Р Е Ш
Е Н И Е
№ 26.08.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На деветнадесети август 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Бисера Максимова
Йордан Иванов
Секретар Жоржета Христова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 207 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 254 от 18.04.2019 година,
постановено по гр. д. 1897/2018 година по описа на ТРС, съдът е отхвърлил предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, Париж” , рег.№ *********
чрез “Б.П.П.Ф.С. клон Б.“,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сг.14, представлявано от Димитър Димитров – зам.
управител, действащ чрез пълномощника ЦХС
- юрисконсулт против И.И.И., ЕГН **********,*** установителни искове за
съществуване на вземания за сумата от 501.68
лв. - главница, представляваща неизплатени задължения по договор за
покупка на стоки и услуги; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 73.17 лв. –
възнаградителна лихва /оскъпяването/ от 01.09.2017 г. до 07.12.2017 г.; сумата от
29.52 лв. – мораторна лихва върху главницата от
07.12.2017 г. до 06.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 704 от 25.07.2018 г. по
ч.гр.д.№ 1259/18 г. по описа на РСТ, като неоснователни, претендирани като
изискуеми по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11333031,
на осн. чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД; чл. 286 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Постъпила е въззивна жалба от БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „Б.П.П.Ф.“ С. клон Б. ***, чрез юрисконсулт П.П. (с пълномощно №
3331/2019).
Във въззивната жалба се излагат следните основни съображения:
За да отхвърли исковата предявения иск първоинстанционният съд е достигнал
до извода, че процесният договор за кредит е недействителен в неговата цялост,
тъй като договорът не съдържал изискуемите от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 20 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) реквизити. В тази връзка
въззивникът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора следва да бъдат посочени условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Логическото тълкуване на посочената разпоредба води до извода, че уговарянето
на фиксиран лихвен процент по договора за потребителски кредит, който се
прилага на годишна основа за целия срок на договора, не води до уговаряне на
различни лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора
за кредит. Следователно погасителният план по договора за потребителски кредит
към момента на неговото сключване, в случаите когато лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора за кредит, трябва да съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но
не и за последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Последната следва да се съдържа в случаите, когато
неизплатените суми по кредита са дължими при различни лихвени проценти от срока
на действие на договора за кредит, уговорени между страните при неговото
сключване, каквато хипотеза не е налице - в чл. 1 от процесния договор за
кредит изрично е посочено, че е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора.
Според въззивника, изводите на съда са неправилни и по отношение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото в чл. 10 от договора за
кредит изрично е посочено, че кредитополучателят може да се откаже от договора,
чрез отправяне на писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му. Не
може да бъде споделен и изводът, че не е спазено изискването, закрепено в чл.
10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит да бъде сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Процесният договор е изготвен на шрифт “Garamond”, размер 12, като
изводът на съда е необоснован и не е подкрепен от представените по делото
доказателства.
В тази връзка въззивникът моли съда да бъде допусната съдебно-техническа
експертиза, при която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
справка при въззивника, да даде отговор на въпроса „На какъв по вид и размер
шрифт е изготвен процесният договор за потребителски кредит?“.
Отделно от изложеното въззивникът моли да бъде взето предвид, че
първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК не е
установил задължението на потребителя за връщане на чистата стойност на
кредита, при положение, че е прогласил недействителността на договора.
С оглед горните съображения въззивникът моли съда да да отмени Решение №
254 от 18.04.2019 г. на Районен съд - Търговище, постановено по гр. д. №
1897/2018 година и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения
срещу И. И. И. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Моли в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 100.00 лева, ведно със сторените разноски както за първата
инстанция, така и за настоящото производство.
Не е постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Съдебното решение, което се обжалва в настоящото производство, се явява НЕДОПУСТИМО, защото е разгледан
непредявен иск. С него е разгледан иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено вземането на ищеца за
неизпълнени от страна на ответника задължения по Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № CREX-11333031. Видно от исковата молба, такъв иск не е
предявен. Ищецът е посочил въпросния договор като доказателство, че ответникът
се е съгласил да му бъде издадена кредитна карта MasterCard с
№ CARD -11467939, която е с максимален кредитен лимит от
1000 лева, за която се твърди, че е получена от ответка, активирана на 30.12.2015
година; която ответникът е ползвал, но е преустановил на 01.12.2017 година
обслужването й и на тази дата не е заплатил дължимата минимална вноска за
погасяване, поради което дължи на ответника процесната сума поради липса на
последващи погасявания на разходваната сума.
От приложените писмени доказателства е видно, че Договорът за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-11333031 от 26.06.2015 година е за
закупуване на диван Империал на стойност 589
лева от Мебели Виденов, на 9 вноски
като крайният срок за погасяване на задълженията по този договор е изтекъл на 20.04.2016 година. Ищецът няма
претенция срещу ответника относно изпълнението на този договор. В същото време
ответникът е заявил в съдебно заседание, че редовно е ползвал услугите на ищеца
за закупуване на различни стоки за дома като в съдебно заседание е заявил, че
дължи процесната сума за телефон, който е купил – явно е, че и той не е бил
наясно, както и съдът, какъв е предметът на спора. Видно от стр. 33 от
първоинстанционното дело ищецът е представил приложение към Договор за кредит
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX-11333031 и CARD -********* от 26.06.2015 година като изрично в ИМ ищецът е заявил,
че Договорът за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-11333031 от 26.06.2015 е приложен като доказателство за
желанието и съгласието на ответника да му бъде предоставен револвиращ кредит
под формата на кредитна карта, а Приложението към този договор се прилага като
доказателство за отпускане на револвиращия кредит за конкретните параметри и
условия по заема. Претенцията на ищеца касае неизпълнени задължения по
кредитната карта, която се твърди, че е издадена със съгласието на ответника; получана
реално от него; ползвана от него и с дължим необслужен остатък към 01.12.2017
година в размер на главницата, формираща част от процесната сума. В исковата
молба изрично е посочено, че „към датата на подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК задължението на ответника по
кредитната карта е в размер на …“
Търговищкият районен съд е разгледал непредявен иск като се е произнесъл
по липсата или наличието на задълженията на ответника спрямо ищеца по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-11333031 от 26.06.2015, а не по
заявения предмет – наличие на задължения по кредитна карта MasterCard с № CARD
-11467939, за която се твърди, че е ползвана от ищеца и по нея има непогасени
суми.
Решението на ТРС следва да се обезсили и делото да се върне на районния
съд, който да разгледа предявения иск като съобрази отново неговия предмет,
неговата допустимост съобразно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение; евентуално неговата основателност. Делото следва да се върне на ТРС
за преценка на допустимостта на иска, респ. във фаза на насрочване на
производството в открито съдебно заседание с ясно очертаване на предмета на
спора и разпределяне на доказателствената тежест на страните.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Те следва
да бъдат съобразени от районния съд при новото разглеждане на делото съобразно
изхода от спора.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 254
от 18.04.2019 година, постановено по гр.
д. 1897/2018 година по описа на ТРС, като недопустимо, поради разглеждане на
непредявен иск, на основание чл. 270, ал. 3, предложение трето от ГПК.
ВРЪЩА
делото на Търговищкия районен съд за ново разглеждане на спора по така
предявения иск при съобразяване на указанията на съда.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.