Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
с
участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН И. и при секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 3040/2019 г. по
описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.И.И. с ЕГН **********
от гр. Варна, подадена чрез адв. Й.А. – ВАК, срещу Решение № 1775 от 04.10.2019
г. по АНД № 3786/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен
фиш Серия К № 2559864 на ОД на МВР - Варна за налагане на административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. на касатора, на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от с.з.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законодателят е дал възможност на
собственика на автомобила, който не е нарушител по издаден електронен фиш, да
посочи действителния такъв, на когото да се ангажира отговорността, като не е
въведено ограничение само първото посочено от него лице задължително да понесе
отговорността за извършеното нарушение. Изтъква се, че ако
административнонаказващият орган не даде възможност на посоченото от
собственика лице да се защити и до посочи кой е управлявал автомобила или не,
то това би довело до злоупотреба с права, като следва да се има предвид и
нормата на чл. 24 , ал. 1 от ЗАНН според която отговорността е лична. Твърди
се, че неприемайки декларацията на И., наказващият орган е ограничил правото му
на защита, а е следвало да се обезсили издаденият електронен фиш и да се
разпореди да се издаде такъв на посоченото от И. лице. Настоява се, че са
допуснати съществен процесуални нарушения, тъй като не е установено правилно
лицето, чиято отговорност следва да се ангажира.
На следващо място касаторът твърди, че липсват
доказателства за мястото на проверката и използване на техническото средство за
скорост, като се сочи, че бензиностанция „Петрол“ се намира на път „А-2“, а не
както е посочено в електронния фиш на път „Е-70“, а и въпросната бензиностанция
е далеч преди вливането на главен път „Е-70“ в автомагистрала „А-2“. Поддържа
се, че ограничението на скоростта при движение по автомагистрала е до 140 км/ч
и извън населено място – до 90 км/ч, а и не са представени доказателства за
местонахождението на пътен знак В-26, указващ разрешената скорост, спрямо това
на автоматизираното техническо средство. Сочи се, че при въвеждане на
координатите на мобилната камера в уебсайта „Гугъл мапс“ се извежда локация в
земеделска земя около гр. Провадия, което означава неточност при GPS позициониране на автоматизираното техническо средство
или поради технически проблем не се проследява точното местонахождение на
камерата, респ. невъзможност за точно определяне на мястото на извършване на
нарушението. Според касатора ВРС въобще не се е произнесъл по наведените
твърдения за липса на доказателства за поставяне на пътни знаци, например Е-24
или каквато и да е друга схема, от която да може да се установи наличието на
обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява видеоконтрол.
Искането е да се отмени обжалваното решение на ВРС и
да се отмени електронният фиш. С писмена молба по същество на спора се поддържа
искането.
Ответникът – ОД на МВР Варна не ангажира писмен
отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност
на жалбата. Пледира за отмяна на обжалваното решение като постановено в
нарушение на закона.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Д.И.И. срещу Електронен фиш Серия К
№ 2559864 на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на И. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Нарушението,
според електронния фиш, е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-М 646, като се състои в
следното: на 11.05.2018 г. в 22:36 часа, по път „Е-70“ от „летище Варна“ в
посока гр. Варна, до бензиностанция „Петрол“, при въведено ограничени на
скоростта от 80 км/ч, обозначено с пътен знак „В-26“, с МПС БМВ 523 И с рег. №
В4512ВН е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост 80 км/ч е
установена стойност на скоростта 172 км/ч, т.е. превишената стойност на
скоростта е 92 км/ч, като собственик-ползвател е посочен Д.И.И..
За да
потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема следното:
В административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – електронният
фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа
необходимите реквизити.
Обстоятелството, че въззивникът е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не разколебава така направения извод,
доколкото собственикът на превозното средство, който е надлежното лице по
смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДП, е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Посочено
е и че след получаване на електронния фиш от И., собственикът на автомобила не
е предоставял последваща декларация, касаеща промяна на лицето, управлявало
автомобила, поради което правилно е ангажирана отговорността на И..
Направен е извод, че от доказателствата
по делото безспорно се установява извършването на нарушението, което е надлежно
установено с мобилна система за контрол, която е одобрен тип средство за
измерване и отговаря на метрологичните изисквания, а и при правилно установена
фактическа обстановка и правилна квалификация на нарушението, правилно е
определен размерът на наказанието.
По отношение на възражението, че от
субективна страна не е установен водачът на автомобила, ВРС приема, че
правилно, след надлежно деклариране от собственика на автомобила, е бил
санкциониран И..
По отношение довода, че липсват
доказателства, че са поставени пътни знаци или друга схема, от която да се
установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се осъществява
видеоконтрол, ВРС посочва, че съобразно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП са ангажирани
доказателства относно участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. В този смисъл и са
ангажирани всички възможни доказателства относно нарушението, изискуеми от ЗДвП,
като липсва изискване за обозначаване с пътен знак, че контролът за спазване на
правилата за движение се осъществява с техническо средство за видео наблюдение
с определен териториален обхват.
Настоящият състав на съда
намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се
основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по
делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със
закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство, за
съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност именно на И., както и за
законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да се
остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща
към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).
Неоснователни са доводите на
касатора за неправилност на въззивното решение.
По своята същност
електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му
реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.
От доказателствата
по делото – ЕФ серия К № 2062293, подадената от Л.Н.С. декларация и становище
за анулиране на ЕФ серия К № 2062293, безспорно се установява, че обжалваният
пред ВРС ЕФ е издаден на И. в качеството му на лице, извършило нарушението,
посочено в писмена декларация, подадена на 11.02.2019 г. в ОД на МВР Варна,
сектор „Пътна полиция“ от собственика на автомобила.
В 14-дневния срок от
получаването му на ЕФ К № 2062293 Л.Н.С.
като собственик на автомобила не е заплатил глобата, а подава писмена
декларация с данни за лицето И., на което е предоставил автомобила, като
прилага и изискуемото съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на лицето, посочено като извършило
нарушението.
След анулиране на ЕФ
К № 2062293, е издаден обжалваният пред ВРС ЕФ срещу касатора И., който на
10.05.2019 г. също подава писмена декларация, в която сочи, че към момента на
нарушението по ЕФ автомобилът е предоставен на К.М.Н, като към декларацията
прилага и свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето,
посочено като извършило нарушението.
С писмо с рег. № УРИ
819000-27239/29.05.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна, касаторът е уведомен, че няма причина за предприемане на действия по
анулиране на фиша, доколкото съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП само собственикът
на автомобилът може да предостави декларация и такава вече е подадена.
Установява се, че и в
двата ЕФ изрично е указана и ясно изписана възможността да се подаде на
основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС.
Според разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулирането на издаден на собственика ЕФ се
изисква собственикът да представи кумулативно писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
МПС. Това законодателно разрешение е в
съответствие с целта на ЗДвП да се ангажира отговорността на действителния
извършител на нарушението, ако може да бъде издирен и посочен, но от
собственика на автомобила, т.е. издирването на действителния извършител е в
тежест на собственика.
Прилагането на копие
от СУМПС на лицето, посочено в писмената декларация на собственика на
автомобила като извършител на административното нарушение, представлява
обстоятелство, гарантиращо пред контролните органи, че собственикът на МПС е
положил дължимите усилия, открил е лицето, което действително е извършило
нарушението и освен че добросъвестно го посочва, прилага и предоставеното му от
лицето-извършител копие от СУМПС.
Неправилно касаторът
тълкува разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по отношение възможността на
всяко следващо, посочено от собственика или ползвателя на автомобила лице, да
посочи друго лице като извършител на нарушението. Идеята на закона е
отговорността за нарушението, за което е съставен ЕФ, да бъде понесена от
собственика или от лицето, посочено от собственика на автомобила, като
задължение на собственика на автомобила е да посочи лицето, извършило
нарушението – чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, а не да посочи лицето, на
което само е предоставил управлението на моторното превозно средство, както е според
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното
правилно за процесното нарушение е ангажирана отговорността на И., доколкото
именно той е посочен от собственика на автомобила в подадената декларация.
Следва да се посочи, че доколкото към процесната декларация на собственика е
приложено свидетелството на И. за управление на МПС, то логично следва извода,
че още към момента на подаване на декларацията от собственика И. е имал
възможност да посочи лицето, на което е предоставил автомобила и което е
извършило нарушението и да предостави на собственика данни за това лице.
Неоснователен е доводът на
касатора за неяснота на мястото на извършване на нарушението, доколкото видно
от приложението на гърба на снимката от клипа ясно е посочено местонахождението
на процесното мобилно средство за измерване на скоростта, а и в ЕФ е посочено
мястото на извършване на нарушението. Освен това от Протокола за използване на
АТСС на дата 11.05.2018 г. е посочено точното местонахождение на мястото за контрол,
удостоверено е наличието на пътен знак за ограничение – 80 км/ч, както и е
посочено разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри –
200, режима на измерване и посоката за задействие. Дори да става въпрос за път
А2, а не път Е70, мястото на извършване на нарушението е ясно обозначено в ЕФ –
достатъчно конкретно е посочено, че става въпрос за пътя от „Летище Варна“ в
посока гр. Варна, с уточнението – до бензиностанция „Петрол“, т.е. не е
нарушено правото на защита на наказаното лице и в частност правото му да
разбере мястото на извършване на нарушението.
Несъстоятелно е
възражението в касационната жалба, че ВРС не се е произнесъл по твърденията на
наказаното лице за липса на доказателства за поставени пътни знаци или друга
схема, от която да се установи наличие на обозначение, че в обхвата на пътя се
осъществява видеоконтрол. ВРС изрично посочва, че съобразно чл. 189, ал. 8 от
ЗДП са ангажирани доказателства относно участъка от пътя с описание на мястото
и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка,
както и че липсва изискване за обозначаване с пътен знак, че контрола за
спазване на правилата за движение се осъществява с техническо средство за видео
наблюдение с определен териториален обхват. Следва да се има предвид и Протоколът
за използване на АТСС на дата 11.05.2018 г., в който е посочено точното
местонахождение на мястото за контрол, удостоверено е наличието на пътен знак
за ограничение – 80 км/ч, както и е посочено разстоянието от пътния знак с
въведеното ограничение до АТСС в метри – 200. Освен това наказаното лице не е
проявило процесуална активност за събиране на доказателства, които да сочат на
различен от направения от ВРС извод, който се явява обоснован и съответстващ на
фактите, извличащи се от доказателствата по делото.
Съдът не установява наличие
на нарушение на съдопроизводствените правила, които да обосновават извод за
наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от
ВРС доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
Както се посочи, изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, като въззивният съд е извел правилно фактите,
установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите
правни норми.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1775 от 04.10.2019 г. по АНД
№ 3786/2019 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.