Р Е Ш Е Н И Е
№............../….…...2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 20.03.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14270 г. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
ищеца „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ***, против ответника Х.О.Д., ЕГН: **********,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 875.24 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 30***58/26.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 404.48 лв.,
представляващо договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № 30***58/26.07.2017
г., както и сумата от 1035.12 лв., представляваща възнаграждение за закупен от
ответника пакет от допълнителни услуги, с правно основание по чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.07.2017 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30***58 между „П.К.Б." ЕООД, като кредитор, и Х.О.Д.,
като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита:
900 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 55.64 лв.; годишен
процент на разходите (ГПР): 49.90 %; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен
процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 1335.36 лв.; възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.48 лв.; размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв.; общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги: общо задължение: 2415.84 лв.; общ размер на вноска:
100.66 лв.; дата на погасяване: 15-ти ден от месеца. „П.К.Б." ЕООД
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 27.07.2017 г.
превело паричната сума в размер на 900 лв. по посочена от длъжника банкова
сметка. *** по Договора за потребителски кредит № 30***58, като го сключил за
срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.66 лв.
и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Съгласно чл. 4 от Общите условия
към ДПК № 30***58 ответникът дължал на ищеца възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение било предварително определено в погасителния
план в размер на 435.36 лв. Длъжникът погасил сумата в размер на 30.88 лв., а
неизплатеното възнаграждение било в размер на 404.48 лв. Съгласно сключеното
между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и
чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на
1080.48 лв. Към момента била платена сумата в общ размер на 45.36 лева и
оставали да бъдат погасени 1035.12 лв. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал
точно поетите с договора задължения и направил само една пълна и една непълна
погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на
09.01.2018 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 11.01.2018 г., на длъжника било
изпратено уведомително писмо, с което той бил информиран, че договорът е
едностранно прекратен, а задължението по заема обявено за предсрочно изискуемо.
Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № 30***58
било в общ размер на 101 лв. Ответникът дължал на „П.К.Б." ЕООД сумата в
размер на 2314.84 лв., неизплатено парично задължение - главница,
представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 875.24 лв., договорно
възнаграждение в размер на 404.48 лв., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1035.12 лв. Поради неизпълнението на договорното
задължение, „П.К.Б." ЕООД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. По заявлението било образувано
ч.гр.дело № 6561/2018 г. на ВРС и дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 6561/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено
Х.О.Д., ЕГН **********, да заплати на “П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 2354,31 лева, от която 2314.84 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 30***58/27.07.2017
г., сумата от 30 лв. такса по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена за периода от
16.10.2017 г. до 09.01.2018 г., сумата от 9.47 лева, представляваща законова
лихва за забава за периода от 16.10.2017 г. до 09.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. За възможността да предяви иск заявителят е уведомен на 21.08.2018 г. Настоящият иск за установяване съществуването на
вземането е предявен на 21.09.2018 г., тоест в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства – искане за предоставяне
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, платежно нареждане от
27.07.2017 г. за сумата от 900 лв., погасителен план, споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общите условия, се установява,
че на 26.07.2017 г., между Х.О.Д. и „П.К.Б."
ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 30***58, при следните
параметри: сума на кредита 900 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на
вноската: 55.64 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; годишен
лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по
кредита: 1335.36 лв.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
1080.48 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв.;
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение:
2415.84 лв.; общ размер на вноска: 100.66 лв.; дата на погасяване: 15-ти ден от
месеца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 от ЗЗД.
От приетите писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 875.24 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, както и че искът по чл. 415,
ал. 1
от ГПК е предявен
в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството
и правния интерес от воденето
му за ищеца.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за потребителски
кредит (по см. на чл. 9 от ЗПК) е сключен между страните и ответникът е получил
заемната сума. Следователно, по несъмнен начин в процеса на доказване е установен правнорелевантният факт, че ищецът е изпълнил своето
основно договорно задължение за предоставяне (отпускане) на заем в размер на
900 лв., поради което е възникнало насрещното правно задължение на длъжника да
върне на ищеца усвоената сума по договора.
По делото не се спори, а и се установи от представеното
извлечение от сметка (л. 39), че длъжникът е заплатил сумата от 101 лв. (24.76
лв. – главница, 30.88 лв. – договорна лихва, и 45.36 лв. - възнаграждение за
допълнителни услуги).
По делото се установи обаче, че задължението на ответника
за изплащане на вноските по кредита не е станало предсрочно изискуемо,
доколкото съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
(което важи и за небанковите финансови институции, които предоставят по занятие
кредити, вкл. и за ищеца в настоящото производство), по силата на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в ОУ предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и
да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за издадената заповед за
изпълнение с връчването й, поради което задължението за остатъка от заема, така
както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.
От доказателствата по делото не може да се заключи, че
изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало
до длъжника преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително
писмо с дата 11.01.2018 г. от "П.К.Б." ЕООД, но липсват твърдения и
доказателства същото да е изпратено до длъжника, респ. да е получено от него. В
настоящия случай, доказателства за уведомяване на длъжника не са представени,
поради което и съдът приема, че не е настъпила предсрочната изискуемост към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
С връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК на ответника предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това
уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение (Решение №114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
ВКС, II т.о.). Предсрочната изискуемост е настъпила със самото връчването на
исковата молба на ответника, но това обстоятелство, настъпило след подаване на
заявлението, не може да се вземе предвид при разглеждане на предявения
установителен иск, а следва да бъде съобразено от съда при разглеждане на
осъдителния иск за претендираното договорно възнаграждение.
Доколкото по делото не се установи да е обявена по
надлежния ред предсрочната изискуемост, искът за главницата е основателен до
размера, формиран от сбора на вноските с настъпил падеж до момента на
приключване на делото, съобразно правилата на чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 15
от 09.05.2017 г. по т.д. № 60034/2016 на Първо гр.о., ВКС). От погасителния план на л. 23-24 от делото се установява, че общият размер
на погасителните вноски (18 падежирали
вноски) по главницата, за периода от датата на плащане на втората вноска
15.10.2017 г. до 15.03.2019 г. /датата на плащане на вноската към приключване
на устните състезания/ възлиза на 623.56 лева,
до който размер е налице основание за дължимост на вземането и искът по
чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен, като за разликата над 623.56 лева до 875.24
лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът намира обаче, че клаузите от договора досежно
възнаграждението за допълнителни услуги противоречат на императивните норми на
закона. Видно от споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за
предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на споразумението. В
споразумението е посочено, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но
не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите за предоставена
услуга приоритетно разглеждане на искане за отпускане на кредит. Посочената
стойност на разходите е дължимо изцяло при сключване на споразумението, но
заплащането е разсрочено за срока на кредита и е част от вноските по закупения пакет
от допълнителни услуги. Доказателства за това дали кредитополучателят е ползвал
тези допълнителна услуга или друга услуга от изброените не са налице по делото, поради което и
заплащане на възнаграждение по споразумението не се дължи. От друга страна и самата
уговорка за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
„Бонус" в размер на 1080.48 лева/вноска 45.02 лв., се явява противоречаща
на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Доколкото
уговорките в споразумението не са индивидуално договорени между страните, не
отговарят на изискването за добросъвестност, сключени са във вреда на
потребителя и водят до неравновесие между правата и задълженията на страните (в
съотношение главница - 900 лв., възнаграждение за допълнителни услуги - 1080.48
лв.), същите се явяват
и неравноправни по смисъла на чл. 24 ЗПК вр. с чл. 143 от
ЗЗП.
В тази връзка споразумението се
явява нищожно. Доколкото не е налице основание за присъждане на претендираната сума, то
искът за сумата от 1035.12 лв. следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.
При настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит към
датата на връчване на исковата молба на ответника (на 13.12.2018 г.), и при
отчитане на размера на погасителните вноски за договорна лихва (представляваща
цената, възнаграждението, за предоставената финансова услуга), съобразно
погасителния план, до датата на
предсрочната изискуемост - 13.12.2018 г., съдът намира, че общият размер на
дължимата договорна лихва възлиза на 328.34 лева. По дело се установи, че ответникът
е погасил част от възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 45.36 лв. Предвид на това, че
липсва основание за дължимост на възнаграждението за допълнителни услуги по
нищожното споразумение, съдът намира, че от сумата в размер на 328.34 лева
следва да се приспадне заплатената вече сума от 45.36 лв., като разликата от
282.98 лв. следва да се присъди на ищеца. За разликата над 282.98 лв. до претендирания
размер от 404.48 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната
разноски в настоящото производство в размер на 79.46 лв., както и разноските в
заповедното производство в размер на 37.38 лв., съобразно уважената част от претенциите.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Х.О.Д., ЕГН: **********, дължи на ищеца „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 623.56 лева, представляваща главница
по договор за потребителски
кредит № 30***58/26.07.2017 г., сключен между Х.О.Д. и „П.К.Б." ЕООД, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявлението – 09.05.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 6561/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 623.56 лева до пълния претендиран размер от 875.24 лева.
ОСЪЖДА ответника
Х.О.Д., ЕГН: **********, да заплати на ищеца „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 282.98 лв., представляваща договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит
№ 30***58/26.07.2017 г., сключен между Х.О.Д. и „П.К.Б." ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 282.90 лева до пълния
претендиран размер от 404.48 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска
на ищеца „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ***, за осъждане на ответника Х.О.Д.,
ЕГН: **********, да заплати сумата от 1035.12 лв., представляваща
възнаграждение за закупен от ответника пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30***58/26.07.2017
г. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сключен
между Х.О.Д. и „П.К.Б." ЕООД.
ОСЪЖДА
Х.О.Д., ЕГН: **********, да
заплати на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 116.84 лв., представляваща
сторени от ищцовата страна разноски
в настоящото и заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: