Р Е Ш Е Н И Е №54
гр.Силистра, 10.10.2016 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с участието на
прокурор……….., като разгледа докладваното от съдия Маргарита Славова адм.дело №100 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.226 АПК, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС
гр.Силистра, с Решение №9043/20.07.16г., постановено по адм.д.№13174/15г.
на ВАС, Шесто отделение. Съгласно чл.224 АПК, дадените с последното указания са
задължителни за настоящия съдебен състав, което налага започване на
производството от етапа на разпределяне на доказателствената
тежест в процеса и указване на правното значение на твърдените от страните
факти /арг.чл.226 ал.1 АПК/.
Делото е образувано по жалба на ***, подадена срещу Решение №***13.07.15г. на Директора на ТП
НОИ гр.Силистра, потвърждаващо Разпореждане №***04.06.2015г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено
„да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 08.05.2013г. до 07.10. 2013г. в размер на 1 624.32 лева“, на
основание чл.54е ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. Оспорващият твърди, че
както първоначалният административен акт, така и контролният, били постановени
при неправилно приложение на материалния закон, позовавайки се на чл.54ж ал.2
т.1 КСО, който обсъжда като норма - правило, под чиято хипотеза следвало да се
подведат фактите, изложени както в първоначалната му жалба, така и в
касационната, вкл. и във всички депозирани по делото от него и повереника му адв.***, писмени
защити, становища и молби. Това било така, защото за периода
18.03.13г.-15.04.13г. е бил във временна неработоспособност поради претърпяна
трудова злополука, което осигурително събитие не е било декларирано от работодателя
„*** ”ООД гр.Варна, в грубо нарушение на закона. Твърди, че при съобразяване с
действителните факти, процесното парично обезщетение
за безработица /ПОБ/ е било обективно възможно да бъде изплащано най-рано от 16.05.2013г.,
което автоматично променяло основните му параметри – размер и период на дължимост. Ето защо настоява да бъде отменено атакуваното
решение, ведно с потвърденото с него разпореждане. Жалбоподателят не оспорва, че
се дължи връщане на обезщетението за безработица при условията на чл.54е ал.1 КСО, защото „такъв е законът“ и няма спор, че е получил присъденото му от СОС
обезщетение по чл.225 КТ, но с Молба №1 по делото, вх.№787/07.09.16г. /л.291-л.
294/ твърди, че справедливото разрешение на казуса било свързано с приемане от
съда за начална дата на релевираното задължение, крайния
момент на изплатеното му парично обезщетение за безработица от НОИ, т.е. 15.02.2014г.
Едва след нея следвало да се счита, че се покривал риска „безработица“ от
присъденото му такова по чл. 225 КТ, поради което не следвало да възстановява
никакви суми на никого, защото нямало да има двукратно обезщетение за едни и
същи вреди в един и същи период от време. Такова становище с писмената защита
по делото/л.318-л.320/ не се поддържа. В обобщение се моли за отмяна на
оспорения акт и присъждане на разноски в хипотезата на чл.38 от Закона за
адвокатурата, както и на установените по делото деловодни такива: 10 лева -
държавна такса и 8.70 лева - за копиране на документи.
Ответникът по жалбата - Директорът на Териториално поделение на НОИ
гр.Силистра, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт И***Ч*** изразява
принципно становище за неоснователност на оспорването. Счита, че за
жалбоподателя, след признаване на уволнението му за незаконно от гражданския
съд и получаване на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, е възникнало нормативното задължение
от чл.54е ал.1 КСО за възстановяване на добросъвестно получените ПОБ от НОИ. В
писмено становище по делото вх.№812/12.09.16г. /л.306/ уточнява, че периодът на
изплащане на ПОБ на оспорващия е от 16.05.13. до 15.02.14г. в дневен размер от
14.98 лева. След справка в Регистъра на осигурените лица заявява, че периода,
който е обезщетен с присъдената сума по чл.225 КТ е от 16.04.2013г. до 15.10. 2013г.,
включващ и едномесечното обезщетение по чл.222 КТ. В обобщение счита, че
подлежащите на връщане добросъвестно получени суми за ПОБ от жалбоподателя, са
изплатените такива в периода от 16.05.2013г. до 15.10.2013г., в каквато насока
са и исканията на оспорващия. Намира, че останалите му оплаквания са без правно
значение за настоящия спор.
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл.118 ал.2 и чл.117 ал.1 т.2
б.”б”КСО, в отклонение от правилото по чл.145 ал.2 т. АПК. Съдът, като обсъди
изложените в жалбата доводи, след съобразяване със задължителните указания на
ВАС /Решение №9043/20.07.16г./ и преценка на доказателствата по делото, прие за
установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, при
спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол валиден
индивидуален административен акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Решение
№***13.07.2015г., издадено от Директора на ТП НОИ гр.Силистра, с което е
потвърдено Разпореждане №***04.06.15г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица, нареждащо жалбоподателят да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 08.05.13г. до 07.10.13г. в размер на 1 624.32 лева, на основание
чл.54е ал.1 КСО. Длъжностното лице по чл.54ж ал.1 КСО изрично е записало в
мотивите на разпореждането, че същото е издадено в съответствие с влязло в сила
Решение №43/15.05.15г. на АС гр.Силистра /л.59-л.61/.
Спорното правоотношение с осигурителния
орган е възникнало по повод За-явление вх.№***15.05.13г./л.14/, подадено от г-н
***, за отпускане на ПОБ на основание чл.54а КСО. С Разпореждане №***17.05.13г.
на длъжностното лице по чл.54ж ал.1 КСО, обезщетение за безработица е било
отпуснато, счита но от 08.04. 13г.
- датата на прекратяване на осигуряването /Заповед №***05.04.13г.- л.18/, по
аргумент от чл.54а ал.4 КСО. Впоследствие, макар и на същата дата, е издадено
Разпореждане №***/л.21/, с което е спряно изплащането на отпуснатото ПОБ, считано
от 08.04.2013г. и е възобновено същото от 08.05.2013г. до 07.02.2014г. в
определения размер от 15.04 лева дневно. Като фактическо основание за издаването
му е посочено „получаване на обезщетение за оставане без работа на основание
чл.222 КТ за периода 08.04.13г.-07.05.13г.“ С влязло в сила на 03.11. 2014г. Решение
№24/13.02.2014г. на Силистренския окръжен съд е признато за незаконно
уволнението на *** и е отменена Заповед №***05.04.13г. на управителя на „***”ООД
гр.Варна; възстановен е на заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение по
чл.225 ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в размер на 4 240.80 лева - брутното му трудово възнаграждение
за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от 29.05.13г. С
платежно нареждане /л.38/ от 11.06.2014г. на жалбоподателя е била изплатена
присъдената сума изцяло. След влизане в сила на решението на СОС, ръководителят
на осигуряването за безработица при ТП НОИ-Силистра е издал Разпореждане №***26.01.15г.,
с което е наредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно получените ПОБ за
периода от 29.05.13г. до 29.11.13г. в размер на 1985.28 лв. Това разпореждане е
обжалвано по реда на чл.117 КСО и с Решение №***18.02.15г. на директора на ТП НОИ-Силистра,
е потвърдено. При съдебния контрол, последното е отменено с Решение
№43/15.05.15г. по адм.д.№39/15г. на АС гр.Силистра
/влязло в сила като необжалвано- л.59-л.61/, в частта за определения размер и
за периода извън датите 08.05.13г.-07.10.13г., на което именно се е позовало
длъжностното лице в процесното в настоящото
производство разпореждане. В този ракурс следва да бъде отбелязано като
основателно оплакването на жалбоподателя, че липсват доказателства за
изпълнение на процедурата по чл.54е ал.2 КСО от страна на осигурителя „***“ООД
гр.Варна, а още по-малко това е сторено в нормативния 7-дневен срок от
изплащане на обезщетението по чл.225 КТ, което обаче, не се отразява на изхода
на разглеждания спор. Осигурителният орган своевременно е бил уведомен за
отмененото уволнение на г-н *** и след като се е уверил, че на последния е
изплатено изцяло присъденото обезщетение за оставането му без работа поради
незаконното прекратяване на ТПО /л.30-л.40/, е предприел действията по чл.54е КСО.
Успоредно със спорното правоотношение по чл.54а и сл.
от КСО се е развило друго съдебно производство по оспорване от *** на
административни откази на същия осигурителен орган, да му бъде изплатено
обезщетение по чл.40 ал.1 и ал.2 КСО по два болнични листи. С Решение
№22/04.03.15г. по адм.д. №4/15г. на АС-Силистра, оставено
в сила с Решение №6635/05.06.15г. по адм.д.№ 4058/15г.
на ВАС /л.271-л.274/, е отменено Решение №***22.12.14г. на директора на ТП
НОИ-Силистра, потвърждаващо отказно разпореждане за
изплащане на обезщетение по болничен
лист №***20.03.13г. С Решение №53/28.05.15г.по адм.д.
№52/15г. на АС-Силистра /л.257-л.270/ е постановен същия правен резултат за болничен
лист № ***10.04.15г. Двете решения са с конститутивно
действие /арг. чл.177 АПК/ и по дефиниция
предизвикват отпадане с обратна сила на изричните откази за изплащане на
обезщетение за временна неработоспособност на оспорващия по двата болнични
листи. Или, правоотношението между него и осигурителния орган е възстановено
към момента на разпоредения от органите на
медицинската експертиза отпуск поради временна нетрудоспособност /чл.162 КТ/ -
от 18.03.13г. до 31.03.13г. по единия болничен лист и от 01.04.13г. до
15.04.13г.-по втория. Така установените нови факти, които са съществували към
първоначалното произнасяне на ответния орган по процесното
в настоящото дело правоотношение, но са били спорни, са се стабилизирали
окончателно с ретроактивното действие на обсъдените
по-горе две съдебни решения. Към правнозначимия
момент - последното прекратяване на осигуряването на жалбоподателя, следва да
бъдат насложени установените основания за спиране изплащането на ПОБ, нормирани
изрично с чл.54г ал.1 КСО, както следва - не се изплаща ПОБ за времето когато:
лицето получава обезщетение за временна
неработоспособност /в случая 18.03.13г.-15.04.13г./ или обезщетение за оставане
без работа по чл.222 ал.1 КТ, каквото не се спори, че жалбоподателят е получил.
В този контекст и след постановяване на процесното по
настоящото дело Решение №***13.07.2015г., правилно осигурителният орган е
преценил с друго свое Решение №***03.09.2015г.- предмет на адм.дело
№127/15г. по описа на АС-Силистра, че е недопустимо едновременното отчитане на
двата периода - отпуска по болест и обезщетения един месец по чл.222 КТ, като
приоритет винаги има обезщетението за възстановяване на здравето на работника и,
след неговото изтичане, се добавят останалите обезщетения - в случая за
настъпилия риск „безработица” за един месец, съгласно чл.222 ал.1 КТ. Последното
решение на директора на ТП НОИ гр.Силистра също е било обжалвано от г-н *** и с
Решение №79/12.11.15г. на АС-Силистра е отхвърлена жалбата му, а с Решение
№9330/29. 07.16г. по адм.д.№14307/15г. на ВАС, последното
е оставено в сила. Тези факти са служебно известни на настоящия състав /съд.актове
са закрепени на задната корица на делото/, както и на страните в
производството, които са били неизменно същите.
Или,с правно значение за правилното
разрешаване на настоящия спор са следните нови факти, чието настъпване или
признаване, е станало не само след постановяване на оспорените административни
актове, но и след приключване на устните състезания при първоначалното
разглеждане на настоящия спор - 01.09.2015г. /л. 122-л.124/. Нещо повече, те са
се проявили/стабилизирали в правния мир и след произнасянето по адм.д.№39/15г. на АС-Силистра /л.59-л.61/, което именно
лежи в основата на релевирания в настоящото производство
административен акт. Ето защо е нямало как тези факти да бъдат съобразени при
горепосоченото произнасяне на АС гр.Силистра, като от друга страна - попадат в
приложното поле на чл.226 ал.2, във връзка с чл.142 ал.2 АПК.
Следователно,
същественото в случая е това, че в периода от постановяване на процесното Разпореждане /04.06.2015г./ и потвърждаващото го
Решение от 13.07. 2015г., до настоящото разглеждане на спора, са настъпили нови
юридически факти с правно значение за неговото решаване, някои от които попълват
хипотезата на чл. 226 ал.2 АПК /настъпили след 01.09.2015г./, както следва:
-
С Разпореждане №***01.07.15г. /л.91/ на ръководителя на осигуряването за
безработица е изменен размера на ПОБ като е намален на 14.98 лева дневно и е
отказана промяна на периода за изплащането му;
- С Решение №***27.07.15г. /л.119-л.121/ на директора на ТП
НОИ гр. Силистра горното разпореждане е отменено в частта на постановения отказ
за изменение на периода на изплащане на ПОБ;
- С Разпореждане №***06.08.15г.
/л.202/ и Справка за неговото изготвяне/л.203/ е определен нов период на
паричното обезщетение за безработица от 08.04.13г. до 15.02.14г., като
съпътстващата го Справка сочи, че за периодите от 08.04.13г. до 16.04.13г. изплащането
е било спряно, поради отпуск по два болнични листи и, от 16.04.13г. до
16.05.13г. - поради получено обезщетение по чл.222 КТ. Осигурителният орган е
извел като краен резултат, че периода на изплащане на ПОБ на жалбоподателя е от
16.05.2013г. до 15.02.2014г. в дневен размер от 14.98лв. Това Разпореждане, което
уточнява началната дата за изплащане на ПОБ на 16.05. 2013г., така както се
настоява с настоящата жалба, отново е обжалвано и с Решение №***03.09.15г. на
директора на ТП НОИ-Силистра, потвърдено. Последното е оспорено по съдебен ред
и с Решение №79/12.11.2015г. по адм.д.№127/15г. на
АС-Силистра е оставено в сила, а съдебният акт е потвърден с Решение №9330/29. 07.16г.
по адм.д.№14307/15г. на ВАС. Последният факт е
стабилизирал окончателно правното положение с периода на изплащане на паричните
обезщетения за безработица, подлежащи на възстановяване от оспорващия по силата
на чл.54е КСО, като силата на присъдено нещо на съдебните актове е задължителна
за всички.
Главното искане на жалбоподателя е за
начало на периода на изплащане на ПОБ от осигурителната администрация да се
приеме 16.05.2013г., така както изрично е заявено и в писменото становище на
ответния орган /л.306-л.309/. Следователно, между страните няма спор за
фактите, включително за настъпилите и стабилизирали се нови такива, след
постановяване на оспорения акт. Последните внасят съществена промяна в правното
положение на страните, при условията на които е издадено оспореното Решение №***13.07.15г.,
потвърждаващо обжалваното пред ответния орган Разпореждане №***04.06.15г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ-Силистра, като се
променя първоначалната дата на 16.05.2013г. и след съобразяване с изплатеното
обезщетение по чл.222 КТ, крайната такава става - 15.10.2013г. Последното не
влиза в противоречие с Решение №43/15.05.15г. на АС-Силистра, обратно на
твърдението в писмената защита на жалбоподателя /л.318-л.320/, тъй като същото
е постановено значително преди установяването по окончателен начин на новите
факти с правно значение за разрешаването на настоящия спор. То не може да се
конкурира и със СПН на Решение № 79/12.11.15г. по адм.д.№127/15г.
на АС-Силистра, потвърдено с Решение №9330/29.07.16г. по адм.д.№14307/15г.
на ВАС, VІО, тъй като двете дела имат различен предмет - законосъобразността на
различни административни актове, постановени при различна фактическа
обстановка.
Новите факти, по смисъла на чл.142 ал.2 АПК, са факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение, стойност на
юридически или доказателствени факти, със значение за
решаване на делото. Следователно, налице е условието по чл.142 ал.2 АПК и при
преценката за законосъобразност на оспорения акт, съдът е длъжен да вземе
предвид новите факти, а именно, че реалното изплащане на ПОБ на жалбоподателя е
започнало на 16.05.2013г. и се дължи неговото възстановяване за 5 месечен
период, предвид безспорния факт, че за първия месец, непосредствено след
уволнението, той е получил обезщетение по чл.222 КТ, за който период от
фондовете на НОИ не са му изплащани обезщетения за безработица.
С оглед на горните фактически
установявания, при условията на чл.168 ал.1, вр. с
чл.146 АПК, съдът приема от правна страна следното: Обжалваният контролен административен
акт е издаден от компетентен орган -директорът на ТП НОИ гр.Силистра, съгласно
изричния регламент от чл.117 и чл.118 КСО. Спазени са административнопроизводствените
правила, както и установената писмена форма с изложени фактически и правни
основания за неговото издаване. Спорът е съсредоточен на терена на материалния
закон. При съобразяване с хипотезата на ал.2 чл.142 АПК, предвиждаща изключение
от правилото, че съответствието на административния акт със закона, се
преценява към момента на неговото издаване, настоящият състав намира, че релевираното Решение на ответния орган, потвърждаващо
Разпореждане №***04.06.15г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП НОИ-Силистра, следва да бъде отменено, предвид установените следващи
издаването му факти. Последните са обсъдени по-горе и имат обратно действие, т.е.заличават
релевантни при издаването на административните актове обстоятелства, каквито са
безспорно признатите права по чл.40 КСО по двата болнични листа на жалбоподателя,
вкл. със съдебни решения, постановени до приключване на устните състезания при
настоящото разглеждане на делото в АС-Силистра, както и потвърденото Разпореждане
на длъжностното лице по чл.54ж ал.1 КСО №***06.08.15г. и съпътстващата го
Справка на л.203.
Следва
да се приеме, че принципно правилно са упражнени правомощията от осигурителния
орган, тъй като е несъмнено, че са осъществени всички юридически факти,
предвидени с разпоредбата на чл.54е ал.1 КСО. Въпреки това обаче, процесното решение подлежи на отмяна в частта му, за
уточнените по-горе периоди, вследствие на новоустановените
факти, в хипотезата на чл.142 ал.2 АПК, което ще доведе до промяна и в размера
на задължението, за определянето на който, съдът не разполага с компетентност. Ето
защо, по аргумент от чл.173 ал.2 АПК, се налага връщане на преписката на
ответния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото
решение, както и с влязлото в сила Разпореждане №***06.08.15г. на длъжностното
лице по чл.54ж ал.1 КСО. При този изход на делото, съобразно изричната
разпоредба на чл.143 ал.1 АПК, вр. с чл.78 ал.1 ГПК, ответният
орган дължи на жалбоподателя направените разноски, както и сторените от него
такива пред ВАС, съгласно чл.226 ал.3 АПК. От приложения договор за правна защита
и съдействие /л.147 от делото на ВАС и л.310 от настоящото/ е видно, че адв. *** от АК-Силистра, е оказвал правна помощ на
жалбоподателя, подготвял е писмени защити по делото, вкл.и касационната жалба
срещу първоначално постановеното решение, които действия е извършил безплатно
съгласно чл.5 т.1 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Обн.ДВ, бр.64/04г., посл.изм.и доп.ДВ,бр.28/14г./, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Според чл.38 ал.2 ЗА,
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36 ал.2 ЗА, която е именно горепосочената Наредба №1/04г., а съгласно
чл.8 ал.2 т.2 с.н., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
по КСО възнаграждението е 350 лева. По аргумент от чл.9 ал.2 от с.н., за
изготвяне на касационна жалба без явяване в съдебно заседание, какъвто е
настоящия случай /адм.д.№13174/15г. на ВАС/, възнаграждението
е в размер на 75% от това по чл.8 или 262.50лв. Платената държавна такса е 10 лева,
а за касационното производство - 5 лева. Оспорващият е представил списък,
придружен от касови бележки и фактури, за извършените от него разходи за копиране
на документи и куриерски услуги, като пред ВАС същите са удостоверени в размер
на 13.43 лева /л.205-л. 209/, а пред настоящата инстанция - 8.76 лева /л. 311/.
Така установените разноски, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на
органа, издал процесния акт, по аргумент от чл.143
ал.1 пр.”посл.”АПК, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2, вр. с чл.173 ал.2 АПК Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ***, Решение №***13.07.2015г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено Разпореждане №***04.06.2015г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица, разпореждащо възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
08.05.2013г. до 07.10.2013г. в размер на 1624.32 лева.
ИЗПРАЩА делото, като преписка на Директора на ТП на НОИ
гр.Силистра, за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуването
и прилагане то на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,с административен
адрес: гр.Силистра, ул.”Цар Шишман” №5, да заплати на ***, с ЕГН:***, деловодни
разноски в размер общо на 37.19 /Тридесет и седем 0.19/ лева, от които 18.43
/Осемнадесет 0.43/ лева - разноски пред ВАС и 18.76 /Осемнадесет 0.76/ лева -
пред АС гр.Силистра.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
ул.”Цар Шишман” №5, да заплати на адвокат *** от Адвокатска колегия гр.Силистра,
ул.”***” №***, вх.***, ет.***, ап.***, адвокатско възнаграждение в размер общо на
612.50 /Шестстотин и дванадесет 0.50/ лева, от които 350.00 /Триста и петдесет/
лева - за производството пред АС гр. Силистра и 262.50 /Двеста шестдесет и два
0.50/ лева - за делото пред ВАС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.138 ал.1 АПК.
СЪДИЯ: