РЕШЕНИЕ
№208
17.07.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен
състав на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД№ 1405 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на „С.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.Н., против Наказателно постановление № КГ-2257/13.08.2019
г. на Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което за административно нарушение на чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, Т.1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/, на дружеството- жалбоподател е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 50 000 лева. Моли се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства.
Наказващият орган не взема
становище, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 29.01.2019 г. от служители
на ДАМТН, измежду които и св. В., в обект- бензиностанция, стопанисвана от
дружеството- жалбоподател, находяща се в гр. Несебър, околовръстен път, от бензиноколонка № 1, била взета проба от предлаганото течно
гориво за дизелови двигатели. Бил съставен протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво № Бс-008. От извършената експертиза на взетата проба се
установило, че полученият резултат за показател „Съдържание на метилови естери
на мастни киселини” бил 1,00%, при норма- минимум 6% обемни, съгласно
изискванията на ЗЕВИ. Срещу дружеството- жалбоподател бил съставен АУАН А-503/05.04.2019
г., въз основа на който било издадено обжалваното НП за нарушение на чл.47,
ал.2 вр. ал.1, Т.1 от ЗЕВИ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на
тяхната компетентносТ.
Безспорно по делото се установява от показанията на
свидетелят В., че е била извършена проверка на бензиностанцията, стопанисвана
от жалбоподателя, като от бензиноколонка е била взета
проба от дизелово гориво. От изготвена експертиза от оторизирана лаборатория се
установява, че в изпробваното течно гориво съдържанието на биогориво
се отклонява от допустимата гранична стойност, поради което не отговаря на
изискванията за съдържание на биодизел в гориво за
дизелови двигатели.
От страна на жалбоподателят се твърди, че се касае за
ведомствена бензиностанция, обслужваща нуждите на дружеството. Същото било с
основна дейност- товарен транспорт и транспорт със специализирана техника.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, но съдът намира, че в тежест на
наказващият орган е да обори това твърдение, което в случая не бе сторено. Това
е така, тъй като санкцията е наложена за това, че дружеството- жалбоподател, в
качеството си на краен разпространител, предлага на пазара гориво.
В чл. 2,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и
надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на
Регламент
(ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.) е дадена
дефиниция на понятието "предоставяне на пазара", което означава всяка
доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на
Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. От
събраните доказателства по делото не се установява по безспорен начин, че процесното гориво е било предназначено за дистрибуция,
потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейносТ. Действително доказателства, че се касае за
вътрешно- ведомствена бензиностанция не са ангажирани от жалбоподателя, но в
тежест на наказващият орган е да установи с всички допустими доказателства, че горивото
е било предназначено за други лица, а не за задоволяване нуждите на дейността
на жалбоподателя. Касае се за елемент от състава на вмененото административно
нарушение, който подлежи на доказване на общо основание. Следва да се отбележи,
че в наказателното постановление не са залегнали мотиви въз основа на какви
доказателства е прието, че дружеството е предлагало гориво като краен
разпространител. Само е посочено като извод, но не е мотивирано от къде и въз
основа на какво се извежда. Нормата на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ въвежда задължение
на крайните разпространители да предлагат гориво за бензинови и дизелови
двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал.1, Т.1 и Т.2 на
същата норма. В този смисъл и поради липса на доказателства от страна на
наказващият орган, че дружеството- жалбоподател е краен разпространител, който
предлага гориво на пазара, съдът намира, че неправилно на същото е бил съставен
АУАН и оттам издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.
Ето защо е безпредметно да се изследва въпроса дали действително предлаганото гориво
не е отговаряло на изискванията.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се
дължат разноски. С оглед изхода на делото, на жалбоподателят следва да бъдат
присъдени сторените разноски, възлизащи на сумата от общо 2300 лв., от които
1500 лв.- адвокатско възнаграждение, и 800 лв.- възнаграждение на вещо лице.
Посочената в списъка сума от 200 лв.- държавна такса, не следва да бъде
присъждана предвид на това, че такава не е внасяна. Ако е имал предвид
жалбоподателят внесеният депозит за вещото лице, то крайното възнаграждение на
същото възлиза на сумата от 800 лв., която се присъжда в цялост на
жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
КГ-2257/13.08.2019 г. на Председател на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което, за
административно нарушение на чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, Т.1 от Закона
за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на „С.Т.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Н., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 50 000 лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „С.Т.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от К.Н., сумата от 2300 лв.,
представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: