№ 16
Г. Г.Монтана , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211630200586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Районен съд – Г.Монтана е сезиран с жалба от Д. Г. А. от Г.София, ж.к.
,,Обеля 2” № 251, вх.А, ет.5, ап.15, с ЕГН: ********** против Електронен
фиш Серия К № 4192019 издаден от ОДМВР – Г. Монтана, с който е било
констатирано, че на 15.11.2020г., в 15:36ч., по РП ІІ 81 при км. 82+6 извън
населено място, с посока на движение от Г.Монтана към Г.Берковица, при
наличие на пътен знак В – 26, въвеждащ оГаничение на скоростта от 60 км/ч.,
управлявал лек автомобил ОПЕЛ АСТРА ГТЦ с рег.№ хх със скорост 87
км/ч. превишавайки разрешената скорост с 37 км/ч. Поради тази причина и на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба 300.00 лева за извършено нарушение по
чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателя,
който релевира оплаквания, че същият е незаконосъобразен и издаден в
нарушение на закона и процесуалните правила. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.А., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
1
Административно – наказващият орган ОДМВР - Г.Монтана, редовно
призован, не изпраща представител.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на
електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд - Г.Монтана, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.11.2020г., в 15:36ч., по РП ІІ 81 при км. 82+6 извън населено
място, с посока на движение от Г.Монтана към Г.Берковица, при наличие на
пътен знак В – 26, въвеждащ оГаничение на скоростта от 60 км/ч.,
жалбоподателят Д.А. управлявал лек автомобил ОПЕЛ АСТРА ГТЦ с рег.№
хх със скорост 87 км/ч. превишавайки разрешената скорост с 37 км/ч. Поради
тази причина и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба 300.00 лева за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП /ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано със
стационарна видео – радарна система на наблюдение и в отсъствието на
контролен орган, административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя правилно е била Аажирана чрез издаването на електронен
фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
2
В правната норма се определя и съдържанието, на което трябва да
отговоря електронния фиш, чиито образец се утвърждава със Заповед № Із –
305/ 04.02.2011г. от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно & 6 т.63 от ДР на ЗДвП ,,електронен фиш” е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по
съдържание на правното му действие – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
В случая нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство на скоростта на МПС, а именно ATCC ARH CAM S 1, при което
измерването, регистрирането и записът се извършва от система радар –
камера – компютър, като единствената роля е да въведе оГаниченията на
скоростта на този участък. Към делото е приложено като писмено
доказателство Протокол за проверка от Български институт по метрология
Дирекция ,,Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” е
приключела, въз основа на което може да се направи еднозначен извод, че
към момента на заснемане на нарушението е налице техническа изправност
на устройството.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно
нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Съдът не споделя развитото от жалбоподателя възражение за липсата на
място, където е било извършено нарушението. Видно от съдържанието на
санкциониращия акт е, че същият съдържа необходимите реквизити,
утвърдени по образец. Във фища ясно е посочено мястото, по което
жалбоподателят се е движил - РП ІІ 81 при км. 82+6, с посока на движение от
3
Г.Монтана към Г.Берковица, което в достатъчна степен определя яснотата на
местонарушението.
Също така не следва да бъде споделено и второто оплакване на
жалбоподателя, за смесване на двете материално правни норми на нарушение
по чл.21, ал.2 и ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш много ясно е посочено, че е
налице извършено нарушение извън населено място, което попада в
хипотезата на материално правната норма на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от
ЗДвП, а не и ал.1. Извършената препратка към първата алинея не обуславя
наличието на две правни норми, а и това не е посочено в самия санкциониращ
акт.
Не следва да бъде възприето и последното възражение на
жалбоподателя за наличие на маловажност на случая. Извършеното
административно нарушение се отличава с висока степен на обществена
опасност, тъй като е налице значително превишаване на максимално
разрешената скорост за движение в извън населено място. По своя характер
самия вид на нарушенията свързани с управляване на МПС с неразрешена
скорост изключва приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Липсата
на предходни такива от страна на жалбоподателя по ЗДвП, което се
установява от справка картон на водача, не означава отсъствието на високата
обществена опасност на извършеното от него нарушение.
Следва обаче да бъде споделено оплакването на жалбоподателя,
наведено в съдебно заседание, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй
като е налице съществено разминаване между нарушената с пътен знак
скорост на движение в извън населено място от 60 км/ч. и посочената такава
от 50 км/ч. Според съда е налице допусната очевидна фактическа Гешка,
която обаче не е предвидена като институт в ЗАНН и обуславя оГаничаване
правото на защита на наказаното лице да узнае съществени параметри от
вмененото му административно нарушение. Санкцията, която му е била
наложена е именно за превишаване на максимално допустимата скорост от 50
км/ч., а не 60 км/ч. При въведеното оГаничение с пътен знак
административната отговорност на дееца е следвало да бъде по чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП, където скоростта би следвало да 27 км/ч. и респективно за
превишаване от 21 до 30 км/ч. наказанието е глоба 100 лева.
4
Поради тези съображение съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и издаден при допуснато съществено процесуално
нарушение и като такъв следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4192019 издаден от ОДМВР – Г.
Монтана, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП,
на Д. Г. А. от Г.София, ж.к. ,,Обеля 2” № 251, вх.А, ет.5, ап.15, с ЕГН:
********** е наложено наказание глоба 300.00 (триста) лева за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Г. Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5