№ 186
гр. Б., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:П. Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600476 по описа за 2024 година
Производството по делото е инициирано с протест на Районната
прокуратура в Б. срещу Присъда № 3 от 18.01.2024г. по НОХД №
1641/2023г. по описа на БлРС, с която съдът е признал подсъдимия П. Г. В. -
роден на ***г., в гр. В., българин, с българско гражданство, с постоянен адрес
в гр. В., гр. В. жк. „М.“ №6, вх.А, ет.4, ап.16, със средно образование, семеен ,
неосъждан /реабилитиран/, шофьор, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че н а 22.09.2023г., около 10.15ч., в гр. Б., по бул. „П. Я.“, с посока на
движение от ул. „Б.“ към ул. „А.“, е управлявал моторно превозно средство
/товарен автомобил - влекач марка и модел „С. Р *** -влекач“ с рег. № ВР***
и полуремарке марка и модел „К. СН 24“ с рег. № ВР***/, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /2.04 на хиляда/, установено по
надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози / с протокол за химическа експертиза №
306/26.09.2023 г. на СНТЛ при ОД на МВР Б./, представляващо престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК, заради което му е наложил наказание „Лишаване от
1
свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, чието изтърпяване е отложил за
изпитателен срок от 3 /три/ години по чл.66, ал.1 от НК, както и „Глоба“ в
размер на 200.00лв./двеста лева/. Със същата присъда съдът на основание чл.
343г от НК, е постановил подсъдимият да изтърпи и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като на основание чл. 59, ал.4
от НК е приспаднал от този срок, времето, през което същият е бил лишен по
административен ред от упражняване на това право, считано от 22.09.2023г.
На основание чл. 343б, ал.5 от НК подсъдимият е бил осъден да заплати
равностойността на ползваното за МПС за извършване на престъплението по
чл. 343б, ал.1 от НК, а именно : товарен автомобил - влекач марка и модел „С.
Р *** -влекач“ с рег. № ВР***, възлизащ на сумата от 32 200лв./тридесет и
две хиляди и двеста и двадесет лева/, както и да заплати по сметка на
ОДМВР-Б. , сумата от 550.19лв. за изготвени съдебни експертизи по
ДП№348/2023г. по описа на 02 РУ на МВР-Б..
В протеста се настоява, че присъдата не била справедлива, че
наложеното наказание явно не съответствало на обществената опасност на
дееца и деянието и се иска същата да се измени и вместо нея на подсъдимия
да се наложи наказание „лишаване от свобода”, което да бъде
индивидуализирано съобразно нормата на чл. 58а от НК, а не с приложение
на института на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства,
както е постъпил районният съд. В тази връзка се апелира съдът да съобрази и
предходното осъждане за същото престъпление, макар и по него подсъдимият
да е бил реабилитиран. Отделно от това се акцентира и върху неправилното
приложение на нормата на чл. 55 ал.3 от НК, с която съдът не се бил
съобразил. В съдебно заседание съображенията се доразвиват от
представителя на ОП Б..
Защитата в съдебните прении настоява присъдата на БлРС да се
потвърди, като правилна, законна и обоснована. Сочи съображения за
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като взе предвид, че пред настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства, въз основа на приетите от първостепенния съд, въззивният съд
приема, че установената от районния фактология е съответна на
действителното положение, чрез способите на законосъобразно развилото се
съкратено съдебно следствие при хипотезата на признаване на
2
обстоятелствата в обвинението от страна на подсъдимия.
Правилно било прието, че подсъдимият П. В. е роден на ***г., в гр. В., че
същият е български гражданин, с местоживеене в гр.В., със средно
образование, семеен и отглеждащ двете си непълнолетни дъщери. В. е бил и
трудово ангажиран до датата на деянието, като шофьор към фирма „П. Т.“
ЕООД и не е осъждан към същата дата. На 22.09.2023 г., бил в дома си в Б. и
решил да употреби алкохол, защото на тази дата знаел, че не е на работа.
Около 10.15 часа обаче бил извикан в работата си да придвижи товарен
автомобил в Б., с което той се съгласил и придвижил чрез управление товарен
автомобил - влекач с марка и модел „С. Р *** -влекач“, с рег. № ВР*** и с
полуремарке с марка и модел „К. СН 24“, с рег. № ВР***/ , в гр. Б., по бул.
„П. Я.“, с посока на движението си от ул. „Б.“ към ул. „А.“. На това място В.
бил спрян за проверка от контролните органи на ОДМВР[1]Б., като при нея
длъжностните лица- полицейски служители възприели, че същият лъха на
алкохол и за това решили да бъде тестван за употреба на такъв с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № ARDM 0189. При проверката на
В. с проба №7744, техническото средство отчело наличие на алкохол в
издишаният от него въздух от 1.99 промила. Тези констатации били
квалифицирани от проверяващите служители като административно
нарушение по чл. 5, ал.3,т.1 от ЗДвП, за което на водача бил съставен и
АУАН №***/22.09.2023г. Бил издаден и талон за изследване, съгласно чл. 6,
ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г., който бил връчен на подсъдимия
лично, съгласно чл. 6 на чл. 6 от посочената Наредба, след което бил
съпроводен от полицейските служители до Център за спешна медицинска
помощ- гр. Б., където предоставил и кръвна проба за провеждане на
химическо изследване. При химическият анализ на тази негова кръвна проба
в рамките на химическа експертиза, също е констатирано наличие на алкохол
в кръвта на водача, но от 2.04 на хиляда.
По отношение на правото въззивният съд приема мотивите на
първостепенния съд за правилни и основани на точното логическо и
систематическо тълкуване на нормата на чл. 343б ал. 1 от НК, като е счел, че
именно подсъдимият е извършителят на обективните и субективни елементи
от състава на престъплението.
Деянието му се е изразило в действия по управление на МПС, след
3
употреба на алкохол и със санкционируема концентрация на алкохол в кръвта
– над 1,2 на хиляда. Налице е и другия от необходимите обективни данни -
установяване на факта по надлежния ред регламентиран в цитираната
Наредба № 1.
При тези изложени и констатирани фактически дадености в настоящият
казус, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. От обективна страна, на процесната
дата и на процесното място подсъдимият е управлявал неправомерно
моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда / 2.04 на хиляда/, установено по надлежния ред /съгласно Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно - с
протокол за химическа експертиза № 306/26.09.2023 г. на СНТЛ при ОД на
МВР Б./.
Посочената фактология е била призната и от самия подсъдим, поради
което и производството е приключило по диференцираната процедура на
съкратеното съдебно следствие, като съдът законосъобразно е приел, че
самопризнанията му съответстват на информацията съдържаща се в
доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно
кореспондира се с тези в показанията на свидетелите Лилян Мирчов,
Радослав Седелчанов, Мирослав Вълков, на писмените доказателства и
протоколите за извършените процесуално следствени действия.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети
предвид от първостепенния съд и в този смисъл приема, че съображенията в
протеста са несъстоятелни. Правилно и справедливо е разграничил
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен поради
какви съображения, е счетено че и най- лекото предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко, което налага лишаването от свобода да се
определи под предвидения в закона минимум от 1 година. В този смисъл
въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по
отношение размера на наложеното наказание, като същото е в рамките на
действащия към датата на извършване на деянието Закон. В повече от това
4
съдът е действал законосъобразно в рамките на правомощията си по
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, в което
подсъдимият е направил пълни признания на фактите и му е наложил
наказание не само по привилегията на чл.55 от НК, но и съобразявайки
обстоятелствата за наличието на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, като от друга страна в рамките на закона е приел и че се налага
предвидената кумулативно с лишаването от свобода глоба следва да се
наложи макар и в минималния си предвиден размер. Във връзка с
възраженията в протеста, въззивният съд посочва, че в конкретната хипотеза,
когато наказанието „ глоба“ е кумулативно предвидено с наказанието
„лишаване от свобода“ в случаите на чл. 55 от НК, приложимата норма е тази
на ал. 3 , а не на ал. 2 на чл. 55 от НК, касаеща самостоятелно предвиденото
наказание глоба, като и в двете хипотези, съдът по вътрешно убеждение,
решава дали да приложи привилегията или не.
Поради изложеното въззивният съд приема, че правилно районният съд е
приел, че и най- лекото предвидено в к закона наказание би се явило
несъразмерно тежко, като изрично е посочил по какви съображения и защо
това е по- благоприятния за осъдения вариант. А именно поради ползването
на предвиденото в закона налагане на наказание под предвидения в закона
минимум на наказанието „лишаване от свобода“, с оглед възможността на
наложи и предвидената глоба е определил същата макар и в минимален
размер.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т. 6 вр. с чл.
338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 18.01.2024г. по НОХД №
1641/2023г. по описа на БлРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6