Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
251 |
Година |
02.12.2020 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
01.12. |
Година |
2020……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан Геров |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Геров |
|
|||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
137 |
по описа за |
2020 |
година. |
||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Предявен е иск от ******С.А,Париж с рег.№ **** чрез ******С.А, клон България, ЕИК:****** вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, ж.к. „****, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д.-Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. против С.С.Д., с ЕГН:**********, с адрес ***, с правно основание чл.240, чл.79 и
чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК във вр.с чл.415 и чл.422
от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15824975 ответника е дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 21.01.2019 г. ответника е
активирала предоставената му от ищеца кредитна карта №CARD-15825010, с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв. Същият
представлявало револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции осъществени чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва
и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Ищецът сочи, че ответника е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.04.2019г., когато е последното плащане по
нея. Балансът по същата бил в размер на -/минус/ 539.58 лв. Това принудило
кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с
длъжника, отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно,
той и по настоящем не го бил изпълнил. Твърди, че към
датата на подаване на Заявлението по чл.410 задължението на ответника по
кредитната карта е бил в размер на 539.58 лв., представляващо използваната
главница в размер на 516.25 лв., както и договорна лихва от 01.04.2019 год. до
03.07.2019 год./дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ върху
използваната сума в размер на 23.33 лв. ответника дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 27.64 лв. за периода от
03.07.2019 год. до 11.01.2019 год. /дата на завеждане на делото/. За посочените
суми ищеца е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и му е била издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови решение с което да
признае за установено спрямо ответника, че съществува вземането по заповедното
производство в следният размер: 516.25 лв., представляваща главница по револвращ кредит; 23.33 лв. лв., представляваща договорна
лихва по кредита за периода от 01.04.2019 г. до 03.07.2019 г.; 27.64 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 03.07.2019 до 11.01.2020 год., или общо
дължима сума 567.22 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане. Претендира деловодни разноски
в заповедното производство, както и разноските по настоящото производство.
В с.з., редовно призован не се представлява, от ю.к.Н.М. са изложени
писмени съображения по същество.
Ответника С.С.Д. се представлява от назначения му
особен представител, адв.А.Ю. ***, която е представила
писмен отговор по делото. Счита предявения иск за допустим, вероятно и
основателен. В с.з. изразява становище съда да постанови решение, с което да
уважи същия съобразно събраните писмени доказателства и константната практика
на съда на дела от подобен род.
Съдът, като
обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Депозирано е заявление вх.№ 203/29.01.2020 год. от „******С.А.,Париж“рег.№****,
чрез „******С.А., клон България“, гр.София против С.С.Д., с ЕГН:**********, с адрес ***, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 55/2020 г. по описа на
РС – Момчилград, с която
е разпоредено длъжникът С.С.Д., с
ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на кредитора сумата: главница в размер на 516.25 лв.; възнаградителна лихва в размер на 23.33 лв. от 01.04.2019 год. до 07.05.2019 год.; мораторна лихва в размер на 27.93 лв. от 01.05.2019 год. до 19.01.2020 год.; законна
лихва за забава от 29.01.2020 год. до изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 25.00 лв. държавна
такса и 50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Вземането произтича от следните обстоятелства:
Задължение по Договор за потребителски кредит.
Така издадената Заповед е връчена
на длъжникът при условията на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от
ГПК. Ето защо съдът е дал указания на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си, което разпореждане
е връчено на страната на 04.03.2020 год.
По ч.гр.д.№55/2020
год. по описа на МРС, в срок на 20.03.2020 год. е постъпило доказателство, че
заявителят в едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си, а
именно Искова молба вх.№ 784/20.03.2020 год. до РС-Момчилград, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
В подкрепа на иска
си ищецът е представил копие от договор за кредит № CREX-15824975, сключен на 15.03.2018
год. между „****“ЕАД,със седалище и адрес на управление в гр.София и С.С.Д., с ЕГН:**********, както и
договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта Card-15825010.
Съгласно Приложение към договор за
потребителски кредит,отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта е уговорено и
издаване на кредитна карта Card-15825010, с максимален кредитен лимит в размер на 1000лв., при годишна
лихва и такси за ползването му. Лихвата се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му като се дължи и такса. Връщането на
кредита е уговорено при минимална погасителна вноска,размера на която варира в
зависимост от усвоения кредитен лимит, като месечните вноски следва да се
правят до 1-во число на месеца, следващ
издаденото извлечение.
Видно от представената с исковата
молба, Покана от 05.07.2019 година, отправена до ответника С.С.Д., кредитора е уведомил кредитополучателя, че съгласно
отпуснатия револвиращ потребителски кредит, в
следствие на активирането и използването на кредитна карта Card-15825010, е възникнало
задължение за заплащане на минимални погасителни месечни вноски. След
преустановяване на 01.04.2019 год. на плащане на вноските по договора
,кредитополучателя е поканен в седмодневен срок от получаване на поканата да
плати: главница в размер на 516.25.; договорна лихва в размер на 23.33 лв.; обезщетение
за забава в размер на 0.29 лв.
Видно от копие от товарителница от 10.07.2019
год., длъжника С.С.Д. лично на 16.07.2019 год. е
получил покана по договор.
Предвид изложеното и прието за установено от фактическа страна, съдът
счита, че предявения положителен установителен иск за
съществуване на вземането на кредитора по заповедното производство е процесуално
допустим.
Предявените в условията на обективно съединение положителни установителни искове, с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД за
заплащане паричното задължение по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CREX-15824975, сключен на 15.03.2018 год. между „****“ЕАД,със седалище и адрес
на управление в гр.София и С.С.Д., с ЕГН:**********.,отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта Card-15825010 в размер на 516.25 лв. главница; възнаградителна лихва в размер на 23.33 лв. от
01.04.2019 год. до 07.05.2019 год.; мораторна лихва в размер на 27.93 лв. от 01.05.2019 год. до 19.01.2020 год.; законна
лихва за забава от 29.01.2020 год. до изплащане
на вземането са основателни и доказани.
В тази връзка, съдът
съобрази, че от една страна следва безспорно да се приеме, че
между ищеца и ответника е налице
облигационно задължение ,договор за потребителски кредит от 15.03.2018 год., ведно
с Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта Card-15825010 с кредитен лимит от
1000лв., от същата дата, по силата на което на последния е бил предоставен
кредитна карта, която е била активирана и по този начин на кредитополучателят
са били предоставени 1000лв. в заем, който той се е съгласил да върне, чрез
минимални месечни вноски. Съгласно
договора, ответника се е съгласил и с оскъпяването на главницата, с посочения в
договора процент, като дадената парична сума по кредитната карта е била усвоена
от него. В случая потребителят
разполага с фиксиран кредитен лимит, който може да ползва свободно, когато реши като кредитния лимит по договора
са разполагаемите средства, предоставени при условията на
револвиращ кредит и това изрично е записано в чл.1 от приложението. Съглашението между страните е във всеки един
момент кредитополучателят има възможност да усвои сума
в размер 1000 лв. Револвиращият
/отворен или възобновяем/ кредит е
потребителски кредит, като особеното при него е че всеки месец трябва да
се погасяват натрупаните лихви и използваната част от кредита или части от тях.
Уговорената лихва се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит, за
времето за ползването му, като за кредитополучателят възниква задължение да
заплаща минимална погасителна месечна вноска. При револвиращите
кредити, както и при кредитните карти разходите за лихви са по-големи от
стандартните потребителски или ипотечни кредити.
Приетия по делото договор
установява, че ответникът е получил кредитна карта по договора за
кредит. Установява се, че ответника С.С.Д. е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.04.2019 год., когато е последното му плащане по нея, като балансът
по същата е в размер на минус 539.58 лв. Към тази дата няма доказателства
ответника да е погасил задължението си, като доказването на тези обстоятелства
е в негова тежест .
Съответно задължението към кредитора,
освен главница е и за договорна лихва, която уговорка е писмена, както изисква
разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД, поради което след като няма доказателства
за погасяването на дълга, в цялост, то и съответната договорена възнаградителна
лихва се дължи от ответника.
Предвид
изхода на делото по главния иск, акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД
се явява основателен. Върху главницата от 516.25 лв. се дължи законна лихва за
забава в размер на 27.64 лв. за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год.
По разноските:
С оглед гореизложеното ответника следва да заплати на
ищеца разноските, направени в заповедното производство в размер
на 75.00 лв., от които: 25.00 лв. представляващи заплатена д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на
425.00 лв. от които: 25.00 лв. д.т. за завеждане на иск; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв., определено възнаграждение
за особен представител.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Д., с
ЕГН:**********, с адрес ***,
че дължи на ******С.А, Париж с рег.№ **** чрез ******С.А, клон България, ЕИК:****** вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, ж.к. „****, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д.-Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., сумата в размер на 516.25 /петстотин и шестнадесет лева и 25 стотинки/ лв., представляваща
главница по револвиращ кредит; 23.33 лв. /двадесет и
три лева и 33 стотинки/ лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.04.2019г. до 03.07.2019 г.; 27.64 /двадесет и седем лева и 64
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 03.07.2019
г. до 11.01.2020 год., или общо дължима сума 567.22 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№55/2020 год. по описа на МРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.Д., с
ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на ******С.А,Париж с рег.№ **** чрез ******С.А, клон България, ЕИК:****** вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, ж.к. „****, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д.-Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. сумата в размер на 500.00 лв., представляващи деловодни разноски
по заповедното и исковото производство, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Районен
съдия :
/Й.Геров/