№ 178
гр. Монтана, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Т.А ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200668 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-000672/02.06.2025г. на
Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР гр.Монтана, на Ц. Б. Б. от с.К.,
обл.М. са наложени административни наказания – глоба в размер на 100.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Поддържа, че не е извършил описаното нарушение, както
и че е неприложима разпоредбата на чл.103 ЗДвП. По същество, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да атакува НП и е
1
в законния 14-дневен срок от връчването, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № 672/ 29.04.2025г. за това, че на
15.03.2025г., в 08.25 часа, в обл.Монтана, РП ІІ-81, км.102+370 с посока на
движение от гр.Лом към гр.Монтана, управлява лек автомобил марка „Ф.Г.“ с
рег.№ ХХХХХХХ, собственост на Б. Б. Б., като при подаване на сигнал със
стоп-палка, по образец на контролните органи от сектор Контрол и
правоприлагане от Национално тол управление към АПИ, гр.Монтана, водача
не спира и продължава движението си към гр.Монтана, с цел да осуети
проверката. АУАН е съставен от В. П. Савеклиева, сектор ПП, на основание
преписка и снети сведения.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва описаното в АУАН и издаденото НП,
административно нарушение.Поддържа, че не е извършил нарушението, както
и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, състоящо се в непълно описание на обстоятелствата на
нарушението, което води до нарушаване правото му на защита в
производството.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд показания депозират
свидетелите Г. Б. А. и Т. П. Т., служители на НТУ, констатирали нарушението
и присъствали при съставянето на акта на нарушителя.
Свидетелят А. подробно и последователно обяснява фактическата
обстановка по установяване на нарушението, а именно, че в съответния ден
установили лице, което пътувало от гр.Лом посока гр.Монтана, подал му
видим знак за спиране, със стоп-палка по образец, но водача не спрял.
Свидетелят поддържа, че водача възприел, че го спират и че трябва да спре,
но въпреки това не спрял и продължил движението си.
В подкрепа твърденията на този свидетел са и свидетелските показания
на Т. П. Т., също очевидец, който обяснява, че на посочената дата и час
колегата му подал сигнал по образец, със стоп-палка, като излязъл на пътя, но
от страна на водача нямало никаква реакция, а същия продължил движението
си и не спрял. Т. пояснява, че пред процесния автомобил нямало интензивен
трафик, водача ги възприел, видял ги и въпреки това не спрял на подадения
2
сигнал.
След съставянето на АУАН нарушителя е запознат с неговото
съдържание и е подписал акта, както и му е връчен препис от същия и е
уведомен за възможността в 7-дневен срок да направи допълнителни писмени
възражения. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени
възражения от нарушителя. В съставения АУАН нарушителя е отразил, че се
движел в колона от автомобили и не разбрал, че „командата за спиране се
отнася за него, както и че извършеното е неволно“.
Обясненията на нарушителя не намират опора в останалите
доказателства по делото – гласните показания на свидетелите А. и Т., както и
съставения акт за административно нарушение, който има самостоятелна
доказателствена сила. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността и
безпристрастността на разпитаните свидетели, тъй като техните твърдения
кореспондират с писмените доказателства по делото. Дори и служители на
НТУ, показанията им са подробни, точни и последователни, непосредствени и
затова съдът изцяло им дава вяра и ги приема за обективни и отразяващи по
несъмнен начин фактическата обстановка.
Административното нарушение се установява по несъмнен начин, както
от писмените доказателства, така и от гласните такива.
Нормата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението за водача на ППС,
при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тоест за
осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е
предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал
водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в цитираната
разпоредба. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно
средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите за
контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай
може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с
ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, от своя страна, предвижда наказание лишаване от право да управлява
3
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението.
Възражението на санкционирания, че нарушението не е установено по
несъмнен начин, не е извършено от него виновно, както и че не е възприел
сигнала за спиране, съдът намира за неоснователно, тъй като от гласните и
писмени доказателства се установи, че водача е възприел, видял е служителя,
който му подава сигнал за спиране и въпреки това е продължил движението си
и не е спрял. Не се установи от разпитаните свидетели нарушителя да се е
движил в условията на интензивен трафик, напротив видял е служителя, който
бил навлязъл на пътното платно и му подал сигнал за спиране, но водача не
спрял и продължил.
Последният е осъществил виновно състава на административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен и
категоричен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин
не са нарушени правата на последния и същият е могъл да организира своята
защита за съдебно заседание. АУАН съдържа изискващите се, съгласно чл.42
от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и
жалбоподателя запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво
нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. Дори
собственоръчно е записал възраженията си срещу съставения АУАН. С
подписа си на приложената разписка е уведомен, че може да направи и
писмени възражения в 7-дневен срок от връчването на акта, като няма данни
да са постъпили писмени възражения при АНО.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно.
Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на
чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението, имотното
4
състояние на нарушителя.Определените санкции са към средните размери,
предвидени в текста, към момента на извършване на деянието, и съдът
намира, че в този си размер, същите ще изпълнят целите на наказанието, както
по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в
движението. Жалбоподателят е с много малък стаж като правоспособен водач
на МПС, от края на 2024г. има издадено СУМПС, поради което следва да е
доста внимателен и прецизен при управление на МПС, предвид малката
практика като шофьор, непрекъснато да следи автомобила и управлението му,
както и състоянието на платното и всички други фактори, имащи отношение
при движението по пътната мрежа.
С оглед на горните мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №25-0996-
000672/02.06.2025г. на Началник Сектор пътна полиция в ОДМВР гр.Монтана,
с което на Ц. Б. Б. от с.К., обл.М., ЕГН **********, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП, изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5