МОТИВИ към Решение № 643/23.05.2019г. по
НАХД № 1819/2019г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. ***, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо
обвиняемата В.В.С. с
ЕГН : **********, за извършено от нея престъпление от общ характер, а именно за
това, че на 10.07.2018г., в гр.***,
в ж.к. „***“, бл.12, вх.8, ет.2, ап.6 /десен/, без надлежно разрешително,
съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП,
ДЪРЖАЛА в себе си, високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1,
т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, а именно
метамфетамин с общо тегло 0,785 грама с наличие на
3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ 41,50% на стойност 19,63 лева, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 НК.
В съдебно
заседание обвиняемата, редовно призована и уведомена, чрез защитника си, не се
явява лично, възползвайки се от възможността по чл. 378, ал.1 НПК. Същата се
представлява от упълномощен защитник – адв. Т.Д. – БАК.
В
пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Излага доводи за
неприложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, като счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна
и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно
наказание „Глоба” в минималния размер от 1000 лева. Пледира за отнемане в полза
на държавата на приложените веществени доказателства.
Защитникът на обвиняемата – адв. Т.Д. – БАК заявява,
че не оспорва фактическата обстановка, така както е възприета от БРП, но
посочва, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК и
обвиняемата да се признае за невиновна. Излага подробни аргументи в защита на
тезата си, като акцентира върху чистото съдебно минало на обвиняемата, добрите
характеристични данни и малкото количество наркотично вещество.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемата В.В.С. с ЕГН: ********** е родена на *** ***, с
постоянен адрес:***. Тя е българка, с българско гражданство, неомъжена, със
средно образование, безработна, неосъждана.
Обв. В.В.С. познавала от
няколко години св. А.И.А., с когото в миналото имала интимна връзка, но
впоследствие се разделили и тя заживяла в гр.***. Обвиняемата от време на време
употребявала наркотични вещества и в частност синтетични наркотици, но без да
има зависимост от тях.
На 10.07.2018год. обв. С.
осъществила контакт със св. А.посредством социалната мрежа „Фейсбук“ и го
попитала дали може да и осигури хапчета „екстази“. Св. А.й отговорил, че има
различни видове от въпросните хапчета, като обвиняемата изрично поискала
хапчетата да са сиви, защото били най-добри. Двата се уговорили обв. С. да
отиде до дома на Апостолов, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.12, вх.8, ет.2,
ап.6, за да си закупи въпросните сиви хапчета „екстази“
На 10.07.2018 год., около
14.30 часа обв. С. отишла в дома на св. Апостолов, който я поканил в една от
стаите, в която на маса имало джъмпер с налични в него хапчета в различни
цветове. Св. А.поставил в друг джъмпер две сиви на цвят хапчета и ги дал на
обв.С., за което последната му заплатила сумата от 30 лева. Обв. С. прибрала
хапчетата в портмонето си.
Междувременно на същата дата -
10.07.2018год. била проведена специализирана полицейска операция с рег.№
3292р-8794/10.07.2018 год., при която свидетелите С.И.И., Ж.Г.Г.и Г.Д.Д.- полицейски
служители в Четвърто РУ при ОД на МВР -гр.***, посетили адреса, обитаван от св.
А.и неговата баба - св. М.М.П.в гр.***, ж.к. „***“, бл.12, вх.8, ет.2, ап.6,
тъй като разполагали с оперативна информация, че св. А.държи наркотични
вещества в дома си.
След като св. Г.позвънила на
входната врата на горепосоченото жилище същата била отворена от св. П. Св. Г.попитала
св. П.къде се намира внук й - А.Апостолов, като последната отговорила, че е в
стаята си в апартамента и го извикала. След като св. А.излязъл в коридора на
стълбищата площадка провел разговор с полицейските служители и ги уведомил, че
в апартамента се намира и друго лице, а именно обв. В.В.С..
Св. Г.Д.повикал обв. С., която
също излязла от апартамента. Полицейските служители се легитимирали пред нея,
след което на междуетажната площадка между първи и втори етаж във входа провели
разговор с нея. Обв.С. се притеснила и излязла през отворен прозорец на
козирката на входа, като заявила на полицейските служители, че не иска да се
прибира обратно и ще скочи от козирката. При създалата се ситуация св. Г.провела
разговор с обв.С., за да я убеди да се върне на стълбището, а свидетелите Д.и И.слезли
под козирката, за да предотвратят евентуално самонараняване на обв. С..
При проведения разговор св. Г.успяла
да убеди обв. С. да се върне на площадката на стълбищния коридор, след което я
отвела в сградата на Четвърто РУ при ОД на МВР - гр.***, а свидетелите Д.и И.останали
на място за да запазят местопроизшествието до извършване на необходимите
неотложни действия по разследването.
На 10.07.2018 год. за времето
от 16.10 часа до 16.35 часа било извършено претърсване и изземване в дома на в
дома на св. А.И.А.. При извършеното претърсване и изземване били открити и
иззети 1 брой джъмпер с размери 5см./4см., като вътре в него били намерени и
също били иззети 8 броя хапчета и 1 брой половин брой сиво хапче. Половината
хапче било изпробвано с полеви тест, който се е оцветил в черно, т.е. реагирал на
„екстази“. Две от хапчетата били бели, две жълти, едното синьо, трите сиви.
Иззета била и 1 брой електронна везна, сива на цвят, с бял прозрачен капак, на
гърба с надпис „Made in China“. Двете жълти хапчета от двете си страни имали
надпис „Lipton“. Синьото хапче имало от едната си страна надпис „00“. Двете
бели хапчета от едната си страна имали надпис наподобяващ комбинация от буквата
„А“ и „Т“. Двете сиви хапчета от едната си страна имали надпис „Tesla“.
Последното светло-сиво хапче от едната си страна имало надпис „R-Royel“.
Половината сиво хапче от едната си страна имало надпис „sla“.
След като обв. С. била
отведена в Четвърто РУ при ОД на МВР - гр.*** й бил извършен обиск от св. Ж.Георгиева
Гинова. При извършения обиск наред с другите вещи от обв .С. били иззети два
броя сиви таблетки с надпис „TESLA“ в найлонов джъмпер с размери 4x5см.
Обв. С. била задържана със
заповед за задържане на лице в 15.30 часа на 10.07.2018 год. и впоследствие
освободена на 11.07.2018 год. в 12.00 часа.
На 16.07.2018 год. св. Ж.Г.Г.предала
на разследващ орган найлоновия плик „джъмпер“ с размери 4x5см., съдържащ два
броя сиви таблетки с надпис „TESLA“, намерени у обвиняемата, след което на
същата дата разследващият орган извършил оглед на веществени доказателства,
обективиран в надлежен протокол.
Било образувано досъдебно
производство 3292 ЗМ-508/2018г. по описа на 04 РУ-***,
касателно намерените в дома на св. А.наркотични вещества. В хода на това
разследване били назначени и изготвени дактилоскопна експертиза, физикохимична
експертиза и съдебнопсихиатрични експертизи на св. Апостолов. От физикохимична
експертиза на приобщените по делото таблетки, намерени у обв. С. и поставени в найлонов джъмпер с размери 4x5см., се
установило, че се касае за светлосиви на цвят таблетки с триъгълна форма и
размери 1/1/1 см. и дебелина 0,4 см. Надпис „Tesla“ от едната страна и
разделителна линия от другата – с общо нето тегло 0,785 гр. и в същите било
доказано наличие на 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ с концентрация 41,50%.
Стойността на наркотика по цени за нуждите на съдопроизводството била 19,63 лв.
С постановление от
11.10.2018г. на основание чл. 216, ал.1 НПК прокурорът разделил от досъдебното
производство материали, касаещи деятелността само на обв. С., които материали
били образувани в ново досъдебно производство - № 3292 ДП-513/18г. по описа на 04 РУ-***. В хода на това производство била
назначена СПЕ на обв. С., която излязла със заключение, че последната е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, както и че не се установява наркотична или друга зависимост. С
постановление от 22.03.2019г. С. била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 НК, като в последвалия разпит се
възползвала от правото си да не дава обяснения.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите С.И.(л. 83 от Том 1 на ДП); М.П.(л.33
от Том 2 на ДП); А.А.(л. 39 от Том 2
на ДП); Ж.Г.(л. 40 от Том 2 на ДП) и
Г.Д.(л. 41 от Том 2 на ДП).
От писмените доказателства: писмо от Министерството на здравеопазването (л. 12 от
Том 1 на ДП); справка за съдимост (л. 18 от съдебното производство); регистрационна
карта от Дирекция „Бюро по труда“ (л. 19 от съдебното производство); договор с
„Виваком“ (л. 20-24 от съдебното производство); заповед за задържане по ЗМВР (л. 20 – 21 от
Том 2 на ДП); протокол за личен обиск (л. 22 от Том 2 на ДП); извлечение от
комуникация във „Фейсбук“ (л. 37-38 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно
предаване (л.54 от Том 2 на ДП); писмо до ЦМУ (л. 77 от Том 2 на ДП); приемо-предавателен
протоколи (л.78 от Том 2 на ДП).
От писмените и веществени доказателствени средства: протокол за претърсване и изземване от 10.07.2018г.,
ведно с фотоалбум (л. 46-50 от Том 2 на ДП); протокол за оглед на ВД, ведно с
фотоалбум (л.51- 53 от Том 2 на ДП).
От експертизите: съдебно-психиатрична експертиза (л.52 – 61 от Том 1 на ДП);
съдебно-дактилоскопна експертиза (л. 56 – 57 от Том 2 на ДП); съдебно
физико-химична експертиза (л. 60 – 64 от Том 2 на ДП) и съдебно-психиатрична
експертиза (л. 66 – 74 от Том 2 на ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от
защитата, като адв. Д. – БАК изрично заявява, че фактите по делото са коректно
изложени от прокурора, поради което и настоящият състав намира за излишно да
прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.354а,
ал.5, вр.ал.3, т.1 НК, за което й е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на обвиняемата, се изразява в „държане” на наркотично вещество.
Съдът счита, че от показанията на св. Ж.Г.и приложеното писмено доказателство –
протокол за обиск по ЗМВР, безпротиворечиво се установява, че към момента на
извършване на обиска на обв. С. в портмонето на същата са намерени двете
процесни хапчета. Това води до закономерния извод, че същите са се намирали във
владение на обвиняемата и тя е упражнявала фактическата власт над тях, което е
напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си С. е „държала”
наркотичното вещество, поради което и е осъществила горепосочената форма на
изпълнителното деяние.
На следващо място от обективна
страна, видно от заключението на приобщената ФХЕ веществото, което е било
държано от обвиняемата е метамфетамин с общо тегло 0,785 грама с наличие на
3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ 41,50% на стойност 19,63. Метаамфетаминът няма легално производство и употреба и подлежи
на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Метаамфетаминът е включен
в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Обвиняемата С. не е имала разрешително
за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2,
чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП (видно от нарочно писмо на л. 12 от Том 1 на
ДП) и именно поради това - поведението й се квалифицира като престъпление по
чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 НК.
На последно място, съдът
счита, че деянието на обв. С. носи всички признаци на „маловажен случай”. В
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят
е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение №
23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното (Решение
№ 19/2008 г. на II НО, Решение №
69/2010 г. на II НО, Решение №
306/2009 г. на III НО). В настоящия случай количеството метаамфетамин е
малко и на стойност около 28 пъти под минималната работна заплата в страната.
Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег
при преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и
останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на
дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на
засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване
на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с
личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че
случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Обвиняемата е млад човек, като
възрастта й сочи и на липсата на житейски опит и на незрялост. С. не е осъждана,
няма данни за нейни противообществени прояви. Следователно, съвкупната преценка
на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, както
пледира защитата. Деянието извършено от обвиняемата не може да бъде преценено
като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че
не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос
нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението,
нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство.
Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от обвиняемата
сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да
бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност
да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н.
д. № 1914/2014 г., III н. о., НК. Изрично следва да се посочи, че макар
цената на наркотичното вещество за нуждите на съдопроизводството да е определена
на 19,63 лева (цената не е актуализирана от 1998г.), то от материалите по
делото се установява, че реално С. е закупила хапчетата за далеч по висока
стойност - 30 лева. На следващо място не може да не напри впечатление, че
обвиняемата е тази, която активно е търсила да закупи „екстази“ от св. А.и
именно с тази цел се е свързала с него във „Фейсбук“, както и че е поставила
изрично условие хапчетата да са сиви на цвят – доколкото от опита й – те са с
най-добро качество. Всичко това сочи, че настоящето държане на наркотични
вещества не е изолиран случай в живота на С., а тя и друг път е държала и
употребявала наркотични вещества (това се установява и от СПЕ, където
обвиняемата е заявила на вещото лице, че от време на време употребява синтетични
наркотици). Не може да се подмине и обстоятелството, че в конкретния случай и
противно на становището на защитата – обвиняемата не е оказала съдействие на
разследващите органи в хода на разследването. При вида на полицейските
служители С. се е опитала да избяга – излизайки на козирката на блока и дори е
заплашила, че ще скочи от там, ако полицаите я приближат. Тя не е предала
доброволно и веднага наркотичното вещество, а същото е било открито едва при
проведения й обиск, а отделно от това в хода на ДП се е наложило С. да бъде
обявявана за ОДИ, доколкото не е била установена на посочения от нея адрес, а в
разпита си на обвиняем е отказала да дава обяснения, не е изразила съжаление
или разкаяние за постъпката си. Липсата на съдействие не се оценя от настоящия
състав като отегчаващо отговорността обстоятелство, защото никой не е длъжен да
съдейства за уличаването си, но пречи и да бъде оценено в положителна насока за
обвиняемата и да доведе до намаляване личната й
обществената опасност.
Предвид всичко гореизброено
настоящият състав счита, че в конкретния случай приложението на институтът на
чл. 9, ал.2 НК би било незаконосъобразно, поради което и искането на защитата в
тази посока не може да бъде споделено.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемата С. е съзнавала общественопасния характер на
деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемата,
че държейки го в себе си, същата упражнява фактическа власт върху високорисково
наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна обвиняемата
е искала именно това упражняване на фактическа власт.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемата
беше призната за виновна, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. В
същото време по отношение на обвиняемата са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а
именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемата е
неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемата не
е била в пияно състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е
извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК, на обв. С.
следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер,
предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева,
тъй като предвиденото наказание в чл.
354а, ал.5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а
от НК не може да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното
престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с оглед
младата възраст на лицето, фактът, че същата е безработна и неголямото
количество наркотично вещество, то и без императивната разпоредба на чл. 78а,
ал.5 НК – наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемата към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху нея и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати
сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото, във връзка с
обвинението на С., са сторени разноски в размер на 403,20 лева за изготвена
ФХЕ, поради което и обвиняемата следва да бъде осъдена да ги заплати по сметка
на ОДМВР-гр.***.
На основание чл. 190, ал.2 НПК – за
присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд,
поради което и обвиняемата следва да се осъди да заплати и сумата от 10,00 лева
по сметка на РС-*** за служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
По
веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - наркотични
вещества - метамфетамин с общо тегло 0,785 грама с наличие на
3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ 41,50%,
предадени в ЦМУ с писмо рег. № 251000-17852/08.08.2018г. (т.7 от
писмото), които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл.
112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след
влизане в сила на настоящето решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.