РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. К., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225100600227 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 55/13.07.2022 год., постановена по Н.о.х.дело № 588/2022
год., К.йският районен съд е признал подсъдимия М. М. М. от гр.К. за
виновен в това, че на 20.04.2022 год. в гр.К., без надлежно разрешително по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
високорисково наркотично вещество коноп /марихуана, канабис/ с нетно
тегло 2.86 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
15.3 тегловни процента, поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1, във вр.
с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от
8 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание
чл.66 ал.1 от НК, както и на наказание „глоба” в размер на 2 000 лева. С
присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е
осъдил подс.М. М. да заплати по сметка на ОД на МВР – К. направените по
делото разноски в размер на 83.76 лв.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия М. М. – адв.Е. П. от АК - К., с която същата
1
обжалва първоинстанционната присъда като неправилна – необоснована и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, а наложените на подсъдимия наказания намира за явно несправедливи,
като завишени по размер. В жалбата се твърди, че в случая се касае за по-леко
наказуемо престъпление – такова по чл.354а ал.5 от НК, маловажен случай на
чл.354а ал.3 т.1 от НК. Развиват се съображения за ниския размер на вредните
последици, както и за наличието на други смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Сочи, че в случая количеството марихуана е
изключително малко, на ниска стойност, предназначено за лична употреба,
което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект –
обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.
Алтернативно защитникът на подсъдимия навежда довод, че в случая са
налице предпоставките и на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК. Моли
първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде приложен закон за
по-леко наказуемо престъпление по чл.354а ал.5 от НК или алтернативно – да
бъде намален размера на наложеното на подсъдимия М. наказание „лишаване
от свобода“ и на основание чл.55 ал.3 от НК да не му бъде налагано
кумулативно предвиденото наказание „глоба“. В съдебно заседание
защитникът на подс.М. поддържа жалбата си по изложените в нея
съображения. Поддържа и направеното искане за изменение на
първоинстанционната присъда с преквалификация на деянието на подсъдимия
в такова по чл.354а ал.5 от НК и налагане на съответно наказание „глоба”,
както и алтернативното искане за прилагане на разпоредбите на чл.55 ал.1 т.1
и ал.3 от НК. Подсъдимият М. М. в съдебно заседание пред въззивния съд
поддържа жалбата на защитника си, изразява съжаление за извършеното и
моли да му бъде наложено по-леко наказание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че
въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна. Намира
първоинстанционната присъда за правилна, мотивирана и законосъобразна.
Развива съображения за липсата на предпоставки за приемане на деянието
като „маловажен случай“, като в подкрепа на този извод отбелязва недобрите
характеристични данни за подсъдимия и завишената степен на обществена
опасност на деянието, обусловена от зачестилите случаи на употреба на
наркотични вещества. Предлага първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
2
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице –
упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия М.
обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата
инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК,
при което подсъдимият М. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като във въззивното производство не се
сочат нови доказателства и не са извършвани процесуално-следствени
действия по събиране на такива. Въз основа на събраните на досъдебното
производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият М. М. М. е роден на ***** год. в гр.К., където живее
постоянно. Има завършено средно образование, работи, женен е, не е
осъждан.
На 20.04.2022 год. в гр.К. подсъдимият М. М. управлявал лек автомобил
„Шевролет Матиз“ с peг. № ****. За същия в РУ - К. била получена
оперативна информация, че управлява посочения лек автомобил след
употреба на наркотични вещества, както и че държи такива вещества.
Поради това, около 09.00 часа на бул.„Х. Б.” в кв.„В.” в гр.К. подс.М.
бил спрян за извършване на проверка от екип на РУ - К., в чийто състав били
полицейските служители - свидетелите П. К. и Я. Д.. След като установили
самоличността на подсъдимия, те го съпроводили до сградата на РУ- К. за
извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - К.. По
същото време там се намирали свидетелите К. М. и К. С. - полицейски
3
служители в РУ - К.. Подсъдимият М. М. отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като
споделил пред свидетелите М. и С., че отказва такава, тъй като бил употребил
наркотично вещество - марихуана, както и че в жилището, в което живее, а
именно - в апартамент № *, находящ се в гр.К., кв.„В.” бл.№ *, вх.„*” ет.*,
държи наркотично вещество - марихуана, като описал и мястото, където го
държи - в плетена кошница върху скрин пред банята, намиращ се в коридора
на обитаваното от него жилище.
За времето от 11.00 часа до 12.10 часа на 20.04.2022 год. от разследващ
полицай от РУ - К., в присъствието на подсъдимия М. и на поемни лица, в
условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в
жилището на подс.М., а именно – ап. № *, находящ се в гр.К., кв.„В.” бл.№ *,
вх.„*” ет.*. При претърсването, в плетена кошница, намираща се в коридора
на апартамента върху скрин пред банята била намерена зелена листна маса,
увита в червен полиетиленов плик. Посоченото вещество било иззето със
съставения протокол за претърсване и изземване, в който подсъдимият
отразил, че намереното вещество е марихуана и е негово.
За времето от 10.10 часа до 10.30 часа на 21.04.2022 год. бил извършен
оглед на веществени доказателства, при който иззетото вещество било
претеглено с аналитична везна, според която нетното му тегло било 3.465
грама.
Подсъдимият М. М. бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР
за срок до 24 часа със Заповед рег. № 1947зз-83/20.04.2022 год., за времето от
11.30 часа на 20.04.2022 год. до 11.20 часа на 21.04.2022 год.
Видно от писменото заключение на вещото лице Ц. Т. по изготвената на
досъдебното производство физико-химическа експертиза - Протокол за
извършена експертиза № Х – 235/10.05.2022 год., представената за
изследване зелена суха листна маса е коноп /марихуана, канабис/, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол“ – 15.3 % /тегловни проценти/, и с нетно тегло 2.86
грама.
След извършване на експертизата, описаното по - горе наркотично
вещество било предадено за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” с
Приемателно-предавателен протокол № 86773/23.06.2022 год.
4
Подсъдимият М. М. е нямал разрешение от Министерство на
здравеопазването за дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия М. М.,
направено в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, при което същият е заявил, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на
досъдебното производство гласни доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите К. М., П. К. и Я. Д.,
дадени на досъдебното производство пред орган по разследването; както и от
писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд към
доказателствената съвкупност по надлежния ред – Протокол от 20.04.2022
год. за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение, ведно с фотоалбум; Протокол за оглед на веществени
доказателства от 21.04.2022 год., ведно с приложен фотоалбум; Протокол №
Х – 235/10.05.2022 год. за извършена физико-химическа експертиза от вещото
лице Ц. Т.; Писмо от Министерство на здравеопазването № 1108-
80/03.05.2022 год.; Писмо от зам.министър на здравеопазването № 66-00-
534/09.05.2022 год.; Приемателно-предавателен протокол № 86773/23.06.2022
год.; Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-83/20.04.2022 год.; Справка
за съдимост на подсъдимия М. М.; Характеристична справка на подсъдимия
М.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия М. М. и др., които гласни и писмени доказателства изцяло
подкрепят самопризнанието на подсъдимия М..
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е квалифицирал деянието, осъществено от подс.М. М., като престъпление
по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като е приел, че посоченият подсъдим на
20.04.2022 год. в гр.К., без надлежно разрешение по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е държал високорисково
наркотично вещество - 2.86 грама коноп /марихуана, канабис/, със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
„тетрахидроканабинол” - 15.3 % (тегловни проценти), поради което го е
признал за виновен в извършване на това престъпление от обективна и
субективна страна. Съдът е отчел като смекчаващи отговорността на
5
подсъдимия обстоятелства – младата му възраст, трудовата му и семейна
ангажираност, чисто съдебно минало, а като отегчаващо такова – лошите му
характеристични данни, като е определил наказанието на подс.М. за
извършеното престъпление към минималния предвиден в разпоредбата на
чл.354а ал.3 т.1 от НК размер, а именно – наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, което предвид провеждането на съкратено съдебно
следствие в първата инстанция е намалил с 1/3, на основание чл.58а ал.1 от
НК, налагайки му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Приел е също, че са налице условията на чл.66 ал.1 от НК, поради което е
отложил изпълнението на така наложеното на подс.М. наказание „лишаване
от свобода“ с изпитателен срок от 3 години. С присъдата съдът е наложил на
подсъдимия и комулативно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. За да
постанови присъдата си в наказателно-осъдителната й част,
първоинстанционният съд се е позовал на направеното от подс.М.
самопризнание и на събраните на досъдебното производство доказателства,
които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Всъщност, спор
относно така установената по делото фактическа обстановка няма между
страните, както няма спор и относно авторството на деянието на подсъдимия,
времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на
вината при осъществяването му, като единственото оплакване на защитника
на подс.М. М. по същество касае правната квалификация на деянието, с
искане за преквалифициране на същото и приложението на закон за по-леко
наказуемо престъпление, респ. за налагане на по-леко по вид или размер
наказание.
Настоящата инстанция намира, че от установената фактическа
обстановка по делото е безспорно установено наличието на обективния
елемент от разглеждания престъпен състав – държане на високорисково
наркотично вещество – коноп /марихуана, канабис/, от подсъдимия М., на
инкриминираната дата и на инкриминираното място, без същият да има
надлежно разрешително за това по ЗКНВП. Въззивният съд споделя изцяло
подробно коментираните от районният съд обективни признаци на описаното
деяние, както и безспорно установената субективна съставомерност на
деянието – извършването на същото от подс.М. от субективна страна, при
форма на вината: пряк умисъл, поради което не е необходимо преповтарянето
на изложените от решаващия съд съображения в тази връзка.
6
Предвид данните по делото, въззивният съд обаче счита, че направеното
оплакване във въззивната жалба на защитника на подсъдимия - че деянието
на подс.М. М. представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от
НК, е основателно. Аналогичен довод – за това, че осъщественото от подс.М.
деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, е бил
правен от защитника на подсъдимия и пред първоинстанционния съд, който
го е отхвърлил, мотивирайки се с наличието на обстоятелства, отегчаващи
отговорността на подсъдимия М. и завишаващи конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца, респ. квалифициращи конкретното
деяние като съставомерно по чл.354а ал.3 т.1 от НК, а именно: че подс.М. е
държал по-голямо количество наркотично вещество от еднократната доза, с
висок процент на съдържание на активния наркотично действащ компонент,
което е достатъчно за употреба от повече от трима човека; както и предвид
разпространеността на това деяние, в резултат на което е налице отрицателно
обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите обществени
отношения. С оглед на тези обстоятелства първоинстанционният съд е
намерил, че деянието на подсъдимия М. не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите такива престъпления, поради
което не представлява маловажен случай. Настоящата инстанция намира, че
изложените съображения в тази връзка от първоинстанционният съд и
направените изводи относно липсата на предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 354а ал.5 от НК, т.е. за приложението на закон за по-леко
наказуемо престъпление, представляващо „маловажен случай”, са
необосновани и незаконосъобразни. Това е така, по следните съображения:
Съгласно правната теория и съдебната практика, „маловажен случай” по
смисъла на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК е налице тогава, когато
извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
тази преценка, правният извод на съда трябва да има комплексен характер.
Следва да бъдат отчетени механизма на извършеното престъпление, липсата
или незначителността на вредните последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца при извършване на деянието, вида и стойността на
7
предмета на престъплението, отражението и последиците от поведението на
дееца за обществото, както и личните му характеристични данни.
Престъпленията, регламентирани в разпоредбата на чл.354а от НК,
имащи за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, са считани
като такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на
защита - обществените отношения, свързани с общественото здраве, както и с
оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и
насоченост към лица в незряла възраст, предвид характеристиките на
формите на изпълнително деяние и на общественоопасния резултат, които
обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените за тези
престъпления нелеки санкции. В тази връзка не могат да бъдат споделени
изводите на първоинстанционния съд относно наличието на високо
процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент на
държаното от подс.М. наркотично вещество, което според съда завишавало
обществената опасност на деянието и изключвали квалифицирането на
същото като „маловажен случай”. Това е така, тъй като вида и процентното
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент на държаното
високорисково наркотично вещество не са въздигнати като отделен елемент
от обективната страна на престъплението по чл.354а ал.3 и ал.5 от НК, т.е. за
осъществяване на престъплението по някой от посочените престъпни състави
е необходимо и достатъчно държането на високорисково наркотично
вещество, като вида и процентното съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент не е от такова решаващо и съществено
значение досежно преценката на обществената опасност на деянието и дееца.
В случая нито вида, нито процентното съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент се отличават съществено от обикновените
случаи на това престъпление, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимия. Изцяло произволен и лишен от доказателствена основа е и
изложения от първоинстанционния съд довод, който според него изключва
квалифицирането на осъщественото от подсъдимия деяние като „маловажен
случай“ – че подсъдимият е държал по-голямо количество наркотично
вещество от еднократната доза, което е достатъчно за употреба от повече от
трима човека, още повече, че в закона липсва легално определение на
понятието „еднократна доза“. В тази връзка настоящият състав намира, че
изключително малкото количество държано от подс.М. наркотично вещество,
8
което е на изключително ниска стойност /17.16 лв./ следва да се отчита като
обстоятелство, занижаващо съществено обществената опасност както на
конкретното деяние, така и на дееца.
Настоящата инстанция намира, че в настоящия случай, с оглед
незначителността на вредните последици и смекчаващите отговорността
обстоятелства, отчетени и от първоинстанционния съд, извършеното от
подсъдимия М. деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с другите случаи на престъпления от този вид – противоправно
държане на високорисково наркотично вещество. Както бе посочено и по-
горе в мотивите, инкриминираното високорисково наркотично вещество е
изключително малко като количество и като стойност – едва 2.86 грама
марихуана, на стойност 17.16 лв., а безспорно в случая определящо за
правната квалификация на деянието е количеството на предмета на
престъплението, като един от обективните белези на деянието. Вредните
последици от деянието са незначителни, доколкото липсват данни същите да
са насочени към застрашаване здравето на други лица, освен на самия
подсъдим. Следва в тази връзка да бъде съобразено още, че подс.М. е
съдействал за разкриване на обективната истина – при извършената
полицейска проверка сам е споделил на полицейските служители, че държи в
дома си марихуана, описвайки и точното местоположение на същата в дома
му.
С оглед изложеното, изводът направен от първоинстанционният съд -
че изложените в мотивите към присъдата и посочени по-горе обстоятелства
не позволявали да се направи извод, че извършеното деяние разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид, е неправилен и необоснован. В тази връзка
следва да се отбележи още, че въпреки, че контролираният съд е посочил в
мотивите към присъдата си като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство лошите му характеристични данни, в приложената по делото
характеристична справка за М. М., изготвена от полицейски служител, са
отразени противоречиви сведения за личността на подс.М.: от една страна е
посочено, че същият по характер е конфликтен и сред съседите и близките не
се ползва с добро име, а от друга страна – че като цяло по местоживеене
подсъдимият се ползва с добри характеристични данни. От така приложената
характеристика, съдържаща противоречиви изявления на изготвилия я
9
полицейски служител, не може да се направи еднозначен и категоричен
извод, че подсъдимият М. се ползва с лоши характеристични данни по
местоживеене /каквито е отчел първоинстанционния съд като отегчаващо
отговорността му обстоятелство/, още повече, че е посочено и че същият е
установен като извършител на престъпления по чл.155 ал.1 и чл.198 ал.1 от
НК, за каквито въобще няма данни по делото. Необходимо е да се посочи, че
водещото за преценката на обществената опасност на деянието и на дееца в
случая е изключително малкото количество на държаното наркотично
вещество, а именно – марихуана, с нетно тегло от 2.86 грама. Това количество
на предмета на престъплението прави и обществената опасност на деянието
изключително ниска, т.е. явно незначителна, като наред с всички останали
обстоятелства, описани по-горе в решението относно липсата на вредни
последици, както и с оглед на другите смекчаващи отговорността
обстоятелства /отчетени впрочем в по-голямата си част и от
първоинстанционния съд/, респ. липсата на отегчаващи отговорността на
подсъдимия такива, налагат извода, че извършеното от подсъдимия М. деяние
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Или, настоящият състав намира, че като е квалифицирал извършеното
от подс.М. М. деяние по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено
от настоящата инстанция в изпълнение на правомощията й на втора
инстанция по същество, като деянието бъде преквалифицирано в по-леко
наказуемо престъпление по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК. При това
положение, наложените наказания на подсъдимия М. - „лишаване от свобода”
за срок от 8 месеца и „глоба” в размер на 2 000 лв., макар и определени към
минималния допустим законов размер на същите /а наказанието „лишаване от
свобода” - и наложено при условията на чл.58а ал.1 от НК под минималния
законов размер/, са незаконосъобразни, противоречащи на материалния
закон, тъй като не са предвидени в санкционната част на посочената по-горе
законова разпоредба на чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК.
С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по
отношение на осъщественото от подсъдимия М. деяние са налице всички
положителни предпоставки на чл.78а ал.1 от НК – за извършеното умишлено
престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК законът предвижда
наказание, по-леко от 3 години лишаване от свобода – наказание „глоба” до
10
1 000 лв.; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; и от осъщественото
от него престъпление няма причинени имуществени вреди, които не са
възстановени. Същевременно, не са налице пречките за приложение на чл.78а
ал.1 от НК, визирани в ал.7 на същият член, което прави освобождаването на
подсъдимия М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание без алтернатива.
Посоченото налага да бъде постановено решение, с което обжалваната
присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимият М. М. е бил
признат за виновен в извършване престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за
което и при приложението на чл.58а ал.1 от НК е осъден на наказание
„лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, както и на наказание
„глоба” в размер на 2 000 лв., като деянието му следва да бъде
преквалифицирано в престъпление по чл.354а ал.5, във вр.с ал.3 т.1 от НК, за
което и на основание чл.78а ал.1 от НК следва същият да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
„глоба”. С оглед на отчетените и от двете съдебни инстанции смекчаващи
отговорността на подс.М. обстоятелства, посочени по-горе в мотивите при
обосноваването на случая като „маловажен” по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
респ. липсата на отегчаващи такива, а и с оглед разпоредбата на чл.78а ал.5 от
НК, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено административно наказание към минималния размер на
предвиденото в закона административно наказание, а именно: „глоба” в
размер на 1 000 лв. Настоящата инстанция намира, че административно
наказание в посочения размер е в пълна мяра необходимо и достатъчно за
постигане на целите на личната и генералната превенция на наказанието,
посочени в чл.36 от НПК, по отношение на подсъдимия - да се поправи и
превъзпита същия към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредително-възпиращо спрямо него, както и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. След
преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление, подс.М.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено по-тежко наказуемо престъпление
11
по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В останалата част, извън посочените наложителни изменения,
първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна,
при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като не са налице основания за нейното изменяне
или отменяне, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й
част.
Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1
т.2 и т.4 и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 55/13.07.2022 год., постановена по Н.о.х.д. №
588/2022 год. по описа на К.йския районен съд в частта й, с която М. М. М.
от гр.К., с ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което и при приложението на
чл.58а ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8
месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от 3 години, както и на наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, в
по-леко наказуемо престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК,
и на основание чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в размер
на 1 000 /хиляда/ лева, както и го признава за НЕВИНОВЕН и го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.354а ал.3 т.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12