Р Е Ш Е Н И Е
№ 48 28. 06. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 14. 06. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков търговско дело № 54 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ.
По
съображения изложени в исковата молба след увеличение размера на иска,
направено в с.з. на 14. 06. 2019г., ищецът Д.С.С.
моли да бъде осъден ответникът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр. София да му заплати сумата 60 000лв. – представляваща част от дължимата сума от 90
000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – коса фрактура на 3-та метакарпална
кост с дислокация на фрагментите и мозъчно сътресение, с открита вътречерепна травма, в резултат на ПТП станало на ***, в
землището на с. ***, община ***, област Перник, на път III – 367, с посока на
движение с. Долна Диканя към гр. ***, с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, с ДК № ***, управляван от И.Л.Д., застрахован по задължителна застраховка
гражданска отговорност при ответника със застрахователна полица № ***, 18:02ч.,
със срок на покритие от 00:00ч. на 20. 05. 2016г. до 23:59 на 19. 05. 2017г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането - *** до
окончателно изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД
гр. София оспорва иска по размер. Навежда доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца в резултат на качването му в
автомобила, след като е знаел, че водачът е употребил алкохол и след като той
самия не е поставил предпазния си колан.
Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение и признава наличието на
застрахователна полица № ***, 18:02ч., със срок на покритие от 00:00ч. на 20.
05. 2016г. до 23:59 на 19. 05. 2017г., касаеща процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
ДК № ***.
И двете страни не
са представили писмени защити в определения им от съда срок.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки
за предявяването на иска – Д.С.С., чрез адвокат Т.Б.,
е предявил писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ, с вх. № 1486 / 23. 03. 2018г. по описа на
ответното дружество, да му бъде определено обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, в качеството му на пострадал от ПТП на *** Застрахователното
дружество е изпратило писмо изх. № П 00517 / 29. 05. 2018г., с което е
уведомило представителя на ищеца – адвокат Б., че не са налице основания за
уважаване на предявената претенция. Тримесечния срок за доброволно плащане е
изтекъл, още повече, че е налице и категоричен писмен отказ да бъде извършено
такова. Не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки и
липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до невъзможност да бъде
упражнено правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и
дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно
компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
С присъда № 8,
постановена в с.з. на 27. 06. 2017г. по НОХ дело № 133 / 2017г. по описа на
Пернишкия окръжен съд, влязла в законна сила на 13. 07. 2017г., подсъдимият И.Л.Д.,
с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на *** в землището на с. ***,
област Перник, на път III-627, с посока на движение с. Долна
Диканя към гр. ***, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген
Поло“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2,
изр.2-ро от ЗДвП – при избиране скоростта на движение не се е съобразил с
конкретните пътни условия – релефа на местността (наличие на десен завой), както и условията на видимост (движение нощно време при липса на допълнителна осветеност
на пътя), като не намалил скоростта на
движение на автомобила при възникнала опасност за движението и не осигурил
движението на автомобила в дясната лента на пътното платно при преминаване през
десен завой, като с деянието си причинил смъртта на Ф.И.М. и средна телесна
повреда на Е.С.Б., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на
което е отложено с изпитателен срок от четири години.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК настоящият съдебен състав е обвързан относно
това, че е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
От свидетелските
показания на И.Л.Д. се установява, че вечерта на ***, в къща в гр. ***, са били
той и домакинът Ф.М.. Впоследствие дошли
ищецът Д.С. и Е.Б.. Четиримата употребявали ракия от голяма пластмасова бутилка
– от около 1,5 – 2 литра. Към полунощ решили да отидат до язовира в с. Долна
Диканя, община ***, за да се изкъпят. Отишли с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, управляван от Е.Б.. В язовира се
къпали Ф.М., Д.С. и Е.Б., а свидетелят И.Д.
стоял на брега. На връщане потеглили за гр. *** със същия автомобил, който този
път бил управляван от И.Л.Д., защото така решили всички. Отпред на дясната
седалка седял Д.С., а Ф.М. и Е.Б., се возели на задната седалка. Преди село ***,
на десен завой, водачът Д. изгубил контрол на автомобила, който напуснал
пътното платно от лявата страна и продължил да се движи хаотично /галопирайки/
в слънчогледова нива над 100метра след което се обърнал на таван.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания на И.Л.Д. и от обясненията
на инж. В., дадени в с.з. на 14. 06. 2019г. при приемане заключението на
комплексната автотехническа - медицинска съдебна
експертиза.
В резултат на това ПТП
ищецът Д.С. получил коса фрактура на трета метакарпална
кост на лява длан с разместване на фрагментите, както и мозъчно сътресение с
открита вътречерепна травма, с разкъсно
– контузна рана в дясно над челото париетално с размери над 4 см. Дошли полицаи, а след тях и
екипи на ЦСМП. С такъв екип бил откаран ищецът в МБАЛ „Рахила
Ангелова“ гр. Перник. При самата травма пострадалия е изпитал силни болки и
страдания. Счупването в областта на дланта е довело до появата на оток и
дифузен подкожен хематом, като не е можел да си служи с ръката. Раната на
главата е била с неравни ръбове и умерено кървяща, като е предизвикала болки и
страдания. Раната е обработена по спешност – почистване от пръст, опресняване
на ръбовете и зашиване. Постоперативно е търпял по – слаби болки. На лява длан
е поставена гипсова имобилизация до стабилизиране на
състоянието и до провеждане на оперативно лечение. След поставяне на имобилизацията болките са намалели. Изписан е на *** с
подобрение и нормален неврологичен статус, без отпадна симптоматика и с
окончателна диагноза: „Мозъчно сътресение, с открита вътречерепна
травма“ и придружаващо заболяване „повърхностна травма на главата“ На 19. 06.
2016г. е постъпил във ВМА – София за оперативно лечение на счупената кост на дланта.
Опериран на 20. 09. 2016г., като е извършена репозиция
на счупените кости и фиксирането им чрез 2 броя Киршнерови
игли. Поставена е превръзка на ръката. Изписан е на 21. 09. 2016г., като постоперативно
отново е търпял по – силни болки и страдания. Носил е иглите до 21. 10. 2016г.
за 30 дни, като през това време е търпял неудобства и страдания от битово и
хигиенно естество. За отстраняване на иглите е постъпил отново във ВМА – София
на 21. 10. 2016г. и е проведено ново оперативно лечение. След отстраняване на
иглите, отново е търпял болки и страдания, като с времето болките са намалели.
Изпитвал е по – сериозни затруднения при самообслужване в битов характер за
около 45 – 50 дни. Започнал е да провежда рехабилитация за раздвижване на
ставите на пръстите и китката на ляв горен крайник, която отначало е била по –
силно болезнена. Няма медицинска документация къде и кога е проведена лфк и физиотерапия в специализиран център. На 19. 12.
2016г. видно от прегледа при травматолог, все още е имал болки, отоци на дланта
и пръстите с ограничаване на движенията и захвата на
ръката. Назначена терапия – лфк. На 17. 02. 2017г.
отново има отразен преглед при травматолог. Обективно: „отоци, болка с
ограничени движения провежда
рехабилитация“. След това с ЕР на ТЕЛК от 22. 03. 2017г. временната
нетрудоспособност е продължена за още 2 месеца заради оплаквания от персистиращо главоболие, за което след консултация с
невролог – провежда лечение. Установено е, че има „палпаторна
болка в лява длан, запазен юмручен захват, кълбовиден
и щипков захват.
Продължаващ рехабилитационен процес. Състояние след
мозъчно сътресение и контузия на главата“. На 02. 05. 2017г. при преглед от
неврохирург е установено, че има оплаквания от главоболие, замаяност, нарушено
равновесие. Обективно е установено „без МРД и ЧМН, бързоизчерпващ
се нистагъм, без двигателен дефицит, Ромберг – нестабилен“. С ново ЕР на ТЕЛК от 06. 06. 2017г.
временната нетрудоспособност е продължена до 30. 06. 2017г. вкл. При прегледа е
установено „движенията на трети пръст са
възстановени“. Бил е общо временно нетрудоспособен във връзка със счупването на
3-та дланна кост на лява ръка, мозъчно сътресение с
повърхностна травма на главата от *** до
30. 06. 2017г. - за 292 дни. Видно от медицинската документация пострадалия е
получил травма на главата с поставена диагноза „мозъчно сътресение“. В
решението на ТЕЛК от 22. 03. 2017г. е отбелязано, че има оплаквания от
главоболие, за което провежда лечение. На 02. 05. 2017г. е прегледан от
невролог и назначена терапия, което страдание е от компетентността на невролог
/неврохирург/.
Фрактурата на лявата длан е зарастнала
напълно, а движенията и захвата на ръката са
възстановени. От
медицинската документация е видно, че пострадалия, на 27. 09. 2017г. е имал
оплаквания от болки в дясна гривнена област с
изтръпване на пръстите в зоната на н. медианус –
отразен преглед при невролог. Направена ренгенография
на дясна гривнена става с разчитане от ренгенолог – „значителна деформация на ос навикуларе /това е една от костиците
на проксималния ред от китковидните кости/ с преустройка на костната структура- вероятно след стара
травма“. Извършено ЕМГ от 04. 10. 2017г. – данни за компресия на н. медианус в дясно. На 21. 12. 2017г. е прегледан от
травматолог в болница „Софиямед“, с поставена
диагноза „последици от счупване на ниво китка и длан“ – стара травма на китката
с несрастване на скафоид след фрактура. Интероперативно по време на операцията на 03. 01. 2018г. в
„Софиямед“ е установена : „застаряла неравна руптура на сухожилието на мускул флексор
карпи-радиалис с фиброзни
сраствания към нервус медианус“.
Това означава, че една от причините за стеснението на „карпалния
тунел“ е разкъсването на сухожилието, което се дължи на стара травма.
Тези увреди е възможно да се дължат на прекарана травма в областта на дясна гривнена
става, както и от професията на ел. техник, където най – вероятно се изисква
натоварване на дясна ръка. Никъде в медицинската документация след ППТ от
16. 09. 2016г. няма описана травма или
оплаквания от контузия в областта на дясна гривнена
става. Ако имаше увреда в тази област при ПТП, то
щеше да се прояви с оток, хематом и силна болезненост с ограничаване на
движенията.
Тези обстоятелства
се установяват от приложените епикризи към исковата
молба, двете Експерти решения на ТЕЛК, болнични листове и заключението на
вещото лице д-р М.М., по съдебно – медицинската
експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено.
По изложените съображения съдът приема всички подробно описани в него увреждания,
болки, страдания, неудобства, период на неработоспособност, както и направените
две операции – на 20. 09. 2016г. за поставяне на Киршнеровите
игли и на 21. 10. 2016г. за отстраняването на иглите, като последица от процесното ПТП. Съдът не възприема единствено увреждането
на дясна гривнена област на дясната ръка на ищеца,
тъй като същото касае стара травма и няма никаква връзка с пътно –
транспортното произшествие, в каквато насока е и даденото заключение на вещото
лице.
По делото се
установява, че ищецът има обща емоционално – волева лабилност. Преди повече от
10 години тя се е проявила по повод физическото му претоварване - изпълнявал длъжността *** и бил ***, в
резултат на което не се чувствал добре емоционално и се изолирал от околните.
По този повод потърсил медицинска помощ от невролога доктор А.М.. Същата му
предписала медикаменти, които той употребявал около един месец без да излиза в
болничен отпуск, ползвайки годишния си отпуск. В тази насока са обясненията на
ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК в с. з. 16. 04. 2019г. и свидетелските
показания на неговата майка – свидетелската В.Г.С..
След претърпяното
ПТП и претърпените три операции на двете ръце /в това число и на дясната гривнена става, която няма общо с процесното
ПТП/, ищецът отново се почувствал емоционално зле и се изолирал от околните,
като дори не ходел да гледа тенис мачове, предавани по телевизията, заедно с
други фенове на тениса, както преди правели обичайно. На 07. 12. 2019г. потърсил
помощ от психиатъра д-р А., която му поставила диагноза – *** и предписала
медикаменти. Ищецът започнал да употребява медикаментите по схема и да ходи на
контролни прегледи, въз основа на които вида, количеството и дозите на
медикаментите бил коригиран. Тези обстоятелства се установяват от свидетелските
показания на И.А.Я., на В.Г. В. и от двата амбулаторни листа – от 07. 12.
2018г. и от 27. 02. 2019г.
Съгласно
заключението на комплексната психолого – психиатрична
съдебна експертиза на вещите лица М.Г. и д-р Р.К., което съдът възприема като
обективно и компетентно дадено и устните обяснения на вещите лица в с.з. на 04.
06. 2019г. се установява следното:
При
освидетелствания е налице ***, което към
момента е овладяно медикаментозно в значителна степен. Същото се намира в
пряка причинно –следствена връзка с преживяното ПТП. Когато нервната система на
човек е отслабена има емоционална лабилност. Ищецът има загуба на мотивация,
характеризираща се с импулсивност в отсъствие на самоконтрол, която води до
изтощение, в което се намира той. Емоционалната лабилност е нарушение,
характеризираща се с нестабилно настроение. Продължителният емоционален стрес,
в който се намира ищецът е показателен за данни на лабилност. Симтомите, които представя ищецът, а именно постоянната
умора, депресията, тревожността, говорят, че се налице данни за ***. *** не е
постоянно условие и с времето, и с характера на човек може да бъде преодоляна.
От психиатрична
гледна точка при освидетелствания е налице леко изразена ***, която е симптом
от гореспоменатото психично разстройство. Видно от амбулаторния лист при
контролен преглед от психиатър на 27. 02. 2019, се отчита начално редуциране на
оплакванията, но продължава медикаментозното лечение. От психологична гледна
точка се регистрира емоционално поведение на човек, проблеми свързани с памет,
мислене, възприятия, тревоги, депресии и т.н. и не могат да се регистрират давностни срокове, тъй като има индивидуален елемент.
Данните от
свидетелските показания и медицинската документация по делото, съпоставени с
обективната находка при прегледа на освидетелствания са причина да се смята, че
началото на настоящето психично разстройство е свързано с преживяното ПТП. От
психологична гледна точка тревогата и натрупаното напрежение все още не са психически
преработени. Налице е промяна с психологичното и емоционално състояние и
непреработен психически момент и изпитва чувство за вина за това, че той е
оцелял, а приятелят му е не. Не е преработил травмите – психическата,
емоционалната, физическа загуба. Процесът на оздравяване не изключва
необходимостта от психотерапевтична помощ.
Към момента освидетелствания
приема лек антидепресант – Ремирта
в доза 45мг. вечер. Психически и
емоционално не се справя. Всеки спомен за катастрофата е труден и
продължителен процес, в който трябва да бъдат преработени всички травмиращи
моменти на преживяното.
Причината за
сегашното психично състояние на освидетелствания е все още неотзвучалото
напълно разстройство – ***.
Ищецът е по -
уязвим като психика, към настоящия момент, предразположен е при всякакви
натоварващи събития да реагира по подобен начин. При по – ниско ниво на
дразнител би развил такава реакция, отколкото човек, който не е предразположен
и е с устойчива психика.
Съдът не възприема
свидетелските показания на В.Г. В., че това му състояние, получено след процесното ПТП е причина ищецът да загуби работата си като ***,
тъй като от уводната част на заключението, се установява, че ищецът е работил
като *** до ***, когато е бил съкратен, а от *** работи като ***.
След процесното ПТП, но и след операцията на дясната гривнена става, която няма връзка с предмета на делото,
той е спрял да бъде *** и вече участва само като *****************************.
Съдът следва да отбележи, че движенията и захвата на
лявата ръка са напълно възстановени към настоящи момент.
Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение и признава наличието на
застрахователна полица № ***, 18:02ч., със срок на покритие от 00:00ч. на 20.
05. 2016г. до 23:59 на 19. 05. 2017г., касаеща процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
ДК № ***.
От правна страна. По
делото е установено, че за гореописаните неимуществени вреди, с изключение на
тези, за които съдът изрично е отбелязал, че не са последица от процесното ПТП, се дължи обезщетение от страна на застрахователното
дружество. Изхождайки от разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от
възрастта на пострадалия към момента на ПТП – в активна трудоспособна възраст
на ***г., от характера на уврежданията – коса фрактура на трета метакарпална кост на лява длан с разместване на фрагментите
и мозъчно сътресение с открита вътречерепна травма, с
разкъсно – контузна рана в
дясно над челото париетално с размери над 4 см., с
което на практика са причинени две средни телесни повреди, от проведеното
лечение, в това число и две операции - на счупената костица
на лявата длан, от претърпените болки и страдания по време на причиняване на
уврежданията, по време на лечението, след двете операции и по време на последващата рехабилитация,
от претърпените неудобства от битов характер през времето на лечението и
възстановяването, от продължителността на временната нетрудоспособност - за 292
дни, от полученото психическо разстройство: *** и наложилото се медикаментозно лечение, което все още
се провежда – от една страна, а от друга страна - от обстоятелството, че
фрактурата на лявата длан е зарастнала
напълно, като движенията и захвата на лявата ръка са
възстановени, от обстоятелството, че ***, към момента е овладяно медикаментозно в значителна
степен, от размера на минималната работна заплата към датата на увреждането –
420лв. и от размера на минималната работна заплата към настоящия момент - 560лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата
от 38 000лв. би обезщетила справедливо Д.С. за претърпените от него
неимуществени вреди.
Съдът намира, че
възражението на ответното ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като по време на претърпяното
ПТП е бил без предпазен колан, се явява
недоказано. Дори напротив - от заключението на комплексната автотехническа
и медицинска съдебна експертиза, както и от устните обяснения на вещото лице
инж. В., се установява, че при огледа е бил констатиран отворен преден десет еърбег пред предната дясна седалка след процесното
ПТП. Отварянето на въздушната възглавница би трябвало да стане само при
поставен преден колан, но производителите не изключват възможността това да
стане и без поставен колан, т.е. касае е се за правило и за изключение. С оглед
изложеното съдът намира, за недоказано това възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на
другото възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, тъй като се е качил в автомобила, след като
е знаел, че водача е в пияно състояние, съдът го намира за основателно. От
свидетелските показания на И.Л.Д. се установява, че вечерта на ***, той, Ф.М., ищецът
Д.С. и Е.Б. заедно са употребявали ракия от голяма пластмасова бутилка – от
около 1,5 – 2 литра. С цитираната по – горе присъда на Пернишкия окръжен съд, И.Д.
е осъден за извършеното от него престъпление по непредпазливост, като деецът е
бил в пияно състояние – с наличие на
етилов алкохол в кръвта, с концентрация 1,92 промила на хиляда. Константна е
практиката на ВКС, че пияно състояние е налице, когато лицето е с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда, а в случая има надвишаване почти
четири пъти. Ищецът е бил наясно със състоянието на водача Д., но се е качил в
автомобила, поради което обезщетението следва да бъде намалено с 1 / 2 част,
т.е. в размер на 19 000лв.
Обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законните лихви за забава, считано от датата
на депозиране на заявлението за изплащане на обезщетение пред застрахователното
дружество – от 23. 03. 2018г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция
за горницата над 19 000лв. до 60 000лв., както и за лихвите за забава
за периода от датата на увреждането – *** до 23. 03. 2018г., следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските.
Ищецът е представил
договор за правна помощ, но няма данни да е уговаряно адвокатско възнаграждение,
нито да е изплащано такова. Ответното дружество е направило разноски в размер
на 755лв. /5лв. такса за съдебно удостоверение, 400лв. възнаграждения за двете
вещи лица по комплексната психолого – психиатрична
експертиза и 350лв. възнаграждения за двете вещи лица по комплексната автотехническа и
медицинска експертиза. С оглед отхвърлената част от иска и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сумата 349,87лв.
На основание чл.
78, ал.8, вр. с чл.37 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 25, ал.2, предложение първо и предложение второ
от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника и сумата 450лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд 200лв., представляваща изплатено възнаграждение от
бюджетните средства на съда на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза
и сумата 760лв., представляваща държавна
такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“
№ 5, да заплати Д.С.С., с ЕГН **********,***, сумата 19 000лв. /деветнадесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, в резултат на ПТП станало на ***, в землището на с. ***, община ***,
област Перник, на път III – 367, с посока на движение с. Долна Диканя към гр. ***,
с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, управляван от И.Л.Д.,
застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника
със застрахователна полица № ***, 18:02ч., със срок на покритие от 00:00ч. на
20. 05. 2016г. до 23:59 на 19. 05. 2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 23. 03. 2018г. до окончателното изплащане, като за горницата над
19 000лв. до пълния претендиран размер от 60 000лв.,
който иск е предявен като частичен от общия исков размер от 90 000лв.,
както и в частта, с която се претендира присъждане на законна лихва за забава,
считано от датата на увреждането – *** до 23. 03. 2018г. - ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.С., с ЕГН **********,***,
да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София,
район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, сумата 450лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата 349,87лв., представляваща направените от дружеството разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“
№ 5, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 200лв. възнаграждение за вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза лица и сумата 760лв. държавна
такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания върху двете
суми, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия :