Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…23.....юли…..2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на..ДВАДЕСЕТ.. и.. ТРЕТИ…ЮНИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ЕВГЕНИЯ…РУСЕВА,…като…разгледа………
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…307....
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от ЗАД“ОЗК-Застраховане“-АД,
ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5 - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№104/2017г. по описа на Районен
съд - гр.Червен бряг, чрез пълномощника юрк.Д.Д., срещу постановеното по същото съдебно Решение №439/06.12.2019г., с
което са уважени изцяло предявените от ищцата М.Н.Н. ***-Плевен, искове за
обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 30.10.2014г, като въззивният
жалбоподател е осъден да й заплати сумата от 10000.00лв.( десет хиляди лв.)-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата
от 1532.50лв.- обезщетение за имуществени вреди, както и разноските по делото.
Във въззивната
жалба се излагат подробни оплаквания, които се свеждат до следното:
Ответниковото застрахователно дружество не следва да отговаря като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ спрямо ищцата за обезвреда, тъй като събитието, което е причинило
увреждането, не представлява застрахователен риск, покрит от тази застраховка. Посочва се, че
застраховката „Гражданска отговорност“ покрива вреди, причинени от виновното
поведение на водача на застрахования автомобил, но в процесния казус не е доказано виновно
поведение на последния. Същият е предприел рязко спиране за да избегне ПТП,
което изключва вината му по чл.45 от ЗЗД.Липсата на виновно поведение от водача
е установено в наказателното производство.; Решението е порочно и защото съдът
е уважил исковете в прекалено завишен размер, с което неправилно е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Ответницата по
въззивната жалба – М.Н., чрез пълномощника
адв. Б.Я. със съдебен адрес ***, е подала писмен отговор, в който е изразила
становище за неоснователност на същата. Излага подробни съображения за
неправилност на аргументите, изложени от въззивния жалбоподател.
Страните не са
направили доказателствени искания.
Плевенският окръжен съд, като провери
обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди
събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от юрк.Д.Д.– пълномощник на ЗАД“ОЗК-Застраховане“-АД,
ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5 -
ответник в първоинстанционното
производство по гр.д.№104/2017г. по описа на Районен съд-Червен бряг, срещу
постановеното по делото съдебно Решение
№439/06.12.2019г., е подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№104/2017г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг е
образувано на основание 2бр. обективно
съединени осъдителни искове за обезщетение за вреди, причинено от ПТП, от които иск за обезщетение за неимуществени вреди
с цена 10000лв. и иск за обезщетение за имуществени вреди с цена 1532.50лв.,
предявени от ищцата( понастоящем ответница по въззивната жалба) М.Н.Н., ЕГН-********** с постоянен
адрес ***-Червен бряг, Област-Плевен, чрез пълномощника адв. Б. К.Я. със
съдебен адрес ***, срещу ответника (понастощем въззивен жалбоподател) ЗАД“ОЗК-Застраховане“-АД, ЕИК-*** със
седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Света София“№7, ет.5.
В исковата молба се твърди следното: На 30.10.2014г., около 9.40ч. в
гр.Горна Оряховица, в района на хотел „Раховец“ е настъпило ПТП, при което
пътник в транспортното средство – л.а., собственост на превозвача „***“-ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.“***“№6 ,с ДК№ ***, е
пострадала ищцата М.Н.Н..Същата е ползвала превозни услуги съгласно билет за
пътнически превоз №**********/30.10.2014г. Непосредствено след качването й в
превозното средство, водачът е предприел внезапно спиране, поради навлязъл в
пътното платно пред него пешеходец.Въпреки, че ищцата се е държала, към момента
на рязкото спиране не е успяла да запази равновесие, поради което е паднала и е
получила телесно увреждане – фрактура на дясната ръка.
За процесното ПТП не
е съставен протокол.Водачът на МПС е
подал сигнал на тел.112. След произшествието ищцата е приета в ОМБАЛ“Софиямед“
с диагноза „фрактура хумери декстра“. На 31.10.2014г. е извършена
операция в отделението по ортопедия и травматологиа на същата болница.
Извършено е наместване на фрактурираната кост и
поставяне на пирон, който е застопорен с винтове. Окончателната диягноза на ищцата е „Фрактура
хумери декстра RSOM
кум локинг найл Остеопластика. В следствие на ПТП на ищцата е причинена
временна нетрудоспособност в продължение на 201 дни, установена с експертно
решение на ТЕЛК-Плевен №1888/28.07.2015.
Уврежданията са причинили трайно затруднение
движението на дясната ръка, физически болки и страдания, силен стрес и
основателно притеснение за здравето.След оперативното възстановяване е
продължило повече от месец. Същата не е могла дал се обслужва сама в ежедневието
си, да се грижи за домакинството, което е наложила осигуряване на постоянна
помощ от нейните близки, което допълнително й е причинило стрес. Понастоящем
ищцата се е стабилизирала, но пред вид характера и степента на увреждането и възрастта й,
същата няма да възстанови напълно функционалността на дясната ръка. Същата
изпитва болки, които ще търпи и занапред.След
произшествието до сега, продължава да се намира в посттравматичен стрес.
Със заявление от
04.12.2015г. до ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
моторното превозно средство, реализирало ПТП към датата на събитието,
ищцата е претендирала заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С Писмо
изх.№99-3816/07.03.2016г., застрахователното дружество е отказало да заплати
обезщетение, тъй като счита, че не е установена основателността и размера на
претенцията. Поради отказа, за ищцата е налице правен интерес да предприеме
уреждане на спора по съдебен ред.
Петитумът на исковата молба
е, съдът да постанови решение, с което са осъди ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“,
да заплати на ищцата обезщетение за претърпените вреди, вследствие на ПТП от
30-.10.2014г, както следва: 10000.00лв.( десет хиляди)лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
причиненото телесно увреждане, ведно със законната лихва, считано от
05.03.2015г.( датата на изтичане на законоустановения срок по чл.271 от КЗ(отм)
до датата на плащането и сумата от 1532.50лв.( хиляда петстотин тридесет и два
лв. и 50ст)- претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение,
ведно със законната лихва, считано от 05.03.2015г. до датата на плащането.
В срока по
чл131 от ГПК,ответникът
ЗАД „ОЗК-Застраховане“-АД, ЕИК-***, чрез пълномощника юрк.Д.Д., е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло предявените искове за обезщетение. Изразил е становище,
че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като не е посочено
виновното лице, а освен това няма данни водачът на процесното МПС да е осъществил
деликт по чл.45 от ЗЗД. Оспорва се, че
всички вреди, описани в ИМ са възникнали от ПТП. Твърди се, че размерът на исковата претенция е завишен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, прието е заключение на
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, приложено е
приключило ДП №454/2017г. по описа на РУ-Г.Оряховица.
Граждански състав на РС-Червен
бряг, се е произнесъл с обжалваното
Решение № 439/06.12.2029г., с което е уважил изцяло исковата претенция и е
осъдил ответника да заплати
направените разноски.
Въззивният съд
приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО,
но ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява следното :
От
фактическа страна:
На 30.10.2014г. ищцата М.Н. е пътувала като пътник
в автобус с ДК№ВТ 4938ВТ, собственост на „***“-ЕООД-В. Т., управляван от
свидетеля И.Т.И., движещ се по маршрута ***
– Горна.Оряховица. След влизане на
пътниците в Г.Оряховица, в превозното средство, останала само ищцата, която
пътувала за ж.п. гарата.В близост до спирката се намира училище. Автомобилът
потегля. Ищцата е станала за да се
придвижи по-напред в превозното
средство. В това време, в близост до пешеходната пътека се гонели деца. Едно от
тях посегнало да хване друго и последното побягнало към пътното платно. Тогава
водачът спрял рязко и чул изтропване в
купето, за което след това е разбрал, че е от падането на пътничката – ищцата
М. Н.. Същата е паднала между седалките и е изпитвала силни
болки. Водачът се е обадил на тел.112, дошла е линейка, която е откарала ищцата в медицинско заведение.
В резултат на падането, ищцата е претърпяла средна телесна повреда –
счупване на дясната ръка.
Образуваното срещу водача И.И., досъдебно
производство№454/2017г. по описа на РУ-Г.Оряховица е прекратено с влязъл в
сила акт, поради липса на престъпление
по чл.343,ал.1,б.“б“, пр.2 във вр. чл.342, ал.1 от НК. Не е ангажирана и
административно-наказателна отговорност на същия по ЗДвП
Според
автотехническата част на приетата от
първоинстанционния съд комплексна експертиза, в резултат на рязкото спиране на
автомобила са се получили инерционни
сили и пътничката, която е била права и се е придвижвала, е загубила
равновесие. В съдебно заседание, проведено на 05.09.2019г., в.л. инж.Величко
Първанов е пояснил следното: Когато се появи препятствие за друго ПТП, както
описаните деца, които ходят вдясно по посока на движението и отклонение на
едното към лентата на автобуса, водачът няма както да прави освен да спира с
максимално спирачно закъснение.При внезапно спиране, водачът максимално натиска
спирачния педал с максимално закъснение да предотврати произшествие.
Окончателната диагноза на ищцата е „Фрактура хумери
декстра RSOM кум локинг найл Остеопластика. Извършена й е операция.
В следствие на ПТП на ищцата е причинена временна
нетрудоспособност в продължение на 201 дни, установена с експертно решение на
ТЕЛК-Плевен №1888/28.07.2015.
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в телесно увреждане, болки, страдания и неприятни емоционални изживявания,
както и имуществени, изразяващи се в разходи за лечение.
Не се спори, че между собственика на автомобил ДК№ВТ
4938ВТ и ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Със
заявление от 04.12.2015г. до ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“, ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. С Писмо изх.№99-3816/07.03.2016г.,
застрахователното дружество е отказало да заплати обезщетение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
С оглед фактическите твърдения, изложени в исковата
молба и нейния петитум, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанцонният
съд е бил сезиран с два броя обективно съединени осъдителни
искове с правно основание
по чл.226 от
КЗ(отм) във
вр.§22 от ПЗР на КЗ- преки искове на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „ГО“ на виновния водач. –
Твърдяното в ИМ застрахователно събитие е настъпило на 30.10.2014г., т.е. преди
приемането на настоящия КЗ, влязъл в
сила на 01.01.2016г., поради което приложим закон е КЗ(отм)
По допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, като предявени при наличие
на правен интерес, обоснован в обстоятелствената част на исковата молба. За
разлика от сега действащия КЗ, отмененият КЗ не предвижда като специална
процесуална предпоставка, предварителното сезиране на застрахователя с искане
за доброволно изплащане на обезщетение. Независимо от това, в конкретния
случай, ищцата като пострадало лице е сезирала ответниковото застрахователно дружествокато застраховател на
виновния водач, но между страните не е постигнато споразумение. Исковата молба,
въз основа на която е образувано на
настояшето дело е предявена повече от три месеца, след сезиране на
застрахователя. При това положение, дори спорът да се квалифицира по чл.432 от КЗ, за което няма основание, а не по чл.226 от КЗ(отм), както счита настоящият
съд, преките искове за обезщетение са допустими, тъй като са осъществени
специалните процесуани предпоставки на чл.480,ал.3 във вр. чл.496 и чл.380 от
сега действащия КЗ.
По основателността на двата обективно съединени иска:
Отговорността на
ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка
за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя, обаче е деликт, осъществен
от водача на застрахования автомобил. Поради това, в тежест на ищеца е да установи следното: Настъпването на ПТП;
Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при
управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно
дружество, който да има действие за периода на
настъпилото събитие; Претърпени болки и страдания от ищеца.
В тежест на ответника е
да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са
налице фактическите положения, описани в
исковата молба.Да докаже възраженията си.
Какви са данните в случая?
По делото не съществува спор, че увреждането на ищцата М.Н., пътуваща като
пътник в автомобил на обществения
транспорт, е причинено в резултат на рязко спиране на автомобила, поради възникнала опасност на
пътното платно - гонещи се деца и
отклонение на едно от тях към пътното платно.- Това фактическо положение се
твърди в исковата молба и се установява
непротиворечиво от показанията на свидетелите Н.– съпруг на пострадалата
ищца и И.И.- водач на процесния автобус, посочен от застрахователя- ответник.
Не се твърди и по делото не е установено, свидетелят И. да е управлявал превозното
средство с превишена скорост.
С оглед на фактическите положения, които приема за
установени, съдът намира, че действията
на свидетеля И. като водач на превозно
средство на обществения транспорт, ,изразяващи се в рязко
задействане на спирачките, при което
на въззиваемата М.Н. като пътник в превозното средство е причинено
увреждане на здравето,
представляват реакция ,
извършена в съответствие с разпоредбите
на чл.20 и на чл.24 от ЗДвП , с цел да избегне
пътно-транспортно произшествие, от което са могли да настъпят по-големи вреди.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че презумпцията за вина по чл.45,ал.2
от ЗЗД е оборена и свидетелят И.И. , който като водач на МПС предприема рязко
спиране, не е виновен за настъпилото увреждане на ищцата.
С оглед
безспорно установената причина за рязкото спиране, настоящият съдебен
състав приема, че водачът И.И. (
свидетел в първата инстанция) е действал
при условията на крайна необходимост, поради което неговото деяние не е
обществено опасно. Съгласно чл.46,ал.2 от ЗЗД
се дължи поправяне на вредите, причинени при крайна необходимост. Тъй
като законодателят не регламентира кой следва да поправи същите, отговор на
този въпрос дава Постановление №4/1975г.
на Пленума на ВКС, което по своята правна същност е източник на правото и има
задължителен характер за съдилищата. Съгласно ППВС№4/75г. обезщетението за
вреди, причинени при крайна необходимост следва да се възложи на причинителя на
състоянието на крайна необходимост, а не на действащия при крайна необходимост.
При положение, че не е установена вината на водача
на МПС, участващо в ПТП, не са налице предпоставките на КЗ за ангажиране
договорната отговорност на застрахователя на процесното МПС по застраховка
„Гражданска отговорност“, тъй като установеното ПТП не представлява застрахователно
събитие. - Както беше посочено, предпоставка за уважаване на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя на виновния водач, е осъществен от
последния деликт. В процесния случай водачът на
застрахованото МПС не е осъществил деликт по чл.45 от ЗДЗД, а е действал
при крайна необходимост съгласно чл.46 от ЗЗД и няма основание за уважаване
на исковете за обезщетение, предявени от
ищцата като увредено лице срещу
застрахователя по застраховка ГО.
С оглед събраните доказателства, съдът приема,
че за падането на ищцата освен рязкото спиране на водача, допринася и
собственото й поведение, тъй като след потеглянето на автомобила, същата става
за да се придвижи по-напред в купето. Ако при рязкото спиране същата беше
седнала, увреждането й можеше да не настъпи,
или да бъде значително по-леко.
От
доказателствата по делото е установено, че в резултат на ПТП, ищцата(
понастоящем въззиваема) е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, но няма
основание за същите да бъде обезщетена за сметка на въззивника ЗАД“ОЗК
Застраховане“, тъй като не е установена вина на водача на застрахования
автомобил.
Съдът споделя становището на въззивника, че
ищцата е следвало да потърси обезщетение
на основание застраховка „Злополука“
.Тази застраховка е задължителна за превозвачи, извършващи обществен превоз, от
което следва, че такава е била сключена и по отношение на автомобила, в който
М.Н. е пострадала като пътник.
Основание за получаване на обезщетение по тази
застраховка е представянето на билет, карта или друг документ, доказващ, че
пострадалият е бил пътник. При положение, че не е заявена претенция за
обезщетение на това основание, съдът не може да присъди такова.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
правен извод, който е напълно различен от този на първоинстанционния. Поради
това обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него
да бъде постановено друго, с което предявените от ищцата М. Н.Н. против
ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“-АД,
обективно съединени искове за обезщетение за вреди ( 10000лв.-неимуществени и
1532.50лв.- имуществени) с правно основание по чл.226 от КЗ(отм), бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото, въззиваемата следва да
заплати на въззивника разноски за две инстанции. Във въззивната жалба се
претендират направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Списък по чл.80 от ГПК не е представен. Въззивният съд, въз основа на
материалите по делото, приема, че в полза на въззивния жалбоподател следва да
се присъдят следните разноски: 500лв.- депозит на експертиза в първата
инстанция; 200лв.- държавна такса за въззивно обжалване; 150лв.- юрк
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за първа инстанция и 150лв. – юрк.
възнаграждение за въззивна инстанция. Общо разноските, които ответницата по
въззивната жалба следва да заплати на въззивния жалбоподател са 1000.00лв.(
хиляда лв)
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен
граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №439/06.12.2019г. на Районен
съд-Червен бряг, постановено по гр.д.№104/2018г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М.Н.Н., ЕГН-********** с постоянен адрес ***-Червен
бряг, Област-Плевен, чрез пълномощника адв. Б. К.Я. със съдебен адрес ***,
срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5, ИСК
за неимуществени вреди с правно основание чл.226 от КЗ(отм) и цена 10000.00лв.(
десет хиляди лв.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М.Н.Н.,
ЕГН-********** с постоянен адрес ***-Червен бряг, Област-Плевен, чрез
пълномощника адв. Б. К.Я. със съдебен адрес ***, срещу
ЗАД“ОЗК-Застраховане“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5, ИСК
за имуществени вреди с правно основание чл.226 от КЗ(отм) и цена 1532.50лв.(
хиляда петстотин тридесет и два лв. и 50ст) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Н.Н.,
ЕГН-********** с постоянен адрес ***-Червен бряг, Област-Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“ОЗК-Застраховане“-АД,
ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Света София“№7, ет.5, на основание чл.78
от ГПК, РАЗНОСКИ за две инстанции в размер на 1000.00лв.( хиляда лв.)
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: