№ 1197
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101111 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. Р. срещу Ц. И., иск с
правно осн. чл. 42, б.”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 05.05.2020г., поради това, че не е изписано и не е подписано от завещателя
Р.Р..
В исковата молба ищецът Е. Р. твърди, че е законен наследник на своя чичо Р.Р.,
починал на 23.05.2020г. След смъртта му е узнала, че наследодателят й е съставил
саморъчно универсално завещание на 05.05.2020г., по повод обявяването на което е узнал,
че ползващото се от завещателното разпореждане лице е ответникът Ц. И..
Ищецът поддържа, че универсалното завещателно разпореждане е нищожно поради
това, че не е изписано и подписано от завещателя Р.Р., поради което настоява за уважаване
на предявения установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът Ц. И. оспорва
предявения иск и настоява за неговото отхвърляне.
Изложени са подробни твърдения за отношенията в семейството на завещателя, както
и, че приживе облагодателваното лице и Р.Р., явяващи се първи братовчеди са поддържали
добри лични взаимоотношения, а считано от 2010г. грижи за завещателя е полагал изцяло
ответникът.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на иска по чл. 42, б.“б“ ЗН е валидността на завещание, от което се ползва
1
ответникът.
В конкретния случай, искът е предявен от Е. Р., явяваща се наследник по закон на
съставилия завещанието, чиито права, произтичащи от наследяване по закон са засегнати от
завещанието, от което се ползва ответника Ц. И.. Следователно, надлежен ищец по иска е
лице, което твърди за себе си права, отречени със завещанието на ответника.
По делото е представено саморъчно универсално завещание от 05.05.2020г., изписано
от завещателя Р. И. Р.в, с което същият се е разпоредил за след смъртта си в полза на своя
братовчед, ЕГН **********, притежаващ лична карта № *********, издадена на
01.02.2012г. с постоянен адрес, с. С., ул.“В.Л.“ № 35, община Б., с всички недвижими и
движими имоти, парични средства и обзавежданията в тях. След завещателните
разпореждания е поставената датата на съставянето му – 05.05.2020г. и е положен подпис на
завещателя.
Р.Р. е починал на 23.05.2020г. и след неговата смърт по молба на
облагодетелстваното от завещанието лице Ц. С. И., то е обявено на 23.02.2022г., видно от
съставения протокол за обявяване и е вписано в СВ – Варна.
Формата на саморъчното завещание изисква да е написано изцяло от наследодателя,
да има дата, както и подпис на завещател, който да следва завещателните разпореждания.
Когато не е спазена тази форма, завещанието е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б"
ЗН.
Във връзка с предприетото оспорване автентичността на документа по чл. 193, ал. 1
ГПК, тежестта на доказване, че то е написано и подписано от завещателя, лежи върху
страната, която се ползва от него, т.е. върху ответната страна.
Съгласно заключението на допуснатата СГЕ, неоспорено от страните и кредитирано
от съда, ръкописният текст и подписа в саморъчно завещание, съставено на 05.05.2020г., не
са изпълнени от Р. И. Р.в.
За да обоснове извода си, експертът е използвал образци за сравнително изследване,
както следва: заявление за издаване на документи, пенсионна преписк от 2013 – 2014г. и
нотариален акт, обективиращ договор за дарение от 06.08.2008г., в който завещателят е
изписал сомственоръчно трите си имена и е положил подпис в документа.
При изследването им, вещото лице е констатирало, че автентичният ръкописен текст
в представения по делото и установения сравнителен материал, се изпълнява със слаба
степен на обработеност /бавен темп и ниска координация на движенията, опростен по
строеж, преобладаваща праволинейно – ъглова форма и преобладаваща дясноокръжна
посока на движенията, размер на буквите между среден и увеличен, несвързан, без наклон,
разтегнат по хоризонтала, среден натиск.
Ръкописният текст в завещанието, изготвен малко преди смъртта на завещателя е
изпълнен със средна степен на обработеност /среден темп и средна координация на
движенията/, прост по строеж, преобладаваща праволинейно – дълговдина форма и смесена
посока на движенията, размер на буквите – среден, несвързан десен наклон, средно
2
разтегнат по хоризонтала, среден натиск.
Констатираните от експерта различия по общите признаци между обекта на
изследването и сравнителния материал досежно обработеност, строеж, форма, посока,
размер, наклон и разтегливост, обосновават категоричния му извод, че текстът и подписът
на завещателя, не са изпълнени от него.
Различията са между значими, устойчиви, рядко срещащи се и самостоятелни общи и
частни признаци, някой от които с висока идентификационна стойност. Посочените
съвпадения в свързаност и натиск вероятно са резултат на опита да се имитира почерка на
завещателя, което не влияе при формиране на извода му.
Автентичният почерк на лицето се изпълнява с безбуквена транскрипция с начална
част от изписване примковидно – елипсовиден елемент, средна част от щриховани елементи,
вариант на ъгловиден, слята примка – параф и допълнително – праволинейно - примко –
ъгловоден елемент. Заключителната част наподобява буква „в.“ почеркът е със средна
степен на обранотеност, прост по строеж, смесена форма и преобладаваща лявоокръжна
посока на движенията, увеличен по размер, свързан, променлив наклон, разтеггнат по
хоризонтала, разтегнат допълнителен елемент.
Подписът в изследвания документ е изпълен с безбуквена транскрипция, включваща:
начална част от изписване ъгловидно-елипсовиден елемент, средна част от щриховани
елементи, примковиден параф и допълнителен ъгловиден – примковиденелемент. Почеркът
в същия документ е със слаба степен на обработеност, прост по строеж, преобладаваща
праволинейно-ъгловидна форма и преобладаваща лявоокръжна посока на движенията,
увеличен по размер, високо свързан, без наклон, средно разтегнат по хоризонтала и средно
разтегнат по вертикала, увеличен натиск.
В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че със слабо обработен почерк, какъвто е
този на завещателя, не може да изпълнява текст с по-бърз темп и по-висока координация на
движенията.
Преценени в съвкупсност, така ангажираните доказателства, обсоновават извод, че
саморъчното завещание от 05.05.2020г. е нищожно, поради това, че не е изписано и не е
подписано от завещателя Р.Р., на осн. чл. 42, б.“б“ ЗН, а предявеният иск, е основателен.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна Е. Р., чиито
размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им,
възлиза на 4 122, 11 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на на саморъчно завещание от 05.05.2020г., поради
това, че не е изписано и подписано от завещателя Р. И., починал на 23.05.2020г. по
предявения от Е. Р. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.“В.“ 66, ет. 7, ап. 38 срещу Ц. С. И.,
3
ЕГН **********, с. С., ул.“В.Л.“ 33, община Б., област Варна, иск с правно осн. чл. 42, б.”б”
вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА Ц. С. И., ЕГН **********, с. С., ул.“В.Л.“ 33, община Б., област Варна ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Р. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.“В.“ 66, ет. 7, ап. 38 сумата от 4 122,
11 лв. /четири хиляди сто двадесет и два лева и единадесет ст./ , представляваща сторени
по длеото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4