Присъда по дело №529/2011 на Районен съд - Сливен

                МОТИВИ към ПРИСЪДА № 666 по НОХД № 529/2011 г.  

 

            РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия  Д.П.Д. за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 7 от НК.  

В с.з. представителят на РП С. поддържа обвинението срещу подсъдимия по начина, по който е предявено. Отчитайки наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства в настоящия случай, предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК, да бъде намалено с една трета и така намаленото наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Счита, че следва да се приведе в изпълнение и наказанието, в чийто изпитателен срок подсъдимият е извършил настоящото деяние.

В с.з. подсъдимият редовно призован, се явява. Признава се за виновен,  като не желае да се събират доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК под минимума, а именно 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

 

            ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Подсъдимият Д.П.Д. е бълг. гражданин, със средно образование, неженен, неработещ. Осъждан е, включително със споразумение по НОХД № 287/2008 г. на СлРС, влязло в сила на 24.03.2008 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Д. *** река, общ. С., имал баба и често ходил там. Пътувайки забелязал, че в двора на една къща /собственост на свид. С./***, имало оставена медна тава /харамия/ и решил да я открадне. Били минали около две седмици откакто забелязал тавата, когато тръгнал към с. И. Тръгнал вечерта на 24.10.2010 г. от с. С. р. Вървял пеша, но като напуснал селото се качил на стоп в л.а., който преминавал по пътя. Лекият автомобил марка „Лада”, бил управляван от непознат за подс. Д. мъж. Подс. Д. ***. Къщата на свид. С. се намирала в края на селото, в посока към гр. Е. Медната тава била оставена на двора и се виждала от улицата. Същата била с вместимост 40 л. и тежала около 5 кг., имала и една дръжка. Подс. Д. я взел, смачкал я с крака и я сложил в един чувал, който носел със себе си и тръгнал към с. С.р., като се прибрал пеша до дома на баба си. На другия ден сутринта, подс. Д. потърсил свой познат – свид. Г.С., който бил в селото и го помолил да го закара до гр. Е., където да предаде в пункт медната тава. С. се съгласил, като поискал подс. Д. да му заплати 20 лв. за горивото. Двамата отишли до дома на подс. Д., откъдето той извадил и качил в лекия автомобил чувала с медната тава. На С. подс. Д. казал, че в чувала имало бакър, който бил негов, а не краден. Двамата тръгнали от с. С.р. към гр. З., като били с л.а. джип „Митцубиши” с рег. № …………., управляван от свид. С.. Първо отишли до гр. З. където подс. Д. се подписал в пробационната служба. След това тръгнали към пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Вторични суровини 2004” ЕООД - гр. Г. О. Същият се намирал на изхода на гр. Е. /в посока С./ в двора на бивш стопански двор. Подс. Д. свалил чувала от лекия автомобил и го занесъл на кантара. В чувала освен медната тава от с. И., имало и други медни отпадъци – друга медна тава, части от електрожен и обгорен ел. проводник /които подс. Д. бил откраднал от частни домове в с. Б., общ. Е./. Служителката от пункта – К.С.Н., изтеглила медта в чувала, като същата била с общо тегло 20 кг. За предадените медни отпадъци, същата съставила договор за покупко-продажба от 25.10.2010 г. на името на Г.К.С. /тъй като подс. Д. не носил и не могъл да представи документ за самоличност/. На подс. Д. били изплатени 140 лева. Малко преди да тръгнат от пункта, там пристигнал свид. Р.С. – полицейски служител в РУ „П” – Е. С. разпознал С. и го попитал какво е носил в пункта. При тях дошла и служителката от пункта, като обяснила какво са предали С. и Д.. Д. заявил пред С., че предадените вещи били негови и ги бил взел от дома на баба си в с. С.р. За изясняване на произхода на предадените вещи, С. поискал същите да му бъдат предадени. С протокол за доброволно предаване от 25.10.2010 г., Н. му предала вещите. От С. и Д. били снети писмени обяснения, но тъй като не били събрани данни за извършено престъпление от тяхна страна, били освободени. Впоследствие в РУ „П” – Е. с двамата били извършвани допълнителни беседи и Д. признал за извършената от него кражба на тава от с. И. Копие от материалите били изпратени в РУ „П” – С., където била образувана проверка по случая. Тавата, предмет на кражбата, била предадена на П. И. – мл. полиц. инспектор в РУ „П” – С., отговарящ за с. И. Същата била деформирана и негодна за употреба и в това състояние била върната срещу разписка на свид. С..

Видно от заключението на назначената съдебно оценителна експертиза, стойността на откраднатата вещ, възлиза на 129.50 лева.    

 

            ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

С оглед изявлението на подсъдимия, че признава вината си и не желае да се събират доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, съдът обяви, че ще ползва самопризнанията му като доказателство при постановяване на присъдата си, без да събира други доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, прочетени и присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 и чл. 107 от НПК.                       

           

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

            С деянието си подсъдимият Д.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т. 7 от НК, тъй като на 24 срещу 25.10.2010 г., в с. И., общ. С., в условията на повторност, извършил кражба на чужда движима вещ – меден бакър – харамия, с вместимост 40 литра, на стойност 129,50 лева, собственост на Р.М.С. ***, като случаят е немаловажен.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждали е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.

            Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

            Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът прецени ниската стойност на вещта, предмет на престъплението. Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства извън тези, обосноваващи квалификацията на деянието му като повторност.

.           При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията и прие, че следва да определи наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция съдът, на основание чл. 195 ал.1 т. 7, вр. чл. 54 от НК, определи на подсъдимия Д. наказание в размер на минималния, посочен в закона, а именно една година лишаване от свобода. Съдът се съобрази с императивната разпоредба на чл. 58а ал.1 от НК и намали с 1/3 определеното наказание, като постанови така определеното и намалено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, същият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25 от НК, съдът определи на подсъдимия Д. едно общо наказание по настоящата присъда и по влязла в сила присъда по НОХД № 3/2011 г. по описа на РС – гр. Е., а именно най-тежкото от тях – осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като приспадна от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимият е изтърпявал наказание лишаване от свобода или е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” или „Домашен арест”, по която и да е от включените в тази съвкупност присъди.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СлРС сумата от 35 лева за направените разноски по делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: