О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 120 21.01.2018 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на 21 януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
гражданско дело № 36 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 77 от 12.10.2018г., постановено по
гражданско дело № 161/2018г. по описа на Царевския районен съд е уважен
предявеният иск от „Шанс Тур“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Царево, ул. „Васил Левски“ № 4, представляваното от управителя Тодор
Киров Илиев, съдебен адрес:*** партер, офис 2, чрез адв. С.К. за осъждане на
ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, да заплати на ищеца сумата от 5 000
лева, представляваща остатък от претендирано обезщетение за имуществени вреди
по застрахователна полица № BG/23/117001452832
за увредено МПС, марка „ДАФ“, рег. № А 4024 КТ, вследствие настъпило на
14.09.2017 г., в Сърбия ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 5 000 лв., считано от датата на предявяване на иска
-24.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С горепосоченото решение ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Шанс Тур“ ООД сумата от 1 000
лева – разноски по делото.
Против
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7. Жалбата е
подадена в срок от лице, имащо правен интерес,подадена е в преклузивния срок по
чл.259,ал.1 ГПК- въззивното дружество е получило препис от обжалваното решение
на 1.11.2018г ,а жалбата е изпратена чрез куриер на 15.11.2018г.Тя съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал.
1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК,но не отговаря на изискванията на чл. 261,т.2 ГПК.Жалбата е подадена от
юрисконсулт Ст.Христова, без да е представено пълномощно за нея.Следва да се
укаже на въззивното дружество в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, да се представи пълномощно за юр.Христова,като представляващите
дружеството потвърдят действията без представителна власт по подаване на
жалбата или жалбата да се приподпише от
представляващите дружеството.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В жалбата въззивникът излага съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие на съдебното решение с утвърдената съдебна практика.Районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.Намира присъденото обезщетение за завишено и не отговарящо на претърпените имуществени вреди. Счита за нарушение и приемането на доказателства, след настъпила за ищеца преклузия, като и това, че не му е предоставена възможност да вземе отношение по тях и евентуално да ги оспори. Твърди нарушение на материалния закон- в решението искът е квалифициран по разпоредби от отменения КЗ, вместо приложимия в случая действащ КЗ, чийто разпоредби са посочени в доклада на съда. Счита, че дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде определено по реда на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. В тази връзка посочва, че неправилно първоинстанционният съд в решението си е квалифицирал възражението му за начина на определяне на обезщетението като такова по чл. 205 от КЗ /отм./ Изтъква, че представената по делото проформа фактура № 33/27.09.2017 г. не доказва реално извършен разход, а представлява оферта. Твърди, че липсват доказателства, ищецът да е отремонтирал увредения автобус, както и какви части е вложил в ремонта. В тази връзка счита за неправилни и изводите на районния съд, че не следва да бъде прилаган коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност, като посочва, че не става ясно коя е тази действителна стойност - на самото МПС или на уврежданията. Счита за надлежен документ представената фактура № 1776/05.10.2017 г. на стойност 3 800 лева. Излага доводи, че искът е уважен в завишен размер, тъй като в решението не се посочва каква е действителната стойност на вредите, за да може от тази стойност да се приспадне вече изплатеното от въззивника обезщетение в размер на 2 114,17 лева, поради което е постановен немотивиран, неправилен и необоснован акт.Счита ,че не е ясно от мотивите на съдебното решение по какъв начин съдът е стигнал до извода за размер на обезщетението от 5000лв. Иска от съда първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановеният срок е постъпил отговор на жабата
от въззиваемия – ищец - „Шанс Тур“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Царево, ул. „Васил Левски“ № 4, представляваното от управителя
Тодор Киров Илиев, съдебен адрес:*** партер, офис 2, чрез адв. С.К..
В отговора са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа становище, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да го
определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му и да проверява дали не надвишава минималните
размери по Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Изтъква, че
наредбата и методиката фиксират минималните възможни размери на
обезщетението и са приложими само в
случаи, когато липсват други данни, въз основа на които то да бъде определено.
Счита, че в случая при определянето на стойността не следва да бъде прилаган
корекционен коефициент на новите части към датата на ПТП. Посочва, че за
ремонта на автобуса са представени надлежни доказателства, от които е видно, че
дружеството е направило многократно по – големи разходи от заплатеното
застрахователно обезщетение. Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендира направените по делото
разноски и за настоящото производство.
Към въззивната жалба са приложени три наказателни постановления на КФН ,с които на дружеството
са наложени глоби.Тези доказателства са
неотносими към спора и не следва да се
приемат-чл.159 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпила въззивна
жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7 против решение № 77 от 12.10.2018г.,
постановено по гражданско дело № 161/2018г. по описа на Царевския районен съд, и
отговор на жабата от „Шанс Тур“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Царево, ул. „Васил Левски“ № 4, представляваното от управителя
Тодор Киров Илиев, съдебен адрес:*** партер, офис 2, чрез адв. С.К..
УКАЗВА на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД в едноседмичен
срок получаване на настоящото определение, да представи пълномощно за
юр.Ст.Христова,като представляващите дружеството лица потвърдят действията без представителна власт
по подаване на жалбата или жалбата да се
приподпише от представляващите дружеството.В противен случай жалбата ще бъде
върната.
НЕ ПРИЕМА представените за сведение от въззивника с въззивната жалба документи, поради
неотносимост на същите към предмета на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: