МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 6654/2019 г. по описа на ПРС
ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен
съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Н.Х.К. за престъпление по чл.207 ал.1 от НК за това, че на 05.02.2019 г. *** е намерил чужди движими вещи – 1 бр. дамско портмоне от еко
кожа, марка “Fossil”, на стойност 28.00 лв., съдържащо сумата от 82.00 лв.,
лична карта, СУМПС и контролен талон към същото, 1 бр. дебитна карта, издадена
от „Уникредит Булбанк“, 1 бр. кредитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“,
1 бр. клиентска карта за казино „Риц“, 1 бр. клиентска карта за казино „Ефбет“
и 1 бр. секретен ключ за врата на стойност 1.50 лв, всичко на обща стойност
111.50 лв., собственост на С.Р.М. *** и в едноседмичен срок не е съобщил
за тях на собственика или на властта.
Съдебното следствие се
поведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението по
посочената в обвинителния акт правна квалификация на процесното инкриминирано
деяние. Прави искане до съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи
наказание глоба в размер към минимално предвидения от законодателя. Взема се
становище и относно разноските по делото – за възлагането им в тежест на
подсъдимото лице, и относно веществените доказателства – за унищожаването им
като вещи без стойност.
Служебният защитник на подсъдимия не оспорва извършеното от страна на
подзащитния, нито правната квалификация на разследваното престъпление.
Акцентира се върху индивидуализацията на наказанието, като се иска от съда да
определи и наложи наказание глоба в размер към и дори под минимално
предвидения.
Подсъдимият Н.Х.К. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, изразява
съжаление за извършеното. Признава изцяло фактите, изложени в описателната част
на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тях. Иска
се от съда с присъдата да наложи наказание глоба към минималния размер.
Съдът като анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Н.Х.К. е роден на *** ***, б., б. г., неженен, с основно образование, неработещ,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.Х.К. е многократно осъждан – общо с
12 осъдителни съдебни акта, почти всичките все за престъпления кражба.
Последното осъждане е било с Определение по НОХД № 4358/2018 г. по описа на РС
Пловдив, влязло в сила на 06.07.2018 г., с което Определение е бил признат за
виновен за извършено на 02.07.2018 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б вр. чл.18 ал.1 от НК и му е било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца. Наказанието лишаване от
свобода в размер на седем месеца К. е изтърпял ефективно при първоначален строг
режим на 21.01.2019 г. Никое от осъжданията на лицето не оказва влияние върху
правната квалификация на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство.
Свидетелката С.Р.М. *** работела към м.
февруари 2019 г. като *** в ***. На 05.02.2019 г. тя била на работа за времето
от 08.00 ч. до 17.00 ч. В обедната си почивка, около 12.30 ч., жената седнала
на една от пейките, разположени в парка пред сградата на ***. Била придружена
от свои колежки – свидетелките Д.К.К., М.С.Д. и С.Г.У. От ляво на себе си на
пейката св. М. оставила телефона си, портмонето си от еко-кожа, марка “Fossil”,
и пакетче с орехи. Около 13.00 ч. четирите жени станали, като св. М. взела от
пейката мобилния си телефон и пакетчето с орехи, а портмонето си забравила там.
Същото съдържало сумата от 82.00 лв., 1 бр. дебитна карта, издадена от
„Уникредит Булбанк“, 1 бр. кредитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“,
1бр. клиентска карта за казино
„Риц“, 1 бр. клиентска карта за казино „Ефбет“ и 1 бр. секретен ключ за врата,
всички те притежание и собственост на св. М., както и лична карта, СУМПС и контролен талон към същото на името
на същата свидетелка. Стойността на портмонето “Fossil” била 28.00 лв., а
секретния ключ бил на стойност 1.50 лв.
Около 13.20 ч. покрай
пейката на горепосоченото място минал подсъдимият Н.Х.К.. Той видял забравеното
от св. М. портмоне и го взел. Подминал пейката и след няколко метра отворил
портмонето. Видял, че вътре имало пари – 82 лв. Така посочената сума задържал
за себе си, а с портмонето ведно с останалото му съдържание се разпоредил по
неустановен в хода на разследването начин.
Вечерта на 05.02.2019 г.
след като се прибрала от работа св. С.М. установила липсата на портмонето си и
се сетила, че го била забравила на пейката в парка пред сградата на ***.
Веднага блокирала банковите си карти и съобщила в РУ на МВР *** за случая. Било
образувано настоящото наказателно производство.
За
намерените и взети портмоне с намиращи се в него пари, документи, карти и
секретен ключ подсъдимият К. не съобщил нито на деня на намирането, нито пък по
– късно, вкл. и в период по – голям от една седмица, на никого, включително на
полиция или да потърси собственика чрез данните по личните документи.
Според
заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
стоково – оценъчна експертиза /л.46 и л.47 от досъдебното производство/
стойността на 1
бр. дамско портмоне от еко кожа, марка “Fossil”, е 28.00 лв., 1 бр. секретен
ключ за врата на стойност 1.50 лв., а общата стойност на тези вещи ведно със
сумата от 82.00 лв. била 111.50 лв. Личните документи и пластиките по картите –
дебитна, кредитна и криентски не били оценени с пазарна стойност.
Като
веществени доказателства по делото в хода на досъдебната фаза са били приобщени
чрез изискване и представянето им 3 бр. компактдиска, намиращи се на л.13 от досъдебното
производство, съдържащи записи от охранителни камери в района на ЖП Гара ***.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: признанието на подсъдимия К. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.372 т.1 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от показанията
на разпитаните пред разследващия орган свидетели С.Р.М., Д.К.К., М.С.Д., С.Г.У. и С.С.М., също ползвани на основание чл.373
ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК, заключение по СОЕ, протоколи за оглед на веществени
доказателства, справки, писма, справка за лице от АИС „БДС, справка за
регистрация на лице в централния полицейски регистър, справки за съдимост,
характеристична справка, справки за търпени наказания лишаване от свобода, от
веществените доказателства по делото 3 бр. компактдиска, намиращи се на л.13 от
досъдебното производство.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите по делото С.Р.М., Д.К.К., М.С.Д., С.Г.У. и С.С.М. като обективни, последователни и логични, а и кореспондиращи
си помежду си и на останалите доказателства по делото. Съдебният състав не
откри каквито и да било разминавания в твърденията на свидетелите по основните
факти, касаещи престъпната дейност на Н.К., и които са залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимия.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по СОЕ като компетентно, изготвено с
нужните познания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Н.Х.К. с действията си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.207 ал.1 от НК, тъй като на
05.02.2019 г. в *** е намерил чужди движими вещи на обща стойност 111.50 лв.,
собственост на С.Р.М. ***, и в едноседмичен срок не е съобщил за тях на
собственика или на властта.
От обективна страна подсъдимият
Н.К. *** е намерил следните движими вещи – 1 бр. дамско портмоне от еко кожа, марка “Fossil”, в
което имало сумата от 82.00 лв., 1 бр.
дебитна карта, издадена от „Уникредит Булбанк“, 1 бр. кредитна карта, издадена
от „Уникредит Булбанк“, 1бр. клиентска карта за казино „Риц“, 1 бр. клиентска карта за казино „Ефбет“ и
1 бр. секретен ключ за врата, всички те притежание и собственост на св. С.Р.М., както и лична карта, СУМПС и контролен талон към същото на
името на същата свидетелка. Върху тези вещи, които не бил негови, подсъдимият установил трайно своя фактическа власт, като ги прибрал и ползвал сумата от 82 лв. за лични нужди. Подсъдимият в продължение на повече от
една седмица не е съобщил за намирането на портмонето и другите вещи на
полицията, нито пък е потърсил пострадалата, която е и собственик на част от вещите
или притежател на друга част от тях /на личните документи и контролния талон/. Стойността
на 1 бр. дамско
портмоне от еко кожа, марка “Fossil” е била 28.00 лв., а на 1 бр. секретен ключ за врата – 1.50
лв., като общата им стойност заедно със сумата от 82.00 лв. била 111.50 лв.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани,
целени и настъпили общественоопасни последици.
При така приетото за извършено
престъпление от страна на подсъдимия Н.Х.К. и определената правна квалификация
на деянието по чл.207 ал.1
от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да определи наказанието при условията на чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на
особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по
Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението
по чл.207 ал.1 от НК е глоба от сто до триста лева. Разпоредбата пък на
чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на
наказанието с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата
част на НК, но тази привилегия касае само наказанието лишаване от свобода. В
конкретния случай, доколкото предвиденото наказание е от друг вид – глоба, то и
макар и да се определя съобразно условията на чл.58А от НК, наложено от нормата
на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи в този му вид без да
се налага привилигированото намаляване с една трета – изведено от забраната за
такава привилегие по чл.58 А ал.5 от НК. В настоящия случай съдебният състав
като съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства прецени,
че наказанието, което следва да получи подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.207 ал.1 от НК, следва да се определи при условията на
чл.58А ал.5 вр. ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК, като не са налице основания
за прилагане на чл.55 от НК – нито са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито пък изключителни такива, че да се приеме, че
и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха признанието на вина и
изразеното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната
истина и за бързина на наказателното производство по приключването му в
съдебната фаза. Като отегчаващо пък наказателната отговорност обстоятелство
съдът отчете по – високата степен на обществена опасност на подсъдимия – изведена
от това, че е многократно осъждан, вкл. и с изтърпяване на наказания лишаване
от свобода ефективно. Водейки се от горното, съдебният състав прие да определи
на подсъдимия Н.Х.К. наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно глоба в размер на 120 лева, което наказание в този му
размер се счита за най – справедливо и съответстващо на обществената опасност
на деянието и дееца, същото се преценя и за законо– и целесъобразно.
На основание чл.189 ал.3
от К. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата в размер на
105 лв., представляваща направени по делото разноски в неговата досъдебна фаза
за възнаграждение на вещо лице.
Приобщените по делото веществени
доказателства 3 бр.
компактдиска, намиращи се на л.13 от досъдебното производство, съдът прие, че
следва да останат към материалите по делото.
Направените по делото разноски за
служебен защитник на подсъдимия не могат да му бъдат възложени към настоящия
процесуален етап, тъй като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.