РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Ихтиман, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200114 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по подадена жалба от Т. И. К., ЕГН
********** против Наказателно постановление № 21-0274-001903/27.01.2022
г., издадено от Началник РУ - Ихтиман в ОДМВР - София, с което за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание на Т. К. „глоба“ в размер на
2000 лева.
Считайки НП за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят
желае НП да бъде отменено. Позовава се на изтекъл давностен срок по чл. 82,
ал. 3 от ЗАНН, доколкото от издаването на наказателното постановление до
неговото връчване са изминали повече от три години.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован на посочения
от него адрес за призоваване, не се явява и не се представлява.
Ответната по жалбата страна – Началника на РУ – Ихтиман, редовно
призован, не изпраща представител по делото. Със съпроводително писмо към
жалбата моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на
жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
От показанията на свидетелите М. Г. и В. В., които са служители на РУ
на МВР Ихтиман, се установява, че на 31.12.2021 г. били нощна смяна и се
намирали в гр. Ихтиман. Свидетелите спрели за проверка лек автомобил
марка „Хонда“. Св. В. поискал да извърши проверка на водача на автомобила
за употреба на наркотични вещества. Водачът на автомобила отказал и му
били съставени от св. В. АУАН серия GA № 533184 от 31.12.2021 г., както и
талон за медицинско изследване № 081544, от които били връчени преписи на
водача на автомобила.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че жалбоподателят Т. И. К.
на 31.12.2021 г. в 04:00 часа в гр. Ихтиман на ул. Генерал Гурко с посока на
движението към ул. Йордан Цонев управлява л.а. Хонда ХР , собственост на Р.
В. В., като отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с Дрегер Друг Тест 5000 и е издаден талон за
медицинско изследване с номер 081544.
От протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
от фиш за спешна медицинска помощ, издадени от д-р Н. П. на 31.12.2021 г. се
установява, че Т. К. е бил съпроводен до ФСМП – Ихтиман от служители на
МВР, като К. отказал да бъде проведено медицинско изследване, съответно да
даде кръв за изследване.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което за
това, че е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, на К. на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лева за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от показанията на разпитаните свидетели – Г. и В., както и от приложените
към делото писмени доказателства.
С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
От представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи /л. 9-10 от делото/ се установява, че АУАН и НП се
издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени
по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.
От обективна страна съставът на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение изисква съответният водач на МПС да откаже
както проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
така и да не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Нито разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, нито действащата към
момента на извършване на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози задължават водачите да се съгласяват
да бъдат изпробвани с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, като нормативната уредба им позволява да изберат дали да бъдат
тествани от контролния орган на място с такъв тест или да бъдат изследвани с
доказателствен анализатор или пък да дадат биологични проби за химическо
лабораторно изследване.
Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските
служители, които са констатирали управлението на моторно превозно
средство от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Установи се, че К. не се
е съгласил, както да бъде изпробван с техническо средство, така и даде кръвна
проба за медицинско изследване във ФСМП - Ихтиман.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното
нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и
лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер - лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лева, поради което наказващият
орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл.
27 ЗАНН.
По направеното възражение от жалбоподателя за изтекъл давностен срок
по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира следното:
С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016
г., ОСС, I и II колегия се дава отговор на въпрос, касаещ давността относно
3
изпълнението на наложено административно наказание, а не давността,
отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивите на това
тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б.
„а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея 2 на същия
текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване
на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в мотивите на
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е
посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между
погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията
си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да
реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар
погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и
по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане
в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в сила, и
имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи
възможността да реализира което и да било от правомощията си по
правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената
санкция.“
Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими
давностните срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след
влизане в сила на съответния акт, с който е наложено административното
наказание, а процесното наказателно постановление, с което е наложена глоба
все още не е влязло в сила, тъй като своевременно е подадена жалба срещу
него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.
В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно
съставянето на акт за установяване на нарушение и издаването на наказателно
постановление, чието неспазване също води до прекратяване на
производството. Тези срокове, обаче, в настоящия случай са спазени,
доколкото актът за установяване на административно нарушение е издаден в
деня на осъществяване на нарушението – 31.12.2021 г., а наказателното
постановление е издадено на 27.01.2022 г. - в шестмесечния срок от
съставянето на акта, съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен
съд е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните
нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите на
4
тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на
чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“.
За извършеното нарушение са предвидени административни наказания
глоба и лишаване от правоуправление на МПС. За тези видове
административни наказания се налага при преценката за изтичане на срока на
давността да се приложи съответната в НК, съобразно чл. 84 от
ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Давностният срок по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията на НК изм. с ДВ бр. 26
от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за наказателно преследване, която
може да бъде прекъсвана или спирана. По силата на чл. 81, ал. 1 от
НК давността спира, когато започването или продължаването на
наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен
въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от
НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала
да тече от момента на извършване на нарушението – 31.12.2021 г. Именно от
таза дата започва да тече тригодишен давностен срок. Същият обаче не е
изтекъл на 31.12.2024 г., тъй като от събраните по делото доказателства –
докладни записки, приложени на лист 26 и 33 от делото се установява, че
административнонаказващият орган е предприел неколкократно действия по
връчване на процесното наказателно постановление на жалбоподателя, като
съответно на 11.03.2022 г. в 15:10 часа и на 28.02.2024 г. около 11:05 часа
инспектор В. М. е посетил адреса на жалбоподателя. На място не бил
установен никой, като по сведение на живущите в ап. 9 – Й. Д. и М. Д., Т. К. не
живее в ап. 8, а родителите му са били собственици на апартамента, но са го
продали.
Съдът намира, че с посочените действия по връчване на наказателното
постановление на 11.03.2022 г. и 28.02.2024 г. тригодишният давнностен срок
относно погасяване на наказателното преследване е бил прекъснат, като
съответно от тези дати е започнал да тече нов срок, който към момента на
подаване на жалбата, с която е образувано настоящото производство –
25.02.2025 г., а и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт не е
изтекъл. Към настоящия момент не е изтекъл и абсолютния давностен срок за
наказателно преследване независимо от спирането или прекъсването на
давността, който съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина.
Същият срок тече от датата на извършване на нарушението – 31.12.2021 г. и
би изтекъл на 30.06.2026 г.
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното
5
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0274-
001903/27.01.2022 г., издадено от Началник РУ - Ихтиман в ОДМВР - София, с
което на Т. И. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6