Пловдивска районна прокуратура е внесла мотивирано постановление,
с което се предлага обвиняемият Ц.М.Д., ЕГН ********** да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а НК за това, че в периода от
11.01.2018г. до 14.09.2019г. в гр. Перущица, обл. Пловдив, като пълнолетно
лице, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол- Д.П.Г.,
ЕГН **********, родена на ***г. и ненавършила 16- годишна възраст- престъпление
по чл. 191, ал. 1 НК.
Производството пред
настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, разписана
в гл. XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на Районна
прокуратура- Пловдив поддържа предложението и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се
наложи административно наказание „глоба“. Изтъква, че от приобщената по делото
доказателствена съвкупност, по един категоричен начин се изясняват всички
съставомерни признаци на престъплението, предмет на наказателното производство.
Предлага на обвиняемия да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в
минимален размер, а именно 1000 / хиляда / лева, доколкото не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква, че по този начин ще бъдат
постигнати преследваните с разпоредбата на чл. 36 НК цели.
В рамките на съдебните прения, обвиняемият моли да бъде
освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание
глоба. Изразява съжаление за стореното. Признава своята вина.
С последната си
дума моли да му бъде наложена глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Ц.М.Д. е роден на ***г***, обл. П., кв.„***,***, български гражданин,
с начално образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Обв. Д. ***.
Към лятото на 2017-та година, св. Д. Г. била на 13 години и живеела при баща си
в с. Ч., обл. П.. През лятото на 2017г. обаче, тя отишла на гости на майка си-
св. П. М. А., която живеела в гр. П.. Там, св. Г. се запознала с обв. Ц.Д..
Макар и обв. Д. да бил пълнолетен и по- голям на възраст от св. Г., двамата си
допаднали и започнали често да излизат заедно. За приятелството им били
уведомени и родителите им, които не се възпротивили на близките отношения между
двамата. Междувременно, св. Г. решила да заживее при майка си в гр. П., тъй
като по този начин можела да поддържа по- лесно близките си контакти с обв. Д..
През есента на 2017г., св. Г. навършила 14 години. Близкото й приятелство с обв.
Д. продължило, като на 11.01.2018г. двамата решили да заживеят заедно като мъж
и жена в едно домакинство и да създадат семейство. За решението си те уведомили
родителите си- св. Г. уведомила майка си, като последната не се възпротивила на
желанието на детето си да заживее съвместно с обв. Д.. Предвид това, считано от
11.01.2018г. обв. Д. заживял на съпружески начала със св. Г.. Двамата
разполагали с добри условия за живот, като в резултат на съвместното им
съжителство, на 02.11.2018г. им се родило дете. За отглеждането на детето
помагали и родителите на обвиняемия. На 29.01.2019г. в ДСП- Стамболийски
постъпил писмен сигнал от ДСП- Първомай, че св. Г. живеела на семейни начала с
обвиняемия. Сигналът бил разпределен за работа на св. Ш. - **** в Отдел „Закрила на детето”- гр. Стамболийски
и тя посетила жилището, където живеели св. Г. и обвиняемият. Св. Ш. установила,
че съвместното им сижителство продължавало и изготвила доклад за така констатираното.
Съвсемството съжителство на св. Г. и обв. Д. продължило и след 15.09.2019г.,
когато св. Г. навършила шестнадесет години.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на
досъдебното производство, и приобщени по реда на чл. 378, ал.2, вр. чл. 283 НПК
гласни доказателствени средства и писмени доказателства -
показанията на св. Ш. /л. 17/, св. П. А. / л. 28/, св. Д. / л. 30/, разпит на
обв. Д., проведен непосредствено след привличането му като обвиняем /л.55/,
Социален доклад от 13.03.2019г., изготвен от ДСП- Стамболийски /л. 5/, Удостоверение
за разждане № ****, изд. от Община Пловдив, въз основа на акт за раждане № ****
от 06.11.2018г., изд. Общ. Пловдив, район „Западен” / л. 27/.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно,
безпротиворечиво и с
категоричност установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, която
съдът изцяло споделя в настоящия си акт. Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл. 305,
ал. 3 НПК, то настоящият съдебен състав счита, че не се налага по-детайлното обсъждане и анализ на доказателствените материали. Следва да се отбележи и че
установената на база гореизброените доказателствени материали фактическа
обстановка, не се оспорва и подлага на съмнение от страна на обвиняемия.
За
яснота и пълнота на изложението от фактическа страна, съдът счита за нужно да
посочи, че не цени показанията на св. Г., дадени пред орган на досъдебното
производство на 26.06.2019г. / л. 26/, доколкото при разпита си на 16.01.2020г.
/ л. 53/, тя изрично заявява, че желае да се възползва от правото си, разписано
в чл. 119 НПК, а именно да откаже да свидетелства. При това положение, то
напълно недопустимо от процесуалноправна гледна точка би било, съдът да базира
изводите си на показанията на св. Г. и да съпоставя същите с останалия, приобщен
по делото доказателствен материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че са налице в своето единство всички съставомерни
признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 191, ал.
1 НК.
От обективна страна, отвъд
всякакво съмнение се установи, че обв. Д. е заживял при условията на фактическо
съпружеско съжителство с лицето от женски пол- Д.П.Г., ЕГН **********. Към
първоначалния момент, в който двамата са заживели в общо домакинство-
11.01.2018г., обв. Д. е бил навършил пълнолетие, а Д.Г. е била на четиринадесет
години. Организацията на съвместното им съжителство, фактът че Г. очаквала дете
от обвиняемия ( което впоследствие се е родило на 02.11.2018г. и споделяното от
тях общо домакинство, не оставят каквото и да било съмнение, че те живеят в
условията на фактическо съпружеско съжителство. Това съжителство е продължило до
14.09.2019г ( когато Г. вече е навършила 16 години и е отпаднала съставомерността
на деянието), като предвид това е налице усложнена форма на престъпна
деятелност- продължено престъпление. В конкретния случай, обв. Д. е създал едно
трайно престъпно състояние, което е продължило от 11.01.2018г. до 14.09.2019г.
Разпоредбата на чл. 191, ал.1 НК
охранява значими обществени отношения, касаещи защитата на подрастващите и
гарантирането на правата им. Ранното съжителство между пълнолетно лице от мъжки
пол и непълнолетно лице от женски пол, ненавършило 16 години, води до негативни
последици за тяхното образование, израстване и социално развитие на личността. Тези
обстоятелства са преценени от законодателя и именно предвид това процесното
деяние е криминализирано.
От субективна страна, деянието е
извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл- деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици и пряко ги е целял. В случая, обв. Д. е имал ясното познание, че Д. Г.
е ненавършила шестнадесет години, но въпреки това е преценил, че желае да
заживее с нея на съпружески начала. Знаел е, че така накърнява обществените
отношения, регулиращи правилното възпитание, израстване и развитие на младежите.
Въпреки това, обв. Д. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е
била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.
Доколкото
предвижданото за престъпление по смисъла на чл. 191,
ал. 1 НК наказание е „лишаване от свобода“ до две години, или „пробация“,
както и „обществено порицание“, обвиняемият Д. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а и от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК.
ПО РАЗМЕРА
НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание „глоба“, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността на обвиняемия
Ц.М.Д.– същият е с добри характеристични данни, работи, в млада възраст е и
проявява критичност към извършеното, като още на досъдебно производство е
направил пълни самопризнания и е съдействал за разкриването на обективната
истина. Ясно е, че процесното деяние, към момента се явява изолирана и
откъслечна противоправна проява на обвиняемия и не е поредно проявление на
трайно следвана негативна линия на поведение.
Същевременно,
не се установи да са налице обстоятелства, отегчаващи отговорността на обв. Д..
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът счита че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
предвиден в чл. 78а, ал. 1, а именно- 1000 / хиляда /лв. Този размер на глобата съдът счита, че съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обв. Д., без да се накърнява принципът за пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
По
делото не са налице приобщени веществени доказателства, за които съдът дължи
произнасяне, не са сторени и разноски в рамките на съдебната и досъдебната фаза
от процеса.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала!
МГ