Решение по дело №61/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 74
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20217280700061
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 74/8.6.2021 г.

08.06.2021г., гр. Ямбол

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети май  две хиляди и двадесет  и първа година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                                               2.  ВАНЯ СТОЯНОВА

при секретаря Стефка Панайотова и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдия В. Стоянова  КАНД №  61 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

 Образувано е по касационна жалба на РЗИ, Ямбол, чрез гл.  секретар Д.Ж. срещу Решение №  260087/09.03.2021г. по анд № 173/2021г. по описа на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № РД-05-7/25.01.2021 г. на Директора на РЗИ - Ямбол, с което на М.Г.Д.,***, на основание чл. 209а, ал.1 от 33/Закона за здравето/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 63, ал.4 от 33, като на  основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, РЗИ-Ямбол е осъдена да заплати на М.Г.Д. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

В жалбата се сочи, че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните изисквания на ЗАНН и 33, като от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че има извършено административно нарушение по посочения от контролния и наказващ орган текст от Закона за здравето, т.к. не е спазена императивно определената норма, а именно чл.63, ал.4 от  Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. Сочи се, че с ал.4 е дадено правомощие при обявена извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки за територията на страната или за отделна област. В тази връзка е била  издадената заповед № РД-01- 446/31.07.2020г., чието изпълнение е задължително за всички граждани на Република България. Не споделя твърдението, че  продавачката М.Д. е свалила маската си, за да говори с клиентка със слухови увреждания. Намира, че  по никакъв начин не я оправдава да нарушава законовата разпоредба. Свидетелят, който бил разпитан в съдебното заседание, е стоял пред вратата на магазина и не е чул разговорите между инспекторите, продавачката и клиентката. Акцентува се, че неговите показания не трябва да бъдат взети под внимание при изясняване на фактическата обстановка, още повече, че никъде в документите на инспекторите не е цитирано такова лице, да е присъствало на проверката.

Обжалвано е  решението и в частта за разноските. Твърди се, че при  подаване на жалбата пред ЯРС не е направено такова искане, а е приложено само адвокатско пълномощно. Не е приложен опис на извършените разноски от страната, нито са приложени писмени доказателства за това. Сочи се още, че от  протокола от проведеното съдебно заседание на 02.03.2021 г. е видно, че въпросът за разноските не е коментиран, а едва в съдебното решение е постановено те да бъдат изплатени от РЗИ-Ямбол.

Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.

Депозирано е възражение от М.Г.Д., в което се излагат подробни съображения относно законосъобразността на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът РЗИ, Ямбол не изпраща представител.

Ответната страна- М.Г.Д. редовно и своевременно призована  не се явява. Представлява се от адвокат К.., която акцентува, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и правната квалификация. Иска се оставяне  в сила на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Намира, че безспорно е допуснато нарушение, което е довело до нарушаване на правото на защита  на ответната страна.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на проверка е Решение №  260087/09.03.2021г. по анд № 173/2021г. по описа на ЯРС, с което е отменено Наказателно постановление № РД-05-7/25.01.2021 г. на Директора на РЗИ - Ямбол, с което на М.Г.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 209а, ал.1 от 33 е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 63, ал.4 от 33.

Съобразно установеното от фактическа страна по делото, съдът е приел за безспорно установено, че на 03.08.2020 г. в 13.45 ч. при извършена проверка от служители на РЗИ, в обект - фирмен магазин „Български йогурт“, находящ се в гр. *, ул. „Г. Д.“ № 1, жалбоподателят Д., на длъжност продавач-консултант, непосредствено обслужва клиенти на разстояние по-малко от 1.5 м. без да има поставена защитна маска за лице, изцяло покриваща устата и носа или предпазен шлем и не е осигурена механична преграда от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция. Установеното по време на проверката било квалифицирано от свид. Г. като извършено от Д. нарушение по чл. 63, ал.4 от 33, за което съставили Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АН-01 -17/04.08.2020 г., който бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, въз основа на който  било издадено и обжалваното НП, с което на М.Д., на основание чл. 209а, ал. 1 от 33 е била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 63, ал.4 от 33.

ЯРС е изложил подробни съображения, че в случая е налице неправилно приложение на закона както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП относно подвеждане на фактическите обстоятелства на нарушението към приложимата правна квалификация, уреждаща състава на процесното административно нарушение, което  съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава производството по ангажиране административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и води до отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

ЯАС изцяло споделя правните изводи на ЯРС. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от 33 предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка по, ал. 1 министърът на здравеопазването да въведе със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния Държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от съдържанието на правната норма, същата не въвежда конкретно дължимо поведение от страна на правните субекти, а регламентира правомощието на министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да предприеме конкретно поведение, като въведе със заповед временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.  

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.

Водим от горното, съдът намира, че депозираната касационна жалба е неоснователна. Следва да се посочи още, че е неоснователна жалбата и в частта за  разноските пред ЯРС. Видно от депозираното допълнение към жалбата пред ЯРС, изрично е направено искане за присъждане на направените разноски пред първата инстанция, поради което и същите са правилно присъдени.

С оглед изложеното,  решението на ЯРС следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300/лева/, като от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 10/ е видно, че договореното възнаграждение в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  260087/09.03.2021г. по анд № 173/2021г. по описа на ЯРС.

 

     ОСЪЖДА РЗИ-Ямбол да заплати на М.Г.Д. с ЕГН: **********,***-54 сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете              ЧЛЕНОВЕ:      1./п/ не се чете          

 

                                                                                         2. /п/ не се чете