ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444
гр. Перник , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500270 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 162/04.02.2021 г., подадена от М. Г. М., чрез
адв. А.Ц., против Определение № 3300 от 15.12.2020 г. по гр. дело № 5036 по описа за 2020
г. на Пернишкия районен съд, с което е прекратено производството по делото по
предявените от жалбоподателя срещу „Юробанк България“ АД искове за прогласяване за
нищожно нотариалното удостоверяване, извършено от нот. Н. З., изразяващо се в поправка
в съдържанието на нот. акт за договорна ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005
г. от *** г. на *** г. по отношение на притежаваните от ищеца в качеството на наследник на
Г. М. Г. 1/6 ид. ч. от описания имот и за прогласяване на нищожност на нот. акт за
договорна ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005 г. от *** г. на *** г. по
отношение на притежаваните от ищеца в качеството на наследник на Г. М. Г. 1/6 ид. ч. от
описания имот.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на атакуваното определение,
жалбоподателят моли то да бъде отменено и върнато с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия. Поддържа, че нотариалното удостоверяване на сделка
относно вещни права или учредяване на тежести върху недвижими имоти е писмено
свидетелстващо изявление на нотариален орган, което освен обвързваща доказателствена
сила има и конститутивно действие. Същото е елемент от фатическия състав на сделката и
ако е засегнато от порок, водещ до нищожност, сделката също е нищожна по чл. 26, ал.2
ЗЗД, а щом законът урежда случаи на нищожност на нотариално удостоверяване – чл. 576
1
ГПК, страната може да се позове на нарушението и да иска установяване на нищожността на
нотариалното удостоверяване самостоятелно. Сочи, че районният съд е бил сезиран с два
иска, но се произнесъл само относно първия, а прекратил изцяло производството.
Насрещната страна по жалбата „Юробанк България“ АД, в срока по чл. 276 ГПК,
изразява становище за нейната неоснователност, като по подробно изложени съображения
обосновава, че атакуваното определение е правилно.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и допустима
като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 5036 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд е
образувано по искова молба, подадена от М. Г. М. срещу „Юробанк България“ АД, с която
са предявени установителни искове за прогласяване за нищожността на нотариалното
удостоверяване, извършено от нот. Н. З., изразяващо се в поправка в съдържанието на нот.
акт за договорна ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005 г. от *** г. на *** г. по
отношение на притежаваните от ищеца в качеството на наследник на Г. М. Г. 1/6 ид. ч. от
описания имот и за прогласяване на нищожност на нот. акт за договорна ипотека № ***, т.
*, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005 г. от *** г. на *** г. по отношение на притежаваните от
ищеца в качеството на наследник на Г. М. Г. 1/6 ид. ч. от описания имот.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът има
качеството на ипотекарен длъжник по изп. д. № 230 от 2012 г. на ЧСИ С. Б., като собственик
на 1/6 ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в ***,
придобита по наследство от Г. М. Г.. На *** г. наследодателят му с нот. акт за договорна
ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005 г., вписан в СВ при ПРС с вх. рег. № ***
г. учредил договорна ипотека върху описания имот, за обезпечение на задължение на
„Алматея Прима“ ООД по договор за банков кредит от *** г. в размер на 295 000 лв.,
сключен между „Българска Пощенска банка“ АД /с променено наименование „Юробанк
България“ АД/ и „Алматея Прима“ ООД. След учредяване на ипотеката длъжникът в
определен момент спрял да погасява задължението си по кредита и банката-кредитор въз
основа на извлечение от счетоводните книги на осн. чл. 417, ал.1, т.2 ГПК се снабдила с
изпълнителен лист от ***г. срещу „Алматея Прима“ ООД, въз основа на който образувала
изп.д. № 230/2012 г. на ЧСИ С. Б.. В молба за образуване на изп. дело взискателят е посочил,
че за обезпечаване на вземането по договор за банков кредит от *** г. трети лица са
учредили ипотека, в това число и върху собствените на ищеца 1/6 ид. ч. от описания имот.
Съдебният изпълнител насочил изпълнение към имота. Съдържанието на приложения в изп.
дело нот акт, въз основа на който е издаден изп. лист било различно от това на този, за който
ипотекарните длъжници дали съгласие при подписване на ипотечния акт, а именно върху
представеното копие на вписания в СВ нот. акт ръкописно била поправената датата на
2
отпуснатия банков кредит от *** г. на *** г., като е положен печат на нотариуса.
Наследодателят на ищеца и другите лица, учредили ипотека за задълженията на длъжника
„Алматея Прима“ ООД по договор от *** г. не били уведомени за извършената поправка, не
са дали съгласие и не са се подписали под нея съобразно изискванията на чл. 579, ал.3 ГПК.
Ищецът сочи, че ако е била налице очевидна фактическа грешка в първоначалното
съставяне на процесния нот. акт, то редът за поправянето й е друг- чрез съставяне на нов
акт, който подлежи на вписване. Извършената поправка от нотариуса била нищожна на осн.
чл. 576, вр. с чл. 579, ал. 3 ГПК, както и самият нот. акт с извършената поправка.
С разпореждане № 16598/12.11.2020 г. РС-Перник е констатирал, че по отношение на
искането на ищеца да бъде прогласен за нищожен нот. акт за учредяване на договорна
ипотека за притежаваните от него ид. части липсва яснота относно правния му интерес.
Изложил е мотиви, че нот. акт не поражда облигационно отношение, а е форма, в която се
обективират правните сделки, ищецът следва да уточни дали всъщност иска да бъде
прогласен за недействителен договорът за ипотека, обективиран в посочения нот. акт, или да
обоснове правния си интерес от така отправеното искане за прогласяване за нищожен на
самия нот. акт. В случай, че искането му е да се прогласи за нищожен договорът за ипотека,
то да посочи основанието за това. Констатирал е и липсата на данъчна оценка, необходима
за определяне цената на иска, родовата подсъдност и дължимата се държавна такса и на
основание чл. 129, ал.2 ГПК е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности на
исковата молба, като го е предупредил за последиците по чл. 129, ал.3 ГПК при
неотстраняването им в срок.
С молба с вх. № 21048/14.12.2020 г. ищецът уточнява, че иска от съда да прогласи
нот. акт за договорна ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005 г., вписан в СВ при
ПРС с вх. рег. № *** г. с извършена поправка на ръка, на датата на отпуснатия банков
кредит от *** г. на *** г. за нищожен. Твърди, че в правния мир съществуват два акта за
договорна ипотека № ***, т. *, рег. № ***, н.д. № 171 от 2005 г. – единият вписан в СВ при
ПРС с вх. рег. № *** г., а другият с направената поправка, който не е вписан и въз основа на
който кредиторът се снабдил с изпълнителен лист и насочила принудително изпълнение
срещу него. Представил удостоверение за данъчна оценка.
За да постанови определението, с което е прекратил производството, като
недопустимо, Пернишкият районен съд е обосновал, че съгласно чл. 124, ал.4 ГПК иск за
установяване на съществуването или несъществуването на факт с правно значение е
допустим само в случаите, изрично предвидени в закона. Посочил е, че нот. акт е вид
нотариално удостоверяване, поради което искането за прогласяването му за нищожно
отново има за предмет факт с правно значение, който не е предвиден в закона, в който
смисъл е и решение № 207/12.02.2019 г. по гр.д. № 4909/2017 г. на ВКС, III г.о.
За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, щом правата на
3
ищеца зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.
Налице е правен интерес от установителен иск когато според твърденията в исковата молба
правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца. В случая ищецът
не навежда твърдения за съществуващ между него и ответника правен спор относно
съществуване на права, а иска да се прогласи за нищожно нотариално удостоверяване –
действието на нотариуса по извършване на поправката в процесния нот. акт и самия нот.
акт, представляващ нот. удостоверяване.
Съобразно цитираната от районния съд съдебна практика на Върховния касационен
съд, която се споделя от настоящия съдебен състав, иск за установяване на нищожност на
нотариалното удостоверяване е недопустим. Нищожното нотариално удостоверяване е факт
с правно значение. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване на съществуването или
несъществуването на факт с правно значение е допустим само в случаите, изрично
предвидени в закона. Законът урежда основанията за нищожност на нотариалните
удостоверявания, но законът не предвижда иск за установяване на нищожност на
нотариалното удостоверяване. В цитираното решение се обосновава разбирането, че е
възможно чрез „иска за нищожност на нотариалния акт“ ищецът да твърди, че е трето лице,
на което правна сфера се засяга от съставения привиден (нищожен) титул за вещно право
върху недвижим имот. Тогава предявеният иск може да осъществи изискванията на чл. 537,
ал. 2 ГПК, макар и при спестяване на всички твърдения от значение за индивидуализирането
на конкретния гражданско-правен спор и/ или на искането за защита, като отмяната на
констативния нотариален акт, чиято нищожност се твърди, е само законна последица от
уважения иск. Тази хипотеза е относима единствено към констативните нотариални актове.
Настоящият случай е различен. Посочено е също, че е възможно чрез „иска за нищожност на
нотариалния акт“ ищецът да се позовава на неспазената специална форма за действителност
на сделката за вещно право върху недвижим имот. Тогава предявеният иск може да намери
основанието си в чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 3, вр. чл. 18 ЗЗД и не е за нищожност на
нотариалния акт. Твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба не
могат да се подведат и под тази хипотеза. Ищецът не оспорва валидността на самия договор
за учредяване на ипотека, не навежда и твърдения, които могат да се подведат под нормата
на чл. 170 ЗЗД. Единствено сочи поправка на датата на договора за банков кредит, посочена
в нот. акт, обективиращ договор за учредяване на ипотека, като въз основа на поправения
договор била издадена заповед за изпълнение и изп. лист, като самият той сочи като
документ, въз основа на който е издадена заповедта счетоводно извлечение – чл. 417, т.2
ГПК, а не т. 6 – ипотечен акт и в този смисъл дори нот. акт, обективиращ договора с
извършената поправка не е послужил за издаване на заповедта.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е прекратил производството по предявените от
жалбоподателя срещу „Юробанк България“ АД два иска, по съществото си представляващи
оспорване на нотариално удостоверяване, което не може да бъде предмет на самостоятелна
защита.
4
Предвид на това първоинстанционното определение следва да се потвърди, а
подадената против него частна жалба - да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3300 от 15.12.2020 г. по гр. дело № 5036 по описа
за 2020 г. на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5