Присъда по дело №81/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта:	9
Дата:	28 април 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия:	Милена Пейчева

Дело:	20214500200081
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Русе , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
СъдебниКрасимир Илиев Мирчев
заседатели:Миглена Русанова
Димитрова
при участието на секретаря Светла Пеева
и прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Наказателно дело от общ
характер № 20214500200081 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. А. С., роден на 22.12.1956г. в гр. Р., живущ в
гр.Р., с начално образование, разведен, не работи, реабилитиран по право,
ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2019г. в гр.Р. причинил на П.В.П.,
ЕГН:***** от град Р. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено
нанесена на 29.05.2019г. в гр.Р. тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и
на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК и чл.54 от НК, вр.чл.58а ал.1 от НК
му НАЛАГА наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода,
което на основание чл.58а ал.1 от НК намалява с 1/3, като
ОПРЕДЕЛЯ наказание в окончателен размер от ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
1

наказанието две години лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. А. С., със снета самоличност, да заплати на
В. П. М., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 10 000 лева - претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й П.В.П., със законната лихва,
считано от 30.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. П. М., против подсъдимия Б. А. С.
граждански иск за сумата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
50 000 лева, като недоказан.

ВРЪЩА веществените доказателства: 1 бр.зелена памучна тениска с
къс ръкав; 1 бр.портмоне /кожен портфейл ,кафяв на цвят; 1 бр.мобилен
телефон марка „Нокия“ на дъщерята на починалия- В. П. М., живуща в гр.Р.,
ж.к.“З.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства: 3 броя СД-дискове-
да останала към материалите по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. А. С., със снета по-горе самоличност, да
заплати направените по делото разноски: в общ размер на 2323,38 лева-
разноски на досъдебното производство, от които 884,38 лева- по сметка на ОД
МВР-Р. и 1440 лева- по сметка на ОП-Русе, както и 400 лева държавна такса
върху уважени размер на гражданския иск.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от
днес пред АС гр.Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Русенска окръжна прокуратура е обвинила Б. А. С., ЕГН: **********, в
това, че на 30.05.2019г. в гр.Р. причинил на П.В.П., ЕГН:***** от град Р.
смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена на 29.05.2019г.
в гр.Р. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство
на здравето,опасно за живота- престъпление по чл.124 ал.1 пр.1 от НК.
Съдебното следствие се проведе при условията на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Не е налице забраната, по чл.369а от НПК,
за провеждане на производството по този ред, тъй като обвинението е за
причинена смърт по непредпазливост, а не за умишлено причинена смърт.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение, като му бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК,
под средата на предвиденото в текст на чл.124 ал.1 от НК, в размер на 6
години лишаване от свобода. Това наказание, на основание чл.58а ал.1 от НК,
да бъде намалено с 1/3, като му бъде наложено наказание в окончателен
размер на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
общ режим. Предявеният граждански иск да бъде уважен по справедливост.
Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си.
Частният обвинител и граждански ищец В. П. М. /дъщеря на починалия/
поддържа обвинението и предявения граждански иск за причинени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, със законната лихва от датата
на деликта- 30.05.2019г. до окончателното му изплащане. Претендира
направените от нея разноски по делото. Повереникът й адв.К.Т. от РАК
изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от
свобода, в размер по преценка на съда, като бъде уважен предявеният
граждански иск със законните последици. Излага подробни съображения в
подкрепа на тезата си.
Подсъдимият се признава за виновен, не оспорва фактите, изложени в
обвинителния акт, съжалява за случилото се и моли за справедливост.
Упълномощеният му защитник адв.П.М. от РАК пледира за оправдателна
присъда, с твърдения за наличието на неизбежна отбрана по чл.12 от НК, по
подробно изложените съображения. Алтернативно, в случай, че съдът
приеме, че е налице извършено престъпление по чл.124 ал.1 от НК счита, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.55 от
НК, с приложението на чл.66 ал.1 от НК. Предявеният граждански иск
намира за недоказан, поради което пледира да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните доказателст‐
ва,приема за установено от фактическа страна след‐
ното:
1

Подсъдимият Б. А. С. /Р.А.Д. е роден на 22.12.1956 г. в гр. Р., живее в
гр.Русе, има начално образование, разведен е, не работи.
Подсъдимият е осъждан общо 6 пъти в периода от 1985г. до 2004г., като
са му налагани различни по вид наказания. Наказанията по последните му три
присъди са групирани с Определение № 102/16.05.2005г. на РРС, с което по
реда на чл.25 от НК му е определено едно общо наказание- в размер на една
година лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим. Видно от
справката от РРП, служебно изискана от съда и приложена по настоящето
дело, това наказание и е изтърпяно от Б.С. на 21.08.2001г. С оглед
изложеното, към 2019г. подсъдимият е реабилитиран, поради което той се
счита за неосъждан, към датата на инкриминираното престъпление.
Пострадалият П.В.П., ЕГН:***** е женен за св. Д.П., видно от
справката от НБ “Население“, приложена към ДП и имат една дъщеря –
частният обвинител и граждански ищец В.М.. От десет години пострадалият
и съпругата му били разделени и не поддържали никакви отношения. Дъщеря
им живеела отделно със семейството си в гр.Русе. Пострадалият живеел
заедно със своя приятел- св.В.И.Д. в ж.к. Д. системно злоупотребявал с
алкохол. Към средата на месец май 2019г. той се разделил с приятелката си
св. И.С.П.. П. не приемал раздялата, притеснявал свидетелката и опитвал да я
убеди да се върне при него.
През деня на 29.05.2019г. П.П. бил с приятели, сред които и св. М.Р.Р. и
консумирал алкохол – водка и бира. Вечерта на същия ден той и св. М.Р.
отишли в заведението „С в ж.к. „Д Там П. продължил да пие водка. В това
заведение била св.И.П. която била в компанията на майка си св. И.И. и на
подс. Б.С.. Двете свидетелки познавали подсъдимия като Б. Подсъдимият и
П.П. също се познавали, като не поддържали близки отношения. В
заведението П.П. се скарал със св. Ивелина П.. Малко след това, към 21,00-
21,30 часа П. си тръгнал. Към този момент той бил силно повлиян от изпития
алкохол, в нетрезво състояние, вървял нестабилно и залитал.
Известно време след това св. И.П. и подс. С. също си тръгнали от
заведението. Докато тримата вървели св. И.И. забелязали, че П.П. ги е
изчакал и ги следва. Като достигнали до района пред училище „В.Л. и се
намирали в рамките на „Т“ – образно кръстовище на ул. „Г.М.“ тримата
спрели. Тогава, към 22,37 часа, П.П. ги настигнал. Той започнал да дърпа
св.И.П. да я обижда и да настоява да бъдат заедно. Двамата се скарали и св.П.
няколко пъти блъснала П. и му нанесла няколко удари по лицето. Той
залитнал и паднал на колене, но бързо се изправил. Хванал св. П. за гушата и
започнал да я души. През това време св. И.И. и подс. Б.С. стояли настрани.
В момента, в който П. държал за гушата св.П., подсъдимият се намесил
в конфликта.Той застанал между двамата. Подс.С. си разменил реплики с
П.П., че от много време го чака да му върне дължими пари. След това
2

подсъдимият замахнал с дясната си ръка и нанесъл удар с юмрук в лявата
челна област на П.П.. От удара П. получил кръвонасядане, а главата му била
отнесена назад и надясно. Тялото му се завъртяло и той паднал по гръб на
пътното платно. Съприкосновението с асфалтовата настилка настъпило първо
в дясната тилна област на П., а след това с тялото му. В резултат на това П.П.
получил счупване на тилната кост в дясно, с разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка в дясната тилна област, субдурален кръвоизлив в дясна тилна област,
субарахноидален кръвоизлив, контузия на дясното полукълбо на малкия
мозък с пробив във вентрикулната система, микроконтузии на крайния мозък
подкорово, хематом в дясна тилно-слепоочна област, кръвонасядания на
меката черепна покривка, разкъсно-контузна рана в теменно тилната област,
която се замърсила с песъчинки и дребни камъчета от асфалта. П. изпаднал в
безсъзнателно състояние и останал да лежи на пътното платно. Бил гол до
кръста, като зелената тениска, с която бил облечен преди това, била в близост
до него.
Подс. Б.С. хванал П.П. под двете мишници и го преместил от улицата в
затревената площ до тротоара пред училище „В.Л., за да не го прегази
автомобил. Оставил го до един стълб на уличното осветление. След това
подсъдимият и двете свидетелки се отдалечили от мястото.
Случилото се било възприето от св. В.Г. Г.а, която от терасата на
апартамента си в блок „М. имала пряка видимост към кръстовището между
улиците „Г.М.. Св. Г.а наблюдавала действията на лицата и подала сигнал на
телефон 112.
На фасадата на същия блок били монтирани охранителни видеокамери,
които били включени и записали случилото се.
Свидетелите М.И., които по същото време били в двора на училище
„В.Л. чули караница и викове. След като подсъдимият и свидетелките П. и И.
си тръгнали, те спрели св. Д.А.Е., който случайно преминавал оттам и го
помолили да подаде сигнал на телефон 112.
По подадените сигнали на тел.112 на мястото на случая пристигнали
екипи на ЦСМП-Русе в състав св. Д.Х.Д. – медицински фелдшер и св. Г.В. Г.
– шофьор на линейка и екип на ОДМВР-Русе в състав св. АВ.В. и св. Л. П..
Към този момент П.П. вече бил дошъл в съзнание. Св. Д. Д. му извършила
медицински преглед, включително и неврологичен. Установила, че е
ориентиран за време и място, адекватен, контактен и силно повлиян от
алкохол. Видимо имал разкъсно-контузна рана на главата, която не кървяла, а
дрехите и тялото му били замърсени с прах и трева. При задаваните му
въпроси П.П. отрекъл да е удрян и бит от някого. Св.Д. му предложила да го
откарат в болнично заведение, но той отказал, като заявил, че е пиян и иска да
се прибере и да се наспи. Затова св. Д. и св.Г. откарали П.П. с линейката до
дома му на адрес гр.Р.. Полицейските служители ги придружили.
3

Когато стигнали пред блока св. Г. Г. и св. Л. П. придържали П.П. от
двете страни, тъй като бил пиян и залитал и му помогнали да се качи до
втория етаж, където бил апартамента му. Там установили, че П. нямал ключ
за входната врата и не можел да влезе в дома си. Той ги убедил, че има къде
да нощува, че ще се оправи сам и че иска да го оставят. Затова посочените
свидетели оставили П.П. точно до входната врата на жилището му - на пода
на междуетажната площадка, в седнало положение, подпрян на стената, като
лицето му гледало към отсрещната стена. П.П. бил спокоен, не буйствал, не
искал да става и да ходи някъде. Тогава полицейските служители и
медицинският екип си тръгнали. В този момент било около 23,20-23,30 часа
на 29.05.2019г.
Впоследствие, в интервала 00,00часа - 02.00часа на
30.05.2019г.,настъпила смъртта на П.П., в резултат на получените
травматични увреждания в областта на главата.
Сутринта на 30.05.2019г., около 08,00-08,30 часа, св. М.И.М., който
бил съсед на П.П. намерил тялото му пред входната врата на неговия
апартамент. Същото било в легнало положение, с гръб, обърнат към стената,
глава, опряна с дясната си тилна област в метална врата и с крака,
ориентирани към противоположния край на коридора. Тялото лежало на
дясната си страна, като крайниците му били сгънати. Зелената му памучна
тениска била между двата му крака. Св. М.М. веднага подал сигнал на
телефон 112.
Пристигналите на място медицински лица, констатирали настъпилата
смърт на П.. Пристигнали и полицейски служители, които запазили
местопроизшествието до пристигането на разследващ полицай и извършване
на оглед и започване на настоящото наказателно производство. Впоследствие
в хода на проведените по делото оперативно-издирвателни мероприятия бил
установен подс. Б.С. като автор на извършеното престъпление.
Видно от изготвените СМЕ на трупа на починалия /т.1,л.91-93 от ДП/ и
тройна комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза по писмени
данни /т.2, л.18-29 от ДП/, П.В.П. е имал следните увреждания:
-Тежка черепно-мозъчна травма- счупване на тилна кост в дясно.
Разкъсване на твърдата мозъчна обвивка в дясна тилна област. Субдурален
кръвоизлив в дясна тилна област. Субарахноидален кръвоизлив. Контузия на
дясното полукълбо на малкия мозък с пробив във вентрикулната система.
Микороконтузии на крайния мозък подкорово. Хематом в дясна тилно-
слепоочна област. Кръвонасядания на меката черепна покривка. Разкъсно-
контузна рана в теменно-тилна област.
-Вътрекожни кръвоизливи в дясна гръдна половина. Точковати
кръвоизливи по лигавиците на клепачите и стомашната
4

лигавица.Кръвоизливи в медулата на надбъбреците, Белодробен оток.
Мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили.
-Охлузване на шията в дясно. Кръвонасядане в дясна гръдна половина.
Кръвонасядане и охлузване в лява поясна област и лява подлопатъчна област,
Кръвонасядания и охлузвания на дясна мишница, десен лакът, дясна
предмишница и трети пръст на дясната ръка. Кръвонасядания и охлузвания на
лява мишнична ямка, лява мишница, ляв лакът и лява предмишница.
Кръвонасядания на ляво бедро и ляво коляно. Охлузване и кръвонасядане на
дясно коляно.
П.П. имал наличие на 2,87 промила етилов алкохол в кръвта и на 4,21
промила етилов алкохол в урината. Част от травматичните му увреждания –
кръвонасядане на външната повърхност на дясна мишница, по предната
повърхност на ляво бедро, по предно-вътрешната повърхност на ляво бедро и
ляво коляно били в резултат от действието на твърди тъпи предмети, с по-
голяма давност от датата на случая и нямали връзка с него.
Травматичните увреждания в рамките на тежката черепно-мозъчна травма, както и
установените охлузвания и кръвонасядания в лява подлопатъчна област и по лактите добре
отговаряли да са получени при падане от собствен ръст. Същите били в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, могли да бъдат получени около момента на смъртта и
били в пряка-причинно следствена връзка с настъпването й.
Експертите са заключили, че причината за смъртта на П.П. се дължала на
установената тежка черепно-мозъчна травма на фона на тежка степен на алкохолно опиване.
Тази тежка черепно-мозъчна травма изпълнява изискванията на медико-биологичния
признак: постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, тъй като без
специализирана медицинска помощ причинените увреждания водели до смърт. Тежката
черепно-мозъчна травма била получена при падане от собствен ръст, в следствие на удар с
ръка по лицето, на фона на тежка степен на алкохолно опиване и при съприкосновение на
дясна тилна област в терена. Установеното кръвонасядане на меката черепна покривка в
лява челна област на главата на П. отговаряло да бъде получено от удар с юмрук с дясна
ръка. Тежката степен на алкохолно опиване благоприятствала ускорението при падането
както и липсата на защитна реакция, поради силно забавени рефлекси. За да се получи
счупване на черепа от падане от собствен ръст било необходимо на тялото на потърпевшия
да бъде придаден импулс на сила в областта на главата или горната част на тялото, който да
доведе до въртеливо движение на тялото и достатъчна кинетична енергия, която при удар на
главата в земната повърхност да се превърне в енергия на разрушението на черепа. При
осъществяване на този механизъм били налице и поне един от следните фактори – липса на
защитни мускулни рефлекси при падането, при което главата влиза в директно
съприкосновение с терена или то настъпва след първоначален удар на тялото в терена или
достатъчна по големина придаден импулс сила при падането, за да се преодолеят запазени
защитни рефлекси, при което да се осъществи съприкосновението на главата с терена.
Признаците /клиничните изяви/ при тежка черепно-мозъчна травма и признаците
/клиничните изяви/ при тежка степен на алкохолно опиване се припокривали. При прегледа
извършен от лекаря от спешна помощ е можело да се правят изводи за състоянието и
уврежданията на П. по клиничните изяви. Поради това не е било възможно отграничаване на
отчетлива клинична картина на конкретната черепно-мозъчна травма, която е възникнала на
фона на тежка степен на алкохолно опиване, тъй като двете състояния имали идентична
5

изява.
Съгласно заключението на тройна комплексна съдебномедицинска и техническа
експертиза по писмени данни, смъртта на П.П. е настъпила около 00 часа - 02 часа на
30.05.2019г.
Съгласно заключението на химическата експертиза /т.1,л.88 от ДП/ след анализ на
пробите кръв и урина, иззети от трупа на П.П., имал наличие на 2,87 промила етилов
алкохол в кръвта и на 4,21 промила етилов алкохол в урината.
От заключението на изготвената аудио експертизата /т.1,л.102-108 от ДП/, която е
изследвала двата оптични носителя съдържащи запис на проведените разговори на 112, са
установени точните дата, час и лицата, които са подали обажданията на спешния телефон за
случилото се.
От заключенията на двете изготвени технически експертизи /т.1, л.109-126 от ДП и
т.1, л.131-133 от ДП/, които са изследвали записите от камерите в района на инцидента, са
установени времето, мястото и движенията на лицата в момента на случилото се.
От заключението на техническата експертиза /т.1,л.138-141 от ДП/, която е
изследвала иззетия от местопроизшествието мобилен телефон е установен вида на същия и
съдържанието на телефонните номера и разговорите провеждани с него.
Мобилният телефон е приложен като веществено доказателство по делото и е
установено, че той е принадлежал на починалия.
От заключението на СМЕ на веществени доказателства /т.1,л.142-143 от ДП/, която е
изследвала зелената тениска, е установена кръвната група и кръвногрупова принадлежност
на починалия, както и това, че по тениската има кръв на починалия.
Тениската е приложена като веществено доказателство по делото и е установено, че
това е тениската на починалия, с която е бил в нощта на случилото се.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според
показанията на свидетелите: В. П. М.; Д. В. П.; Г.В. Г.; Д.Х.Д.; АВ.В.; В.И.Д.; В.Г. Г.а;
Д.А.Е.; Е.; И.С.П.; Л. П.; М.И.М.; М.Р.Р.; М. Както и от писмените доказателства по делото:
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми, препис-извлечение на акт за смърт,
удостоверение за наследници, протоколи за доброволно предаване, справки от сектор „ПП“,
Агенция по вписванията, НАП, Община Русе и други институции, определения на ОС-Русе,
справка за съдимост, декларация, автобиография и други документи, приложени на ДП,
както и от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства: справки от НБ
„Население“, справка от РРП, относно изтърпяването на последното наказание лишаване от
свобода от подсъдимия. Тя се установява и от приложените по делото химическа експертиза,
СМЕ на труп, тройна комплексна СМТЕ, СМЕ на веществени доказателства, четири броя
технически експертизи, както и от приобщените веществени доказателства – 3 бр. СД-
дискове /приложени по делото/ и 1 бр. тениска /зелена, памучна с къс ръкав; 1 бр.портмоне
/кожен портфейл, кафяв на цвят/; 1 бр.черен мобилен телефон марка „Нокия“, включително
и от приетите в хода на съдебното следствие доказателства.
Относно времето на настъпване на смъртта на П.П., съдът съобрази следното:
В приложения към ДП смъртен акт /т.1,л.83 от ДП/ е посочено, че П.П. е починал на
29.05.2019г. в 22,00 часа.
6

От аудио експертизата на проведените разговор на тел.112 е установено следното:
На 29.05.2019г. в 22,41 часа е подаден сигнал от св.Венета Г.а, относно настоящия
инцидент- че мъж лежи на земята до училище „В.Левски“.
На 29.05.2019г. в 22,42 часа е подаден сигнал от св.Делян Енчев, относно настоящия
инцидент- че мъж гол до кръста лежи на земята до у-ще „В.Левски“ и нещо мърмори.
На 29.05.2019г. в 00,18 часа е подаден сигнал от жена, живуща на в Дружба 1 бл.31
вх.1, ет.2, представила се като Мими И., че мъж блъска по врата на етажа.
С оглед изложеното е категорично установено, че към момента на приключването на
инцидента на улицата, са били подадени сигнали на тел.112 от посочените двама свидетели,
както и че към този момент пострадалият е бил жив. Най-вероятно сигналът, подаден в
00,18 часа също се отнася до починалия, тъй като именно той е бил оставен от служителите
на полицията и на спешна помощ на същия адрес и най-вероятно той е блъска по вратата на
втория етаж на посочения блок.
От техническата експертиза, която е изследвала видеозаписите от мястото на
инцидента на улицата, във времевия период от 22,30 часа до 23,05 часа на 29.05.2019г.
/т.1,л.111-126 от ДП/ е видно, че в този период от време починалият е бил все още на
улицата.
В тройната комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза е посочено, че
във връзка с посещението на медицинския екип, по подадените на тел.112 сигнали, е
изготвен лист за спешна медицинска помощ амб.№ 8041/ 29.05.2019г. на името на Пламен
Василев, издаден от ЦСМП-Русе, в който е отразено, че екипът е потеглил в 22,46 часа и е
бил на мястото на инцидента в 22,50 часа, като мъжът е транспортиран до дома му. От
показанията на свидетелите от медицинския екип и двамата полицейски служители се
установява по безспорен начин, че към този момент П. е и бил жив и те са разговаряли с
него.
От заключението на експертите, изготвили тройната СМТЕ е категорично
установено, че смъртта на П.В.П. е настъпила на 30.05.2019г. около 00,00 часа- 02,00 часа.
С оглед изложеното, съдът приема за установено по безспорен начин, че смъртта на
П.П. е настъпила на 30.05.2019г., така както е посочено в комплексната СМТЕ, а не на
29.05.2019г. в 22 часа- както е отразено в смъртния акт.
Относно останалите обстоятелства, имащи значение за инкриминираното
престъпление, по делото няма спор. Няма спор относно самоличността на пострадалия, на
подсъдимия и на останалите лица, участници в инцидента и очевидци на случилото се,
времето, вида и начина на получаване на телесните увреждания, както и механизма на
причиняването им и причината за смъртта на П.. В тази насока са всички писмени и гласни
доказателства, които са еднопосочни. Съдът дава вяра на заключенията на горепосочените
експертизи, като ги намира за компетентни, категорични, непротиворечиви и обосновани.
Дава вяра на показанията на свидетелите, дадени в хода на ДП, като обективни,
последователни, логични и кореспондиращи помежду си. Всички събрани по делото
доказателства кореспондират помежду си и с направените от подсъдимия признания за
извършеното престъпление. С оглед обстоятелството, че съдебното производство е по реда
на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът няма да прави
подробен анализ на събраните доказателства.
7

Анализа на писмените и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност,
налага по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият Б.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като на
30.05.2019г. в гр.Русе причинил на П.В.П. смърт по непредпазливост,
вследствие на умишлено нанесена на 29.05.2019г. в гр.Русе тежка телесна
повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота.
От обективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението чрез действие, изразяващо се в нанасяне на 29.05.2019г. на
удар с юмрук с областта на главата на пострадалия П.П.. Вследствие на този
удар, последният паднал на земята и си ударил главата в асфалтовата
настилка на пътното платно. При падането от собствен ръст на асфалта
пострадалият получил черепно-мозъчна травма, довела до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, което има характера на тежка
телесна повреда, по смисъла на чл. 128 ал. 1 от НК.
Въздействието от страна на подсъдимия върху организма на
пострадалия /чрез нанесения удар в главата на пострадалия/ е от естество да
причини само увреждане на здравето на пострадалия, като обикновено това
въздействие не води до летален изход. Прекият резултат от престъплението е
телесна повреда /в случая тежка такава/, като вследствие на нея е настъпила
смъртта на пострадалия. С оглед на това непредпазливото убийство има два
резултата- телесна повреда и смърт. Като по-тежкия резултат е в причинна
връзка с настъпилото увреждане на здравето. Последното поставя началото на
един негативен процес на усложнения в здравословното състояние на
жертвата, който води до смъртта.
В конкретния случай, в кратък период след нанесената телесна повреда,
в ранните часове на 30.05.2019г., като непосредствен резултат от посочените
телесни увреждания, при пряка причинно-следствена връзка от причинената
тежка телесна повреда е настъпила смъртта на пострадалия П.. Налице е
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия, причинената
тежка телесна повреда и настъпилата смърт на пострадалия, която не е
прекъсната от други обстоятелства. Това е така, тъй като настъпилата смърт е
вследствие травмата на мозъка на пострадалия, която е причинена от удара на
главата на П. в асфалта при падането му, като причината за това негово
падане е именно ударът, нанесен му от подсъдимия в главата.
Престъплението е довършено на 30.05.2019г., тъй като тогава е
настъпила биологичната смърт на пострадалия П..
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
смесена форма на вината.
8

По отношение на причинената тежка телесна повреда на пострадалия,
подсъдимият е действал при евентуален умисъл- предвиждал е увреждането
на здравето на пострадалия, съзнавал е обществено-опасния характер на
своето деяние и е допускал причиняването на тежка телесна повреда.
Подсъдимият е съзнавал, че деянието му е обективно годно да доведе до
такава тежка телесна повреда на пострадалия и се е съгласил и примирил с
настъпването на такъв резултат. Това е така, с оглед силата и насочеността на
удара, който е нанесъл на пострадалия П.- с юмрук в главата. Това е така с
оглед състоянието на самия пострадал, който е бил видимо силно алкохолно
повлиян, не е можел да стои и да върви стабилно, поради което и лек удар
върху тялото му би довел до падане. Това е така с оглед силата на удара и
особеностите на мястото, на което са се развили събитията- на улица, покрита
с твърдо и неравно асфалтово покритие. Подсъдимият е бил в състояние да
съзнава и да предвиди всички тези обстоятелства, както и възможността от
причиняване на тежко увреждане на главата на пострадалия при падането му,
надхвърлящо увреждането, което би се получило единствено и само пряко от
удара в главата на П..
Към втория, допълнителен, отдалечен във времето обществено-опасен
резултат- настъпване на смъртта на П., подсъдимият се е отнесъл
непредпазливо - под формата на небрежност. Той не е предвиждал, че
вследствие нанесения от него единствен удар ще настъпи смъртта на
пострадалия, но той е бил длъжен и е могъл да предвиди този резултат, с
оглед своята възраст, житейски опит, психофизическо развитие и в
конкретната обстановка.
Не може да се приеме, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.124 ал.1
пр.3, вр.чл.130 от НК по следните съображения:
От изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, призната от подсъдимия,
от показанията на свидетелите и от заключенията на СМЕ и комплексната СМТЕ е
установено по категоричен начин, че подсъдимият е ударил пострадалия с юрук в главата- в
лявата челна област, в резултат на който удар П. е получил кръвонасядане на меката черепна
покривка в лява челна област на главата, установено от СМЕ и комплексната СМТЕ, като
именно вследствие на този удар пострадалият е паднал на улицата, при което е получил
черепно-мозъчната травма на главата.
От заключенията на експертизите е установено, че тежката черепно-мозъчна травма
на починалия добре отговаря да е получена при падане от собствен ръст, след удар в
областта на лицето, и в резултат на съприкосновението на дясната тилна област на
пострадалия с терена на улицата. От заключенията на експертизите е установено посоченото
кръвонасядане на меката черепна обвивка в лявата челна област на главата на починалия,
което отговаря да е получено от удар с юмрук с дясна ръка, по начина отразен във
видеозаписа и в свидетелките показания /отговорите на експертите на въпроси 3 и 4 от
СМТЕ, приложена в п.2 л.18-29 от ДП/.
При тези доказателства съдът намира, че в конкретната обстановка, нанесеният от
подсъдимия макар и един удар с юмрук в главата на пострадалия, е бил със значителна сила,
9

за да причини посоченото от експертите увреждане и да предизвика загубата на равновесие
у пострадалия, завъртането на неговото тяло и падането тилно върху настилката на пътя.
Този удар безспорно е бил нанесен от подсъдимия. Този удар е нанесен в уязвима част на
човешкото тяло, каквато е главата и то странично слепоочно. Този удар с юмрук е причинил
кръвонасядане на меката черепна обвивка в лявата челна област на главата на починалия и е
предизвикал рязкото завъртане на главата му, загубата на равновесие на пострадалия и
падането му на асфалта, в каквато насока са и показанията на св.Венета Г.а- очевидец на
случилото се. Свидетелката от терасата на апартамента си е видяла как един мъж ударил
друг в лицето, след което той паднал като умрял и не мърдал, ударил си главата в асфалта на
пътното платно, „ударът в земята беше толкова силен, че чак главата му издрънча“. Този
удар е бил нанесе по отношение на лице в нетрезво състояние, което състояние освен, че е
било видимо за всички, но и подсъдимият много добре е знаел, че пострадалият е доста
пиян, тъй като преди това е бил в същото заведение, където е видял как пострадалият
употребява алкохол. С оглед изложеното при нанасянето на удара на пострадалия
подсъдимият е допускал, че може да настъпи и по-тежко увреждане на здравето на П. /в
случая тежка телесна повреда/, поради което той следва да отговаря за непредпазливо
убийство вследствие на по-тежкото увреждане, тъй като умисълът му обхваща и него.
Предвид горното не може да се приеме, че умисълът на подсъдимият е бил за
нанасяне на лека телесна повреда на пострадалия, поради което възраженията на защитата за
приложение на чл.124 ал.1 предл последно от НК, вр.чл.130 от НК са неоснователни.
Престъплението не е извършено в състояние на афект, поради което не са налице
предпоставките на чл.124 ал.2 от НК, по следните съображения:
Съгласно правната теория и трайната съдебна практика за да се приеме, че едно
престъпление е извършено в състояние на афект е необходимо да са налице едновременно
медицинския и юридическия критерии: силно раздразнение; предизвикано от пострадалия;
предизвикано по указания от закона начин-с насилие, тежка обида или клевета,с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за подсъдимия или негови ближни.
В конкретния случай наличието или не на афект следва да се преценява само по
отношение на телесната повреда и за да намери приложение привилегирования текст на
разпоредбата на чл.124 ал.2 от НК е необходимо подсъдимият да се е намирал във
физиологичен афект, който да предизвика у него решение за причиняване на телесната
повреда на пострадалия, като по отношение на смъртта той действа по непредпазливост.
От медицинска гледна точка физиологичният афект е състояние на бурна
емоционална реакция, при която съзнанието на дееца е овладяно от чувствата, отслабени са
задръжките, а поради това и възможността за адекватно контролиране на постъпките. В тази
насока следва да се ползва заключение на съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, която да изясни в конкретният случай налице ли е такова състояние и налице ли
е медицинския критерий на афекта. По настоящето дело не е назначавана такава експертиза,
тъй като липсват данни подсъдимият да се е намирал в такова състояние.
Не е налице и юридическият критерий за афект, тъй като от гласните доказателства
по делото се налага извода, че пострадалият не е предизвикал у подсъдимия афект по
указания от закона начин: чрез насилие, тежка обида или клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови близки. Безспорно няма доказателства за упражнено
насилие, за отправена обида, която да е тежка или клевета от страна на пострадалия спрямо
10

подсъдимия. Няма доказателства, че подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение,
което да е било предизвикано от пострадалия по посочения начин, от което да са настъпили
или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови ближни.
На първо място по делото няма доказателства пострадалият да е имал
конкретно агресивно или неправомерно поведение спрямо подсъдимия, което
да е довело С. до състояние на афект, така че съзнанието на подсъдимия да е
овладяно от чувствата до такава степен, в която възможността му да вземе
правилно решение и да ръководи постъпките си в значителна степен да е
намалена. Няма доказателства подсъдимият да е взел решението за
причиняване на телесна повреда на пострадалия именно в състояние на
физиологичен афект.
Съдът намира, че не е налице конкретно неправомерно поведение и по
отношение на ближни на подсъдимия. Такива ближни, по смисъла на закона,
са съпруг, възходящи, низходящ, брат, сестра и техните съпрузи или роднини
по съребрена линия до четвърта степен, т.е. това са близките по пряка и
съребрена линия на подсъдимия. Действително налице е неправомерно
поведение от стана на пострадалия по отношение на св.И.П. но тя не се явява
„ближна“ на подсъдимия, по смисъла на закона.
С оглед изложеното не са налице обективите признаци на деяние,
извършено в условията на афект и не може да намери приложение
привилегирования състав на чл.124 ал.2 от НК.
Престъплението не е извършено от подсъдимия в условията на
неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12 от НК, по следните съображения:
За да намери приложение тази разпоредба е необходимо
престъплението да е извършено от подсъдимия, за да защити от
непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, чрез
причиняване на вреди на нападателя в марките на необходимите предели.
Като действията на подсъдимия следва да са извършени преди нападението
от страна на пострадалия да е завършено.
В конкретния случай би могла да бъде обсъждана само хипотезата,
при която подсъдимият да е извършил престъплението /да е нанесъл телесна
повреда на пострадалия/, за да защити другиго /св.Ивелина П./ от
непосредственото и противоправно нападението на пострадалия над
свидетелката.
Действително е имало един момент, в който пострадалият е хванал
св.Ивелина П. за гушата и започнал да я души, което негово поведение има
характера на противоправно нападение от страна на пострадалия, насочено
срещу здравето и живота на св.П.- т.е. налице е противоправно поведение на
пострадалия по отношение здравето и живота на другиго.
11

Това поведение на пострадалия обаче е било преустановено от него,
след намесата на подсъдимия. Подсъдимият се е намесил в конфликта между
пострадалия и свидетелката, като е застанал между тях двамата. След което
подсъдимият си разменил реплики с пострадалия, относно това, че
подсъдимият от дълго време чака П. да му върне дължими пари. След което
подсъдимият замахнал с дясната си ръка и нанесъл удар с юмрук в лявата
челна област на П., вследствие на който удар пострадалият паднал на земята.
Тези факти, именно в тази последователност, са посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които факти са признати от
подсъдимия. Тези факти са и безспорно доказани от разпитаните на ДП
свидетели и от заключенията на изготвените експертизи. С оглед на това е
била налице непосредствена опасност за здравето и живота на свидетелката;
имало е започнато нападение от страна на пострадалия, което е поставяло в
опасност обекта на нападението; обективно е било започнало увреждането на
здравето на свидетелката, като обект на нападението; но не е налице
последната необходима предпоставки за приложението на института на
неизбежната отбрана- това нападение и увреждане да не е завършено. В
конкретния случай нападението на пострадалия над свидетелката е било
прекратено към момента, в който подсъдимият му нанесъл горепосочения
удар с юмрук. В този момент въздействието върху обекта на нападението е
било приключило и подсъдимият вече е нямало срещу какво да се
противопоставя.
С оглед изложеното не може да намери приложение института на
неизбежната отбрана, поради което възраженията на защитата в тази насока
са неоснователни.
Престъплението не е извършено при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, поради което не са налице предпоставките на
привилегирования състав на чл.124 ал.3 от НК. С оглед изложеното по-горе
за липсата на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12 от НК, не е налице и
превишаване пределите на същата- подсъдимият да не е съобразил защитата с
характера и опасността на нападението, като между тях да има явно
несъответствие. Това е така, тъй като ударът от страна на подсъдимият е
нанесен на пострадалия след като той вече е бил преустановил нападението
си над св.П..
Предвид горното подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като
му бъде определено съответно наказание за извършеното престъпление по
чл.124 ал.1 пр.1 от НК.
Съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото
съдебно минало на подсъдимия, тъй като същият е реабилитиран по право;
оказаното от подсъдимия съдействие още в хода на ДП, изразеното
съжаление за случилото се; поведението на пострадалия, неговата
12

настойчивост спрямо св.П., със словесна и физическа агресия насочена срещу
нея, при явното нежелание на свидетелката да разговаря с него; алкохолното
опиване на пострадалия-с 2,87 промила алкохол в кръвта и 4,21 промила
етилов алкохол в урината, което е тежка степен на алкохолно опиване и в
което състояние пострадалият сам се е поставил, което му състояние е
притъпило неговите реакции за защита и е допринесло за настъпилия тежък
резултат; подбудите за намесата на подсъдимия- да преустанови конфликта
между пострадалия и жената; поведението на подсъдимия след деянието-
преместил пострадалия от пътното платно на по-безопасно място в тревните
площи, имайки предвид, че той е паднал на улицата и е можело да бъде
блъснат от преминаващ автомобил. Съдът намира, че е налице и
съпричиняване от страна на пострадалия в настъпването на най-тежкия
резултат от инкриминираното престъпление, тъй като той е отказал да бъде
отведен в лечебно заведение, където е щял да бъде прегледан, да бъде
установена тежката черепно-мозъчна травма, да бъде приложено
своевременно и адекватно лечение, като по този начин би могъл да се избегне
леталният изход. В тази насока е заключението на СМТЕ.
Признанието, направено от подсъдимия, е взето предвид като условие,
за приложение на особеното производство по глава 27 от НПК, по чл.371 т.2
от НПК, поради което не следва отново да се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете
предходните осъждания на подсъдимия, които взе предвид като лоши
характеристични данни за личността на подсъдимия. От свидетелството за
съдимост на Б.С., приложено в т.1, л.148-149 от ДП и от приложената по
настоящето дело справка от РРП, относно изтърпяването на последните
наказания е видно, че той е осъждан общо 6 пъти за различни престъпления
през периода 1984г.-2004г., като са му налагани различни по вид наказания.
Най-тежкото налагано наказание на подсъдимия е в размер на 1 година
лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване. Определеното му общо
наказание лишаване от свобода по последните три присъди, в размер на 1
година лишаване от свобода при ефективно изтърпяване, е изтърпяно до
21.08.2001г. От датата на изтърпяване на последното наказание от
подсъдимия /21.08.2001г./ до датата на инкриминираното деяние
/30.05.2019г./ са изтекли повече от 5 години, поради което той е реабилитиран
по право, съгласно чл.88а ал.1, вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК, с оглед на което се
счита за неосъждан. В същото време факта на предходните му множество
осъждания следва да се прецени като лоши характеристични данни за
личността на подсъдимия.
С оглед изложеното, при наличието на посоченото отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът намира, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от посочените такива се
13

явява изключително, по смисъла на закона поради което не са налице
предпоставките за приложение на чл.55 от НК и съответно на чл.58а ал.4 от
НК.
Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията
на чл.58а ал.1, вр.чл. 54 от НК при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства над отегчаващите, в рамките на предвиденото в
текст на чл.124 ал.1 от НК. Съдът отмери наказанието в минималния
предвиден в текста размер, а именно три години лишаване от свобода, което
на основание чл.58а ал.1 от НК намалява с 1/3, като определи на подсъдимия
наказание в окончателен размер от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Това
наказание по вид и размер съответства на обществената опасност на
конкретното деяния, на тежестта на престъплението, при което причинената
смърт е по непредпазливост, съответства на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства и наличието само на едно отегчаващо такова,
което е и с по-ниска тежест, които очертават подсъдимият като личност с не
висока обществена опасност.
При наличието на всички законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК
съдът намира, че изтърпяването на така определеното наказание следва да
бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Подсъдимият е неосъждан, тъй
като е реабилитиран, поради което няма законова пречка да бъде приложен
института на условното осъждане. Посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства не налагат ефективното изтърпяване на
определеното наказанието.
Преценявайки за какъв изпитателен срок да отложи изтърпяването на
наказанието, съдът прецени от една страна личността на подсъдимия,
неговата възраст, броя и тежестта на изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства, а от друга тежкият краен резултат, при който един човек е
починал по нелеп начин. Това мотивира съдът да определи изпитателен срок
над минимално предвидения в закона, а именно в размер на четири години.
С оглед изложеното, на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът ОТЛАГА
изтърпяването на наказанието две години лишаване от свобода за изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Това наказание, по вид и размер, отложено за посочения изпитателен
срок, ще поправи и превъзпита подсъдимия към спазване законите на
страната и добрите нрави. Ще му въздейства предупредително и възпиращо,
като му даде възможност да преосмисли поведението си занапред. В същото
време наказанието ще въздейства предупредително и възпиращо и върху
останалите членове на обществото като цяло и в конкретното населено място.
Така ще се изпълнят целите на личната и генерална превенция, предвидени в
чл.36 от НК.
14

Не са налице предпоставките по чл.53 от НК за отнемане на
веществените доказателства, приложени по делото. Относно вещите, които са
принадлежали на починалия, те следва да бъдат върнати на неговия
наследник- дъщеря му В.М., частен обвинител и граждански ищец по делото.
Относно 3 броя СД-дискове, те следва да останат към материалите по делото,
тъй като са били предмет на изготвените експертизи.
С оглед изложеното, съдът ВРЪЩА веществените доказателства: 1
бр.зелена памучна тениска с къс ръкав; 1 бр.портмоне /кожен портфейл
,кафяв на цвят; 1 бр.мобилен телефон марка „Нокия“ на дъщерята на
починалия- В. П. М., живуща в гр.Р.
Съдът ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства: 3 броя СД-
дискове- да останала към материалите по делото.
По гражданския иск:
Предявеният срещу подсъдимия граждански иск за причинени
неимуществени вреди, от пострадалата В.М. е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на
основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира вредите, които
пострадалата, в качеството й на дъщеря на починалия и негов законен
наследник е понесла.
Относно размера на гражданския иск, съдът намира следното:
По делото е приет граждански иск за неимуществени вреди- болки и
страдания, които М. е понесла вследствие смъртта на баща си, в размер на
50 000 лв.,със законната лихва от датата на деликта- 30.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като се претендират и направените по
делото разноски.
Съдът приема гражданския иск за доказан в размер на 10 000 лева.
Това е така с оглед родствената връзка между гражданския ищец и починалия.
Като негова дъщеря М. безспорно е преживяла болки, страдания и шок от
смъртта на баща си, който до този момент е бил здрав 51 годишен мъж и не е
очаквала смъртта му и не е била подготвена за нея. Тя е загубила родител,
което е станало изненадващо и неочаквано за нея, за което е била уведомена
от органите на полицията. В същото време гражданският ищец и неговият
повереник не представиха никакви други доказателства- писмени и гласни,
които да установят близки отношения между тях, поддържане на ежедневни
отношения- срещи или телефони обаждания, доказателства за емоционалното
състояние на М. след смъртта на баща й или други, от които съдът да направи
извода, че тя е преживяла смъртта особено болезнено, което да налага
присъждането на по-голям размер на обезщетение. Това е необходимо, за да
може да се прецени степента на претърпените от нея болки, страдания и
15

скръб, които са конкретни и индивидуални за всеки човек, с оглед неговата
възраст, здравословно състояние и психика. Напротив от разпита на св.М. на
ДП е видно, че същата не е виждала баща си от месец март 2019г., което е два
месеца преди смъртта му, въпреки че са живеели в един и същи град. Те са
живеели в отделни жилища, като починалият е живеел със свой приятел, няма
доказателства гражданският ищец да е полагал ежедневни грижи за баща си и
да са били в особено близки отношения. До този извод съдът достига от
заявеното в показанията на св.М.- баща ми живееше с някакъв приятел,
имаше някаква приятелка, всичките си пари изпиваше и други. Този извод се
налага и от показанията на св.Ивелина П. /приятелката на починалия/, която
също не твърди обстоятелства, които да налагат друг извод за отношенията
между баща и дъщеря.
С оглед изложеното по делото липсват други доказателства, извън
родствената връзка между гражданския ищец и починалия, в подкрепа на
предявения граждански иск и доказването на неговия размер. С оглед на това
съдът приема същия за доказан в размер на 10 000 лева, която сума
подсъдимият следва да заплати на В.М., със законната лихва от датата на
деликта-30.05.2019г. Датата на деликта е датата, на която е настъпила смъртта
на П.П., а именно 30.05.2019г., поради което претендираната законна лихва
върху уважения размер на гражданския иск е дължима от тази дата. В
останалата му част, до пълния предявен размер от 50 000 лева, гражданският
иск се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Основателна е претенцията на частния обвинител и граждански ищец
за присъждане на правените от него разноски по делото. От приложения на
л.48 от настоящето дело договор за правна помощ е видно, че М. е
упълномощила повереник в лицето на адв.К.Т. от РАК, на когото е заплатила
сумата от 500 лева, за да я представлява по делото. Тази сума е реално
заплатена от нея, тя има характера на разноски, по смисъла на чл.189 ал.3 от
НПК, поради което подсъдимият следва да бъде осъден да я заплати на
частния обвинител и граждански ищец.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати и останалите
направени по делото разноски в общ размер на 2323,38 лева- разноски на
досъдебното производство, от които 884,38 лева- по сметка на ОД МВР-Русе
и 1440 лева- по сметка на ОП-Русе. Той следва да заплати и 400 лева
държавна такса върху уважени размер на гражданския иск /която е 4 % върху
присъдената сума от 10 000 лева/.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

16

Съобщи за изтекли лични данни