Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.08.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на двадесет и седми юни
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 2 987/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 74 от ЗЧСИ вр. с чл. 441 от ГПК вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД вр.
с чл. 37 ал.3 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕООД / в несъст./ излага в исковата си
молба, че до 17.03.2019 г. е бил собственик на ресторант на две нива, находящ
се в гр. София, район „Триадица“, ул. „********Твърди се, че е придобил право
на собственост върху имота по силата на договор за покупко-продажба на
търговското предприятие на „Гео Строй ГД“ ЕООД на 16.04.2014 г. Изложени са
твърдения, че върху имота е имало учредена договорна ипотека в полза на „Р.Б.“
ЕАД, учредена от косвения праводател на ищеца. Твърди се, че ипотекарният
кредитор инициирал изпълнително производство 887/2014 г. по описа на ЧСИ – Б. и
насочил принудително изпълнение срещу този имот. В рамките на същото, била
проведена публична продан и на 04.03.2015 г. било издадено постановление за
възлагане на имота в полза на „О.-Х.“ АД. Постановлението било обжалвано от
настоящия ищец като ипотекарен длъжник като жалбата му била оставена без
разглеждане с определение от 15.07.2015 г. на СГС, което впоследствие било
потвърдено от САС с определение от 17.11.2015 г.
В исковата молба са наведени твърдения, че вземайки
предвид формалния повод на приключилото производство помощник ЧСИ – А.П.
достигнала до неправилния извод, че възлагателното постановление било влязло в
сила и удостоверила този факт върху самото постановление. Същото било вписано в
АВп на 21.01.2016 г., а въз основа на вписаното постановление бил извършен
въвод във владение на купувача по извършената публична продан на 25.03.2016 г.
Твърди се в исковата молба, че въводът е
незаконосъобразен и преждевременен доколкото постановлението реално било влязло
в сила на 18.03.2019 г., от което ищецът претърпял имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи за периода 25.03.2016 – 18.03.2019 г. Твърдението
за незаконосъобразен въвод е обосновано, с изложените в исковата молба,
твърдения, че съобщението за изготвеното постановление, адресирано до „И.“
ЕООД, също длъжник в производството било връчено на лицето Т.-Ч.на 05.03.2015
г. с отбелязване, че същият е служител на това дружество, което не отговаряло
на действителността, поради което соченото лице не разполагало с пасивна
представителна власт по отношение на соченото дружество и обосновавало извод за
ненадлежно връчено съобщение. Твърди се, че реалната дата, на която същото било
влязло в сила е едва на 18.03.2019 г.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес
от исковете и е сезирал съдът с искане да осъди ответниците при условията на
солидарна отговорност да му заплатят сумата от 504 528 лв. – обезщетение
за имуществени вреди като пропуснати ползи в периода 25.03.2016 г. – 17.03.2019
г. и сумата от 135 000 лв. – лихва за забава в периода 05.03.2018 г. –
05.03.2019 г. Претендира се законна лихва върху главницата. Ответницата А.К.П.,
редовно уведомена, оспорва заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК със заявени подробни възражения.
Ответникът М.И.Б.,
редовно уведомен, оспорва заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК със заявени подробни възражения.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника Б. е конституирано дружество „Д.О.З.“ ЕАД, което оспорва предявените
искове в нарочна молба-становище, депозирана по делото.
Ищецът не изпраща процесуален представител в открито
съдебно заседание.
Възраженията на ответницата П. се поддържат от процесуален
представител адв. М..
Възраженията на ответника Б. се поддържат от процесуален
представител адв. Д..
Възраженията на третото лице помагач се поддържат от адв.
Й..
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и права страна
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност т.е. касае се за специален, по отношение на
чл. 45 ал.1 от ЗЗД, деликтен иск. Разпоредбата на чл. 37 ал. 3 от ЗЧСИ, от своя
страна, установява солидарна отговорност на ЧСИ и за вредите от неизпълнение на задълженията на
помощник-частния съдебен изпълнител.
Фактическият състав на заявените главни
искове включва всички предпоставки, обуславящи деликтната отговорност по чл. 45
ал.1 от ЗЗД в кумулативното им съотношение, а именно - наличието на противоправно деяния/действие
или бездействие/, от което да настъпили вреди за пострадалия, които са в пряка
причинно следствена връзка със самото деяние като по отношение на субективния елемент на фактическия състав е
релевантна оборимата презумпция по чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Противоправността като задължителен елемент от фактическия състав се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. С оглед заявените твърдения в исковата молба,
незаконосъобразното действие се състои в осъществен въвод във владение в имот,
собствен за ищеца, при невлязло в сила постановление за възлагане след
проведена публична продан т.е. при нарушение на разпоредбата на чл. 498 ал.1 от ГПК, установяваща въвод във владение въз основа на влязло в сила постановление
за възлагане.
Издадено постановление за възлагане на имот
след проведена публична продан влиза в сила след изтичане на срока, посочен в
разпоредбата на чл. 436 ал.1 от ГПК респ. тези, установени в чл. 437 ал.4 от ГПК
при инициирано производство по реда на чл. 435 ал.3 от ГПК.
Страните в настоящото производство не са
формирали спор относно обстоятелството, че постановлението за възлагане е
обжалвано от настоящия ищец, длъжник в изпълнителното производство. Не е част и
от предмета на спора, че жалбата му е оставена „без разглеждане“ в рамките на
осъществен съдебен контрол с определение от 15.07.2015 г. по ч.гр.д. 5749/2015
г. на IVБ състав на СГС, респ. потвърдено с определение 3256/19.11.2015 г. по
ч.гр.д. 4654/2015 г. на САС. Актът на САС е окончателен, неподлежащ на
обжалване, поради което на датата на постановяването му постановлението за
възлагане е влязло в сила, а именно на 19.11.2015 г. Това е и датата, посочена
от помощник ЧСИ в процесното постановление за възлагане, поради което
настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока за наличие на
незаконосъобразно действие от страна на първия ответник.
Не могат да бъдат споделени твърденията в обстоятелствената
част на исковата молба за ненадлежно уведомяване на другия длъжник в
изпълнителното производство „И.“ ЕООД. На първо място, ГПК не посочва, че за
възлагането на имота следва да бъдат уведомени всички длъжници в производството.
Задължение за уведомяване за възлагане на имота съществува само по отношение на
длъжника – собственик на имота.
Изпълнението върху недвижим имот по никакъв начин не засяга правната
сфера на другия длъжник „И.“ ЕООД, доколкото същият не притежава каквито и да е
права върху него респ. не би бил надлежно легитимиран да обжалва действията на
ЧСИ по арг. на чл. 435 ал.2 т.3 от ГПК и неприложимостта на института на
процесуална субституция.
Не могат да бъдат споделени твърденията на
ищеца, основани на решение 1960/18.03.2019 г. по ч.гр.д. 2959/2019 г. на IV А състав на СГС. Решението е постановено по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК по повод жалба на „И.“ ЕООД. Това е така, защото при
заявен деликтен иск, съдът следва да прецени процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите
действия и бездействия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на
съда по жалбата / решение 139/31.05.2011 г. по гр.д.
1445/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 184/ 21.09.2011 г.. по гр.д. 1124/2010 г. на Трето ГО на ВКС/, доколкото с решенията в производства по реда на чл. 435 от ГПК не се
формира сила на присъдено нещо относно законосъобразността на извършено
изпълнително действие.
Дори изцяло хипотетично и за пълнота на
мотивите, предвид наведените твърдения в исковата молба да се приеме, че
съществува задължение за уведомяване и на останалите длъжници в изпълнителното
производство, които нямат права, отношение или връзка с имота, предмет на публичната продан, то видно
от ангажираните от страните доказателства соченият длъжник „И.“ ЕООД е бил
уведомен за изготвеното постановление за възлагане. Фактът на изготвено
уведомление се признава от ищеца като същият оспорва само надлежното връчване,
обосновано с личността на фактическия получател, за който липсвала връзка със
сочения адресат на уведомлението. Тези твърдения в исковата молба се
опровергават от ангажираните от ответниците писмени доказателства – съобщения и
платежни нареждания, касаещи соченото търговско дружество. От същите се
установява, че в условията на системност и в продължителен период от време /над
2 години/ фактическият получател на съобщението Т.-Ч.е получавал множество съобщения,
адресирани до дружеството на адреса, посочен като седалище в ТР респ. с
удостоверено получаване, съобразно нормата на чл. 50 ал.3 от ГПК респ. е внасял
от името и за сметка на същото дружество такси и разноски по изпълнителното
производство. Идентични са и показанията, дадени от свидетеля Е.Х. в съдебно
заседание на 14.02.2022 г. При липсата на други ангажирани от страните
доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока на
ненадлежно връчване на съобщението от соченото лице.
Предвид обстоятелството, че не се установява
по делото основна предпоставка на фактическия състав на деликта, притежаваща
белезите на правопораждащ за ищеца юридически факт, настоящият съдебен състав
намира за безпредметно да обсъжда останалите и заявените главни искове подлежат
на отхвърляне като неоснователни.
Предвид неоснователността на главните искове
на отхвърляне подлежат и акцесорните такива, заявени по реда на чл. 86 от ЗЗД.
При този изход на спора и с оглед на изричната претенция
от страна на ответниците за присъждане на разноски на основание чл.38 ал.1 т.3
от ЗА на ад. М. следва да се присъди сумата от 17 196 лв. с включен ДДС,
съобразно списъка по чл. 80 от ГПК /стр.126 в делото/, а на ответника Б.
разноски не се следват с оглед липсата на данни да са сторени такива.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 25 581, 12 лв. – дължима
държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕООД /в несъст./, ЕИК *******, с
адрес: гр. Хасково, ул. „**********– синдик П.А.Б. – К. искове на основание чл. 74 от ЗЧСИ вр. с чл.
441 от ГПК вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 37 ал.3 от ЗЧСИ срещу А.К.П., ПЧСИ при ЧСИ рег. № 838 – М.Б.,
със съдебен адрес:*** – адв. М.М. и М.И.Б., ЕГН **********,*** – адв. Р.К. за
солидарно заплащане на сумата 504 528 лв. – обезщетение за имуществени
вреди като пропуснати ползи в периода 25.03.2016 г. – 17.03.2019 г., както и
заявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 135 000 лв.
– лихва за забава в периода 05.03.2018 г. – 05.03.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕООД /в несъст./, ЕИК *******, с адрес: гр. Хасково, ул. „**********– синдик П.А.Б.
– К. да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА на адв. М.М. сумата от
17 196 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕООД /в несъст./, ЕИК *******, с адрес: гр.
Хасково, ул. „**********– синдик П.А.Б. – К. да заплати на основание чл. 78
ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 25 581, 12 лв. – дължима държавна
такса.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач
на страната на ответника М.Б. – „Д.О.З.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: