РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Търговище, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20243500900009 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Делото е образувано по молба на длъжника „ЛЕС-ГРУП ДП 2021“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. Търговище, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала КАЛОЯН СТЕФАНОВ
КИРИЛОВ, чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес в гр. *******, ул.
„*******”, №. ****, вх.****, офис № ****, с искане за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника на осн. чл. 625 и сл. ТЗ.
В молбата си търговското дружество твърди, че е преустановило
дейността си към 31.12.2023 г., към която дата са спрели и всички плащания
към кредиторите. Дружеството има задължения към държавата, които е
невъзможно да бъдат обслужвани, като липсват активи или вземания, които
да покрият дълга. Предвид лаконичните гореизложени факти, молителят
счита че е налице за нето правен интерес да иска откриване на производство
по несъстоятелност на търговското дружество, като предвид липсата на
средства и имущество, моли на осн.чл. 630, ал. 2 от ТЗ с откриване на
производството да бъде прекратена дейността на дружеството. Към молбата
1
са представени: Списък на задълженията (120 000лв. към НАП); счетоводен
баланс към 16.01.23г., ОПР и ОПП по прекия метод за периода 01.01.-
16.01.24 г.; ОПП по прекия метод за периода 01.01.-31.12.2023 г.;
уведомление до НАП по чл. 78 от ДОПК от 22.01.24 г.
При извършената проверка относно редовността на молбата и
приложенията й, служебна справка по партидата на дружеството в ТР, съдът е
приел, че компетентен да се произнесе, с оглед седалището на търговеца (чл.
613 от ТЗ), че молбата е допустима, макар и отговаряща на ЧАСТ от
изискванията на чл. 628 ТЗ; представено е удостоверението по чл. 78 от
ДОПК; подадена е от лице, активно легитимирано да я депозира. Молбата е
обявена в ТР - на осн.чл. 629 ал. 1 от ТЗ.
В изпълнение указанията на съда, с молби от 07.02.24г. и от
27.02.2024г. молителят е представил допълнително писмени доказателства,
направил е уточнения, че е допусната техническа грешка в изписване фирмата
на дружеството в първоначалната молба; че основната дейност на търговеца е
дърводобив; пояснил и допълнил е като основание за ОПН и
свръхзадълженост. Заявил е, че посочените в баланса средства 716 000 лв.са
неизписани средства от каса през годините на съществуване на
предприятието и неразпределен счетоводно дивидент, същите никога не са
съществували като касова наличност. Дружеството има задължения само към
републиканския бюджет, като няма средства и имущество, с които да изплати
дълга си. Няма задължения към посочената банка, вписаният запор е запор на
дружествения дял на управителя за задължения на друго негово търговско
дружество.
В о.с.з. молбата се поддържа, като поради липсата на имущество и
средства, моли с откриване на производството същото „да бъде спряно до
установяване на активи“.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази
събраните писмени доказателства, изискани служебни справки, както и
заключението на приетата съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/, която
приема за обоснована и компетентна, прие за установено от фактическа
страна следното:
Молителят е от кръга на лицата по чл. 625 ал.1 от ТЗ.
От справката в ТР се установява, че дружеството е вписано в ТР на
2
17.11.2017 г. Основната му търговска дейност е била дърводобив (с оглед
поясненията в с.з. – от частни гори).
Дружеството е регистрирано по ДДС на 19.11.2021 г., дерегистрация –
03.08.2023 г. По партидата му в ТР са публикувани счетоводни баланси за
2021 и 2022 г. в съкратена форма за микропредприятия по чл. 29, ал. 4 от ЗС.
Задължения: Според приетото заключение на СИЕ, в баланса си към
31.12.23г. и 16.01.24г. дружеството води задължения в общ размер 107 026 лв.
– данъчни задължения (към 31.12.21 г.- са били в размер 17 365 лв., а към
31.12.22 г.- 112 126 лв.). Дружеството е отчело разчетни отношения с
доставчици само за 2022г., като в анализирания период 2021 – 2023 няма
задължения към кредитори по търговски сделки. През целия период не е
регистрирало сключени трудови договори. При извършена справка вещото
лице е установило, че до 07.02.24г. в информационната системата на НАП
дължимите данъци са в общ размер 106 926 лв. (плащане от 100 лв. на
17.01.24г.), като към 07.02.24г. общият размер на задълженията е нараснал на
121 249,20 лв. (106 926,37 лв.-главници и 14 322.83 лв. лихви). Непогасено
задължение с най-ранна падежна дата – 14.10.2022г., в размер 24 876.05 лв.
(въз основа подадена СД за ДДС от 14.10.22г.), по което са направени 5
частични плащания в периода 07.02.23г-17.01.23г., непогасената част е
20 875.92 лв. За неизплатени публични задължения срещу дружеството е
образувано изп.дело **********/2022г. на публ.изпълнител, прекратено на
19.10.22г. на осн.чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като няма наложени
обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение.
От представените счетоводни документи и регистри, в.лице е
констатирало, че за целия период дружеството не е имало открити банкови
сметки, имало е регистрирано фискално устройство, рег.на 26.11.21 г. без
стационарен обект, от което последният отчет, получен в НАП е с дата
07.11.22г. Осчетоводени са плащания от каса в левове, в брой до 31.12.23г.
Активи: Дружеството не е отчитало налични ДМА към края на всеки
от анализираните периоди
Не разполага с МПС, с друго движимо и недвижимо имущество, както и
вземания от длъжници. СИЕ е установила, че през 2022г. дружеството е
завело в баланса си 3 актива (с обща балансова стойност 19 500 лв.),
придобити през 2022 г.: моторен трион (на 01.03.2022г.), лебедка (на
3
04.05.22г.) и колесен трактор (на 10.10.22г.). И трите актива са отписани през
декември 2022г., като вещото лице е изразило мнение, че описаната
счетоводната операция (стр.5 от заключението) не е правилна и чрез нея е
намалена печалбата за 2022 г. В уточнителната молба от 27.02.24г. длъжникът
е посочил, че лебедката и трактора са отчуждени съответно на
15.09.22г./24.10.22г., удостоверено и от представените с молбата писмени
доказателства (л.67-71). По твърдения на длъжника (в същата молба):
„Посоченият верижен трион е повреден и наличен в търговското
дружество“.
Единственият текущ актив, воден в баланса за ревизираните периода, са
парични средства в брой. Високата парична наличност е формирана чрез
счетоводни записвания в дебита на сметка 501-Каса в левове. В.лице е
пояснило механизма на счетоводните записвания, в резултат на които се е
увеличавала касовата наличност на средства в брой: към 31.12.21г.- 69375лв.,
към 31.12.22г.- 721 535лв., към 31.12.23 г. и към 16.01.24г. - 716 435лв.
Отчетените в счетоводството на дружеството приходи от продажби за
2021г. са в размер 57 936лв., а през 2022г. – 662 362лв., и въпреки
задължението по чл. 28 ЗСчетоводството, предвид размера на приходите от
продажба (над 200 000лв.), за извършване на инвентаризация на активите и
пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във
финансовите отчети, такава инвентаризация за 2022г. не е била извършена.
Предвид горното, както и заявеното от „Лес Груп ДК 21“ ЕООД в
допълнителната молба от 07.02.24г., че „посочените в баланса средства в
размер 716 000 лв. са неизписани средства от каса през годините на
съществуване на предприятието и неразпределен счетоводно дивидент,
същите никога не са съществували като касова наличност“, СИЕ е
представила допълнителен вариант, при който коефициентите за финансовия
анализ са изчислени, като са изключени паричните средства в брой, тъй като
не са реално съществуващ актив.
Според констатациите на СИЕ дружеството не извършва дейност през
цялата 2023 г. (в ОПР не са отчетени приходи за 2023г.) и до момента (макар
в молбата си по чл. 625 ТЗ молителят да твърди, че е прекратил дейност на
31.12.2023г.); не реализира приходи. Същевременно съществуващите
публични задължения се увеличават, предвид декларирания корпоративен
4
данък за 2022г. и натрупването на лихви към главниците на неплатен ДДС.
Макар реализираните приходи за 2021 г. и 2022 г. да са били повече от
разходите (според счетоводните записвания), длъжникът не е заплащал
публичните си задължения, с малки изключения/частични погасявания (в
размер на около 4 хил.лв. по погасяване на публ.задължение в общ размер 24
876.05 лв., с падежна дата 14.10.22 г.). През 2023 и 2024 г. дружеството не е
отчело приходи. Вещото лице е посочило, че приходите в касата на
дружеството са отчетени като внесени само от един клиент (посочено
търговско дружество – в о.з. в.л. е пояснило: „издадени са данъчни фактури,
защото дружеството е имало регистрация по данъчен кредит. Разчетите
са уредени все едно е имало вземания, но данъчните фактури дават
възможност на този клиент да упражни правото си за данъчен кредит),
което обстоятелство, ведно с липсата на активи и нает персонал са индикатор,
че на купувача е създавана възможност да ползва данъчен кредит по ЗДДС,
срещу непосени данъчни задължения за ДДС на молителя.
Въпреки водената касова наличност, покриваща изцяло публичните
задължения, плащане не е направено. Въпреки, че към 31.12.2021 г.
дружеството е оповестило в баланса си, че притежава в касата си 69 375 лв.,
то не е заплатило данъчните си задължения към НАП от 17 365 лв., т.е. почти
четири пъти по-малко. Според данните в баланса към 31.12.2022 г.
дружеството е отчело в касата си 721 535 лв. и данъчни задължения към НАП
в размер на 112 126 лв., т.е. почти шест пъти по-малко. Според баланса към
31.12.2023 г. и към 16.01.2024 г. дружеството е отчело в касата си 716 435 лв.
и данъчни задължения към НАП в размер на 107 026 лв., т.е. повече от шест
пъти по-малко, което, според СИЕ, показва, че парите на дружеството не са
били на разположение в касата му.
През проверявания период дружеството не е регистрирало трудови
договори и не отчита задължения за работни заплати.
Показателите за финансов анализ за проверявания период 2021 г. -
2023 г. и към 16.01.2024 г., са изчислени в таблица 6 от СИЕ (стр. 7), въз
основа на коригирания баланс – през целият анализиран период всички
коефициенти за ликвидност имат нулеви стойности поради това, че
дружеството е отчитало в балансите си само един вид текущи активи – пари в
брой. За делото е дадено обяснение, че касовата наличност не съществува
5
реално, защото счетоводно не било отчетено извършеното разпределение на
печалбата. Експертът е посочил: очевидно липсващата касова наличност е в
резултат на действия на собственика на капитала, т.е. касовата наличност на
дружеството е изхарчена от него. Това обстоятелство е индикатор за
извършено скрито разпределение на печалбата. Няма данни то да е
установено от органи по приходите на НАП. Коефициентите за автономност и
задлъжнялост, през целият изследван период са са с отрицателна стойност,
защото собственият капитал на дружеството еу отрицателна величина, т.е.
дружеството е било декапитализирано още към 31.12.2021 г. и това му
състояние се е запазило през всички следващи отчетни периоди и до момента.
Променливият темп на изменение в отрицателната стойност на собствения
капитал (табл.7) показва висока зависимост на дружеството от единствения
му кредитор НАП. Затрудненията на дружеството
В о.з. в.лице е посочило, че е налице и свръхзадълженост на длъжника и
това обстотялство се вижда от табл. 7, защото балансовата стойност на
собствения капитал става отрицателна при деклариране на паричните
ценности, които реално не представят актив. Свързадлъжнялостта се
установява още към 31.12.21г., когато собственият капитал е с отрицателна
стойност (-17 365 лв.)
В указания от съда с определение № 38/29.02.2024 г. по реда и на
осн.чл. 632 ал.1 във вр. с чл.629б от ТЗ, вписано в ТР на същата дата
(вписване № 20240229160012) срок – до 15.03.24г., а и до настоящия момент,
не е заявена готовност от заинтересовано лице за предплащане на
определените от съда първоначални разноски в производството (за период от
около 4 месеца) в размер на общо 5 000 лв., като са указани последиците по
чл. 632 ал.1 от ТЗ при незаплащането им. До единствения установен кредитор
НАП е изпратен препис от определението от 29.02.24г. (връчено на 08.03.24г.)
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от
разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ,
а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд
молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от
6
ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице
„парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане;
задължение за изплащане на трудови възнаграждения с посочена
характеристика”; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ; 5.Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно
/аргумент от чл.631 от ТЗ/.
Неплатежоспособността съгласно чл.608 ал.1 ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността длъжникът да изпълнява своите
изискуеми парични задължения. Съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ дружеството е
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие
задълженията му.
Гореустановената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че МОЛИТЕЛЯТ е станал неплатежоспособен, тъй като не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение с характер публични
задължения, произтичащи от търговската му дейност, каквито безспорно са
установените от вещото лице в изготвената от него СИЕ, която съдът изцяло
възприема като компетентна и обоснована, позовавайки се на изготвения от
в.л. коригиран баланс. От представените писмени доказателства и от
заключението на приетата СИЕ се установява, че затрудненията на
търговското дружество не са временни, преустановена е търговската му
дейност в края на 2022 г., не са налице източници на приходи, дружеството
не е в състояние да изпълни паричните си задължения.
Всички посочени в справката на НАП и установени от СИЕ публични
задължения са ликвидни, защото са определени по основание и падеж от
задълженото лице чрез подадени месечни СД по ЗДДС и Годишна данъчна
декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Задълженията на дружеството са
изискуеми, защото падежът им е настъпил на различни дати и са в просрочие
от 14.10.2022 г., 14.12.2022 г. и от 30.06.2023 г., те. спиране на плащанията
към кредитора НАП е налице от 14.10.2022 г. (изключая 100 лв.- на
7
17.01.24г.). Най-рано възникналото непогасено публично задължение е това
за ДДС за м. ноември 2022 г., възникнало по месечна СД за ДДС с вх. №
25001288365 / 14.10.2022 г. с падеж на 14.10.2022 г. Образуваното от
публичен изпълнител изп.дело през 2022г. (въпреки изричното искане, НАП
не е посочил датата на образуване–л.26/л.45 и сл.) е прекратено на
19.10.2023г. на осн.чл. 225, ал. 1 т-. 4 от ДОПК, не е имало наложени
обезпечителни мерки, нито започнато принудително изпълнение. Видно от
заключението на СИЕ общият размер на публичните задължения е 121 249.20
лв., най-рано възникналото публично задължение (14.10.2022 г.) е за сумата
от 24 876.05 лв., като са направени 5 частични плащания, три от които от по
1000-1500 лв., а последните две – от 20.12.23г. и 17.01.24г.- по 100лв. (І!!!). От
справката на НАП (л. 46) се установява, че по задълженията, със срок на
плащане още от 14.01.22г. е налице неплатен остатък (лихва), въпреки
минималните размери (126,44лв., 148.73 лв. и сл.). Въпреки извършваната от
дружеството дейност през отчетните 2021 и 2022 г. и реализирани приходи,
достатъчни за покриване на месечните разходи, дружеството не е извършвало
плащания по публичните си задължения, като междувременно е погасявал
задълженията си към контрагенти по търговски сделки.
От приетата СИЕ, неоспорена от молителя, която се възприема и от
съда, като компетентна и обоснована, отговорила на всички въпроси, след
извършените надлежни проверки, се установява, че въпреки отчетените за
2021 и 2023 г. финансови резултати-печалби (съответно 52000лв./557399лв.),
предвид и съотношението приходи/разходите на дружеството за тези две
години (както общо, така и средно месечно), след като в този период
едноличният собственик на капитала е отчуждил в своя полза парични
средства на дружеството извършено е крито разпределение на печалбата), и
въпреки разплащането с доставчици, по тази субективна причина не са
изплатени декларираните пред НАП данъци и осигурителни вноски. Според
СИЕ финансовите затруднения на дружеството са настъпили още в края на
2021 г. (още тогава дружеството е декапитализирано), от когато е и
свързадължено. Въпреки счетоводно отчетени печалби, приходи
(надвишаващи неколкократно публичните му задължения) дружеството е
извършвали ежедневни разплащания с доставчици от каса, но не и към НАП.
От табл. 9 на СИЕ е видно, че разликата между текущи активи и текущи
задължения, както и между общо активи и общо задължения, през всички
8
отчетни периоди е с отрицателни стойности, като още към 31.12.21 г.
дружеството не е разполагало с текущи активи, за да заплати данъчните си
задължения, поради което и установените финансови затруднения нямат
временен характер.
Извършеният по-горе анализ на имущественото състояние на
дружеството, на установените от вещото лице финансови показатели (таблица
№ 6, коментирана по-горе) и тяхната стойност под предвидените референтни
стойности към 31.12.2021 и в следващите периоди дават основание за извод,
че така констатираните затрудненията на длъжника да изпълнява своите
задължения не са временни, а се очертават като трайни. В подкрепа на този
извод е и констатацията, че в края на 2022 г. дружеството е преустановило
дейност, няма приходи, а плащанията по публични задължения са в
минимален размер (3 пъти по 1000/1300/1500 лв. и 2 пъти по 100 лв.!!!). за
целия изследван период коментираните финансовите показатели – за
ликвидност и задлъжнялост не просто са под референтни стойности, те са
нулеви.
Въпреки осъществяваната дейност, реализирани приходи, с които,
съгласно СИЕ, дружеството е можело да погасява всичките си разходи през
отчетните 2021 и 2022 г., то се е разчитало с контрагенти по търговски
сделки, но не и публичните задължения (погасената сума по публичните
задължения-главници и лихви, падежирали в периода 14.01.22г.-30.06.23 г. в
размер от общо 4000.92лв. , при общо задължение от 121 000 лв.- е нищожно
малка).
Без значение за крайния извод на съда в настоящото производство
относно наличието на неплатежоспособност/свръхзадълженост са начина и
законосъобразността на извършено скрито разпределение на печалбата,
възможност за извършвана дейност за покриване на данъчен кредит и др.
Важен е установения от експертизата и извършените справки факт, че
дружеството не разполага с активи, с които да може да покрие натрупаните си
публични задължение в размер над 120 000 лв.
Предвид горното, съдът намира, че са налице основанията на чл.607а
във вр. с чл. 608, ал. 1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо търговското дружество-молител поради неплатежоспособност.
Според заключението на експерта в о.з., дружеството е и свръхзадължено още
9
от 31.12.2021г.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите
си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно
икономическо състояние, при съобразяване на най-ранния момент на спиране
на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността - при всяко положение обаче към сочената дата
следва да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността. Предвид и установената свръхзадълженост,
началната дата следва да бъде съобразена и с констатациите на експерта,
подкрепена от писмените доказателства .
От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната
невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори с
изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен
кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на
съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за
непрекъсната, обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не
резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание
на длъжник (в този смисъл Решение № 202 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. №
1453/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на
ВКС, II т. о., ТК; Решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, II
т. о., ТК). С оглед данните от СИЕ и поясненията в о.с.з., съдът намира, че за
начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост следва да бъде
определена датата 15.01.2022 г., към която дата дружеството е
свръхзадължено, а и към тази дата е падежа на дължимите лихви за забава,
непогасени и до настоящия момент, произтичащи от задължение за ДДС (л.
46). От значение за определяне началната дата е моментът на обективна
невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с
изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен
кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на
съобразяване подлежи както фактът на спирането на плащанията, така и
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
10
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения; при установена
непрекъсната, обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не
резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание
на длъжника да плаща, предвид анализираните данни относно финансовите
показатели, липсата на налични краткотрайни активи, основна част от които,
както се оказва, съобразно установената им структура, както и констатациите
на експерта, че отчетената касова наличност не е била на разположение на
дружеството, за разплащане на неговите задължения, които непрекъсното са
нараствали.
С оглед всички по-горе съображения, следва да бъде открито
производство по несъстоятелност на длъжника, с начална дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността – 15.01.2022 г.
Предвид констатациите на СИЕ, необорени от длъжника, за липсата на
налични парични средства и др. активи, съдът е поканил заинтересованите
лица да предплатят разноски. В този срок, изтекъл на 15.03.2024г., както и до
настоящия момент, няма изявление от заинтересовано лице за предплащане,
съответно не са внесени такива /при изрично указани последици от
невнасянето им/, поради което и на осн.чл. 632, ал. 1 от ТЗ едновременно с
откриването на производството по несъстоятелност, следва да бъде
прекратена дейността на предприятието, а длъжникът - обявен в
несъстоятелност, с произтичащите от това последици, като производството по
несъстоятелност следва да бъде спряно.
На осн.чл. 632, ал.1 изр.1-во и чл. 711 от ТЗ следва да се наложи обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
Следва да се задължи молителя да предприеме действията по чл. 632
ал. 6 от ТЗ.
Водим от горното и на осн.чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ЛЕС-ГРУП ДК
2021“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. Търговище, ул. Богомил № 4,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала КАЛОЯН СТЕФАНОВ
КИРИЛОВ - на осн.чл. 632, ал. 1 вр. чл. 607а, ал. 1, чл. 608 и чл. 742, ал. 1 от ТЗ, с
начална дата – 15.01.2022 г.
11
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на длъжника.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОС Т „ЛЕС-ГРУП ДК 2021“ ЕООД, с ЕИК
********* – на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на длъжника – на осн. чл. 711, ал. 1 т. 3
от ТЗ.
ЛИШАВА длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността – на осн.чл. 711, ал. 1, 4 от ТЗ.
ДОПЪЛВА фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност" – на осн. чл. 9 от
ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№ 9/2024 г. по описа на
Търговищки окръжен съд - на осн. чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Указва на длъжника и неговите кредитори, че съгласно чл .632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от ЕДНА ГОДИНА от
ВПИСВАНЕТО на настоящото решение в Търговския регистър - по молба на длъжника или
на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.632 ал.2 от ТЗ не
бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност,
производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от
търговския регистър.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл. 632, ал. 6 от ТЗ длъжника, чрез едноличния собственик
КАЛОЯН СТЕФАНОВ КИРИЛОВ в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от вписване на решението в
търговския регистър да предприеме съответните действия по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, да предаде
ведомостите в съответното ТП на НОИ (във вр. с чл. 5, ал. 10 КСО), да изпълни процедурата
за информиране на работниците и служителите и да изготви справките за лицата с право на
гарантирани вземания, съгласно чл. 3 и чл. 4 от НАРЕДБА за реда и начина за информиране
на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност, във вр. с чл. 25 вр. с чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРНСВ), за което да
представи доказателства пред съда. УКАЗВА, че за неизпълнение на задълженията по
посочения закон и наредба, е предвидена административно- наказателна отговорност –
глоба (чл. 31 ЗГВРСНР).
ОСЪЖДА „ЛЕС-ГРУП ДК 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Търговище, държавна такса в размер
250(двеста и петдесет) лева, за сметка на масата на несъстоятелността при разпределението
на имуществото - на осн.чл. 620, ал. 1 ТЗ.
12
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър - по реда и на осн.чл. 613а, ал.1 и 2 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ, водена от ТОС.
На осн.чл. 622 и чл. 624 от ТЗ и чл.14 ЗТРРЮЛНЦ препис от решението да се
изпрати за вписване в търговския регистър.
След влизането на решенето в сила, препис да се изпрати: на търговското дружество
за изпълнение на дадените указания по чл. 632, ал. 6 от ТЗ и на ТП на НОИ - гр. Търговище.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
13