанията си разпитания свидетел по делото Г Л З - пряк ръководител на работниците участвали в подбора. В същите той твърди, че Е.В. не е имал налагани дисциплинарни наказания, но – 20 точки му били поставени с оглед на цялостното му представяне, тъй като многократно е бил на работа без задължителни налични предпазни средства, въпреки, че пряко за последното не бил наказван. Един ден - събота, малко преди извършването на подбора, ищецът не се явил и на работа без да представи уважителни документи за това, като не уведомил за това и свидетеля в качеството му на пряк ръководител. В тази връзка е представена по делото покана за писмени обяснения, от която е видно, че изпълнителният директор на ответното дружество е изискал такива от ищеца на 04.04.2016г. за извършено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на 19.03.2016г. В същата Е.В. е дал обяснение, че не се е явил на работа, на тази дата, тъй като е бил във влошено здравословно състояние и не е бил в състояние да работи, за което е уведомил своя колега. На ищеца не е било наложено дисциплинарно наказание за това му неявяване на работа, който факт се признава от ответника в съдебно заседание. Съобразявайки тези доказателства, съдът намира, че ищецът неправилно е бил оценен с „-20 точки“ за нарушения на трудовата дисциплина. За да са налице такива, то съгласно чл.186 и чл.195, ал.1 от КТ, на работника следва да е наложено дисциплинарно наказание и то с мотивирана писмена заповед на работодателя със съдържанието посочено в последната законова разпоредба. Такива дисциплинарни наказания на ищеца не са били налагани. Видно е, че са му били изискани писмени обяснения за неявяване един ден на работа, но след дадените обяснения дисциплинарно наказание не е било наложено на В., т.е. работодателят му е преценил, че не е налице дисциплинарно нарушение от негова страна за да наложи такова наказание. Следва да се отбележи и че в протокола от 07.04.2016г. за извършения подбор, Комисията не е изложила каквито и да било мотиви или обосновка на извършеното в този смисъл оценяване. Не е ясно нито как е била формирана оценката на ищеца по този критерий, нито въз основа на какви данни оценяващите са достигнали до извода за извършени нарушения на трудовата дисциплина, в какво се изразява последното и кога е било извършено или констатирано. След като критериите по чл.329, ал.1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, работодателят следва да докаже с предвидените от ГПК доказателствени средства, че поставените оценки и извършеното класиране при подбора отговаря на обективните факти и обстоятелства. В случая не е доказана правилността на преценката по същество при прилагането на този критерий „нарушения на трудовата дисциплина. Свидетелят З макар и да има преки впечатления върху ищеца, свидетелства единствено за наличие на пропуски относно спазване на трудовата дисциплина, но не посочва по какъв начин това се е отразило на работния процес. Той е съобразил тези пропуски при изготвянето на атестационната оценка, но след като липсват доказателства за наложени дисциплинарни наказания на В., то не може да се приеме, че това са дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина. Показанията му са изцяло в резултат на собствените му възприятия, но не се подкрепят от други доказателства по делото. Пълната липса на мотиви и на каквато и да било обосновка на извършеното от Комисията оценяване на ищеца по показателя „нарушение на трудовата дисциплина“, съдът намира че в случая не може да се преодолее с ангажираните по делото гласни доказателства, а други доказателства заизвършени дисциплинарни нарушения, съответно наказания ответното дружество не е представило. По тази причина и съдът счита, че ищецът неправилно е бил оценен по този критерий с „-20 точки“, а е следвало съобразно приетите правила да се оцени с „0 точки“.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че при подбора Е.В. е бил неправилно оценен от Комисията съобразно приетите от нея правила, като оценките му е следвало да бъдат съответно: по първия критерий „образование“ – 30 точки за висше такова; по втория критерий „наличие на нарушения на трудовата дисциплина за последната година“ – 0 точки; по третия критерий „трудов стаж в дружеството“ –над 5 години - 25 точки; а по четвъртия критерий „годишна атестационна оценка или оценка на прекия ръководител“ – до очакванията 0 точки. Така се получава за ищеца резултат от 55 точки, който надвишава оценката посочена на други двама от работниците участвали в подбора – 45 точки. Съдът следва да отбележи и че Е.В. е с най-високо образование /висше/ при подбора и с трудов стаж над 5 години в предприятието – повече от част от останалите работници, което допълнително говори, че неправилно е бил оценен от Комисията и предложено той да бъде уволнен по заложените от работодателя критерии.
Поради гореизложеното съдът приема, че работодателят не е извършил по делото пълно и главно доказване на законосъобразното извършване на подбора, т.е. че приетите от него оценки по законовите критерии на чл.329, ал.1 от КТ обективно съответстват на действително притежаваните от работниците, включени в подбора, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Това води до незаконосъобразността на извършеното уволнение, поради което искът на ищеца за отмяната му следва да бъде уважен. Уволнението на ищеца следва да се признае за незаконно и се отмени заповед № ЧР36/2016г. на изпълнителния директор на ответника, като незаконосъобразна.
Предвид уважаване на този главен иск следва да се уважи и акцесорния иск за възстановяване ищеца на длъжността и местоработата преди уволнението – „оператор „Петролни продукти”” в Петролен терминал – гр.Русе.
С отмяната на заповедта за уволнение за ищеца възниква правото да претендира обезщетение за оставането си без работа за период не повече от 6 месеца. В случая трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, считано от 09.04.2016г., когато му е била връчена заповедта на ответника и от този момент е започнал да тече 6-месечния период. В тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа и за какъв период от време. Представена е регистрационна карта, от която е видно, че ищецът е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Русе и към дата 10.11.2016г. той не е започнал работа при друг работодател – видно и от преписа-извлечение от трудовата му книжка.Поради това запретендирания период 09.04.2016г. до 09.10.2016г. на ищеца се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и предявения иск е доказан по своето правно основание за този период. По отношение на неговия размер, обезщетението следва да се изчисли на основание чл.228, ал.1 от КТ, а именно полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Месеца, който следва да се вземе за база на изчисление на обезщетението в конкретния случай е м.03.2016г., тъй като той е месеца предхождащ този на уволнението. По делото липсва спор относно факта, че брутното трудово възнаграждение, което ищецът получил в месеца предхождащ уволнението е в размер на 1 118.58 лева.Изчислено за период от 6 месеца същото възлиза в общ брутен размер от 6 711.48 лева, какъвто размер е и претенцията на ищеца. Този иск като основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от изтичане на шестмесечния срок – 10.10.2016г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 000.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе държавна такса за производството по делото от 368.46 лева – два неоценяеми иска по 50.00 лева и 268.46 лева – 4% върху присъдения размер на обезщетението.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Е.Е.В., с ЕГН: **********, и ОТМЕНЯ Заповед № ЧР36/08.04.2016г. на изпълнителния директор на “Ромпетрол България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”С № , ет., ЕИК, с която бил прекратен трудовия договор, за длъжността „Оператор Петролни продукти” в Петролен терминал – гр.Русе на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, считано от 09.04.2016г., като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.Е.В., с ЕГН: **********, на длъжността и местоработата преди уволнението – „Оператор Петролни продукти” в Петролен терминал – гр.Русе.
ОСЪЖДА “Ромпетрол България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”С № , ет., ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор К П, да заплати на Е.Е.В. ***, с ЕГН: **********, сумата от 6 711.48 лева /шест хиляди седемстотин и единадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ в брутен размер, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 6 работни заплати за периода 09.04.2016г. до 09.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА “Ромпетрол България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”С № , ет., ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор К П, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 368.46 лева/триста шестдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ - държавна такса за производството по предявените искове.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връзването му на страните пред Русенски окръжен съд.