№ 2579
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110161331 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Р. Г., чрез
адв. Д. Т. Т. от АК – Хасково, с пълномощно към исковата молба, с която
срещу „фирма“ АД, ЕИК ********** и „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* са
предявени обективно и субектно кумулативно съединени искове, както
следва: 1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 3926590,
сключен на 16.09.2020 г. между Ю. Р. Г. и „фирма“ АД, поради
противоречието му със закона и 2. установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство № 3926590, сключен на 16.09.2020 г. между
Ю. Р. Г. и „фирма“ ЕООД във връзка с Договор за паричен заем № 3926590,
поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, в условията на
евентуалност – като противоречащ на добрите нрави на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.09.2020 г. е сключил с ответното дружество
„фирма“ АД Договор за паричен заем № 3926590, по силата на който му била
предоставена сумата от 600 лева. Страните се уговорили, че заемът ще бъде
погасен за срок от 22 седмици на 11 равни вноски, всяка от които в размер на
59.05 лева. В договора е посочено, че се дължи лихва при фиксиран лихвен
процент в размер на 35 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
40.55 %. Сочи, че в чл. 4 от договора за паричен заем е предвидено
задължение за заемателя да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения:
две физически лица – поръчители; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Сочи, че във връзка с изискванията на чл. 4 от договора за паричен заем
сключил с втория ответник - „фирма“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство № 3926590 от 16.09.2020 г. Посочва, че във връзка с договора
за поръчителство, следвало да заплати на дружеството заемател „фирма“ АД
възнаграждение за поръчителство в общ размер от 891 лева. Счита, че
1
договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми, за което развива подробни съображения.
Навежда, че предвидените в чл. 4 от договора за паричен заем уговорки за
обезпечения създавали значително неравновесие в правата по съглашението
между потребителя и търговеца, като лишавали длъжника от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Твърди, че клаузата на чл. 4 от
договора за паричен заем противоречи на добрите нрави и е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като натоварвала потребителя с допълнителни
плащания. Навежда, че клаузата на чл. 3 от договора за предоставяне на
поръчителство, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение,
накърнява добрите нрави, тъй като търговецът – кредитор е обвързал по-
слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което било
дължимо от момента на сключване на договора за заем. Посочва, че
уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство не е включено
при изчисляването на ГПР на кредита, респективно договора за паричен заем
не съдържал реалния размер на процента на разходите, съгласно изискването
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Същият привидно не нарушавал изискването на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, но ако възнаграждението на поръчителя бъде включено в
ГПР, то последният ще надхвърли допустимия по закон размер. С оглед
последно, счита че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във
връзка с което и на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит
бил недействителен. Счита, че поради нищожния характер на атакувания
договор за кредит и предвид акцесорността на Договора за предоставяне на
поръчителство, то следвало да се прогласи и неговата нищожност, като
противоречащ на закона, евентуално – като накърняващ добрите нрави. Ето
защо, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявените
искове, като претендира сторените в хода на процеса разноски, в това число
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответниците
„фирма“ АД и „фирма“ ЕООД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от всеки един от тях.
В отговора на ответника „фирма“ АД, депозиран чрез старши
юрисконсулт М. К., с пълномощно към отговора, по отношение на договора
за паричен заем се твърди, че същият отговаря на изискванията на ЗПК, че
сключването му, при посочените условия и избора на обезпечение са зависели
изцяло от волята на ищеца. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР,
доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички
разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Навежда, че доколкото възнаграждението за дружеството –
гарант е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо
лице, то същото не било част от заемното правоотношение по договора за
заем и не представлявало пряк разход, свързан с кредита. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца. Претендира
разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
2
Ответникът „фирма“ ЕООД, чрез старши юрисконсулт М. К., с
пълномощно по делото, оспорва ищцовото твърдение за нищожност на
процесния договор за поръчителство на основание разпоредбите на ЗПК,
доколкото същият бил извън приложното поле на този закон. Твърди, че
процесният договор е действителен и отговаря на изискванията на закона,
като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността,
за която е регистрирано. Навежда, че дори съдът да приеме основния договор
за недействителен, то на ответното дружество се дължи възнаграждение в
пълен размер, доколкото същото е изпълнило задълженията си по процесния
договор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претенциите
на ищеца. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерен размер на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да се
признават от страните, респективно да не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по
Договор за паричен заем № 3926590 от 16.09.2020 г. и Договор за
предоставяне на поръчителство № 3926590 от 16.09.2020 г., сключен във
връзка с Договор за паричен заем № 3926590 от 16.09.2020 г.;
2. че Договор за паричен заем № 3926590 от 16.09.2020 г. е нищожен на
заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона;
3. че Договор за предоставяне на поръчителство № 3926590 от 16.09.2020 г.
е сключен за обезпечаване на нищожна сделка и че същият е нищожен на
заявените с исковата молба основания, в това число поради
противоречието му със закона и поради накърняване на добрите нрави;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответниците е да докажат всички факти, на които основават
своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът
намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
3
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
УКАЗВА на ищеца Ю. Р. Г., чрез адв. Т., в 1-седмичен срок от
съобщението да уточни дали насочва всеки един от предявените два
установителни иска едновременно срещу двамата ответници „фирма“ АД и
„фирма“ ЕООД, респ. какъв е правният му интерес от предявяване на иска по
чл. 26 ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № 3926590, сключен на 16.09.2020 г. между Ю. Р. Г.
и „фирма“ АД и срещу ответника „фирма“ ЕООД, както и какъв е правният му
интерес от насочване на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 3926590,
сключен на 16.09.2020 г. между Ю. Р. Г. и „фирма“ ЕООД във връзка с
Договор за паричен заем № 3926590 и срещу ответника „фирма“ АД, като
изложи надлежно доводи в подкрепа на своите твърдения. При неизпълнение
в срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът ще върне исковата молба.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са депозирани субективно и обективно
кумулативно съединени искове, както следва: 1. установителен иск с правно
основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 22 ЗПК за прогласяване нищожността
на Договор за паричен заем № 3926590, сключен на 16.09.2020 г. между Ю. Р.
Г. и „фирма“ АД, поради противоречието му със закона и 2. установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 3926590,
сключен на 16.09.2020 г. между Ю. Р. Г. и „фирма“ ЕООД във връзка с
Договор за паричен заем № 3926590, поради липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност – като
противоречащ на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по
Договор за паричен заем № 3926590 от 16.09.2020 г. и Договор за
предоставяне на поръчителство № 3926590 от 16.09.2020 г., сключен във
връзка с Договор за паричен заем № 3926590 от 16.09.2020 г.;
2. че Договор за паричен заем № 3926590 от 16.09.2020 г. е нищожен на
заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона;
3. че Договор за предоставяне на поръчителство № 3926590 от 16.09.2020 г.
е сключен за обезпечаване на нищожна сделка и че същият е нищожен на
заявените с исковата молба основания, в това число поради
противоречието му със закона и поради накърняване на добрите нрави;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат всички факти, на които
основават своите искания или възражения.
4
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на
спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
03.04.2024 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца - и препис от отговорите на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответницата в отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5