РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. К., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20225100500204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. N 5836/13.07.2022г., п.кл. 08.07.2022г., на
ответника „У. С.“ ЕООД, гр.К., срещу Решение N 204/13.06.2022г., постановено по гр.
д. N 1023/2021 г. по описа на Районен съд – К., с което жалбоподателят „У. С.“ ЕООД,
гр.К., е осъден да заплати на ищеца Д. Д. В. от гр.К., сумата 3 541.99 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване през периода
от 01.01.2019г. до 12.07.2021г. на 40.43 кв.м. от поземлен имот с идентификатор N
40909.112.296 по КККР на гр.К., одобрени със заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на
изп.директор на АК /или по 133.66 лв. месечно, а за периода 12.01.2021г. - 12.07.2021г.
по 33.42 лв. месечно/, както и сумата от 488.23 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечния размер на пазарния наем от 133.66
лв. /дължим за периода от 01.01.2019г. до 11.01.2021г./ и месечния размер на пазарния
наем от 33.42 лв., /дължим за периода 12.01.2021г. до 12.07.2021г./, считано от 1-во
число на следващия месец, за който се дължи до 12.07.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на 12.07.2021г. до
окончателното й изплащане, като предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е отхвърлен за
разликата над сумата от 3 541.99 лв. до пълния му предявен размер от 4 070.00 лв., а
този по чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 488.23 лв., до
пълния му предявен размер от 538.76 лв., като неоснователен. С решението ответникът
1
е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 559 лв., представляваща разноски по
делото/съразмерно на уважената част от иска/, а ищецът е осъдена да заплати на
ответника сумата 90.38 лв., представляваща разноски по делото. Решението е
постановено при участие на трето лице помагач „Б. - и.“ ООД с ЕИК *****.
Решението се обжалва от ответника по исковете като неправилно, в
осъдителната му част. В жалбата се излага довод, че неправилно първоинстанционният
съд е уважил предявените по чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД искове, като не е
съобразил, че не са налице предпоставките на фактическия състав на неоснователното
обогатяване за ангажиране на отговорността на ответника по иска. Твърди се, че от
доказателствата по делото е установено, че ответникът по иска ползва процесния имот
на основание договор за наем от 02.11.2018г. и по силата на предварителен договор от
29.01.2014г., сключен между ищеца и третото лице - наемодател, обявен за
окончателен със съдебно решение на РС-К. от 11.03.2019г., ищецът е собственик само
на 1/4 идеална част от процесния имот. Възразява се, че при тези обстоятелства
ответникът по иска не е ползвал имота без основание и не се е обогатил за сметка на
ищеца, а търсенето на обезщетение от ищеца за процесния период от 01.01.2019г. до
12.07.2021г. е злоупотреба с право, защото се обхваща от времето, през което
наемодателят - третото лице „Б. - и.“ ООД е бил собственик на 3/4 идеални части от
процесния имот, тъй като предварителният договор има незабавен вещен ефект на
основание чл.24, ал.1 от ЗЗД, въпреки което първоинстанционният съд е редуцирал
обезщетението с оглед правата на ищеца от 1/4 идеална част от процесния имот само
за периода след влизане в сила на решението. При тези оплаквания, жалбоподателят
моли въззивният съд да отмени решението на РС-К. в обжалваната му част и да
отхвърли предявените искове, а в случай, че приеме, че исковата претенция е
основателна, да редуцира обезщетението до размера на притежаваната от ищеца 1/4
идеална част, при който изход на делото да му присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемата Д. Д. В., ищец по исковете, и третото лице помагач „Б. - и.“ ООД,
гр.С., привлечено от ответника по исковете, не са подали отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят „У. С.“ ЕООД, гр.К. не се представлява,
поддържа въззивната жалба с писмено становище чрез представител по пълномощие,
който претендира разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание ответникът по жалбата Д. Д. В. лично и с представител по
пълномощие счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, с искане да се потвърди и да й се присъдят разноски по
делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание третото лице помагач „Б. - и.“ ООД, гр.С., не се
представлява, с писмено становище, чрез представител по пълномощие, счита
2
въззивната жалба за основателна, а претендираното от въззиваемата В. адвокатско
възнаграждение за прекомерно, с искане въззивната жалба да се уважи и обжалваното
решение да се отмени изцяло.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение N 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело N 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на К.йския районен съд е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му осъдителна част, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. В., с която срещу „У. С.“
ЕООД, гр.К., са предявени обективно съединени искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата
общо от 4 070 лв. или по 133.66 лв. месечно обезщетение за неоснователно обогатяване
за ползване от ответника без основание на част от собствен на ищеца имот - 40.43 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 40909.112.26 по КККР на гр.К., в периода от
01.01.2019г. до 12.07.2021г., и по чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяко месечно дължимо обезщетение за периода,
считано от всяко последно число на съответния месец, следващ този, за който е
дължимо, до 12.07.2021г., в размер на 130 лв., ведно със законната лихва върху общата
главница, считано от датата на предявяване на иска на 12.07.2021г. до окончателното й
изплащане, с допуснато при условията на чл.214, ал.1 изр.3-то от ГПК изменение на
размера на иска по по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД чрез увеличение от 130 лв. на 538.76
лв.
Исковата претенция ищецът основава на обстоятелствата, че е собственик на
основание договор за дарение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор N 40909.112.26 по КККР на гр.К., реална част от който с площ от 40.43
кв.м. се ползва от ответника в периода от 01.01.2019г. до 12.07.2021г./дата на
предявяване на иска/ за спортен бар, без същият да има основание за това, поради
което ищецът претендира ответникът да се осъди да му заплати обезщетение за
неоснователно обогатяване за ползването в процесния период, с обезщетение за забава
3
в размер на законната лихва, за каквото поканил ответника с връчена му на
09.07.2018г. покана.
За доказване на претенцията в производството пред първата инстанция е
представен нотариален акт, който установява сочения от ищеца придобивен способ на
правото на собственост на процесния поземления имот, като от ангажираните гласни
доказателства и неоспореното заключение на СТЕ е установено, че ответникът ползва
реална част от имота с площ 40.43 кв.м., пазарният месечен наем за която в процесния
период възлиза на 133.66 лв. месечно, а обезщетението за забава в размер на законната
лихва, пресметната с натрупване върху оставаща сума/месечна главница/ след края на
всеки месец, възлиза на 538.69 лв. за периода от 01.01.2019г. до 12.07.2021г.
В срока за писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва, че ползва
имота на ищеца, защото соченото от ищеца ползване е изцяло разположено върху
общински терен. При условията на евентуалност, в случай, че такова ползване се
установи, твърди, че ищецът е собственик само на 1/4 идеална част от имота, защото
по искова молба, вписана на 20.07.2018г., е постановено решение по гр.д. N
1065/2018г. на РС-К., влязло в сила на 12.01.2021г., с което сключен между ищеца и
третото лице помагач „Б. - и.“ ООД предварителен договор е обявен за окончателен, а
между третото лице, имащо право да ползва имота на основание чл.64 от ЗС и „У. Г.“
ООД е сключен договор за наем за описан самостоятелен обект в сграда, находящ се в
процесния поземлен имот. Твърди също, че по учреденото с нотариален акт от ищеца
на третото лице помагач право на строеж е построена в процесния поземлен имот
жилищна сграда с търговски партер и основите на сградата, подземният паркинг и
сутеренът й, в т.ч. съгласно одобрени архитектурен проект и разрешение за строеж,
заемат 100 % от площта на имота, поради което собствената на ищеца 1/4 идеална част
от имота се намира под сградата и ищецът не притежава права върху плочата, която
служи за покрив на сутеренно помещение, със застроена площ от 189 кв.м.,
представляващо част от отдадения под наем търговски обект, собственост на третото
лице помагач. Ответникът оспорва и, че е получил сочената от ищеца нотариална
покана, тъй като лицето В. Ж. не е негов управител
В срока за писмен отговор на исковата молба третото лице помагач „Б. - и.“
ООД, привлечено от ответника, се присъединява към оспорванията на ответника и
допълва, че площта, която се ползва от ответника е разположена върху бетонна плоча,
която е част от общите части на сградата, построена от третото лице в процесния имот
по силата на учредено му от ищеца право на строеж, като имотът му е предаден за
ползване, считано от 17.06.2015г., по силата на предварителен договор за учредяване
право на строеж и прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу
изграждане на предвиждащата се по КЗСП жилищна сграда, обявен за окончателен по
съдебен ред, в частта относно прехвърляне на 3/4 идеални части от правото на
собственост на поземления имот от ищеца на третото лице помагач. Релевира се, че по
4
силата на учредената на третото лице суперфиция и на основание предаденото
владение на имота на третото лице суперфициар, ответникът по исковете също може
да ползва имота, в частност площта пред отдадения му под наем с договор за наем от
02.11.2018г. търговски обект/ресторант/.
Възраженията на ответника по исковете и на привлeченото от него трето лице
помагач са неоснователни и несъответни на юридическата действителност.
Първоначално, в периода от 01.01.2019г. до 11.01.2021г. включ., ищецът на
основание нотариален договор за дарение от 30.12.2008г. е изключителен собственик
на поземлен имот с идентификатор N 40909.112.296 по КККР на гр.К., с площ 947
кв.м., за който учредява в полза на третото лице помагач „Б. - и.“ ООД право на строеж
с нотариален акт от 16.04.2015г., на основание на което то построява жилищна сграда
със смесено предназначение с идентификатор N 40909.112.296.1 по КККР на гр.К.,
като правото на строеж на третото лице е учредено за обектите, посочени поотделно в
т.I, запазено за ищеца за обекти, посочени поотделно в т.II, при уговорено в т.III на
нотариалния акт задължение третото лице да построи обектите на ищеца, което
задължение е цената на учреденото на третото лице право на строеж. Сградата е
въведена в експлоатация с удостоверение от 28.02.2017г., изд. от община К., като още
преди това с договор за наем от 16.12.2016г. „Б. - и.“ ООД гр.К. като наемодател
предоставя на „У. Г.“ ООД с ЕИК ***** като наемател, временното и възмездно
ползване на собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда/СОС/ с идентификатор 40909.112.296.1.28 по КККР на гр.К., разположен на две
нива в жилищна сграда с търговски партер с идентификатор 40909.112.296.1, с
разгъната застроена площ на СОС 459.65 кв.м., от които застроена площ в сутерена от
189 кв.м. и на партерния етаж от 270.65 кв.м., ведно с припадащи се 14.290 % идеални
части от общите части на сградата и 14.290 % идеални части от правото на строеж
върху земята-поземлен имот с идентификатор 40909.112.296, който СОС да се ползва
като игрална зала за организиране и провеждане на хазартни игри с игрални
автомати.Постигнато е съгласие, че срокът на договора за наем ще тече от датата на
получаване от наемодателя на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата,
когато следва да се предаде владението на имота на наемателя. На свой ред наемателят
„У. Г.“ ООД гр.К., вече като наемодател, с договор за наем от 02.11.2018г. предоставя
на „У. С.“ ЕООД, гр.К., представлявано от З. Ю. М., като наемател, временното и
възмездно ползване на недвижим имот, представляващ Спортен бар с площ 104.33
кв.м., находящ се в гр.К., бул.Х. Б. N *, за ползване за търговски цели. Още преди
02.11.2018г. е установено, че „У. С.“ ЕООД с ЕИК *****, гр.К., с вписан в търговския
регистър управител за периода от 05.06.2017г. до 26.09.2018г. В. Д. Ж., ползва реална
част от имота на ищеца, с площ 40.43 кв.м., за което дължи на ищеца обезщетение за
ползването без основание за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2018г. съгласно влязло в
сила Решение N 146/10.04.2020г. по гр.д. N 1030/2019г. на РС-К.. В така посочения
5
период ответникът на 09.07.2018г., чрез управителя си В. Д. Ж., получава от ищеца
нотариална покана за плащане на месечно обезщетение за ползването на имота или за
неговото освобождаване. След 12.01.2021г. поземлен имот с идентификатор N
40909.112.296.1 по КККР на гр.К. е съсобствен на ищеца и на третото лице помагач „Б.
- и.“ ООД, при квоти 1/4 и 3/4 идеални части съответно за първия и за второто, на
основание влязло в сила на 12.01.2021г. решение на РС-К., с което искът на третото
лице помагач по чл.19, ал.3 от ЗЗД относно прехвърляне на правото на собственост в
посочения за третото лице обем е уважен срещу настоящия ищец В..
Установеното ползване от ответника в процесния период на процесния имот, без
основание спрямо ищеца, който до 11.01.2021г. включ. е изключителен собственик на
имота, в т.ч. и на ползваната реална част, а след 12.01.2021г. е съсобственик заедно с
третото лице помагач при посочените по-горе квоти, обуславят иска по чл.59, ал.1 от
ЗЗД, до установения размер на пазарния наем за ползваната реална площ от имота от
40.43 кв.м. за периода до 11.01.2021г. включ., по 133.66 лв. месечно, и до 1/4 от този
наем за периода от 12.01.2021г. до 12.07.2021г., по 33.42 лв. месечно, съответно на
правата на ищеца спрямо имота, предвид, че на 12.01.2021г. за носителя на
ограниченото вещно право на строеж се е осъществил придобивен способ, който му
предоставя право да се ползва от земята като съсобственик, в т.ч. и да я отдава под
наем, каквото основание между него и ответника не се установява, при което
ползването на имота от ответника и след 12.01.2021г. засяга правото на собственост на
другия съсобственик и същото е без основание спрямо него. Поканата на ищеца до
ответника да плаща обезщетение за ползването, връчена на управител на ответника към
09.07.2018г., обуславя иска по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД за плащане и на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всяко месечно плащане на пропуснатия от
ищеца пазарен наем, възлизащо общо на 488.23 лв..Тези обстоятелства, при определяне
на дължимите размери на посочените обезщетения по чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
изр. 1-во от ЗЗД, са правилно преценени от първоинстанционния съд въз основа на
експертното изследване, което не е оспорено от страните по делото, както и чрез
изчисляване на обезщетението за забава посредством интернет калкулатор на НАП,
считано от 1-во число на месеца, следващ този, за който е дължимо обезщетението за
ползването.
Не е налице доказано основание за ползване от ответника на процесната реална
част от поземления имот спрямо ищеца, както докато последната е изцяло собствена
на ищеца, така и след като ищецът принудително по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД
прехвърля правото на собственост на ответника и се легитимира като собственик на 1/4
идеална част от същата след 12.01.2021г.. Такова основание не е учредената от ищеца
на третото лице помагач суперфиция по чл.64 от ЗС, което лице до въвеждането на
построената сграда в експлоатация и след това има право да ползва поземления имот, в
който тя е изградена, само доколкото това е необходимо за ползването на постройката
6
по предназначение.Съответно на това положение не възниква право на ползване на
поземления имот и за лицето, на което суперфициарят е отдал под наем свой
самостоятелен обект в построената сграда, както и в полза на лицето, на което
наемателят е преотдал ползването на самостоятелния обект, като никое от посочените
лица не може да отнема владението на поземления имот от неговия собственик без
негово съгласие. Не се установява ползването да се основава на договор за наем,
сключен между ответника и третото лице помагач за периода, в който последното се
легитимира като негов мажоритарен собственик, тъй като сключеният договор за наем
е само за самостоятелен обект в сграда. Само съгласието на мажоритарния собственик,
без да е налице конкретно правно основание за ползването, което да е
противопоставимо на ищеца като съсобственик, не може да обоснове хипотеза, в която
миноритарният собственик да се съобразява с установеното по делото фактическо
положение и за него да не възникне право да бъде обезщетен до размера на правата си
в съсобствеността, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Такова основание не е и вписването
на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД, защото то няма конститутивно действие за
приобретателя по предварителния договор за прехвърляне на недвижим имот, в случая
за третото лице помагач, и принудителното прехвърляне на 3/4 идеални части от
правото на собственост на поземления имот поражда действие от влизане в сила на
съдебното решение, което изрично е разписано в чл.19, ал.3 изр. 2-ро от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението, че ползваната без основание реална площ от
40.43 кв.м., която ответникът ползва пред отдадения му под наем спортен бар,
представлява изцяло застроена площ. По арг. от дефинираните в устройствения закон
понятия за поземлен имот, свободна и застроена площ в §5 т.2, т.15 и т.16 от ДР на
ЗУТ, тази площ е част от повърхността на поземлен имот с идентификатор N
40909.112.26 по КККР на гр.К., т.е. част от свободната му площ.Последната според
КККР на гр.К. възлиза на 245 кв.м., тъй като отразената в картата площ на целия имот
е 947 кв.м., а застроената му площ е 702 кв.м., като от неоспореното експертно
изследване по делото се установява, че процесната реална площ е разположена върху
открита използваема тераса на подземния етаж и като такава е част от свободната площ
на имота.
Релевантните за уважаване на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД спрямо ответника
обстоятелства са установени.Ответникът „У. С.“ ЕООД гр.К. ползва вещта на ищеца
без основание, с което се обогатява за сметка на ищеца, който е лишен от
възможността през процесния период да я ползва лично или да я отдава под наем, до
размера на правата си в собствеността, и съответно да извлича полезните й свойства
като реализира доходи/печалба от нея.Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е
обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването, в който случай размерът на обедняването е среднопазарният
наем за имота, който ищецът като собственик/съсобственик би могъл да получава в
7
случай, че имотът е бил в негово държане, а не в това на ответника, ползвал имота без
основание спрямо ищеца, и за който обогатяването се съизмерява със средния пазарен
наем, който би следвало да плаща на собственика на имота за това, че го ползва.
Размерът на претендираното обезщетение за ползването за процесния период е
частично доказан до сумата общо от 3 541.99 лв., до която искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД
следва да се уважи, като частично доказан е и искът по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД за
обезщетение за забава до сумата общо от 488.23 лв., формирана от законната лихва,
дължима върху всяко месечно плащане от главното вземане, от 1-во число на месеца,
следващ този, за който е дължимо, до която сума искът по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД
следва да се уважи.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му осъдителна част.
С оглед крайния изход на делото, въззивникът няма право на разноски съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в негова тежест са направените
от въззиваемия разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение от 1 020 лв.,
което по непринадлежащото на третото лице възражение по чл.78, ал.5 от ГПК не е
прекомерно съгласно чл.7 ал.2 т.1. т.2, вр. чл.2, ал.4 и ал.5 от Наредба N 1/ 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и §2а от ДР на същата наредба.
Третото лице помагач няма право на разноски съгласно чл.78, ал.10 от ГПК и от
същото не се претендират разноски, които то да е причинило по делото.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение N 204/13.06.2022 г., постановено по гр. д. N
1023/2021г. по описа на Районен съд – К., в обжалваната му осъдителна част, с която
„У. С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.К., бул.Б. N *,
общ.К., обл.К., да заплати на Д. Д. В. с ЕГН **********, гр.К., ж.к.В. 1, вх.*, ет.-, ап.*,
общ.К., обл.К., сумата 3541.99 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползване през периода от 01.01.2019 г. до 12.07.2021 г. на 40.43 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор N 40909.112.296 по КККР на гр.К., одобрени със
заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изп.директор на АК /или по 133.66 лв. месечно, а за
периода 12.01.2021 г.-12.07.2021 г. по 33.42 лв. месечно/, както и сумата от 488.23 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечния
размер на пазарния наем от 133.66 лв. / дължим за периода от 01.01.2019 г. до
11.01.2021 г./ и месечния размер на пазарния наем от 33.42 лв., /дължим за периода
12.01.2021 г. до 12.07.2021 г./ , считано от 1-во число на следващия месец, за който се
8
дължи до 12.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска на 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която „У. С.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.К.,
бул.Б. N *, общ.К., обл.К., да заплати на Д. Д. В. с ЕГН **********, гр.К., ж.к.В. 1,
вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К., сумата от 1 559 лв. лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „У. С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.К., бул.Б. N *, общ.К., обл.К., да заплати на Д. Д. В. с ЕГН **********, гр.К., ж.к.В.
1, вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К., сумата 1 020 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Б. - и.“ ООД с
ЕИК *****.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9