РЕШЕНИЕ
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет
и девети състав
На деветнадесети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2191 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.А.С. срещу наказателно постановление № 11-01-803 от 15.04.2019
г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което
на въззивника на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 ЗДФИ е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по
чл. 14, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала.
Във въззивната жалба въззивникът Г.А.С. излага съображения
за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се,
че нарушението не е извършено, като освен това административнонаказващият орган
не е изследвал всички доказателства. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна
Г.А.С. чрез упълномощен представител поддържа отправеното искане за отмяна на
наказателното постановление, като изразява становище, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка е опровергана от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. На следващо място се твърди, че
липсва субективната страна на административното нарушение. Намира, че в случая
е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Поддържа искането за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Агенция държавна финансова инспекция не се представлява , изпращат се
писмени бележки.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
На 20.04.2015 г. между „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“
ЕООД и Г.А.С. бил сключен договор за управление на еднолично дружество с
ограничена отговорност „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“, чийто капитал е
100 % собственост на „Терем - Холдинг“ ЕАД, едноличен собственик на капитала на
което е Министерство на отбраната.
На 06.03.2014г. в гр.Варна „Терем – КРЗ Флотски арсенал –
Варна“ ЕООД С. в качеството си на управител подписал допълнение №5 от
06.03.2014г. към договор
№1841-1046/01.01.2009г. за наем, с който е продължен до 31.12.2014г. срокът на действие на последния без да е проведен търг или конкурс по реда на
чл.14 ал.1 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала.
Със заповед № ФК – 10-837 от
20.08.2018 г. на директора на АДФИ е възложено на М.К.В. (главен финансов
инспектор) и Катя Калоянова Мутафчиева (финансов инспектор) да извършат
финансова инспекция на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД.
Св. В. приела, че
това съставлява административно нарушение, и
съставила АУАН срещу Г.А.С..
На основание чл. 44, ал. 1 ЗАНН Г.А.С. е депозирал
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 15.04.2019 г. директорът на
АДФИ, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН,
издал наказателно постановление, с което с което на въззивника на основание чл.
32, ал. 1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 ЗДФИ и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 14, ал.
1 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелката В. и свид. Павлов и писмени
доказателства: договор за възлагане на управление, допълнително споразумение
30/210012319001/ към Ген. Договор
№404025060305 от 27.09.1994г.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на св. В. и свид. Павлов като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на представените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира всички останали писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
От правна
страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът констатира основания за отмяната на НП. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които
не следва да се образува АНП,както и случаите,
когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални
срокове касаят процесуалните срокове за
съставяне на АУАН и издаването на НП и са
свързани с основния принцип за бързина в АНП. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове
за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва
регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно
наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният
съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за
реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е
погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят
чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на
нарушението / наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а
според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните
разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде
санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок,
като съгласно чл.80 ал.3 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на
деянието.
Видно от съдържанието на
процесното наказателно постановление възз.
е санкциониран за нарушение на чл. 10
от Наредба № 2/31.03.2006г. /отм./, извършено на 06.03.2014г. Оттук
следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител
субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от
извършване на нарушението, съответно на 06.10.2018г. – т. е. преди издаване на
НП, както и преди да бъде постановено
настоящото съдебно решение. При погасена административнонаказателна отговорност
на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като същото се
явява и недопустимо съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Изтичането на
абсолютната давност /чл.81, ал.3 от НК/ за административнонаказателно
преследване води до погасяване на възможността да се наложи административно
наказание на дееца.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 11-01-803 от 15.04.2019 г., издадено от директора на Агенцията
за държавна финансова инспекция, с което на въззивника на основание чл. 32, ал.
1, т. 1 вр. чл. 35, ал. 1 ЗДФИ е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 14, ал. 1 от Правилника за реда за
упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие
в капитала.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен
съд-Варна по
реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: