О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 06.02.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито
заседание на 06.02.2020 г. в следния състав
СЪДИЯ : ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 138 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Съдът констатира, че с влязло в сила определение №
901/15.02.2018 г. производството е прекратено по предявения иск за установяване несъществуване на вписано
обстоятелство по заявление А4 с входящ № 20161117174410.
С влязло в сила определение № № 1597/19.03.2018 г. е
прекратено производството и по предявения иск за прогласяване нищожността на
решение на съвета на директорите на „Е.“ АД от 10.10.2016
г.
С молба от 20.04.2018 г. ищецът
обосновава интереса си от предявения иск за прогласяване нищожност на непарична
вноска с аргумент, че се оспорва да съществува вписано в регистъра
обстоятелство. Застъпена е теза, че като носители на членствени
права се нуждаят от гаранция, че органите на дружеството ще действат съобразно
закона. Процесуалните представители на ищеца поддържат довод за накърнено право
да участват в управлението на дружеството и при вземане на решения от съвета на
директорите, където имат член, представляващ интересите на ищеца.
Съдът не намира основание да счита за обоснован и
интереса от предявения установителен иск за
прогласяване нищожност на едностранната сделка, съставляваща апорт на недвижими имоти в капитала на ответното търговско
дружество. Законът разграничава правната сфера на акционера от тази на
дружеството, в която той участва. В рамките на членственото
правоотношение, от което произтича и несъмнено признатия от закона интерес за
участие в дружеството, не се включва правото на собственост върху апортираните имоти. Поради тази причина и резултатът от
предявения установителен иск – да бъде прогласена
нищожността на едностранната сделка апорт на
недвижими имоти, не би могъл да настъпи в патримониума
на ищеца. Понеже правото на собственост принадлежи на „Е.“ АД, нему принадлежи
и гарантирания от закона интерес да го защитава.
Оспорваната сделка не засяга и утвърдените от закона
права на участие в дейността на дружеството, включително и при неговото
управление. Спецификата в членственото правоотношение
обуславя и специфични средства за защита на членствените
права. Характерно за членственото правоотношение е
вътрешния му характер – то касае единствено акционера и дружеството, в което
участва. Това правоотношение не включва самостоятелните от правна гледна точка
интереси на акционерното дружество. Несъмнено участието в акционерното
дружество почива на очакване за реализация на определен икономически резултат.
Предвиденото средство за защита на този зачетен интерес обаче е ангажиране
отговорността на лицата, причинили вреди на дружеството при управленско решение
в отклонение на дружествения интерес – чл. 240 ал. 2 ТЗ. Следователно, законът
е предвидил нарочен ред за отстояване на достойния за защита икономически
интерес на акционера.
Поради отсъствието на изричен текст в закона, овластяващ акционер да отстоява имуществените интереси на
дружеството, в което участва, настоящият състав приема и така предявения иск за
недопустим.
Дори хипотетично да се приеме за наличен правен
интерес от предявения иск, не се установява да е внесена дължимата държавна
такса. Ищецът дължи да удостовери, че дължимата държавна такса е внесена,
средство за което е и ангажирано доказателство за основата, на която следва да
бъде определена. Освен, че не се установява заплатена сума на така указаното
основание както в посочения срок, така и понастоящем, не се твърди причина за
това да е затруднението на страната да остойности
задължението си при нормативно утвърдения механизъм и изрично указан с
разпореждане от 19.03.2018 г. Не се установява ищецът да е осигурил и дължимото
съдействие, представяйки по делото удостоверение за данъчна оценка на имотите,
за да бъде предполагано затруднението.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 138/18 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-13 състав по предявения иск за прогласяване нищожността на
непарична вноска на „Е.“ АД в капитала на „В. 2015“ ЕООД съгласно приета оценка
по акт за назначаване 20161011132420/12.10.2016 г.
Определението
може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщението.
При
упражняване на тази процесуална възможност следващата се държавна такса е в
размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – гр.
София, а доказателство за това да бъде приложено към жалбата. Неизпълнението на
това задължение е основание за връщане на частната жалба.
СЪДИЯ :