№ 1047
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 648012-F665115 от 02.08.2022 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 ЗАРИДСНПНП му е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 25 000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Поддържа, че случаят е маловажен и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Сочи, че жалбоподателят е отстранил нарушението преди съставяне на НП, като това
обстоятелство не е било съобразено от АНО. С тези доводи моли отмяна на обжалваното
НП. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. М.. Поддържа жалбата и
изложените в нея възражения.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Счита за безспорно установено вмененото на жалбоподателя нарушение.
Намира за неприложим чл. 28 ЗАНН и оспорва маловажност на случая. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 20.06.2022 г. служители на НАП, в това число и свидетелката Д. Г. на длъжност
инспектор в ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект–бензиностанция „Д.Т.
***“, находящ се в гр. Бургас, ул. „К.“, СПЗ, база „Д.Т.“, стопанисван от дружеството-
жалбоподател. Обектът извършвал зареждания на транспортни средства за собствени нужди
с течни горива. Обектът разполагал с една бензиноколонка, с наличен един резервоар с
вместимост 26424 л. Обектът разполагал с 1 брой Електронна система с фискална памет с
ИН на OS 005348, регистрирана в НАП, функционираща от 16.05.2019 г., като редовно се
подават отчети към НАП към момента на проверката. При проверката се установило, че
зарежданията в обекта се извършват със собствен превоз – транспортно средтсво – цистерна,
прикачено към някой от влекачите, собственост на дружеството. При проверката
жалбоподателят, който осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗАРИДСНПНП, не
представил удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП, съглсно чл. 3, ал. 1 от същия
закон за извършване на дейност – транспорт на нефтни продукти. Била извършена проверка
в регистъра по ЗАРИДСНПНП, от която се установило, че на жалбоподателя няма издадено
удостоверение за регистрация. От страна на дружеството било декларирано, че не е било
подавано заявление за регистрация и дружеството не разполага с такова удостоверение. По
тази причина свидетелката Г. съставила срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие на
02.08.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП. На 26.07.2022 г.
на жалбоподателя било издадено от Министерство на икономиката и индустрията
Удостоверение № 2626 за извършване на транспорт на нефт и продукти от нефтен произход.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Г. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
Жалбоподателят не оспорва,че към момента на проверката не е имало издадено
удостоверение за регистрация по ЗАРИДСНПНП за извършване на процесната дейност
(транспорт на нефтни продукти). Изложените в жалбата и поддържани в съдебно заседнаие
възражения за по правната страна на спора.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на
обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
2
изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая вмененото на жалбоподателя деяние е под
формата на бездействие, а именно не се регистрирало в регистър по ЗАРИДСНПНП и
независимо от това извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно чл.2,
ал. 1 от ЗАРИДСНПНП по смисъла на този закон икономически дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход, са:1. търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход;
2. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход; 3. съхраняване на нефт и
продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на
регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове; 4.
транспорт на нефт и продукти от нефтен произход; 5. пълнене на бутилки с втечнени
нефтени газове (LPG) извън данъчни складове; 6. дистрибуция на бутилки с втечнени
нефтени газове (LPG).7. (отм. - ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 25.01.2020 г.) В чл. 3, ал. 1 от
същия закон е предвидено, че всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1,
подлежи на регистрация по този закон, като в ал. 2 се предвижда изключение, като не
подлежат на регистрация по този закон държавните и местните органи за всички
извършвани от тях дейности по чл. 2, ал. 1 в качеството им на орган на държавна или местна
власт.
От данните по делото се установява, че жалбоподателят извършва търговия на дребно с
нефтни продукти, поради което попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП.
Отделно от това от доказателствата се установява, че извършва и транспорт на нефт и
продукти от нефтен произход по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.4 от ЗАРИДСНПНП. Като
безспорно по делото е обстоятелството, че жалбоподателят не е държавен орган или орган
на местната власт. Следователно спрямо него действа задължението за регистрация,
предвидено в чл. 3 от същия закон.
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че при извършена на
20.06.2022 г. проверка на обект - бензиностанция „Д.Т. ***“, находящ се в гр. Бургас, ул.
„К.“, СПЗ, база „Д.Т.“, стопанисван от дружеството-жалбоподател, контролните органи са
констатирали, че горивото се транспортира със собствени на дружеството превозни
стредства. По тази причина е било изискано Удостоверение за регистрация от регистъра по
чл. 16 от ЗАРИДСНПНП. Свидетелката Г. посочва, че не им е било предоставено изисканото
удостоверение. Отделно от това в показанията си, свидетелката Г. посочва, че при съставяне
на АУАН управителят на жалбоподателя е декларирал, че няма издадено Удостоверение на
дружеството. Видно от представено в преписката удостоверение, същото е било издадено на
26.07.2022 г. (след извършване на проверката и съставяне на АУАН). Тук следва да се
отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя, че при
съставяне на НП АНО не е съобразил, че вече е било издадено удостоверение и неправилно
не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Независимо, че нарушенеито е било
отстранено още в хода на администраативнонаказателното производство, настоящият
случай не се характеризира като такъв с по-ниска степен на обществена опасност от
3
нарушенията от същия вид. Ето защо не е приложим чл. 28 ЗАНН и случаят не е маловажен.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП
предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 25000 лв. до 250 000 лв.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесното нарушение. На дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в
предвидения в закона минимум, а именно в размер 25000 лв. Съдът намира така
определеният размер за справедлив с оглед тежестта на извършеното нарушение, както и че
с налагане на наказание в този размер ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 648012-F665115 от 02.08.2022 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на „Д.Т.“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1
ЗАРИДСНПНП му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 25 000 лв.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4