Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260040
гр. ВРАЦА, 06.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 19.08.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 313 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба
от адв.М.М., като пълномощник на П.Ц.К. *** и К.Ц.К. *** против решение
№212/28.08.2019г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №213/2019г., с
което е уважен предявеният против двамата жалбоподатели иск по чл.26, ал.2 вр.с
чл.17 от ЗЗД, като е прието за установено, че сключеният между Р.М.И. ***, И.Н.А.
*** и двамата жалбоподатели договор за покупко-продажба на недвижи имот, обективиран
в нот.акт №49, том №, рег.№259, дело №43/2012г.на нотариус В.С., е нищожен като
привиден.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение на РС-Мездра е неправилно е
незаконосъобразно. Правят се оплаквания, че районният съд не е обсъдил правилно
и подробно събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до
неправилни изводи. Сочи се, че в тежест на ищците е било да докажат твърдяната
привидност на сделката, но въпреки, че успешно доказване не е било проведено
искът е бил уважен, като са били пренебрегнати показанията на св.Т.. Сочи се
също, че при липсата на обратен документ свидетелски показания за разкриване
привидност на сделката не са допустими, като в тази насока жалбоподателите се
позовават и на практика на ВКС . Развиват се доводи, че волята на страните е
била надлежно изразена в нотариалния акт, включително и по отношение
изплащането на продажната цена, а представения по делото предварителен договор
за покупко-продажба не доказва привидност на сделката, а съставлява основание
за предявяването на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемите Р.М.И. *** и И.Н.А. ***,
чрез пълномощника им адв.С.Г., е постъпил писмен отговор, че оспорват жалбата.
Развиват се доводи, че районният съд е анализирал правилно събраните по делото
доказателства, въз основа на които е направил законосъобразни и обосновани
изводи. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските
за въззивната инстанция.
С въззивната жалба против решение №212/28.08.2019г.на Районен съд-Мездра,
постановено по гр.дело №213/2019г. и с отговора й страните не правят
доказателствени искания.
Адв.М.М., като пълномощник на П.Ц.К. *** и К.Ц.К. *** е подала и втора
въззивна жалба, но насочена против допълнително решение на Районен съд-Мездра
от 29.05.2020г., постановено по гр.дело №213/2019г., с което е уважен
предявеният против двамата жалбоподатели иск по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, като
е прието за установено, че сключеният между Р.М.И. ***, И.Н.А. *** и двамата
жалбоподатели договор за покупко-продажба на недвижи имот, обективиран в
нот.акт №49, том №, рег.№259, дело №43/2012г.на нотариус В.С., е нищожен поради
липса на основание.
В жалбата против допълнителното решение се излагат доводи, които са
абсолютно идентични с доводите, изложени в жалбата против основното решение на
РС-Мездра. Иска се отмяна на допълнителното решение и отхвърляне на предявения
иск на подържанато от ищците основание. Претендира се и за присъждане на
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемите Р.М.И. *** и И.Н.А. ***,
чрез пълномощника им адв.С.Г., е постъпил писмен отговор, че оспорват жалбата
против допълнителното решение на РС-Мездра и искат неговото потвърждаване с
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба против допълнителното решение на РС-Мездра и отговора й,
не се правят доказателствени искания.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивните жалби настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261.
При констатираната допустимост на жалбите, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решенията, а по допустимостта – в
обжалваната им част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционните съдебни решения-първоначално и допълнително, са валидни
и допустими, постановени в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
След анализ на събраните пред районния съд доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, въззивният съдебен състав
приема за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Мездра е бил сезиран с предявен от Р.М.И. *** и И.Н.А. ***
против П.Ц.К. и К.Ц.К.,*** иск, за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот-апартамент в гр.Мездра, за който е съставен
нот.акт №49, том І, рег.№259, дело №43 по описа на нотариус В. С., вписан в
Служба по вписванията с вх.рег.№2533/03.10.2012г. В исковата молба са
релевирани две основания за нищожност-липса на основание и привидност. Твърди
се, че недвижимият имот бил съсобствен на ищците, но поради задлъжнялост на
първата от тях към банки и физически лица, съществувала реална опасност
жилището на бъде изнесено на публична продан. По тази причина ищците се
договорили с ответницата П.К. да й прехвърлят апартамента фиктивно, с
покупко-продажба, а при поискване от тяхна страна, тя да им го прехвърли
обратно. Покупко-продажбата била извършава по време на брака на двамата
ответници, като се твърди, че посочената в нотариалния акт продажна цена от
21270 лв. не е получена от ищците, тъй като и двете страни не са целяли
сключения договор за произведе правно действие. По тази причина на ответниците
не е даван ключ от жилището и те не са го посещавали, а владението е
осъществявано от ищците. В исковата молба се твърди също така, че като гаранция
за бъдещото обратно прехвърляне на собствеността, между ответниците и ищцата И.А.
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба от 04.10.2012г., в който
е отразено, че почти цялата цена на договора-сумата от 21000 лв. е заплатена от
А. при сключването му, а остатъка от 280 лв. ще бъде платен допълнително.
Според ищците, снабдяването на втората от тях с нотариален акт следвало да се
извърши до 03.12.2012г., но ответниците не изпълнили в срок това си задължение,
като не са прехвърлили собствеността върху имота и до момента.
По реда на чл.131 от ГПК ответниците са ангажирали писмен отговор, че
оспорват иска. Поддържа се, че посочената в нотариалния акт цена е заплатена от
тях по банков път и че не е налице симулация, още повече при липсата на обратен
документ /контра летър/. Според ответниците предварителният договор не играе
ролята на обратно писмо, доколкото не съдържа изявления на страните, че не
желаят настъпването на последиците от привидната сделка. По тази причина се
поддържа, че не е недопустимо събирането на гласни доказателства за
установяване на твърдяната от ищците симулация. Сочи се също, че ищците са
останали във владение на имота не поради привидност на сделката, а в изпълнение
на т.2 от предварителния договор.
При тези твърдения и становища на страните пред районния съд са събрани
писмени и гласни доказателства, от които може да се изведе следната фактическа
обстановка:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представените по
делото копия от нот.акт №114, том ІІ, дело №607/1992г. по описа на РС-Мездра и
удостоверение за наследници на Н. Т. А. изх.№123/04.02.2019г., изд.от Община
Мездра, че ищците били собственици по наследство на недвижим имот, находящ се в
гр.*** и представляващ апартамент №7 със застроена площ от 121,69 кв.м.,
ведно с 9.538 ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място.
Видно от приложеното копие на нот.акт №49, том І, рег.№259, дело №43 по
описа на нотариус В. С., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№2533/03.10.2012г., на 03.10.2012г. между ищците, в качеството им на
продавачи и ответницата П.Ц.К., в качеството й на купувач, по време на брака й
с ответника К.Ц.К., бил сключен договор за покупко-продажба на собствения на
ищците имот. Съгласно отразеното в нотариалния акт продажната цена била в
размер на 21270 лв., съвпадаща с данъчната оценка на имота, както е отразено,
че тази цена е изплатена на продавачите напълно, по банков път от купувача,
преди подписването на договора. В нотариалния акт не е отразено между страните
да е постигнато съгласие за предаването на владението върху имота.
На основание чл.28, ал.3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
нотариус С. е представил по делото копие от нот.дело №43, видно от което по
същото банков документ за изплащане на сумата от 21270 лв.не е представян от
страните по сделката. В подкрепа на твърденията си, че посочената в нотариалния
акт сума от 21270 лв.не е изплащана на ответниците, ищцата Р.И. е представила
декларация за притежаваните от нея банкови сметки през 2012г.-съгласно
декларацията само в „СИБанк“, както и извлечение от тази сметка, от което не се
установява извършван в полза на ответниците или на други лица банков превод в
посочения размер. Ищцата И.А. също е декларирала наличието на банкова сметка ***
„СИБанк“, но е декларирала също така, че движението по тази сметка започва през
2016г. Така декларираните от ищците обстоятелства не са оспорени от
ответниците.
Видно от представените от ищците писмени доказателства-справки, издадени от
Служба по вписванията-Мездра, за имот и по лице, уведомления, запорни съобщения
и други съобщения от съдебни изпълнители, нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №68, том І, дело №733/2006г., обезпечителна заповед от
19.10.2010г. /л.12-49/, в периода 2006г.-2018г. ищцата Р.М. действително имала
парични задължения към различни кредитори, поради което изпълнението било
насочвано вкл.спрямо процесния имот.
Както това се установява от представените от страните писмени
доказателства- фактури за ел.енергия, газоснабдяване и вода /л.50-68/, данъчни
квитанции и съобщения от Община Мездра /л.95-103/, след продажбата от
03.10.2012г. ответницата П.К. декларирала собствеността върху имота, но
партидите на битовите сметки не били променени и останали на името на ищцата Р.М.И..
На следващия ден от продажбата, а именно на 04.10.2012г. между ответниците
и ищцата П.Ц.К. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия
имот, в който е определена цена на сделката от 21280 лв., като е посочено, че
от тази сума купувачът е изплатил на продавачите в брой и на ръка сумата от
21000 лв., а останалата част от 280 лв.ще бъде платена в срок до 03.12.2012г.,
на която дата продавачите се задължават да снабдят купувача с нотариален акт.
В дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения ответницата П.К. заявява, че
предварителния договор и сключен по настояване на ищцата Р.М. и целта му е
нейната дъщеря, ищцата И.А. да бъде успокоена, а самият договор няма да бъде
валиден.
На основание предварителния договор пред районния съд са събрани и гласни
доказателства, като показанията на свидетелите се разделят на две групи.
Сочените от ищците свидетели Г. Т. и К. К., без родство със страните, установяват,
че прехвърлянето на имота от ищците на ответниците било извършено, за да може
ищцата М. да избегне принудително изпълнение върху него за задълженията, които
има към други лица. Според св.Т. ищците не са получавали пари от тази сделка, като
и двете свидетелки твърдят, че за да прехвърли обратно имота на ищците,
ответницата П.К. искала пари. Свидетелките са категорични поради лични
впечатления, че ответниците не са влизали във владение на имота. На св.Т. и св.К.
не е известно да е сключван предварителен договор.
От своя страна сочената от ответниците свидетелка Р. С., която е сестра на
отв.К.Ц., твърди, че ответниците действително са закупили апартамента от ищците
и са заплатили за това сумата от около 20000 лв. Св.С. установява, че знае за
подписван в последствие документ с цел да бъде спокойна ищцата И.А., но не може
да каже за какво точно се касае.
Що се отнася до показанията на св.П. И., същата установява единствено, че знае,
че ответниците са закупили апартамента на ищците и дори я почерпили за това.
Знае също за финансовите затруднения на ищцата Р.М. и че поради тях тя
разпродава имуществото си.
При така установеното от фактическа
страна въззивният съдебен състав достигна до следните правни изводи:
В разглеждания случай ищците са предявили искове за прогласяване нищожност
на договора от 03.10.2012г., обективиран в нот.акт №№49, том І, рег.№259, дело
№43 по описа на нотариус В. С., вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№2533/03.10.2012г., на две самостоятелни основания, заявени като
кумулативни-нищожност поради липса на основание и нищожност, поради привидност
на договора. По отношение на второто основание се поддържа, че симулацията е
пълна, като това се извежда както от петитума на иска, така и от фактическите
твърдения, на които той се основава.
Тъй като обаче ищците не обосновават правен интерес за предявяване на иска на
кумулирани основания с оглед различни правни последици, които законът свързва с
обявяването на нищожността, то съдът не е обвързан с поддържаното от тях съединяване,
а следва да разгледа исковете при условията на евентуално съединяване и да се
произнесе по всеки от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок
според основанията по чл.26 от ЗЗД. При това положение и ако искът бъде уважен
на първото от тези основания, то произнасяне по останалите основания не се
дължи.
В случая са релевирани две основания за нищожност, които не произтичат от
различни, а от еднакви факти, поради което съдът е задължен да се произнесе по
иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД-нищожност, поради липса на
основание, и едва евентуално по иска с правно основание чл.26, ал.2,
пр.последно от ЗЗД-привидност.
Доколкото атакуваната сделка е каузална, то в правната теория и практика
няма спор, че тя може да е сключена при липса на основание, като тази липса
води до нищожност на сделката. Що се отнася до основанието на сделката и
по-конкретно на договора за покупко-продажба, съдебната практика също е
последователна в разбирането, че то е придобиването на едно право и това е
причината страните да се задължат /Решение № 31 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1532/2017 г., II г. о., ГК/. По силата на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД
основанието се предполага до доказване на противното, което означава, че ищците
носят тежестта да оборят установената от закона презумпция.
В разглеждания случай ищците поддържат, че със сключването на договора за
покупко-продажба от 03.10.2012г. са целяли именно прехвърлянето на правото на
собственост върху ответниците, за да не бъде насочено принудително изпълнение
върху имота, заради задълженията на ищцата Р.М.И. към трети лица. Тези
твърдения не само не оборват, но и подкрепят законната презумпция, че сделката
е сключена на посоченото в нея основание. Така поддържаната от ищците теза за
целта на сделката се подкрепя както от показанията на св. Г. Т. и К. К., така и от събраните по делото
писмени доказателства, отнасящи се до задлъжнялостта на ищцата Р.И.. При тези
твърдения на ищците и подкрепящите ги доказателства, то изводът, който може да
се направи е, че презумпцията по чл.26, ал.2, из.2 от ЗЗД не е оборена, сделката
има основание и то е типичната и непосредствена за този вид договори правна цел-придобиването
на правото на собственост върху имота от ответниците. Спрямо порокът „липса на
основание“ не е от значение дали посочената в нотариалния акт цена е платена и
въведен ли е приобретателя във владение, защото заплащането на цената и
фактическото предаване на вещта не са целта на сделката, а са договорни
задължения. По тази причина доводите на ищците и събраните във връзка с тях
доказателства, свързани със заплащането на цената и владението върху имота, не
обосновават липса на основание на сделката, водещо до нейната нищожност, а са
относими към втория навеждан порок-абсолютна симулация.
Така изложените съображения досежно
порока липса на основание налагат на извода, че на поддържаното първо основание
за нищожност на атакуваната покупко-продажба, а именно липса на основание,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По тази
причина постановеното от РС-Мездра допълнително решение от 29.05.2020г. ще
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което иска по чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД бъде отхвърлен.
При констатираната неоснователност на иска за нищожност, поради липса на
основание на сделката и съобразно разрешенията, дадени от ВКС с определение
№244/16.04.2013г.по ч.гр.д.№2572/2013г., ІV г.о., ГК и с решение №97/08.02.2013г.по
т.д.№196/2011г., І т.о., ТК, въззивният съд дължи произнасяне по второто
поддържано от ищците основание за нищожност-привидност при абсолютна симулация.
Поддържайки иска на така релевираното евентуално основание ищците се позовават
на идентични факти и твърдения с тези на главното основание, а именно, че
договорът за покупко-продажба е фиктивен и сключен за да се избегне
принудително изпълнение върху недвижимия имот; че посочената в нотариалния акт
цена не е платена и владението не е предавано на ответниците; че е налице
уговорка за последващо обратно прехвърляне на имота, при което предварителния
договор от 04.10.2012г. е сключен като гаранция за обратното прехвърляне.
Както това е посочено и в решенията на ВКС, на които ищците се позовават, „привидни
са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е
постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между
тях. При абсолютната симулация на договор за покупко-продажба във вътрешните
отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а
приобретателят не придобива права и не дължи заплащане на цена“. По правило
симулацията е насочена към трети лица и по тази причина външната проява на
волеизявленията им /сделката/ не е лишена от правно основание. Във вътрешните
си отношения обаче страните съзнателно не желаят настъпването на правните
последици на сделката.
Доколкото ищците не твърдят
съществуването на прикрита сделка, а поддържат единствено, че волеизявление е
направено, но не се желае обвързване и настъпване на правните последици във
вътрешните им отношения и няма да си дължат посочените в нот.акт престации
/фиктивност на продажбата/, то следва да се приеме, че правната квалификация на
този иск е по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД
(нищожност на привидна сделка, поради абсолютна симулация). Тежестта да докажат
симулацията се носи от ищците, като това може да бъде извършено или чрез
представянето на т.нар.обратно писмо или чрез всички доказателствени средства,
в т.ч.свидетелски показания, но при наличието на т.нар.начало на писмено
доказателство. За да се разкрие симулацията чрез обратно писмо, то следва да
изхожда и от двете страни по сделката и с него ясно и недвусмислено да се
признава нейната привидност. В тази случай самото обратно писмо разкрива
симулацията, при което не е необходимо тя да се доказва и чрез други
доказателства, в т.ч. свидетелски показания. В случай обаче, че обратно писмо
не е съставено, ищците могат да разкрият симулацията със свидетели, но само при
наличието на т.нар.“начало на писмено доказателство“-документ, от който може да
се заключи, че симулацията е вероятна. Съвкупната оценка на свидетелските
показания, началото на писмено доказателство и останалите писмени доказателства
следва да доказва, че във вътрешните си отношения страните не са желаели
обвързване и настъпване на правните
последици и не са си дължали посочените в нот.акт престации.
В разглеждания случай е безспорно, че обратно писмо не е съставяно от
страните, но ищците се позовават и представят предварителен договор за
покупко-продажба, сключен на следващия ден от атакуваната сделка, като твърдят,
че този предварителен договор съставлява гаранцията, че имотът ще бъде отново
прехвърлен на ищците при поискване от тях. Доколкото предварителният договор
действително е сключен на следващия ден, обективира волята на страните за
обратно прехвърляне и цената на сделката по него съвпада с цената на процесния
договор от 03.10.2012г., въззивният съд приема, че той има характер на т.нар.“начало
на писмено доказателство“ и правилно въз основа на него районният съд е
допуснал събирането на гласни доказателства.
Въз основа на тези и всички останали доказателства по делото съдът намира,
че с обжалваното решение от 28.08.2019г. районният съд правилно е приел
атакуваната покупко-продажба от 03.10.2012г. за нищожна, поради привидност.
Установено е, че и в двата договора са обективирани изявления на страните,
че продажните цени са заплатени-в първия договор от ответниците на ищците, а
във втория от ищцата И.А. на ответниците. Докато относно договора, за който е
съставен нотариалният акт, ищците поддържат, че продажната цена не е заплащана,
а ответниците, че е платена, то по отношение на предварителния договор и двете
страни заявяват, че по същество той също е фиктивен и покупко-продажба не е
целяна /ищците твърдят, че той обезпечава бъдещо обратно прехвърляне, а в
обясненията си от с.з.на 01.07.2019г. ответницата П.К. заявява, че е подписала
за успокоение на А. и със съзнанието, че предварителния договор няма да е
валиден/.
Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства може да се
направи обоснован извод, че насрещни престации по процесния договор от
03.10.2012г. страните не са извършвали. Независимо, че в нотариалният акт е
отбелязано, че продажната цена от 21270 лв. е изплатена от ответниците на
ищците Р.И. и И.А. по банков път, от събраните по делото доказателства не се
установява извършването на такова плащане. Ищцата Р.И. е декларирала наличието
на банкова сметка *** „СИБанк“АД, като от представеното извлечение от тази
сметка е видно, че превод на сумата от 21270 лв.не е извършван. От своя страна
ищцата И.А. не е представила извлечение от сметката си в „СИБанк“АД, но е
декларирала, че движението по сметката й започва от 2016г. Твърдения, че
посочената в нотариалния акт цена не е платена от ответниците излага в
показанията си и св.Г. Т.. Така представените от ищците доказателства не са
оспорени от ответниците, като и насрещни доказателства за плащане не са
представени от тях. Доколкото се касае до банкови плащания и сметки, щом като с
оглед ангажираните от ищците доказателства ответниците К. са продължили да
твърдят, че са платили по банков път, то в тяхна тежест е било да проведат
обратното доказване на твърдяното плащане. Твърдения, че плащането е извършено
в брой също не са наведени от ответниците К., поради което съдът приема, че
ангажираните от ищците доказателства се явяват достатъчни, за да бъде направен
извод, че направеното в нотариалния акт изявление от продавачите за получаване
на продажната цена е невярно и цената не е заплащана. Макар и косвено, този
извод се подкрепя и от събраните по делото доказателства, че ищците никога не
са освобождавали имота и предавали владението върху него на ответниците К..
Установено по делото е, че ответниците никога не са имали ключ от имота, а той
е бил владян от ищците, които са го обитавали, макар и непостоянно, заплащали
са битовите сметки и не са извършвали промяна на партидите за тях. Това
фактическо положение продължава до момента, като лишава от житейска логика
твърденията на ответниците, че продажбата е действителна и продажната цена е
изплатена от тях.
Въззивният съд приема, че дори сам по себе предварителния договор също
доказва симулацията на договора от 03.10.2012г. Предварителният договор е
сключен на 04.10.2012г. и продажната цена по него се различава само с 10 лв. от
цената по нотариалния акт, като и двете цени съвпадат с данъчната оценка на
имота. В предварителния договор също е посочено, че почти цялата цена е
заплатена от ищцата И.А. на ответниците К., но нито една от страните не се
позовава на реално извършено плащане. Съпоставката на двата договора като
външно изразена воля за заплащането на цената от една страна и установените от
друга страна вътрешни отношения между страните навеждат на извода, че договорът
от 03.10.2012г. е привиден - от външна страна и по двата договора цената е записана
като платена, при което на насрещно изпълнение подлежат престациите по
предаване на владението и самото снабдяване с нот.акт по предварителния
договор. В установените действителни
отношения цената не е платена и по двата договора, а втория от тях е сключен за
обезпечаване обратното прехвърляне на собствеността. Този извод се извежда от
съвкупната съпоставка на твърденията на страните, в т.ч. обясненията на отв.К.;
доказателствата, свързани с липсата на плащане на продажната цена по
атакуваната сделка; запазването на фактическата власт върху имота от ищците;
осъществяваното принудително изпълнение по отношение ищцата Р.И. и не на
последно място от свидетелските показания. По отношение на последните, досежно
действителните отношения между страните, съдът дава вяра на показанията на св.Г.
Т. и К. К.. Така сочените от ищците свидетели нямат родствени отношения със
страните и пресъздават изцяло свои лични впечатления и възприятия за
обстоятелствата, свързани с процесната продажба. Двете свидетелки не си
противоречат взаимно и ясно установяват намерението на страните продажбата да е
фиктивна, както и последвалото отмятане на ответницата К. от обещанието да
прехвърли безвъзмездно обратно собствеността.
От друга страна не може да се приеме, че показанията на св.П. И. разкриват
в достоверна светлина отношенията между страните. Св.И. твърди единствено, че
знае, че ответниците са закупили апартамента от ищците, но черпи впечатленията
си единствено от твърденията на
ответницата К. без да е наясно какви точно са действителните отношения между
страните, каква е продажната цена, платена ли е тя и пр. Не могат да бъдат
кредитирани и показанията на св.Р. С., която е сестра на ответника К.К. и като
такава е логично да подкрепя тезата на своя брат. Свидетелката обаче не
установява никакви конкретни факти, свързани със сделката, които да е възприела
лично и обективно, а само се задоволява да твърди, че продажбата е действителна
и че цената от 20000 лв. би следвало да е платена по банков път. При тези
характеристики на показанията на св.С. обаче и при липсата на доказателства за
заплащане на продажната цена, твърденията й за действителност на продажбата не
следва да бъдат кредитирани.
При така направената оценка на доказателствата въззивният съд достигна до
извод, че с оглед представеното начало на писмено доказателство ищците са
провели пълно доказване на иска за нищожност на поддържаното евентуално
основание-привидност на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт №49, том І, рег.№259, дело №43/2012г. на нотариус В.С..
Доколкото с обжалваното решение №212/28.08.2019г. РС-Мездра е достигнал до
същия краен извод, това решение ще следва да бъде потвърдено, но при мотивите,
изложени в настоящето въззивно решение.
При този изход на спора решение №212/28.08.2019г. на РС-Мездра ще следва да
бъде отменено в частта му, с която П.Ц.К. и К.Ц.К. са осъдени да заплатят на Р.М.И.
и И.Н.А. деловодни разноски за първоинстанционното производство над сумата от
900,93 лв.
За производството пред въззивната инстанция ответниците П. и К. К. ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 650 лв.деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбите.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ допълнително решение №70/29.05.2020г.на Районен съд-Мездра,
постановено по гр.дело №213/2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р.М.И. ***, с ЕГН ********** и И.Н.А.
***, с ЕГН ********** против П.Ц.К. ***, с ЕГН ********** и К.Ц.К. ***, с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4
от ЗЗД, за прогласяване за нищожен поради липса на основание, на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ
се в гр.***, представляващ апартамент 7,
заемащ северозападната част от трети етаж на ЖСК ***, със застроена площ от
121.69 кв.м., ведно с 9.538 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място,
за който договор е съставен нот.акт №49, т.1, рег.№ 259, нот.дело № 43/2012
год. на нотариус В. С. с район на действие РС гр.Мездра.
ОТМЕНЯ решение №212/28.08.2019г. на Районен съд-Мездра, постановено по
гр.дело №213/2019г. в частта му, с която П.Ц.К. и К.Ц.К. са осъдени да заплатят
на Р.М.И. и И.Н.А. деловодни разноски над
сумата от 900,93 лв. до пълния присъден размер от 1550,93 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №212/28.08.2019г. на Районен съд-Мездра, постановено по
гр.дело №213/2019г. в останалите му
обжалвани части, с които договор за покупко-продажба на недвижим имот, за
който договор е съставен нот.акт №49, т.1, рег.№ 259, нот.дело № 43/2012 год.
на нотариус В. С. с район на действие РС гр.Мездра, е обявен за нищожен като
привиден и П.Ц.К. и К.Ц.К. са осъдени да заплатят на Р.М.И. и И.Н.А. деловодни
разноски до размер на 900,93 лв.
ОСЪЖДА П.Ц.К. ***, с ЕГН **********
и К.Ц.К. ***, с ЕГН **********, да заплатят на
Р.М.И. ***, с ЕГН ********** и И.Н.А. ***, с ЕГН ********** сумата от 650
лв.деловодни разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........