№ 2630
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Цветелина Ал. Костова
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100502739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
решение № 20098052/21.07.2023г., постановено по гр.дело № 50645/2019г. по описа на
СРС, 123-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Б. Н. Д.
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 392.68 лева, представляваща цена на доставена през периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент №
16, находящ се в гр. София, ж.к. „*********. № *********, сумата 592.30 лева –
мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2014г. до 07.09.2017г.,
сумата 42.38 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г. и сумата 11.05 лева - мораторна лихва върху същата главница за
периода от 15.09.2014г. до 07.09.2017г., за които вземания по ч.гр.д. № 64113/2017г. по
описа на СРС, 123-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение, поради допуснати от съда процесуални нарушения
във връзка с доклада на делото, допускането и събирането на доказателствата,
предвид на което ищецът бил лишен от възможността да докаже претенциите си.
Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това –
постановено друго, с което установителните му искове, предявени срещу ответника Б.
1
Н. Д. бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Б. Н. Д., чрез адв. А., депозира писмен
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Жалбата
била бланкетна, а доводите за допуснати процесуални нарушения – неоснователни,
тъй като процесуалният представител на ищеца не индивидуализирал писмените
доказателства, за снабдяването с които поискал издаване на съдебни удостоверения.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
В сезиралата съда въззивна жалба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не
излага никакви конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на
обжалвания съдебен акт. Простото сочене на основания за неправилност на един
съдебен акт не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да
извърши проверка правилността на обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и
константната съдебна практика, застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д.
587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на
ВКС; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение №
458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д.
1047/2010г. на ВКС.
Единственото правомощие на въззивната инстанция при подадена бланкетна
въззивна жалба е да извърши, и без да е сезирана с конкретен довод, проверка
досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните
материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор – ТР 1/2013г. на ОСТГК
на ВКС. Такива императивни материалноправни норми в случая не са налице.
В конкретния случай с отговора на исковата молба ответникът изрично е
оспорил исковете с възражения, че не бил обвързан от валидна договорна връзка с
ищеца по договор за доставка на топлинна енергия, че нямал качеството на собственик
или носител на вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот за
исковия период.
С обжалвания съдебен акт СРС приел, че ищецът не доказал качеството на
ответника на битов клиент по см. пар. 1, т. 2а ДР на ЗЕ. Този извод на съда е правилен,
тъй като при нарочно въведено с отговора на исковата молба възражение и носена от
2
ищеца тежест да установи в процеса при дължимо пълно и главно доказване
качеството на ответника на битов клиент, по делото не са събрани доказателства, от
които това качество на ответника да се установява.
Предвид наведените във въззивната жалба доводи за допуснати от СРС
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, въззивният съд, приемайки
същите за основателни, постановил на въззивника да бъдат издадени поисканите
съдебни удостоверения по представени от него проекти. В насроченото о.с.з. пред
въззивния съд съдът констатирал, че въззивникът не представил проекти, предвид на
което и исканите съдебни удостоверения не са му издадени. В същото о.с.з.
въззивникът не изпратил процесуален представител, а с молбата си делото да бъде
разгледано в отсъствието на представител не заявил искания. При горната
доказателствена непълнота предявените от ищеца искове се явяват неоснователни и
недоказани. Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която исковете са
отхвърлени е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна-ответникът
Д.. Същият претендира и доказва сторени пред СГС разноски в размер на 300 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098052/21.07.2023г., постановено по гр.дело №
50645/2019г. по описа на СРС, 123-и състав в частта, в която исковете на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Б. Н. Д., ЕГН **********, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
2 392.68 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********. № *********, сумата 592.30 лева – мораторна лихва върху
същата главница за периода от 15.09.2014г. до 07.09.2017г., сумата 42.38 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. и сумата
11.05 лева - мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2014г. до
07.09.2017г., са отхвърлени като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Б. Н. Д., ЕГН **********, сумата 300 лева, представляваща
разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
3
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4