РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1789/23.10.2023г.
гр. Пловдив,23.10.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №1727 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, депозирана
чрез юрисконсулт Б., против Решение № 927 от 28.05.2023г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД № 483 по описа на същия съд за 2023г., с което
е отменено Наказателно постановление № 22-1030-008310 от 22.11.2022г. на
Началник група в Сектор ПП-Пловдив към ОД на МВР-Пловдив, с което на Н.С.Н. с
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
200лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е неправилно. Твърди,
че при служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП водачът
отговаря при форма на вина непредпазливост, дори да не е знаел за служебното
прекратяване на регистрацията. Сочи още, че от прочита на АУАН и НП е видно, че
фактическата обстановка е подробно и ясно представена. Наказващият орган е дал
пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено
административното нарушение. В производството по издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната му.
Претендира се отмяната на съдебния акт на ПРС, респективно
потвърждаването на Наказателно постановление № 22-1030-008310 от 22.11.2022г.
на Началник група в Сектор ПП-Пловдив към ОД на МВР-Пловдив и юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение относно прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – Н.С.Н. представя писмено възражение относно касационните оплаквания. Намира
същите за неоснователни. Намира решението на ПРС за правилно и законосъобразно.Претендира
се отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на против Решение № 927 от
28.05.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 483 по описа на
същия съд за 2023г.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Контролът за правилност на съдебния
акт, дължим от настоящата съдебна инстанция, е ограничен от въведените с
жалбата основания с изключение на съответствието му с материалния закон и
съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и
упражняването на субективното публично право на жалба, за които се следи
служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси,
поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само
законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Касационният съд намира, че АУАН и НП
сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание -
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на
извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при
извършването му са конкретизирани в пълнота. Предвид на това АУАН и НП са издадени при спазване на
процесуалните правила. В АУАН са описани основните съществени обстоятелства, свързани с
нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението
данни. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може административнонаказаното
лице да разбере какво е нарушението.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Според кореспондиращата санкционна
норма на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. От събраните по делото доказателства се
установява, че от 18.01.2022г. в автоматизираната информационна система е
отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил. Същата е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно който служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В случая на м.11.2021г. е закупен автомобилът от Н.Н. с
договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен като нотариусът служебно
е препратил данни за сделката в сектор ПП-гр. Пазарджик, което се установи от
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.10.2022г. на
Районна прокуратура-гр. Пловдив, т. е собствеността на МПС е била прехвърлена
на м.11.2021г. и след като в двумесечен
срок новият собственик – Н.Н., не е изпълнил задължението си да го регистрира,
то на 18.01.2022г. регистрацията му е била прекратена. При тези данни е
обоснован изводът, че с поведението си Н.С.Н. е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП
вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба.
Съобразно легалната дефиниция, дадена
в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства – "Регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Според чл.
4, ал. 1 от цитираната наредба, собственикът е длъжен да представи превозното
средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.
Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба, регистрацията се прекратява
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Анализът и тълкуването на цитираните
по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, водят до извода, че след
валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и
непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за
регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по
надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение
в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Непререгистрирането в
законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица
приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия.
Следва да се изясни, че за разлика от
хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящия случай отсъства нормативно
задължение на органа да съобщава надлежно за извършеното прекратяване на
регистрацията, тъй като законът предвижда това прекратяване да настъпва веднага
след изтичане на нормативно предвидения двумесечен срок, тоест настъпва по
силата на закона. Всеки гражданин е длъжен да познава закона. В този смисъл и
собственикът на процесния автомобил, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана, е бил длъжен да регистрира в сектор ПП своя автомобил.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в ЗДвП не се съдържа подобно изключение за нарушенията по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Н.С.Н. е бил длъжен да изпълни задължението си във връзка с
регистрацията и отчета на МПС. След като е съзнавал, че не е изпълнил
задължението си за регистрация на автомобила, той е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че с изтичане на срока по чл. 143 от ЗДвП регистрацията на
собственото му МПС е прекратена служебно.
Касационният съд намира, че за
нарушението са наложени предвидените в кореспондиращата му санкционна норма на
чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, кумулативни административни
наказания. При определяне размера на наказанията административнонаказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Като не е достигнал до аналогични
прави изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспореното НП да се
потвърди.
Своевременно е претендирано юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на касационния жалбоподател. На
основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, дължимата
от ответника сума в полза на
касационния жалбоподател е в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 927 от
28.05.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 483 по описа на
същия съд за 2023г. и вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-1030-008310 от 22.11.2022г. на Началник група в Сектор ПП-Пловдив
към ОД на МВР-Пловдив, с което на Н.С.Н. с ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН **********
***, да заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.